М О Т И В И
към решение № 47 /30.01.2013г. по НАХД № 1332/2012г. по описа на РС-Хасково
Производството
е по реда на чл. 375 и сл. от НПК
С
постановление на РП-Хасково от 10.12.2012г., е предложено Р.М.Р., ЕГН **********, със снета по делото самоличност,
да се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание по чл.78а от НК, за това, че на 25.07.2011 година в гр.Хасково пред служител на сектор „ПП" при ОД - МВР-
гр.Хасково, в писмена декларация на основание чл.160 ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, потвърдил неистина, а именно, че е забравил чантичката си
с документи, между които било и свидетелство за управление на моторно превозно
средство /№ *********/, която декларация по силата на Закон за движение по путищата се дава пред орган на властта- органите на МВР за
удостоверяване истинността на декларираното обстоятелство- престъплението по
чл.313, ал.1 от НК.
РП-Хасково не изпраща свой
представител в с.з.
Обвиняемият, нередовно призован, не
се явява в съдебно заседание, призовката е върната в цялост с отбелязване на
лицето Н М М, че обвиняемият не живее на адреса.
С оглед разглеждането на делото в
отсъствието на обвиняемият и до колкото опитите на съда да го открие и призове
по делото останаха напразни, съдът назначи на обвиняемия защитник в лицето на одв.Пейчев. последният бе определен от АК-Хасково. делото
се разгледа в отсъствието на обвиняемия, като адв.Пейчев
пледира, че от доказателствата по делото се доказва вината на неговият подзащитен, но иска съдът да му наложи минимално наказание
по реда на чл.78а от НК.
Съдът, като взе предвид събраните по досъдебно
производство №144/2012г. по описа на
ОДМВР-Хасково доказателства, приобщени към настоящето дело, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и самопризнанията на подсъдимия изразени от неговият
защитник, приема за установено от фактическа страна следното: Обвиняемият Р.М.Р. е правоспособен
водач на МПС, за което
притежавал свидетелство за управление на МПС № *********. На 25.07.2011 г.
той се явил в сградата на сектор
"Пътна полиция" - ОД-МВР - гр.Хасково. Там обв.
Р.М.Р. подал заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин /СУМПС/ и саморъчно попълнена
декларация на основание чл.160 от
/л. 14/, с която декларация заявил, че е забравил чантичката си на една пейка
на Кенана, като в нея било свидетелство за управление
на моторно превозно средство и други лични документи и подписал декларацията, въпреки че знаел,че свидетелството за
управление на МПС № ********* му било отнето от немските власти за срок от 8
месец, считано от 28.12.2010г. до 27.08.2011г. поради употребата на алкохол.
Тази Декларация обв.Р. депозирал заедно със Заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин вх.№ 62018 /
25.07.2011 година /л.11/. Тези документи обв.Р. подал
в сектор „ПП" - ОД-МВР
гр.Хасково пред свидетелката З.Н.И. ***.
В сочената декларация обвиняемият Р.. отразил обстоятелството, че е
изгубил свидетелството си за управление на
МПС и контролният талон. Това направил, за да се снабди с ново свидетелство за управление на МПС - изискването за
сдобиване с дубликат от свидетелство
за управление е попълване на декларация от страна на водача, в която той
следва да декларира, че свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено. В резултат на тези му действия, на 28.07.2011
година на обв.Р. действително му е било издадено
Свидетелство за управление на МПС с № *********, което получил на
03.08.2011 г./л.12/.
Обвиняемият Р.М.Р.
потвърдил неистина в декларацията на основание чл.160 ал.1 от Закон за движение
по пътищата, подадена на 25.072011г. пред служител при ОД МВР – Хасково, тъй
като безспорно е установено, че на 28.12.2010г. му било отнето свидетелството
за управление на МПС № ********** в гр. Къолн, Р
Германия за срок от 8 месеца, считано от 28.12.2010г. до 27.08.2011г, а обв. Р. декларирал, че е забравил чантичката си на една
пейка на Кенана, като в нея било свидетелството за
управление на МПС.Същото не било изгубено, а му било временно отнето от немските власти за срок от 8
месеца за извършено нарушение на правилата за движение на територията на
Република Германия. За този факт посолството на Република България в Берлин, чрез
Дирекция „Консулски отношения" уведомило българските компетентни власти,
чрез писмо с изх. № КО- 31А-155/29.02.2012г, адресирано до ОД МВР – Хасково сектор „Пътна
полиция”/л.17/. С гореописаното писмо в С „ПП”ОД МВР- Хасково е получено СУМПС № **********
издадено на 15.07.2008г. от ОД МВР Хасково на обв. Р.М.Р.,
ЕГН:********** в едно с копие от преписка с приложение вх. № ВВ
4391/18.05.2012г. по описа на ГДОП. Самото свидетелство за управление също било
изпратено на българските власти/приложено към л.20/. Видно от сочения опис, в
позиция с номер на преписката 1460/2012 г. е отразено отнемането на
свидетелството за управление № ********* изд. на 15.07.2008 година и валидно до
15.07.2018 година на обвиняемият Р.М.Р., с ЕГН -**********, заради допуснато
нарушение на правилата за движение по пътищата -„употреба на алкохол", като му е
наложена и забрана да управлява МПС на територията на ФРГ за срок от 8 месеца,
считано от 28.12.2010г. до 27.08.2011г. /л.17-л.22 /.
