Р Е
Ш Е Н
И Е :
№ 334 / 14.06.2016 година, гр. Пещера
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
юни през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА ПАВЛОВА
при секретаря Е.К., като разгледа докладваното от Съдия
Павлова гр.дело № 717 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.149, ал.1
от АПК, във вр. с чл. 14, ал. 3 от
ЗСПЗЗ.
Производството
е образувано по жалба от М.Б.А. ***-О6-184/01.09.2015г. против Протоколно решение № 1/07.08.2015 год. на ОСЗ - Пещера, представляващо отказ за
възстановяване правото на собственост на 8.000 дка ливада,
находяща се в местността „Юртя“ в землището на гр. Батак по заявление вх.№
ПО-04-86/ 20.07.2015г. и по заявление вх. № РД - 13- 65 от 25.03.2014г.
Жалбоподателката като наследница на Б. Б. и И. Б. изказва недоволството си от цитираното по-горе решение, с което се отказвало възстановяването на правото на собственост върху ливада с площ от 8 /осем/ декара в местността „Дълбок дол" /Юртя/, землището на гр. Батак, на наследниците на Б. А. Б. и И. Д. Б., като счита, че същото е незаконосъобразно и необосновано.
Според жалбоподателката в мотивите на решението се твърди, че е налице спор за материално право по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, като решението възпроизвежда дословно отказът, обективиран в писмо изх. № РД-13-65/23.04.2014 год. на ОСЗ - Пещера, офис Батак, който е обжалвала и по повод на който е било образувано гр.д. № 436/2014 год. по описа на Пещерския районен съд.
Твърди, че няма спор за материално право, защото претендираният от нея имот не съвпада с имота, възстановен на наследници Костадинови, нито пък някой от останалите наследници, които имат имоти в тази местност. Спорът, който е разгледан по гр.д. № 92/94 год., където Б.и са конституирани като трето лице се отнася за цялата местност „Дълбок дол" и приключило, като в мотивите е отразено, че „производството по отношение на третите лица следва да бъде прекратено". Това означавало, че жалбоподателката няма спорни права с другите страни по делото, т.е. липсва основанието по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, на което се позовава ОСЗ - Пещера в решението си. Счита, че всички откази за възстановяване на правото й на собственост на ливада от 8 /осем/ дка в местността „Дълбок дол" са свързани с това, че „е налице спор за материално право". В резултат на влязлото в сила решение по гр.д. № 92/94 год., е възстановена собствеността на всички страни по делото - Костадинови, Пелеви, Божанови, Тренови и т.н., като само на наследниците на Б.и не е възстановено правото на собственост. Твърди че има признато право на собственост с влязло в законна сила решение по гр.д. № 199/98 год. на PC - Пещера по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, което не е изпълнено от ОСЗ „поради спор за материално право". Моли, да се постанови решение, с което да се отмени отказът на ОСЗ - Пещера, и възстановите правото им на собственост върху претендираният имот, който попада в имот № 652 по КВС.Прави доказателствени искания.
В
насроченото открито съдебно заседание жалбоподателката редовно призована се явява лично и със пълномощника си адв. И. поддържа
жалбата си.
Ответникът
по жалбата Общинска служба Земеделие
Пещера редовно призован , се
представлява от Началника на службата Ангел П., като взема становище по жалбата, че същата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните съдът приема за
установено от фактическа страна следното :
Жалбоподателката е подала заявление с вх. №
РД - 13- 65 от 25.03.2014г. за
възстановяване на правото на собственост върху ливада от 8.000 дка в м. Юрта-
Курорта Батак, от името на наследниците на Б. А. Б. и И. Д. Б.. ОСЗ Пещера,офис
Батак се е произнесла с отказ обективиран в писмо
с изх. № РД -13- 65/23.04.2014г. С
Решение №393/18.06.2015г. по гр.д.№436/2014г. по описа на РС Пещера е прогласен
за нищожен отказът на ОСЗ Пещера и преписката е върната за произнасяне с валиден
акт. Със заявление с вх.№ ПО-04-86/
20.07.2015г. жалбоподателката е поискала отново произнасяне от ОСЗ Пещера,офис
Батак. ОСЗ Пещера,офис Батак са се
произнесли с Протоколно решение № 1/07.08.2015 год.
Видно от
приложеното удостоверение за наследници на Петра Н. Б.а изх.№106-А0-229/01.06.2016г.
на Община Батак, удостоверение за наследници на
И. Д. Б. изх. №106 106-А0-226/30.05.2016г.
