№ 1494
гр. Плевен, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20234430100648 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от
“Топлофикация Плевен” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, „***“ № ***, представлявана от *** Й.В., чрез С.Ц., против Е. Н.
Г., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ №***, за признаване за
установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същата
дължи на ищеца сумата от 656,69 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2020г.-30.04.2022г., и сумата
от 64,12 лева, представляваща лихва за забава за периода 02.02.2021г.-
02.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 14.11.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите. В открито съдебно заседание е
направено изменение по реда на чл. 214 ГПК, по отношение на главницата,
която да се счита предявена за 245,54 лева, предвид постъпило частично
плащане в хода на процеса.
1
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №5864/2022 г. по описа на РС-Плевен, по
което е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК. Твърди се, че до имот, собственост на ответника, е доставяна
топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.
Плевен, ул. „***“ №***, е с абонатен №***. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства по опис и е направено доказателствено
искане за съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, в случай на
оспорване на претенцията от страна на ответника. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез
назначения му *** - *** от АК-Плевен, в който се оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Особеният представител счита, че в исковата
молба не са изложени твърдения за относимите към спорния предмет факти,
не е ясно как е формирана главницата, без твърдения за какви видове
топлоенергия ищецът претендира по отделни пера. Особеният представител
счита за допустимо и относимо доказателственото искане на ищеца за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Счита, че поставянето на
задача към експертизата за установяване стойността по пера на дължимата
сума не може да замести липсващи фактически твърдения в тази насока.
Твърди се, че не е ясно как е образувана цената, спазени ли са ОУ за
продажба на топлоенергия, за публикуване и обявяване преди отоплителния
сезон. Сочи се, че от исковата молба не е ясно има ли извършено плащане и за
кой период. Твърди се, че не е доказано, че ответникът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ. Сочи се, че липсват доказателства, че
ОУ отговарят на изискванията на чл. 150, ал.1 и ал.2 ЗЕ. Твърди се, че
съобщението в местен вестник „Посоки“ няма качество на доказателство по
ГПК, липсвали данни за публикуване в централен всекидневник и одобряване
от КЕВР. Сочи се, че липсват доказателства за цената- по какви цени е
формирана главницата, променени ли са, регулирана ли е цената, спазен ли е
реда за регулиране на цената. Твърди се, че не е доказано, че ответницата е
ползвала топлинна енергия, доколкото в исковата молба се твърди за наличие
на 1бр. водомер и 3 броя отоплителни тела в имота, без да е приложен
списък за заявка за брой топлинни разпределители и водомер за битово
гореща вода, като неразделна част от протокол за Общо събрание, за който се
посочва, че също липсвал. Оспорва се приложената справка – извлечение от
2
сметка по пера. Излагат се доводи, че е без дата и подпис на съставител,
имала признаци на частен документ и била създадена само за нуждите на
процеса, не била връчена на ответника и нямала материална доказателствена
сила. Сочи се, че само от справка извлечение не може да се прави извод за
доставка, правилно изчисление и стойност на топлоенергия. Твърди се, че
самостоятелна услуга „сградна инсталация“ не съществува и предвиждането
й е неравноправна клауза. По отношение на иска за обезщетение за забава се
излага становище, че е неоснователен и недоказан. Отправено е искане Съдът
да не допуска съдебно-техническа експертиза. Отправено е искане за
задължаване ищеца да представи доказателства на осн. чл. 190 ГПК, както и
на осн. чл. 192 ГПК да бъде задължено трето неучастващо лице „***“ *** да
представи доказателства. Отправено е искане предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В открито съдебно, заседание ищцовото дружество се представлява от
С.Ц., като исковата молба се поддържа по изложените съображения. Прави се
уточнение, че ответникът е заплатил част от претендираните суми. Отправено
е искане за изменение по реда на чл. 214 ГПК, по отношение на главницата,
която да се счита предявена за 245,54 лева, предвид постъпило плащане в
хода на процеса. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно уведомен чрез
особения представител, се представлява от *** Ю. С. от АК-Плевен. Отговора
на исковата молба се поддържа по изложените съображения. Направено е
искане да бъдат съобразени разноските с отхвърлената и уважена част от
претенцията.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
От приложеното ч.гр.д. №5864/2022 г. по описа на РС-Плевен се
установява, че ищецът е депозирал на 14.11.2022г. пред РС-Плевен заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника за исковите суми. Установява се също така, че за претендираните
вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 3199/14.11.2022г., която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С Разпореждане на съда,
получено на 04.01.2023г., е указано на заявителя да предяви иск за
3
установяване на вземанията си, като искът е предявен в законоустановения
срок – на 02.02.2023г.
От приложените от ищеца писмени доказателства: заверено копие на
Нотариален акт за покупко-продажба №***, том ***, рег. №***, дело №***
от ***г. на ***, с район на действие РС-Плевен се установява, че ответникът
има качеството на собственик на имота. Налице са фактури, издадени за
процесния период, които остойностяват разпределена ТЕ за този имот.
Всички фактури са издавани на името на ответника – Е. Г., за абонатен №***.
Приложено е копие на заявление от Е. Г. до „Топлофикация-Плевен“ АД от
дата 13.02.2017г. за откриване на партида за плащане на отопление и топла
вода. Видно е, че на 23.03.2015г. е сключен договор за включване в системата
за индивидуално топлоотчитане на абонатите в ЕС на ул. „***“ ***
За имотът в гр. Плевен, ул. „***“ №***, са издадените от ищеца
подробна справка за потребление и препис-извлечение от сметка, съгласно
които отдадената ТЕ включва сума за отопление без ИРУ; сума за ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, и сума за дялово разпределение, като
главницата е за периода 01.12.2020 г. – 01.04.2022 г., и е изчислена на 656,69
лева.
От представената справка от третото лице-помагач – „***“ *** се
установява, дружеството е извършвало месечно дялово разпределение с
месечно отразяване на стойностите в издаваните фактури/съобщения към
фактури от „Топлофикация“ по отношение на процесния имот.
От заключението на *** по назначената по делото съдебно -
икономическа експертиза е видно, че за процесния период стойността на
консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2020г.-
30.04.2022г. е в размер на 656,69 лева главница по посочени в табличен вид
фактури, както и сума в размер на 65,71 лева лихва за забава. Вещото лице
дава заключение, че на 01.08.2023г. е извършено плащане в брой размер на
500 лева, като е останала непогасена сума за периода 01.12.2020г.-
30.04.2022г. е в размер на 156,69 лева главница.
Вещото лице уточнява в открито съдебно заседание, че за счетоводството
първичен документ е фактурата. Сочи, че освен фактурата, други такива
документи са разходен касов ордер, приходен касов ордер касова бележка.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като вярно, обективно и
4
компетентно.
С Протоколно определение №2022/27.09.2022г. Съдът е допуснал на
осн. чл. 214 ГПК изменение на претенцията за главница, като същата се счита
предявена за сумата от 245,54 лева, вместо за сумата от 656,69 лева.
Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се
доставя топлинната енергия. Доколкото ответникът е собственик на имота, то
следва да се приеме, че същият се явява клиент на топлинна енергия по
силата на горепосочената норма от ЗЕ.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага
категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това
число и ответника. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата
по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.
Ответникът е собственик на апартамент №4 в сградата и поради това има
качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание
на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия
за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване
на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е
установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството
дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото
по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за
да се счита за потребител.
Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и
в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на
собственика/носителя на ползване на жилище в топлоснабдена сграда, да
заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и
продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на
чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от
ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на
5
потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството
потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са
налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не
е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие
и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда
и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления. Не се констатират
неравноправни клаузи в представените още в заповедното производство ОУ
на ищеца, които касаят начисляването, отчитането, срока за плащане и
начисляването на лихва.
Предвид гореизложено, доказаното качество на ответника като потребител,
доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на задължението за
заплащане на начислените суми, се налага извода, че исковите суми за
главница са били дължими от ответника към подаване на заявлението, а
поради незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на
ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ -
дължими са и начислените лихви.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно
основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид отразеното в съдебно-счетоводната експертиза и становището на
ищеца, Съдът приема, че е платена сума в размер на 500 лева главница, което
6
плащане не се оспорва от ищцовата страна. Липсва спор, че част от
главницата в размер на 500 лева е заплатена след издаването на заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. №5864/2022 г. по описа на РС-Плевен. Ето защо
предявеният иск за главница се явява основателен за сумата от 656,69 лева,
като следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса
за сумата от 500 лева главница. Искът за главница следва да бъде отхвърлен
като неоснователен за разликата от 156,69 лева главница до пълния размер
претендирана сума от 245,54 лева главница, след направеното изменение по
реда на чл. 214 ГПК. Искът за лихва за забава е основателен до пълния
претендиран размер от 64,12 лева.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Съдът следва да
присъди в полза на ищеца направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете, възлизащи на 651,98
лева.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Съдът
следва да присъди в полза на ищеца направените от него разноски в
заповедното производство, съобразно уважената част от исковете, възлизащи
на 25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Е. Н. Г., ЕГН **********, от гр.
Плевен, ул. „***“ №***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***,
представлявана от *** Й.В., сумата от 156,69 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за ползвана и незаплатена
топлоенергия на адрес гр. Плевен, ул. „***“ №***, с абонатен №*** за
периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., и сумата от 64,12 лева, представляваща
лихва за забава за периода 02.02.2021 г. – 02.11.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
7
издаване на заповед за изпълнение – 14.11.2022г., до изплащане на вземането,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 3199/14.11.2022г. по ч.гр.д.
№5864/2022 г. по описа на РС-Плевен,
КАТО ПРЕТЕНЦИЯТА за сума в размер на 500 лева главница
ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса, а
за разликата от 156,69 лева главница до претендираната 245,54 лева
главница, ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Е. Н. Г., ЕГН **********, от гр.
Плевен, ул. „***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***,
представлявана от *** Й.В., разноски в исковото производство в размер на
651,98 лева, съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че
съществува.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Е. Н. Г., ЕГН **********, от гр.
Плевен, ул. „***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***,
представлявана от *** Й.В., разноски по ч.гр.д. № 5864/2022г. по описа на РС-
Плевен в размер на 75 лева, съразмерно с частта от вземането, за която се
установи, че съществува.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Плевен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8