Решение по КНАХД №527/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано по касационна жалба на П. Р. И. чрез адв. М. Н., гр. В. Търново, [улица], офис 202 против Решение № 116/12.5.2025г. постановено по НАХД 1722/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 24-1275-002546/18.9.2024г., издадено от Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за извършено от него нарушение на чл. 104б т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1,пред. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

 

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН и процесуално нарушение – касационно основание по чл. 348, ал. 1 т.2 от НПК във вр. С чл. 63в от ЗАНН.

 

Основното оплакване на касатора е, че съдът не е установил вярната фактическа обстановка, като в противоречие на изгледания по делото видеозапис е приел следното: че с форсиране на двигателя и свистене на губи, което било визуално и слухово възприето от полицейските служители, касаторът е преминал от най- лявата пътна лента в дясната такава, след което се е върнал отново в най- лявата, и това е последвано от ново преминаване в съседната дясна лента, при които презавивания се е получило напречно занасяне на автомобила със задната му част. Напротив от показанията на полицейските служители и горепосочения видеозапис, става ясно, че е налице само едно преминаване от най- лявата в дясна лента, в кръгово кръстовище с обратен наклон.

 

Освен това се излагат доводи, че самото деяние от обективна и субективна страна се явява недоказано, тъй като се твърди, че е налице случайно деяние, което изключва вината. Като последица от горните нарушения ВТРС е достигнал до неверен правен извод, т.е. неправилно приложение на материалния закон.

 

Касаторът сочи, че оспорваното Решение се явява незаконосъобразно като необосновано. От съда се иска да отмени Решението на ВТРС и да постанови акт по съществото на спора, с който да отмени НП. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. От процесуалния му представител е депозирано писмено становище, в което заявява, че поддържа жалбата.

 

 

Ответникът по жалбата – Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР В. Търново,у редовно призован не се явява, не се представлява. В придружителното писмо, с което до съда е изпратена административната преписка се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че твърденията за липса на съставомерност на деянието, поради липса на доказателства за умишлени действия от страна на нарушителя са неоснователни. Споделя изложените аргументи от ВТРС в това отношение, поради което намира решението за правилно и предлага, същото да бъде оставено в сила.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 116/12.5.2025г. постановено по НАХД 1722/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 24-1275-002546/18.9.2024г., издадено от Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за извършено от него нарушение на чл. 104б т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1,пред. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

 

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 30.8.2024г. в 14,20 часа в гр. В. Търново, в кръгово кръстовище между [улица], [улица]и [улица], при суха пътна настилка касаторът е управлявал МПС Мерцедес Е270 ЦДИ с рег. № [рег. номер], собственост на Г. И.. Съдът е посочил в мотивите си, че с форсиране на двигателя и свистене на губи, което било визуално и слухово възприето от полицейските служители, касаторът е преминал от най- лявата пътна лента в дясната такава, след което се е върнал отново в най- лявата и това е последвано от ново преминаване в съседната дясна лента, при които презавивания се е получило напречно занасяне на автомобила със задната му част. Поведението му било възприето от полицейските служители св. И. и св. С., които са се намирали в патрулка. Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена на база показанията на полицейските служители, както и от видеозапис, изгледан в о.з. от личните боди камери на полицейските служители.

 

За така описаното нарушение св. И. издал АУАН Серия GA № 1321595/30.8.2024г., , в което горните факти са подробно изложени, както и съответно правната квалификация на претендираното нарушение чл. 104Б,т.2 от ЗДвП. Касаторът е отказал да подпише АУАН, което обстоятелство е установено от подписа на един свидетел – другия полицейски служител. В указания от закона срок, след като не са подадени писмени възражения срещу АУАН е издадено процесното пред ВТРС НП.

За доказване компетентността на органа, издал АУАН и НП по делото е приложена Заповед № 8121з-1632/2.12.2021г. на МВР.

В административната преписка се съдържат и следните доказателства: справка за нарушенията на касатора, докладна записка на св. С., както и такива досежно изискването на файлове от персоналните боди камери на двамата полицаи.

 

При така установената от съда обстановка, същият е направил правен извод за законосъобразност на процесното пред него НП. ВТРС е посочил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на предоставените им правомощия със Заповед № 8121з-1632/2.12.2021г. на МВР., имат нормативно установеното в чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание, и са съставени в предвидените от ЗАНН срокове. Намерил е, че съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно пълно, точно, подробно и ясно, като е налице пълно съответствие между установените правно- значими факти и извършената от АНО правна квалификация. Съдът не е възприел тезата на касатора за наличие на множество процесуални нарушения, които се явяват самостоятелно основание за отмяна на НП.