на Община Батак, удостоверение за наследници на Б. А. Б. изх. № 106-А0-230/01.06.2016г. на Община Батак, се
установява че М. Б.А. е наследник по закон на Б. А. Б. починал
на 19.12.2010г., който е наследник по закон на Петра Н. Б.а б.ж. на
гр. Батак,починала на 31.08.1973 година, както и че С. Н. Б.а е
наследник по закон на И. Д. Б., б.ж. на гр. Батак, починал на 04.03.1968г.
Видно от
представения по делото Договор за продажба на недвижим имот от 02.11.1941г. Б. Б. и И. Б. са придобили и станали собственици на ливада
от 8.000 дка в местността Юртя/ Дълбок дол/
в землището на гр. Батак, при съседи Тодор Колунчев, Фердинанд Благоев, Братя Климентови.
От
приложените по делото преписки от ОСЗ Пещера,офис Батак – 57/1992г., 446/1993г.
2238/2000г. и 2239/2000г. се установява следното :
За
възстановяване на ливадата бил подал заявление Б. А. Б., като наследник на
Петра Б.а, със вх.№ 57/03.01.1992г., като посочил, че ливадата която иска да му
се възстанови в землището на гр.Батак, м.“Дълбок дол“ е с площ от 3.500 дка,
като е приложил и нотариално заверена дакларация. С Решение №57/28.11.1992г. на
ПК Батак е отказано на наследниците на Петра Б.а възстановяване на
собствеността върху ливада от 3.500дка, с мотив че следва да се води спор за
материално право по реда на чл. 14,ал.4 от ЗСПЗЗ. Решението било обжалвано, като
е образувано гр.д.№1069/1993г. на РС Пещера, по което дело производството е
било прекратено на 27.01.1994г. в частта, касаеща отказа за възстановяване на
ливада с площ от 3.5дка в м. Дълбок дол, след признание от страна на
жалбоподателя Б. Б., че е в спор със съседите си, предвид на което решението на ПК
Батак е влязло в законна сила.
Заявление
е подала и С. Н. Б.а/наследник на И. Д. Б./ с вх.№ 446/04.02.1992г.,като е
заявила за възстаняване ливада с площ от 2.300дка в м. „Дълбок дол“ в
землището на гр. Батак, като е приложила
и Молба- Декларация за членство в ТКЗС
на И. Б.. С Решение № 446/16.04.1993г. ПК Батак е отказано на наследниците на И.
Д. Б. възстановяване на собствеността върху нива от 2.300дка., с мотив че
следва да се води спор за материално право по реда на чл. 14,ал.4 от ЗСПЗЗ.Решението
не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Въз основа
на Решение от 02.07.1998г. по гр. № 199/1998г. на РС Пещера е уважен иск с
правно основание чл. 11,ал.2 от ЗСПЗЗ, с което е възстановено правото на
наследниците на Петра Б.а да поискат възстановяване на правото на собственост
върху 0.500 дка от общата ливада от
8.000 дка в м. „Дълбок дол“/“Юртя“/в землището на гр.Батак и на наследниците на
И. Д. Б. да поискат възстановяване на правото на собственост върху 1.700дка от
същата ливада.
Със
заявление вх. № 2238/05.06.2000г. на Б. А. Б.,като наследник на Петра Б.а на
основание решение по гр.д.№199/1998г. на РС Пещера, е заявил за възстановяване
земеделски земи в землището на Батак- ливада от 0.500дка в м. Юрта. С решение №
2238/05.06.2000г. на наследниците на Петра А.а Б.а е отказано възстановяване на
право на собственост върху ливада от 0.500дка в м. „Дълбок дол- Юрта“, поради
спор за материално право по чл. 14 ал. 4
от ЗСПЗЗ. Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Със
заявление с вх.№ 2239/05.06.2000г. С. Б.а
като наследник на И. Д. Б. е заявила за възстановяване земеделски земи в
землището на Батак- имот ливада от 1.700дка в м. „Юрта- Дълбок дол“. С решение
№2239/05.06.2000г. на наследниците на И. Д. Б. е отказано възстановяване на
правото на собственост върху ливада от 1.700дка в м. „Юртя- Дълбок дол“ поради
спор за материално право на основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ.Решението не е било
ожбалвано и е влязло в законна сила.
Видно от Удостоверение изх. №
РД-05-402/23.11.2011г./л.84 от делото/ ОСЗ Пещера дава становище, че местностите „Юрта“
и „Дълбок дол“ в землището на гр. Батак са идентични.
