№ 66
гр. Бургас, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20252001000096 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 37 от 11.02.2025 г., постановено по т.д. № 451/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас:
(1) е отхвърлен предявеният от Г. Й. Й., С. Й. Й., и Д. Й. Й. против
“Слънчев бряг хотел холдингс“ АД иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението
по т. 1 от дневния ред, прието на извънредно общо събрание на акционерите
на “Слънчев бряг хотел холдингс“ АД, проведено на 25.10.2023 г.;
(2) са отменени на основание чл. 74 ТЗ решенията по т. 6, т. 7 и т. 8 от
дневния ред, приети на извънредно общо събрание на акционерите на
„Слънчев бряг хотел холдингс“ АД, проведено на 25.10.2023 г.
(3) Присъдени са разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищците Г. Й. Й., С. Й. Й.
и Д. Й. Й. в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях иск за отмяна на
решението на ОСА по т. 1 от дневния ред.
Въззивниците-ищци поддържат, че в тази част решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. При преценката на законосъобразността
на решението по т. 1 от дневния ред на ОСА окръжният съд не извършил
обективно, всестранно и пълно изследване на всички релевантни факти и
обстоятелства и не подложил събраните доказателства на цялостен и
задълбочен анализ. Недопустимо били игнорирани или неоснователно
подценени установени по делото факти, обстоятелства и доказателства, които
доказвали незаконосъобразността на взетото решение. Неправилно били
1
анализирани и съпоставени разпоредбите на чл. 252, ал. 1, т. 2 и чл. 274 ТЗ. В
случая решението за удължаване на срока, за който е учредено дружеството,
било взето след изтичането на първоначалния срок – 31.12.2016 г. Отделно от
това съдът не съобразил многобройните нарушения относно организацията и
провеждането на ОСА, които водели до незаконосъобразност на взетите от
него решения, вкл. невписване в списъка на акционерите на Й. Й. и
неотчитане на неговия глас.
Ищците искат отмяна на решението и тази част и отмяна на решението
по т. 1 от дневния ред на ОСА на “Слънчев бряг хотел холдингс” АД,
проведено на 25.10.2023 г. Претендират сторените разноски.
Дружеството-ответник, въззиваем по тази жалба, не е представило
писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника “Слънчев бряг
хотел холдингс“ АД, чрез особения представител адв. С. П. – БАК, в частта, с
която е отменено решението на ОСА по т. 8 от дневния ред. В тази част,
според въззивника-ответник, решението било неправилно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на материалния закон.
Съдът не изложил мотиви относно незаконосъобразността на решението
по т. 8 от дневния ред. Изложени били мотиви защо решенията по т. 6 и т. 7 са
незаконосъобразни с оглед нарушението на правото на акционерите на
информация по чл. 224, ал. 3 ТЗ, липсвали мотиви защо решението по т. 8
противоречи на изискването на чл. 223, ал. 3, т. 5 ТЗ вр. чл. 224, ал. 1 ТЗ.
Неправилно съдът приемал, че тези разпоредби имат всякога императивен
характер, без да да се изследва съдържанието на самите решения и
спецификите на конкретния случай. Правото на сведения по чл. 224 ТЗ имало
два компонента: задължение на дружеството да изготви писмените материали
и задължение да ги предостави на акционерите при поискване. Тежестта за
доказване на факта на непредоставяне на материалите при поискване била
върху този, който го твърди. В случая ищците не твърдели, че са отправяли
искане за предоставяне на материалите преди провеждането на ОСА. С
показанията на свидетел, който е съдружник в “Хермес груп” ООД, не било
проведено главно и пълно доказване на факта, че при поискване дружеството
не предоставило писмените материали.
Съдът допуснал процесуално нарушение, като с доклада си не указал
изрично доказателствената тежест за ответното дружество относно
установяването на факта, че материалите за събранието са били предоставени
на разположение на акционерите.
Липсвали, на следващо място, мотиви за нищожност на джирото за
акция № 119, която се притежава в съсобственост: ½ за П. и И.Я. и ½ за Й. Й.,
който е джиросал своята част на на своите деца. Джирото само с частта на Й.
било нищожно, а оттам нищожно било и последващото джиро от К. Й. и от
нейната майка. Следователно Й. Й. оставал акционер, притежаващ ½ идеална
част от акция № 119. Нищожно било и джиросването, извършено от Й. Й. в
2
полза на неговите четири деца, на идеални части от притежаваните от него 59
броя акции, поради което той оставал собственик на акции №№ 1-59. Поради
това ищците не били акционери и не били процесуално легитимирани да
предявят настоящия иск.
Съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства “относно
фамилиите Я. и Й.и” и не взел под внимание явната заинтересованост на свид.
А.С..
Отправено е искане за отмяна на съдебното решение в частта, с която се
отменя решението по т. 8 от дневния ред на ОСА на “Слънчев бряг хотел
холдингс” АД, проведено на 25.10.2023 г. Поискано е да се допусне до разпит
като свидетел г-жа Т., счетоводител на дружеството-ответник, която да даде
показания дали действително в счетоводството на дружеството са били
предоставени на разположение материалите за проведеното на 25.10.2023 г.
извънредно ОСА.
Ищците, въззиваеми по тази жалба, не са представили писмен отговор в
срока по чл. 263 ГПК.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани да обжалват
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 17.07.2025 г. са приети за
разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от Г. Й. Й., С. Й. Й.
и Д. Й. Й. против “Слънчев бряг хотел холдингс” АД. Ищците, легитимирайки
се като акционери в ответното дружество, заявили в исковата си молба, че на
25.10.2023 г. е проведено извънредно общо събрание на акционерите на
дружеството-ответник, което е било свикано на осн. чл. 223 ТЗ с определение
от 25.08.2023 г. по ч.т.д. № 341/2023 г. на Окръжен съд – Бургас. ОСА взело
решения по предварително обявения дневен ред, които били
незаконосъобразни. Нарушени били закона и устава на дружеството по
отношение на свикването на общото събрание, по отношение неосигуряване
възможност на акционерите да се запознаят с материалите по дневния ред, по
провеждане на общото събрание чрез участие на акционерите П. и И.Я. и
неправомерно ограничаване правата на акционерите Г., Д. и С. Й.и. Решението
по т. 1 от дневния ред било незаконосъобразно, защото било решено
дружеството да продължи дейността си след изтичане на срока, за което е
учредено, но след като този срок бил изтекъл. Решението по т. 8 било
незаконосъобразно, тъй като не били представени аргументи за търсене на
отговорност от изпълнителния директор Й. Й.. Конкретни данни за нарушения
и действия от негова страна не се съдържали в поканата за свикване на ОСА и
не били на разположение на акционерите в деловодството на дружеството.
3
Изложени са в исковата молба и аргументи за незаконосъобразност на
решенията по т.т. 6 и 7 от протокола. Поискано било да се отменя решенията
по т. 1, 6, 7 и 8.
Ответното дружество оспорило претенциите. Повдигнато било
възражение за недопустимост на иска, тъй като ищците не са акционери,
защото са прехвърлянето на акции от баща им Й. Й. било нищожно съгласно
чл. 467, ал. 2 ТЗ. По съществото на спора повдигнали възражения за
неоснователност на ищцовите твърдения пороци на атакуваните решения.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че
предявените искове са допустими. По същество: на осн. чл. 74 ТЗ били
отменени решенията по т..т. 6, 7 и 8, приети от ИОСА, проведено на
25.10.2023 г.; като неоснователен бил отхвърлен искът за отмяна на решението
по т. 1.
По отношение отмяната на решенията по т.т. 6 и 7 първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК съдът констатира, че постановеното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо в обжалваните части. Постановено е по иск на осн. чл.
74, ал. 1 ТЗ, предявен от лица, които са легитимирани да оспорват решенията
на ОСА, и в срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Съображениятаа за това са следните:
Няма спор, че ответното дружество е учредено от двама акционери – Й.
Й. и Д. П.в Я. с капитал в размер на 6 426 000 лв., разпределен в 119 броя
налични обикновени поименни акции. Всеки от акционерите е притежавал по
59 поименни акции с номинал от по 54 000 лв. всяка, а една акция се
притежава от двамата акционери в съсобственост.
На 12.03.2018 г. акционерът Й. с договор на дарение и джиро
прехвърлил притежаваните от него акции №№ 1-59 на децата си Г. Й., Д. Й.,
С. Й. и К. Й..
На 11.01.2021 г. с договор за дарение и джиро Й. Й. прехвърлил правата
върху ½ от акция № 119, притежавана в съсобственост между него и Д. Я.,
респ. наследниците му, общо на Г. Й., Д. Й., С. Й. и К. Й..
На 27.09.2023 г. К. Й. прехвърлила с джиро на С. Г.ева Й. правата си по
акция № 119.
На 27.09.2023 г. С. Г.ева Й. прехвърлила с джиро правата си по акция №
119 общо Г. Й., Д. Й. и С. Й..
Джирото от 12.03.2018 г., с което Й. Й. прехвърлил на децата си Г. Й., Д.
