Решение по адм. дело №1945/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Л. Ю., гражданка на Украйна, родена на [дата]., с предоставена временна закрила в Република България, [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], против заповед № ЗСПД/Д - А - С/1453 от 29.09.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Созопол, с която и е отказано отпускане на еднократна помощ за едно дете по чл. 10а, ал. 3 ЗСПД.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт и преписката да се върне на административния орган за произнасяне по подаденото заявление - декларация за предоставяне на еднократната помощ. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

Ответникът - директор на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Созопол, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на заповедта.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

На 24.09.2025 г. Л. Ю., гражданка на Украйна, родена на [дата]., с предоставена временна закрила в Република България, [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], е подала заявление - декларация с вх. № 3СПД/Д - А - С/1453, до дирекция „Социално подпомагане“ Созопол за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а, ал. 3 ЗСПД за детето К. С., [ЛНЧ], гражданин на Украйна, записан във втори клас за учебната 2025/2026 г. В заявлението Л. Ю. сочи, че е гражданка на Украйна, има регистриран настоящ адрес в [населено място], община Приморско, [улица], и е баба на К. С., записан в училище за обучение за учебната 2025/2026 г. във втори клас, видно и от приложената служебна бележка № РД - 20 - 743 от 10.09.2025 г., издадена от директора на средно училище /СУ/ „Никола Йонков Вапцаров“ Приморско/л. 11 от делото/.

На 26.09.10.2025 г., в заявлението са отбелязани от длъжностно лице - социален работник, следните мотиви за отказ: на основание чл. 3, т. 5 ЗСПД членовете на семейството са украински граждани с предоставена временна закрила. Не отговарят на условията за отпускане на помощ по чл. 10а ЗСПД/л. 24, гръб, от делото/.

На 29.09.2025 г. становището е съгласувано от началник отдел, ДСП Созопол, провел предварителен контрол относно съответствието на заявлението с нормативните изисквания и спазването на нормативно регламентираните срокове.

На 29.09.2025 г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Созопол е издал заповед № ЗСПД/Д - А - С/1453, с която на основание чл. 10, ал. 4 ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД/ППЗСПД/, вр. чл.10а, ал. 5 и ал. 6 ЗСПД, на Л. Ю. е отказана еднократна помощ по чл. 10а, ал. 3 ЗСПД /за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас/ за детето К. С..

Като мотив за отказа се сочи, че на основание чл. 3, т. 5 ЗСПД, вр. чл. 10а, ал. 3 ЗСПД членовете на семейството като граждани на Украйна с предоставена временна закрила не отговарят на условията за еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас/л. 22 от делото/.

Заповед № ЗСПД/Д - А - С/1453 от 29.09.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Созопол е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тази установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № ЗСПД/Д - А - С/1453 от 29.09.2025 г. е издадена от компетентен орган - директор на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Созопол, според регламента на чл. 10, ал. 4 ЗСПД.

На второ място, заповедта е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

На трето място, при издаването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна.

На следващо място, относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

Няма спор, че на Л. Ю. и детето К. С. като украински граждани е предоставена временна закрила в Република България.

Спорът се свежда до правото на еднократна семейна помощ по чл. 10а, ал. 1, вр. ал. 3 ЗСПД за семействата на чуждите граждани, които не отговарят на условията на чл. 3, т. 5 ЗСПД.

ЗСПД не предвижда изрично дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила.

Правото на гражданите на социално подпомагане се сочи в чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/, а нормата на чл. 47, ал. 1 КРБ регламентира, че отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата.

В чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила, каквито са Л. Ю. и нейният внук К. С., имат право на социално подпомагане.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗСПД регламентира отпускането на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, при условие, че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/.

Правилото на чл. 10а, ал. 3 ЗСПД сочи, че при условията на чл. 10а, ал. 1 ЗСПД еднократна помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето, какъвто е настоящият случай.

Същевременно правилото на чл. 3 ЗСПД сочи кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Изискването по т. 5, касаещо семействата на чужди граждани да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, както и получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна, е ограничително и в противоречие с разпоредбата на чл. 13, т. 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. Същата сочи, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с § 1а ДР ЗУБ, а както бе посочено нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ изрично предвижда право на социално подпомагане и за чужденците с предоставена временна закрила.

Ето защо и тъй като семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане, съгласно решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013 г., по отношение на лицата - чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ, не следва да се прилага ограничението, въведено с чл. 3, т. 5 ЗСПД.

Отделно ограничението е в противоречие с Конвенцията за правата на детето/КПД/, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. и ратифицирана с решение на Великото народно събрание/ВНС/ от 11.04.1991 г., която провъзгласява правото на жизнен стандарт като едно от основните права на всяко дете, независимо от неговото гражданство или друг статут на детето или неговите родители и която по силата на чл. 5, ал. 4 КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство пред нормите от вътрешното законодателство, които и противоречат.

Разпоредбата на чл. 27, § 1 КПД задължава държавите - страни по конвенцията да признаят правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а разпоредбата на чл. 2 от конвенцията ги задължава да зачитат и осигуряват това право без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Съгласно чл. 27, § 3 КПД, държавите страни по конвенцията, следва да предприемат, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

В този контекст следва да се тълкуват и разпоредбите на Закона за семейни помощи за деца. Те целят именно подпомагане на родителите при реализиране на правото на жизнен стандарт на детето чрез предоставяне на материална помощ.

Затова и липсата на сключена спогодба между Украйна и Република България в областта на семейното подпомагане не може да бъде пречка за предоставяне на еднократна семейна помощ на Л. Ю. и нейния внук, в случай, че предпоставките, регламентирани в чл. 10а, ал.1, ЗСПД са налице.

В случая е безспорно, че детето К. С., гражданин на Украйна, е записан във втори клас за учебната 2025/2026 г. в СУ „Никола Йонков Вапцаров“ Приморско, не е настанен за отглеждане извън семейството и е с предоставена временна закрила в Република България по смисъла на Закона за убежището и бежанците. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в правилото на чл. 10а, ал. 1 ЗСПД материалноправни предпоставки за отпускане на поисканата еднократна помощ, а заповедта за отказ като незаконосъобразна следва да се отмени. Естеството на спора налага преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението - декларация на Л. Ю., гражданка на Украйна, съобразно мотивите на настоящото решение, в определен срок, предвид правилото на чл. 174 АПК.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на адвокат Д. О., Адвокатска колегия /АК/ Бургас, процесуален представител на Л. Ю., в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице/, се следва адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д - А - С/1453 от 29.09.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Созопол, с която на Л. Ю., гражданка на Украйна, родена на [дата]., с предоставена временна закрила в Република България, [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], и е отказано отпускане на еднократна помощ за едно дете по чл. 10а, ал. 3 ЗСПД.

ИЗПРАЩА преписката на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Созопол за произнасяне по подаденото от Л. Ю., гражданка на Украйна, [ЛНЧ], заявление - декларация с вх. № 3СПД/Д - А - С/1453 от 24.09.2025 г., като съобрази мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ 7 - дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане/АСП/ София да плати на адвокат Д. О., Адвокатска колегия /АК/ Бургас, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.