По приложението на материалния закон, ВТРС е изложил подробни мотиви, като е приел, че е налице използване на отворените за обществено ползване пътища не по предназначение за превоз на хора и товари. Доколкото в нормата на чл. 104Б,т.2 от ЗДвП не се съдържат изчерпателно или примерно изброени конкретни начини и/ или техники за управление на МПС, които не са съвместими с горепосочената цел на използване на пътищата по предназначение. Съдът е развил доводи, че за да се приеме, че има нарушение на горната правна норма не е необходимо да са налице множество действия/ маневри с МПС, достатъчно е наличието на единично действие , което да се квалифицира като нарушение на забраната за използване на пътното платно не по предназначение. ВТРС е посочил всички маневри на касатора, които е приел, че са доказани с помощта на свидетелските показания на двамата полицейски служители и изгледания видеозапис. От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като в качеството си на правоспособен водач, имат задължението да съобразява поведението си с правилата за движение, съзнателно и без наличие на причини от обективен характер е преминавал последователно в съседни ленти. Умишленото и съзнателно опасно шофиране, което е довело да занасяне на задната част на МПС, отклоняването от нормалното движение, изискуемо при управление на МПС, особено в натоварен пътен участък явно се явява съставомерно поведение, съгласно мотивите на съда. Съдът не е приел, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК с аргументи за липсата на достатъчен шофьорски опит , по- висока скорост и износени гуми. Тези обстоятелства освен недоказани, не могат да обосноват извод за случайно деяние, в резултат на първоначална загуба на контрол поради недостатъчни практически умения. Напротив липсата на опит е изисквало повишено внимание при шофиране по време на интензивно движение. Но дори да се приеме, че първоначалната загуба на контрол е поради липса на умения, то повтарянето на неправомерното поведение, означава, че същото е умишлено и административно- наказателната отговорност не може да бъде изключена на основание чл. 15 от НК.

ВТРС е изложил и подробни съображения за липсата на предпоставки за приложение на §1,т. 4 от ДР на ЗАНН във вр. с чл. 28 от ЗАНН, като е взел предвид приложената справка за извършените от този водач нарушения.

Наложеното наказание съдът е приел за справедливо, доколкото в санкционната норма, същото е посочено в абсолютен размер.

 

При така установеното, настоящата инстанция прави следните правни изводи:

 

На първо място в касационната жалба се развиват доводи за необоснованост на постановеното от ВТРС Решение, което е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН възивните решения подлежат на касационен контрол пред Административен съд само на касационните основания , предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК а именно:

1. когато е нарушен законът;

2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;

3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.

 

Сред тези основания не е налице необоснованост на решението, което е предвидено в нормата на чл. 209 от АПК, касаеща касационните основания за обжалване на първоинстанционни решения по административни дела.

 

Второто оплакване е за съществено процесуално нарушение, което е довело до установяване на невярна фактическа обстановка. На първо място, необходимо е изрично да бъде посочено, че всички доводи за незаконосъобразност на оспорваното НП, които са били изложени пред районния съд, са обсъдени от него и са изложени достатъчно подробни мотиви за тяхната неоснователност.

 

Опровергани от мотивите на постановеното решение от въззивния съд са и доводите, че решаващият съд не е съблюдавал изискванията на чл. 13, ал.1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В пределите на своята компетентност да вземе всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина, съдът се е съобразил с приложените от административно-наказващия орган към преписката доказателства, вкл. Чрез преглед на приложеното веществено доказателство- записи от боди камери, направените от касатора доказателствени искания, както и анализ на събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания. В рамките на съдебното производство, ВТРС стриктно е съблюдавал законовите изисквания за установяване на всички правно релевантни факти, както и принципа на служебното начало за събиране на доказателства за установяване на факти, които са от съществено значение за разкриване на обективната истина. ВТРС задълбочено и в съвкупност е обсъдил събраните доказателства и въз основа на този анализ е изложил аргументите в мотивите на постановеното решение защо счита тези доводи на жалбоподателя за неоснователни и защо приема, че правилно, обосновано и законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение. С други думи въззивният съд е ценил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като е намерил, че е налице, посоченото в НП поведение на водача, а именно : по време на управление, преминава със задната част на управляваното МПС от своята пътна лента в съседната такава, което е съпроводено с форсиране на двигателя и свистене на гуми, при суха пътна настилка, с което се създава опасност за останалите участници в движението.

По приложението на материалния закон, съдът намира следното : предявеното срещу касатора административно нарушение е това по чл. 104б,т.2 от ЗДвП, което е описано като използване от водач на МПС на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Правилно в процесното Решение съдът е посочил, че макар да е установил няколкократно преминаване от лента в лента, за фактическия състав на нарушението от обективна страна е достатъчно едно преминаване от една лента в друга.

