№ 867
гр. Русе, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20254520100201 по описа за 2025 година
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.56 ЗН от ТД НАП - Варна
БУЛСТАТ *********, чрез упълномощен юрисконсулт Е. Т., против Е. П. К. от гр. Русе, за
унищожаване по отношение на ищеца на извършен от ответницата отказ от наследството,
останало от покойния й баща П.Й.К., починал на 12.11.2021 г., вписан в особената книга по
чл.49 ЗН при РРС под № 452/21.10.2024 г. Ищецът твърди, че Е. К. е длъжник по
изпълнително дело № *********/2018 г. във връзка с публични вземания за здравни и
осигурителни вноски и глоби по наказателни постановления в посочен в исковата молба
размер. Посочва се, че на ответницата е било изпратено съобщение за доброволно
изпълнение по реда на ДОПК и с постановление за налагане на обезпечителни мерки бил
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка на ответницата за
сумата от 8141,00 лева, по която сметка нямало наличност на средства от секвестируем
характер. С разпореждане за присъединяване ответницата била уведомена за публичните й
задължения към 28.06.2021 г. на декларирания от нея електронен адрес. С постановление за
налагане на обезпечителни мерки била наложена възбрана върху наследствени имоти на
ответницата. На 10.10.2024 г. публичен изпълнител насрочил опис на възбранените
земеделски земи, като съобщенията били изпратени на електронен адрес на длъжника, след
което било установено, че ответницата се е отказала от наследството на своя наследодател.
Бил наложен запор върху банкова сметка на ответницата за сумата от 13019,42 лв. След
проучване било установено, че към м. декември 2024 г. длъжникът не притежава
секвестируемо имущество. Ответницата не била извършвала плащания на задълженията си
към НАП, предвид което се инициира настоящото производство за обявяване относителна
недействителност спрямо ищеца на вписания отказ от наследство.
1
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответницата Е. К., чрез пълномощника си адв. Г. Т.
от АК - Русе е представила такъв, наименован „писмена защита“, с който оспорва иска като
неоснователен. Възразява, че не е получавала съобщения от НАП, т.к. посоченият
електронен адрес бил на бивш неин счетоводител, с когото отдавна не контактуват. Твърди,
че е вписала отказа от наследство преди насрочването на публичната продан. Оспорва
наличието на правен интерес от предявяване на иска, поради ниската стойност на
наследствените ниви и невъзможността кредиторът да се удовлетвори с тяхната евентуална
публична продан. Счита, че част от вземанията са погасени по давност.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се оспорва и е видно от представените писмени доказателства –
съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С180018-048-0141484/12.06.2018 г.,
постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190018-022-
0047599/11.06.2019 г. и № С240018-022-0090483/01.10.2024 г., разпореждане за
присъединяване с изх. № С210018-105-0205254/28.06.2021 г., справка за задължения,
актуална към 08.05.2025 г. и др., че в ТД НАП Варна е образувано изпълнително дело по
реда на ДОПК срещу ответницата за публични вземания за здравни и осигурителни вноски
за периода 01.01.2013 – 31.12.2022 г. и глоби по наказателни постановления №
311582/10.01.2018 г. на НАП и № 55/10.09.21 г. на РЗИ в размер на 13239,00 лв. за главница и
8393,86 лв. за лихва и че ищецът има качеството на кредитор на ответницата.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190018-022-
0047599/11.06.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на ответницата в
„ИНВЕСТБАНК“ АД за сумата от 8141,00 лв., като длъжникът не е уведомен, т.к.