Видно
от писмо изх.№ РД-05-266/02.06.2010г./л.87 от делото/ на ОСЗ Пещера,офис Батак,
се установява, че в м. Юрта за претендирания от жалбоподателката имот от 8.000
дка по приложена извадка от КВС има възстановена собственост в размер на 13.997
дка, на наследниците на Б. Костадинов.
По делото са представени
Решение №86/ 08.06.2004г. на РС Пещера по гр.д.№92/1994г., Решение
№302/08.05.2006г. на ОС Пазарджик, по в.гр.д.№ 27/2006г. и Решение
№1068/27.09.2007г. по гр.д.№ 1181/2006г. на ВКС 3-то гр.отд., от които обаче не
се установява че е налице разрешен спор за материално право. Делата са водени
от други лица, като производството по отношение на наследодателя на жалбоподателката, имащ
процесуалната фигура на трето лице помагач по това дело, е било прекратено. Предвид на което не е представено влязло в
сила съдебно решение със страни -
наследодателя на жалбоподателката, което със сила на присъдено нещо да
установява право на собственост
наследодателя към един минал момент.
В
съдебно заседание предтавителят на ОСЗ Пещера, поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като службата
е указала на жалбоподателката, че следва да представи съдебно решение по воден
процес с иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. Към настоящия момент не е представено
такова решение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
По допустимостта на жалбата:
Писмото
на ОСЗ Пещера,офис Батак, е връчено на жалбоподателката на 21.08.2015г., видно от известието за
доставяне. Като жалбата е подадена чрез ОСЗ на 01.09.2015г. Поради което е
спазен преклузивният срок, визиран в чл. 149 ал. 1 от АПК за обжалване на
административни актове пред съда и жалбата е процесуално допустима.
Наред с
това страните в това производство са заявителят и административният орган.
Съгласно ТР по т.гр.д.№5/2011г. на ОСГК на ВКС конституирането на трети
заинтересовани лица в това поризводство е недопустимо. Поради което жалбата е
допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно разпоредбата на §19, ал.1
от ЗИД на АПК /обн.ДВ бр.39/2011 година/ индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и отказа за издаването им, с
изключение тези, издавани от министъра
на земеделието и храните могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК.В случая специалната подсъдност за обжалване на актове по ЗСПЗЗ дерогира общата такава по чл.132,ал.1 във вр. с чл.128,ал.1,т.1 и т. 3
от АПК, поради което настоящият състав счита, че с оглед местонахождението на
имота е компетентен да разгледа и се произнесе по подадената жалба.
С оглед съдържанието на жалбата, съдът
приема, че с нея е оспорен отказът на
ОСЗ- Пещера,офис Батак за възстановяване на земеделски земи, обективиран в Протоколно
Решение 01/ 07.08.2015г. Наведени са доводи за незаконосъобразност на
административния акт. В смисъл, че е налице изричен отказ е и
Определение № 105 от 21.01.2016г. по
ЧКАХД№30/2016г. на Административен съд - Пазарджик.
В легалното
определение по чл. 21, ал. 1 АПК е посочено, че
индивидуален административен акт е изричното волеизявления или изразеното с
действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг
овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В случая протоколното решение представлява изрично властническо
волеизявление на административен орган, поради това че ОСЗ възстановяват
собствеността върху земи и гори по реда на ЗСПЗЗ
провеждат аграрната държавна политика на територията, както и извършват друга
дейност, определена с правилника за прилагане на закона и устройствения
правилник на Министерството на земеделието и храните и подлежи на оспорване по реда
на АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал. 1 и ал. 2 от АПК-съдът не е
ограничен при предмета на съдебна проверка на административния акт до основанията посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания посочени в чл. 146 от АПК, като съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за
това от страната.