ВТРС обаче неправилно е приел, че са налице обективните признаци на твърдяното от АНО нарушение, като същото е извършено при условията на пряк умисъл. Настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките по чл. 8 от ЗАНН във вр. с чл. 13 от НК, който по силата на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, намира приложение, тъй като нарушението е на формално извършване и от същото не са настъпили вреди. АСВТ счита, че се касае за спасителна маневра, извършена при условията на чл. 13 , ал.1 от НК, доколкото не са настъпили каквито и да било негативни последици от деянието, същата е предприета с цел да се предотврати ПТП, поради което е налице крайна необходимост. Поради горното съдът намира, че не се касае за умишлено демонстративно управление на МПС, а за непредпазливо деяние, в резултат на скоростта, с която МПС се е движело. Именно липсата на субективната страна на деянието, което следва да е извършено единствено при условията на пряк умисъл, означава, че издаденото НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на делото в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски за две инстанции в размер на 10000 хиляда лева, за които е представен договор за правна помощ и съдействие от 14.1.2025г.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 116/12.5.2025г. постановено по НАХД 1722/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА

 

ОТМЕНЯ по жалба на П. Р. И. чрез адв. М. Н., гр. В. Търново, [улица], като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № 24-1275-002546/18.9.2024г., издадено от Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за извършено от него нарушение на чл. 104б т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1,пред. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР В. Търново да заплати на П. Р. И. [населено място], [улица], ет.3, ап. 83 разноски в производството в размер на 1000- хиляда – лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Особено мнение на докладчика по делото Диана Костова:

Не споделям становището на мнозинството от състава, поради което излагам следното особено мнение.

ВТРС правилно и законосъобразно е установил фактическата обстановка и е формирал изводи, които изцяло се споделят.

Не е налице и твърдяното от касатора случайно деяние, което съгласно нормата на чл. 15 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН изключва виновността. Касае се за умишлено поведение на касатора при управление на МПС в особено опасен участък, кръгово движение с обратен наклон, при което без каквато и да било обективна причина, е преминавал от една лента в друга, със занасяне на задната част на колата. Изрично в НП е посочено, че настилката е била суха, което изключва твърдяното подхлъзване на МПС, което да се приравни на случайно деяние. Следва да се отбележи, че формата на вината е елемент от осъщественото от касатора нарушение, и не се отнася до отделните нарушения на правилата за движение по пътищата. При случайното деяние деецът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните му последици, а доколкото същият няма достатъчно опит, управлява в района на населено място, в рамките на кръгово кръстовище, с обратен наклон, т.е. при усложнена обстановка, същият е следвало да съобрази скоростта на движение, за не се допуска занасяне на МПС.

На следващо място, не се касае за приета умишлено спасителна маневра:за избягване на опасност, която е пряка, внезапна и непосредствена и не може да се предотврати по начините по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. В този случай водачът действа при условията на крайна необходимост по чл. 13, ал.1 от НК, поради което същият не носи административно- наказателна отговорност. Водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл.20, ал.2 от ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори. Намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността. Колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка. Спирането на пътното превозно средство се налага при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие. Съдебната практика приема, че при възникнала на пътя опасност за движението, водачът на МПС има единствено задължение да избира правилно скоростта си, за да може при възникване на опасност да намали скоростта или да спре. Той няма задължение да завива наляво или надясно с оглед избягване на аварийната ситуация. Изменение посоката на движение в определени случаи е допустимо при т. нар. "спасителна маневра". Тя не е правно регламентирана и поначало е неправомерна, защото всяко внезапно отклонение на автомобила от праволинейното му движение може да създаде рискова, конфликтна ситуация, застрашаваща останалите участници в движението. Водачът на МПС може да извърши спасителна маневра само ако се е намирал в състояние на крайна необходимост по чл.13, ал.1 от НК или с други думи възникналата опасност да не може да се предотврати по начините, предвидени в чл.20, ал.2 от ЗДвП . Законът обаче, не го задължава да направи това, защото изрично е регламентирал в последната, че дължимото поведение при възникване на опасност е да намали скоростта или да спре. По делото не се установи водача да е действал в условията на крайна необходимост по чл.13, ал.11 от НК, поради което на основание чл. 8 от ЗАНН спасителната маневра не представлява административно нарушение. Съобразно чл. 20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Тази разпоредба изисква от водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да борави с превозното средство по начин, осигуряващ правомерното му движение. Изгубването на контрол може да се дължи на заспиване на водача, отклоняване на вниманието му, разсейването му, в резултат на което превозното средство се отклонява от праволинейното си движение, опасно се скъсява дистанцията с движещо се странично или пред него превозно средство и т. н. Отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение на правилата за движение и може да бъде осъществено само, доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта, каквато е хипотезата в настоящия казус. В този смисъл са и . Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК Тълкувателно решение № 106 от 31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК.

Не споделям и становището, че деянието е непредпазливо – в резултат на несъобразена скорост задната част на МПС е преминала в съседното платно. Намирам, че правилно и законосъобразно ВТРС е приел, че се касае за умишлено, демонстра тивно управление при несъобразена скорост. Правилно същият е кредитирал показанията на свидетелите- полицейски служители, доколкото само те са могли да възприемат форсиране на двигателя и свистене на гуми,а не и от самите записи. Именно това поведение на водача доказва наличието на пряк умисъл, както правилно е приел ВТРС.