пощенската пратка е върната непотърсена, видно от известие за доставяне /л.10/. С писмо от
„ИНВЕСТБАНК“ АД /л.11/ банката уведомява публичния изпълнител, че по банковата
сметка на длъжника липсват средства от секвестируем характер. От представените по делото
справки от АВ е видно, че ответницата е придобила по наследство от своя баща недвижими
имоти – земеделски земи в землището на с. Т., обл. Русе. С постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С240018-022-0090483/01.10.2024 г. е наложена възбрана върху
установените наследствени имоти:
-1/6 ид.ч. от земеделска земя, КИД 73362.215.14, категория 4, представляваща нива е
площ от 22 000 кв.м, находяща се в местността „Л.б.“, с. Т., общ. Иваново, обл. Русе,
придобит с НА № 117, том XXXI, рег. 10957 от 17.08.2006г., издаден от Служба по
вписвания гр. Русе;
- 1/6 ид.ч. от земеделска земя, КИД 73362.165.3, категория 4, представляваща нива е
площ от 19 872 кв.м, находяща се в местността „Д.п.“, е. Т., общ. Иваново, обл. Русе,
придобит с НА № 117, том XXXI, рег. 10957 от 17.08.2006г., издаден от Служба по
вписвания гр. Русе;
2
- 1/6 ид.ч. от земеделска земя, КИД 73362.199.39, категория 7, представляваща нива е
площ от 7 002 кв.м, находяща се в местността „Т.л.“, с. Т., общ. Иваново, обл. Русе, придобит
с НА № 117, том XXXI, рег. 10957 от 17.08.2006г., издаден от Служба по вписвания гр. Русе;
- 1/6 ид.ч. от земеделска земя, КИД 73362.228.50, категория 3, представляваща нива с
площ от 6 897 кв.м, находяща се в местността „П.“, с. Т., общ. Иваново, обл. Русе, придобит
с договор за доброволна делба № 235, том VII, рег. 7597 от 14.06.2006г., издаден от Районен
съд Русе.
Постановлението за налагане на обезпечителни мерки и съобщението за насрочен
опис от 10.10.2024 г. са връчени на 22.10.2022 г. на ел. адрес, който съгласно гласните
доказателства по делото е на лице, осъществявало счетоводно обслужване на ответницата до
м.април 2022 г. – свид. Г..
По делото не се оспорва и е видно от представените удостоверение от РРС и
удостоверение за наследници, че в особената книга на РРС по чл.49 ЗН е вписан отказ на Е.
П. К. с ЕГН ********** от наследството, останало след смъртта на нейния баща П.Й.К. с
ЕГН **********, вписан под № 452/21.10.2024 г.
От показанията на свид. В. Г., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви
и изходящи от лице, незаинтересовано от изхода на спора, се установява, че в периода преди
преустановяване на счетоводното обслужване до м. април 2022 г. ответницата е знаела, че
срещу нея има образувано изпълнително дело за задължения към НАП. Видно от
приложените по делото справка за трудови договори и осигурителен доход, справки от АВ и
уведомително писмо от „ИНВЕСТБАНК“ АД не се установява секвестируемо имущество на
ответника, срещу което да се насочи принудително изпълнение. Ответницата, чиято е била
доказателствената тежест да установи наличието на друго секвестируемо имущество, не е
ангажирала доказателства в тази насока. От представените от ищеца справки за размера на
задълженията е видно, че в размера на задължението на обща стойност 21632,86 лв.,
посочени в справката за задълженията на ответницата, актуална към 08.05.2025 г., не са
включени погасени по давност/отписани задължения в общ размер на 571,43 лв. за здравни и
осигурителни вноски за периода от 26.10.2013 г. до 31.12.2015 г.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
Искът по чл.56 ЗН е предявен в законоустановения едногодишен срок от узнаването и
в тригодишния срок от извършване на отказа, поради което е допустим. Разгледан по
същество, същият е основателен.