Поради което съдът приема, че подадената жалба
е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна по следните
съображения:
Допустимо е изменение на
решение на ОСЗ в изрично предвидените хипотези- съгласно разпоредбата на по
чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ- при отстраняване на очевидна фактическа грешка, по чл.14,ал.7 и ал.7а от ЗСПЗЗ. Жалбоподателката
не са сочи и не представя доказателства, че пред административния орган е
релевирала законоустановените предпоставки съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ- „При открИ.е на
нарушения на този закон и на правилника за неговото прилагане, на нови
обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за
постановяване на решението по ал. 1, в срок до една година от открИ.е на
нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не
по-късно от три години от влизането в сила на плана за земеразделяне или от
постановяването на решението на общинската служба по земеделие по ал. 1, т. 1,
министърът на земеделието и храните по своя инициатива или по искане на
заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по земеделие или
разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени. Този ред не се прилага,
когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение.“ Специална е разпоредба на ЗСПЗЗ по отношение
на сроковете, в които може да бъде инициирано изменение на решението на ОСЗ, а
именно – 1 година от открИ.е на новите обстоятелства или писмени доказателства
и не по-късно от 3 години от влизане в сила на плана за земеразделяне или от
постановяването на решението на общинската служба по земеделие по чл. 14, ал.
1, т. 1 от ЗСПЗЗ.
Чл. 14,ал.7а от ЗСПЗЗ
предвижда и че с ново решение могат да се променят лицата,в чиято полза или
вреда е постановено първото решение на ОСЗ, като последното е допустимо само при отправено искане от страна на
заинтересованите лица и при наличие на условията по чл.14ал.7 от ЗСПЗЗ/ но не и
сроковете/- т.е. открие се нарушение на правилника или закона, нови
обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение.
По този начин, предвид
липсата на доводи и представени доказателства от страна на жалбоподателката за наличие на
нарушение на закона или правилника, на нови обстоятелства или писмени
доказателства, които да са от съществено значение, и заедно с това в
предвидените случаи и в съответните преклузивни срокове, решението на ОСЗ
Пещера е правилно.
Наред с горното жалбоподателката-
М.Б.А., като наследница на Б. Б., е заявила за възстановяване ливада от 8.000
дка в м. Дълбок дол- Юрта, в землището на община Батак, като видно от
Заявленията на Б. Б./
вх.№57/03.01.1991г. и вх.№2238/05.06.2000г./, последният общо е
претендирал за възстановяване ливада в общ размер на 4.000 дка, в тази
местност, а наследницата на И. Б.- С. Б.а, е претендирала за възстановяване
също 4.000 дка от процесната ливада. Процесната ливада е била придобита заедно
от Б. Б. и И. Б., като няма данни за делба или друг вид трансформиране на
съсобствения имот. Предвид на последното М.Б.А. е заявила за възстановяване на
ливада в повече от заявените и притежаваните от нейния наследодател, предвид на
което претенциите й за възстановяване над размера от 4.000 дка, както и заявяването
на претенции на друго лице – наследниците на И. Б., се явяват недопустими. Възстановяват се имоти на
наследниците на едно лице, по коляно, а не се възстановяват имоти на наследници
от друго коляно. В случая жалбоподателката е заявила освен на своя наследодател
4.000дка в м. Юрта, и чужди претенции-
тези на наследодателя И. Д. Б., на когото не
е наследник по закон, а един от неговите наследници е С. Н. Б.а.
Освен това Протоколно Решение 01/
07.08.2015г. на ОСЗ Пещера не е връчвано на наследниците на И. Д. Б., поради
което по отношение на тях същото не е породило действие.
Предвид на гореизложеното Съдът
намира, че Протоколно Решение 01/ 07.08.2015г. на ОСЗ Пещера, представляващо по
своята правна същност индивидуален административен акт- изричен отказ, е
издадено от компетентен орган, в съответствие с материалния закон, в
предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при
спазване на целта на закона.
В аспекта на обсъдените по-горе
мотиви жалбата следва да се остави без
уважение, тъй като решението на ОСЗ Пещера
е законосъобразно по отношение на
претендираните 4.000дка ливада в м.Юрта, а по отношение на другите 4,000дка без
разглеждане поради липса на правен интерес от обжалване на решението в тази
част от страна на жалбоподателката.
Водим от изложеното и на
основание чл.172,ал.2 от АПК,
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.Б.А. ***, по заявление с вх. № ПО - 04-86 от 20.07.2015г. и
вх. № РД - 13- 65 от
25.03.2014г. да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Б. А.
Б. и И. Д. Б. върху 4.000 дка ливада, находяща се в местността „Юртя-Дълбок
дол“ в землището на гр. Батак
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Б.А.
***, по заявление вх. № ПО - 04-86 от 20.07.2015г. и вх. № РД - 13- 65 от
25.03.2014г.да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Б. А. Б. и И. Д. Б. над
размера от 4.000 дка ливада до претендирания размер от 8.000дка, находяща се в
местността „Юртя-Дълбок дол“ в землището на гр. Батак.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: