РЕШЕНИЕ
№ 769
гр. Плевен, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430107515 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Пред ПлРС е депозирана искова молба от *** И., в която се твърди, че
е издаден ИЛ по ч. гр.д.№4999/201,г. по описа на ПлРС за сумата 2812,54
главница и законна лихва от 03.08.2011г. и разноски 209,25лв. и образувано
изп. дело №20118380408163 на ЧСИ *** и продължено като изп.
производство №20169050400196 на ЧСИ ***. Позовава се на настъпил факт-
изтекла погасителна давност и недължимост на задължението.
Твърди се, че срещу ищеца Т. ЛЮБ. ИВ., ЕГН:**********, се води
изпълнително дело № 20169050400196 на ЧСИ *** ***, като изпълнителното
дело е образувано на 18.04.2016 г. по молба на „Мост Финанс Мениджмънт“
АД ЕИК: ***, въз основа на изпълнителен лист издаден на 04.08.2011 год. от
РС - гр. Плевен, по ч. гр. дело № 4999/2011 год., въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение № 3597 от 03.08.2011 г., за сумата от 2 812.54 лева -
главница, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, а също и сумата от 209.25 лв.,
представляваща разноски по делото. Т. ЛЮБ. ИВ., ЕГН: ********** дължи
горепосочените суми солидарно със съдлъжника *** И.а, ЕГН:
1
**********.Твърди, че Т. ЛЮБ. ИВ., ЕГН: ********** не дължи сумите,
установени с горецитирания изпълнителен лист, тъй като тези задължения се
явяват погасени по давност посочва се, че първоначално през 2011г., за да
събере вземането си, ответното дружество е образувало изп. дело №
20118380408163 при ЧСИ ***. На 08.11.2011г. по въпросното дело е
изпратена ПДИ до Т. ЛЮБ. ИВ., ЕГН: **********, като същевременно е
наложен запор на притежаваните от него банкови сметки. Вследствие на
предходното, на 07.12.2011г. от ищеца са постъпили плащания по процесното
дело.. На осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК делото е било перемирано на 07.12.2013
г. и е следвало да бъде прекратено, тъй като изпълнителни действия срещу Т.
ЛЮБ. ИВ., ЕГН: ********** не са извършвани в продължение на 2 години,
както и такива не са поискани от взискателя. Счита, че всички последващи
действия за ирелевантни по отношение на настоящия правен спор, тъй като се
явяват действия извършени след настъпила перемпция по изпълнителното
дело.Въпреки предходното, на осн. чл. 427, ал. 5 ГПК, изпълнително дело е
прехвърлено при ЧСИ *** ***, където е продължено под № 20169050400196,
за което е подписан и Протокол от 08.04.2016 г. По въпросното изпълнително
дело първоначално ЧСИ *** *** е извършил справка в НАП по отношение на
длъжниците, като други изпълнителни действия срещу ищеца не са
извършвани.Посочва се, че прилагайки общата петгодишна погасителната
давност по чл. 110 ЗЗД, на 07.12.2011г. - пет години от последното валидно
изпълнително действие срещу ищеца (удържаните от него суми), делото е
погасено по давност.
Въпреки това, на 15.11.2018 г. по процесното изпълнително дело е
постъпила молба от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК: ***, с която
ответното дружество е поискало от ЧСИ да наложи запори на притежаваните
от Т. ЛЮБ. ИВ., ЕГН: ********** банкови сметки. На 09.08.2021 г.
дружеството-кредитор по процесното изп. дело отново е отправило молба до
ЧСИ за налагане на запори. Излага твърдение, че предходните изпълнителни
по своя характер действия не следва да се вземат предвид от съда, тъй като се
явяват действия последващи настъпилата перемпция по изпълнителното дело.
Макар и изпълнителни действия, те биват ненадлежно извършени, тъй като
след настъпила перемпция ех 1е§е същите не са валидно правно основание и
са негодни да прекъснат давността. Всяко изпълнително действие, което е
предприето след перемиране на делото не следва да постигне целта си да
2
прекъсне давността. Всички последващи действия се явяват ирелевантни и не
следва да се взимат под внимание от страна на съда.
Моли, настоящият съдебен състав да обърне внимание, че
предприетите срещу съдлъжника *** И.а, ЕГН: ********** изпълнителни
действия не влияят за спирането и прекъсването на давността за процесното
вземане по отношение на Т. ЛЮБ. ИВ., ЕГН: **********, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 125 ЗЗД. Чл. 125 ЗЗД: „Прекъсването и спирането на
давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо
останалите съдлъжници... “
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г по тълк.
дело № 2/13 г. на ОСГТК на В КС - „Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „ перемпция ”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Във всички
случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като
новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
Независимо, че съдебният изпълнител не е издал постановление за
прекратяване на делото, то правните последици на прекратяването са
настъпили. Това е така, защото постановлението на съдебния изпълнител не е
условие за прекратяване на изпълнителното производство. С изтичане на две
години от последното действие изпълнителното дело се прекратява ех 1е%е,
като постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно
действие. (В този смисъл ТР № 47/01.04.1965 г. по гр. д. N° 238/1964 на ОСГК
на ВС; Решение N° 223/12.07.2011 г. по т.д. N° 124/2010 г. на ВКС, П-ро Т.
3
О.;.; Решение N° 94/27.07.2010 г. по т.д. N° 943/2009 г. на 1-во Т. О. на ВКС;
Решение N° 76/07.06.2011 г. по т.д. N° 643/2010 г. на ВКС).С изтичането на
петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД и погасяването на главното
вземане, на осн. чл. 119 ЗЗД се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания. Започналата да тече от 07.12.2011 г., когато ЧСИ е
удържал суми от Т. ЛЮБ. ИВ., ЕГН: **********, погасителна давност е
изтекла на 07.11.2016 г. Видно от предходното, вземането по изпълнителния
лист се явява погасено по давност и въз основа на същия не следва да се
извършват каквито и да било изпълнителни действия.
Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК
е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, а настоящият иск се основава именно на такива
(арг. от чл. 439, ал. 2 ГПК). В т. см. е Определение N9233/17.04.2009 г. на
ВКС по ч. т. д. N° 239/09 г., II т. о., ТК.Предвид съществуването на
изпълнително дело № 20169050400196 на ЧСИ *** ***, образувано на
18.04.2016 г. по молба на „МостФинанс Мениджмънт“ АД, ЕИК: ***, въз
основа на изпълнителен лист издаден на 04.08.2011 под. от РС - гр. Плевен,
по ч. гр. дело № 4999/2011 год., въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение № 3597 от03.08.2011 г., дело явяващо се продължено на осн. чл.
427, ал. 5 от ГПК на предходно такова под № 20118380408163 на ЧСИ ***, за
ищеца е налице правен интерес от воденето на настоящото производство,
поради което Ви молим да ни призовете с ответника на съд и след
установяване на обстоятелствата, твърдени в настоящата искова молба, да
установите във Вашето съдебно решение, че Т. ЛЮБ. ИВ., ЕГН: **********
не дължи по отношение на ответника сумата по главницата, по горецитирания
изпълнителен лист, издаден на 04.08.2011 г., а именно: сумата от 2 812.54
лева, тъй като същата е погасена по давност съгласно чл. 110 ЗЗД, а лихвите и
разноските по изпълнителния лист са погасени по давност на осн. чл.119 от
ГПК.
Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна :
4
От материалите по делото по делото, е видно, че е издаден ИЛ по ч.
гр.д.№4999/2011г. по описа на ПлРС за сумата 2812,54 главница и законна
лихва от 03.08.2011г. и разноски 209,25лв. и образувано изп. дело
№20118380408163 на ЧСИ *** и продължено като изп. производство
№20169050400196 на ЧСИ *** от 08.04.2016г.
Видно от приложените изп. дела, е че последното действие, което
прекъсва давността е удържана сума от длъжника на 07.12.2011г.След тази
дата не са извършвани действия спрямо длъжника и перемцията настъпва по
право на 07.12.2013г./ като всички действия са ирелевантни/, като е почнала
да тече петгодишна погасителна давност, която изтича на 07.12.2016г.Следва
да се отбележи, че последващото действие спрямо този длъжник, предвид
разпоредбата на чл.125 от ЗЗД, което прекъсва давността спрямо него, е било
налагане на запор през 2018г. Съдът приема от една страна, че при това
положение всички суми събрани от длъжника – 576лв., събрани преди
07.12.2011г., са дължими на законово основание , като е заплатено
задължението 209,25лв. и част от главницата в размер на 366,80лв.При това
положение следва да се признае, че е погасено по давност задължението в
размер на 2445,74лв. главница, като и всички акцесорни задължение по чл.119
от ЗЗД, а за разликата до 2812,54лв. и за сумата 209,25лв. разноски, се
отхвърли като неоснователен/ тъй като са били изплатени преди да е
настъпила перемцията и преди изтичане на давността/ .
При това положение и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички
направени от него разноски в производството по делото-1345,57лв.,
съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл.439 от ГПК за установено по отношение на „Мост
Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***,
че Т.Л. ***, ЕГН**********, НЕ ДЪЛЖИ на „Мост Финанс Мениджмънт“
АД, ЕИК***, сумата 2445,74лв. главница, ведно със законната лихва, считано
от 03.08.2011г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 209,25лв.
5
разноски и за главницата над 2445, 74лв. до претендираната 2812,54лв. по
издаден ИЛ по гр.д.№4999/2011г. по описа на ПлРС и образувано
№20118380408163 на ЧСИ *** и продължено като изп. производство
№20169050400196 на ЧСИ *** от 08.04.2016г., поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА на осн чл.78, ал.1 от ГПК „Мост Финанс Мениджмънт“ АД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Л. ***,
ЕГН**********, разноски по делото в размер на 1345,57лв., съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6