Чрез конститутивния иск по чл.56 ЗН кредиторът упражнява потестативното си право
да бъде унищожен спрямо него отказ от наследство, извършен от длъжника, чрез който се
увреждат интересите му. Съгласно посочената разпоредба кредиторите на лицето, отказало
се от наследство, могат да искат унищожаването на отказа в своя полза, доколкото не могат
да се удовлетворят от имуществото на наследника. Този иск представлява частен случай на
общия Павлов иск по чл.135 ЗЗД, допускащ възможността да се обявят за относително
3
недействителни по отношение на кредитора сделките, с които длъжникът го уврежда, като
за разлика от Павловия иск, при иска по чл.56 ЗН субективният елемент (знание за
увреждането) не се изисква. Фактическият състав на разпоредбата на чл.56 ЗН включва
наличие на качеството на кредитор на ищеца, извършен отказ от наследство от длъжника,
увреждащ интересите на кредитора и невъзможност кредиторът да се удовлетвори от друго
секвестируемо имущество на длъжника. Чрез отказа от наследство кредиторът се уврежда,
тъй като се намалява общото обезпечение на кредитора по чл.133 ЗЗД. Унищожаването на
отказа е относително - единствено по отношение на кредитора, който го е поискал и само
доколкото е необходимо за удовлетворяване на визираното в иска вземане. Тъй като в
интерес на длъжника е да установи, че кредиторът може да се удовлетвори от имуществото
му, в негова тежест е да докаже наличие на имущество за удовлетворяване на вземането на
кредитора въпреки отказа.
От писмените доказателства по делото е видно, че ищецът има качеството на
кредитор спрямо ответника преди извършването на отказа от наследство. Въпреки че
нормата на чл.56 ЗН не поставя изискване длъжникът да е знаел, че с отказа си от
наследство уврежда кредитора, от гласните доказателства се установява, че ответницата е
знаела преди м. април 2022 г. за образуваното срещу нея изпълнително дело в ТД НАП
Варна. От писмените доказателства е видно, че отказът от наследство е вписан след
насрочването на опис на възбранените недвижими имоти – земеделски земи, придобити по
наследство от ответницата, което навежда на извод, че с това свое действие тя е увредила
интересите на кредитора, доколкото с направения отказ от наследството на своя баща е
създала пречки за кредитора да се удовлетвори за вземанията си от наследството на
ответницата, оставено от нейния баща, след като не е било възможно удовлетворяването му
от личното имущество на длъжника.
Тълкуването на разпоредбата на чл.56 ЗН налага извод, че с оглед употребеният израз
„доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника”, предпоставка за
искането е невъзможност вземането на кредитора да бъде удовлетворено от личното
имущество на наследника. Преценката за наличието или не на тази предпоставка налага
съпоставяне между стойностите на имуществото на длъжника-наследник и на задължението
му към кредитора. В настоящия случай обаче, доколкото по делото не е доказано наличието
на секвестируемо имущество на длъжника, съдът счита, че извършването на такава
съпоставка не е необходимо и не е възможно. Неоснователни са възраженията на ответника,
че стойността на наследствените земеделски земи не е достатъчна за удовлетворяване на
кредитора. Съдът счита посоченото обстоятелство за ирелевантно, доколкото евентуалната
публична продан на имотите би довела до частично погасяване на дълга.
Предвид гореизложеното съдът намира за доказани всички елементи от фактическия
състав на нормата на чл.56 ЗН, с оглед на което исковата претенция се явява основателна и
доказана и следва да бъде уважена. Във връзка с направените от ответника възражения за
погасяване по давност на част от задълженията, по делото се установи, че размерът на
задълженията на ответника към ищеца към приключване на устните състезания, след
4
приспадане на погасените по давност вземания за главница и лихва, възлиза на 21632,86
лева. Следователно погасяването по давност на част от вземанията на ищеца не водят до
отпадане на качеството му на кредитор спрямо ответника.
На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора, в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от него деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 180 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА на основание чл.56 от ЗН в полза на ТД НАП – Варна, БУЛСТАТ
*********, отказа на Е. П. К. с ЕГН ********** от наследството, останало след смъртта на
нейния баща П.Й.К. с ЕГН **********, починал на 12.11.2021 г., вписан в особената книга
по чл.49 ЗН на РРС под № 452/21.10.2024 г.
ОСЪЖДА Е. П. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, бул. „Г.С..., да заплати на ТД
НАП – Варна, с БУЛСТАТ *********, деловодни разноски в размер на 180 лева за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5