Й., С. Й. и К. Й. правата си по акции №№ 1-59, е действително. То не влиза в
противоречие с разпоредбата на 467, ал. 1 ТЗ, според която частично джиро е
нищожно, тъй като прехвърля изцяло правата на джиранта по акциите, а не
част от тях. В резултат на това действително джиро е възникнала
съсобственост върху акции №№ 1-59 между джиратарите Г. Й., Д. Й., С. Й. и
К. Й..
4
Недействителни са обаче на осн. чл. 467, ал. 1 ТЗ трите последователни
прехвърляния на правата върху ½ от акция № 119: от Й. Й. към Г. Й., Д. Й., С.
Й. и К. Й.; от К. Й. към С. Й. и от С. Й. към Г. Й., Д. Й. и С. Й., защото и в
трите случая предмет на прехвърляне са части от права върху акция, която
изначално е била съпритежание с трето лице (Д. Я., впоследствие неговите
наследници).
По тези съображения, възприети и от първоинстанционния съд, чиито
мотиви в това отношение настоящият състав споделя и към които препраща
на осн. чл. 272 ГПК, към момента на провеждане на извънредното ОСА на
25.10.2023 г. акционери в “Слънчев бряг хотел холдингс” АД са били: (1) П. Д.
Я. и И. Д.а Я.а, притежаващи в съсобственост по наследство акции №№ 60-
118; (2) Г. Й., Д. Й., С. Й. и К. Й., притежаващи с съсобственост
прехвърлените им общо акции №№ 1-59; (3) П. Д. Я., И. Д.а Я.а и Й. Й. Й.,
притежаващи общо акция № 119, в съотношение ½ ид.ч. по наследство за П.
Я. и И. Я.а и ½ ид.ч. за Й. Й..
При това положение Г. Й., Д. Й. и С. Й. са активно легитимирани да
атакуват решенията ОСА по реда на чл. 74 ТЗ. В този смисъл решение № 62 от
28.06.2017 г. по т.д. № 298/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, съгласно
което процесуална легитимация за предявяване на искове по чл. 71 и чл. 74 ТЗ
е налице и за част от сънаследниците на поименни акции, притежаващи
идеални части от всяка акция.
По същество:
Съгласно чл. 227, ал. 1 ТЗ в устава на едно акционерно дружество може
да се предвиди изискване за кворум от капитала за вземане на решения от
ОСА. В чл. 34 от устава на ответното дружество е предвидено, че ОСА приема
решения с мнозинство повече от половината от акциите в капитала, освен
ако Търговският закон или уставът не предвиждат по-голямо мнозинство. В
съответствие с така предвиденото, за да се вземе решение от ОСА в “Слънчев
бряг хотел холдингс” АД е необходимо за него да гласуват повече от 59,5
акции, т.е. най-малко 60 акции от капитала. Тази разпоредба на устава по
волята на учредителите следва да се прилага с предимство пред съответните
разпоредби, отнасящи се до кворума за приемане на решения, на Търговския
закон. Въпреки липсата на конкретно оплакване от страна на ищците, че
решенията са приети в нарушение на предвидения в устава кворум, при
наличните общи оплаквания за начина на провеждане на ОСА, за начина на
приемане на решенията, отчитането на гласовете и кръга на присъстващите,
които имат право на глас, настоящият състав приема, че преценката за редовно
взети или не решения следва да се извърши въз основа на особеното изискване
за кворум в чл. 34 от устава.
На проведеното на 25.10.2025 г. извънредно ОСА са били представени
59 акции от капитала – акции №№ 60-118, притежавани в съсобственост по
наследство от П. Я. и И. Я.а, които са упражнявали правата по тях чрез общ
пълномощник (П. Я.).
5
Акции №№ 1-59 не са били представени, тъй като акционерите-
съсобственици (съобразно с приетото по-горе) Г. Й., Д. Й., С. Й. и К. Й. не са
упълномощили общ пълномощник, чрез който да упражняват правата си.
Акционери, притежаващи идеални части от акции, имат правото да
присъстват лично на общото събрание на акционерите, но съгласно
императивната норма на чл. 177, изр. 2 ТЗ нямат право да упражняват
самостоятелно, лично или чрез упълномощен само от тях представител,
правата по съпритежаваните с останалите съсобственици акции. При липса на
общ с останалите съсобственици пълномощник, тези акционери не могат да
упражнят самостоятелно правото на глас, съответно на всяка акция. (В този
смисъл: решение № 192 от 28.01.2021 г. по т.д. № 2759/2019 г. на ВКС, ТК,
Второ отделение; решение № 8 от 22.02.2021 г. по т.д. № 2741/2019 г. на ВКС,
ТК, Второ отделение; решение № 58 от 10.08.2020 г. по т.д. № 101/2019 г. на
ВКС, ТК, Първо отделение, и др.)