В случай
свидетелството за управление на МПС на обвиняемия Р.М.Р. не е било
загубено/забравено/, а е било отнето, който факт е несъмнено доказан от
писмените доказателства, събрани по досъдебното производство.
Представянето на декларацията пред служителката З.Н.И. не е било самоцелно,
а в изпълнение на обективираното от обвиняемия Р.
намерение, въз основа на нея, да инициира процедура по сдобиване с дубликат
на СУМПС. Попълването и представянето на писмено заявление и декларация по
образец поначало се изисква, за да се регистрира деловодно изявеното искане на
гражданина към администрацията по конкретен въпрос, което трябва и да е обективирано писмено, за да получи дължимото произнасяне.
Вземайки предвид
горното считам, че с действията си обв.Р.М.Р. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.313, ал.1 от НК за това, че на 25.07.2011 година в гр.Хасково пред служител на
сектор „ПП" при ОД - МВР- гр.Хасково е потвърдил неистина /декларирал, че е
забравил свидетелството си за управление на МПС № ***********, след като същите
са му били отнети в Р.Германия на 28.12.2010 година при извършена полицейска
проверка / в писмена декларация, която по силата на закон /изискуема по чл.160 от / се дава пред орган на властта - ОД на МВР - гр.Хасково, за
удостоверяване истинността на тези обстоятелства.
От обективна страна на инкриминираната
дата обвиняемият Р. е потвърдил неистина в
писмена декларация, подаваща се по силата на закона (чл. 160 от ) пред орган на власт за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, в случая на
това, че СУМПС на обвиняемия е било загубено, а именно забравено/изгубено/ заедно
с чантичката с документи.
Изпълнителното деяние
е осъществено, чрез действията на обвиняемия Р. по подписването и
представяне на инкриминирания документ на лице, оторизирано да приема точно
този тип документи с цел иницииране на процедурата за издаване на дубликат. С
полагането на подписа под бланката на декларацията, деклараторът удостоверява
случването на отразените в нея факти, осъществяването на които е законова предпоставка
за издаване на дубликат на свидетелството, като обстоятелствата в декларацията
обвиняемият е отразил саморъчно. Това му изявление обективира недвусмислено ясно
твърдението на обвиняемия, че причината за искането за издаване на дубликат е именно
изгубването на документа.
Обвиняемият е
осъществил състава на престъплението и от субективна страна като е представил инкриминирания
документ пред оторизиран служител с ясното съзнание, че отразеното в него не отговаря на
истината (обвиняемият е бил отлично запознат с факта на отнемането на
свидетелството му за управление в Германия) и че попълва декларация и представя същата
пред надлежен орган тъкмо, за да удостовери обстоятелството, налагащо издаване
на дубликат. Интелектуалният аспект на умисъла на обвиняемият неминуемо е включвал
знание за неверността на документа. Обвиняемият Р. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното (това, че деянието е запретено
дори е отразено в декларацията, в чието съдържание има текст, че за деклариране на
неверни данни се носи наказателна отговорност по чл.313 НК), предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици, които с
оглед формалния характер на престъплението се изчерпват с осъществяването му, и
е искал, пряко е целял настъпването на последните. Следователно е
осъществил престъплението при пряк умисъл. Така обвиняемият Р. е изпълнил състава
на престъплението от обективна и субективна страна и са налице
предпоставки за реализиране на неговата наказателна отговорност.
Ивършеното
престъпление се доказва по безспорен начин от свидетелските показания,
приложената експертиза и другите доказателства по делото, както и от
обясненията на самия обвиняем в досъдебното производстнво.
Видно от приложената
по делото справка за съдимост обв. Р.М.Р. до настоящия момент
не е осъждан.
Предвид изложеното,съдът приема, че в случая са налице
условията и предпоставките на чл.78а от НК, а именно, за извършеното
престъпление по чл.313, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
глоба от сто до триста лева, деецът не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по този ред, а от престъплението не са причинени
имуществени вреди. Ето защо, предложението на РП-Хасково се явява основателно и
обвиняемият следва, да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното
от него престъпление, като му се наложи административно наказание.
При определяне размера на наказанието,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Съдът отчете критично
отношение на обвиняемия към извършеното престъпление и чистото му съдебно
минало. Предвид изложеното, съдът прие превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и счете,че наказанието „глоба” следва да бъде определено,
съобразно нормата на чл.78а ал.1 от НК, в минимален размер от 1000 лв. С така
наложеното по вид и размер наказание, съдът счита че ще бъдат постигнати целите
на личната и на генералната превенции на закона, като се въздейства
предупредително и възпитателно,както върху дееца, така и върху останалите
членове на обществото.
Мотивиран така и на основание чл.378 ал. 4 т.1 от НПК, съдът
постанови решението си.
Районен съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Щ.М.