По същите аргументи не е била представена и акция № 119, тъй като
правата по нея не са били упражнявани от общ пълномощник на П. Я., И. Я.а и
Й. Й..
При представени само 59 от общо 119 акции ОСА, проведено на
25.10.2023 г., не е имало кворум за приемане на решения съгласно с
предвиденото в чл. 34 от устава. Ето защо решението по т. 1 и решението по т.
8 са взети в нарушение на устава на дружеството.
Следователно въззивната жалба на ищците против тази част от
решението, с която искът им за отмяна на решението на ОСА по т. 1 е
основателна. Първоинстанционното решение в тази част е неправилно. То ще
се отмени, след което ще се отмени на осн. чл. 74, ал. 1 ТЗ решението по т. 1 на
ОСА, проведено на 25.10.2023 г.
Неоснователна е въззивната жалба на ответника против тази част от
решението, с което е отменено решението на ОСА по т. 8. Решението по т. 8
подлежи на отмяна, освен по съображенията на първоинстанционния съд, към
които на осн. чл. 272 ГПК настоящият състав препраща, така и по
съображенията, по-горе за приемане на решение в нарушение на изискванията
на устава за кворум.
Неоснователни са оплакванията на въззивника-ответник във въззивната
жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с
разпределянето и указването на доказателствената тежест за установяване на
факта, че материалите за събранието са били предоставени на разположение
на акционерите. След като ищците са изложили в исковата си молба
твърдения за непосочване в поканата за свикване на ОСА на конкретни
нарушения и действия от страна на изпълнителния директор Й. Й.,
обосноваващи търсене на отговорност, ответникът с отговора на исковата
молба е възразил съвсем общо, че решението по т. 8 е законосъобразно, но без
да изложи насрещни твърдения, че материали във връзка с проекторешението
по т. 8 са били изготвени и са били на разположение на акционерите в
6
деловодството на дружеството. При тази позиция на ответника дадените от
първоинстанционния съд указания с доклада по делото (л. 107), че е в негова
тежест да установи, че са спазени материалноправните и процесуалноправни
правила при вземането на атакуваните решения са достатъчни. Ако
ответникът беше заявил твърдения, че е имало изготвени от него материали и
те са били на разположение на акционерите, но те не са поискали достъп до
тях, тези обстоятелства биха станали част от спора, но без такива фактически
твърдения съдът не е имал основания да дава различни указания относно
тежестта на доказване.
Основанията и причините за гласуване на решение за търсене на
имуществена отговорност от изпълнителния директор стават ясни от
изказването на акционера П. Я. пред ОСА. Именно за посочените от него
конкретни факти и обстоятелства е следвало да има изготвени материали,
които да бъдат на разположение на всички акционери. Без такива материали
никой от акционерите не е имал възможност да формира мотивирано
становище по предложеното проекторешение. Ето защо решението по т. 8 е
гласувано в противоречие с разпоредбата на 224 ТЗ и подлежи на отмяна.
Ето защо в тази част първоинстанционното съдебно решение ще се
потвърди.
Поради изхода на делото в полза на ищците следва да се присъди
допълнително сумата 2560 лв. – разноски, сторени в първоинстанционното
производство, както и сумата 3600 лв. – разноски за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 37 от 11.02.2025 г., постановено по т.д. №
451/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Г. Й. Й., С. Й. Й., и Д. Й. Й. против “Слънчев бряг хотел
холдингс“ АД иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението по т. 1 от дневния ред,
прието на извънредно общо събрание на акционерите на “Слънчев бряг хотел
холдингс“ АД, проведено на 25.10.2023 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на осн. чл. 74 ТЗ по иск на Г. Й. Й., ЕГН **********, от гН.,
С. Й. Й., ЕГН **********, от гр. Н. и Д. Й. Й., ЕГН **********, от гр. Н.,
решението по т. 1 от дневния ред, прието на извънредно общо събрание на
акционерите на “Слънчев бряг хотел холдингс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, хотел Тракия
плаза, проведено на 25.10.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 11.02.2025 г., постановено по т.д. №
451/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА “Слънчев бряг хотел холдингс“ АД, ЕИК *********, със
7
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, хотел Тракия
плаза, да заплати на Г. Й. Й., ЕГН **********, от гН., С. Й. Й., ЕГН
**********, от гр. Н. и Д. Й. Й., ЕГН **********, от гр. Н., допълнително
сумата 2560 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както и
сумата 3600 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8