Решение по в. гр. дело №15901/2019 на Софийски градски съд

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  10.12.2019  г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, ІІІ-ти състав, в закрито заседание на десети декември пред две хиляди и деветнадесетата година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Марина Гюрова

като разгледа докладваното от съдия Симеонова ч.гр.д. № 15901  по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** Б, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния представител С.Д.срещу Съобщение от 05.11.2019г. по  и.д. № 20198380405419, с което  ЧСИ М.Б., рег. № 838 е отказал да се намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 230 лв., прието с постановление за разноски от 23.10.2019 г. Жалбоподателят твърди, че

тази сума е прекомерна съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/,  тъй като според посоченият текст се следват разноски за образуване на изпълнителното дело от 200 лв. Не са налице основанията за присъждане на разноски по чл.10, т.2 от Наредбата-за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като такива действия не са били извършвани по делото. Сочи се още, че адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо моли съда да отмени постановлението и постанови решение, с което да бъдат намалени присъдените разноски до минималния размер. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство, изразяващи се в заплащане на държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско  възнаграждение от 50 лв.

Взискателят  В.К.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адвокат К.С.от САК, с адрес: гр.София, ул.“*****оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ М.Б., рег. № 838 район на действие СГС, гр.София, досежно  допустимостта и основателността на жалбата.

Настоящият състав намира, че жалбата се явява  допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК. Съобщението от 28.07.2015 г. 05.11.2019г. по  и.д. № 20198380405419 е било връчено на 06.11.2019 г.,  а частната жалба срещу него е била подадена на 12.11.2019 г., т.е. в законовия едноседмичен срок, както и относно наличие на основание за обжалване по чл.435, ал.2 от ГПК.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 435, ал.(2) от ГПК (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:

Въз основа на молба от взискателя В.К.Г., ЕГН ********** чрез пълномощника си по делото адвокат К.С., от САК  и  въз основа на изпълнителен лист от 03.07.2019 г.  по гр.д. № 51861/2017 г. по описа на СРС, 32 състав, на основание чл. 404, чл. 406 и чл. 408 от ГПК и въз основа на решение по в.гр.д. № 51861/2017 г. на СРС е започнато изпълнително производство срещу „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:*** за сумата от 400 лв.,, представляващи разноски за един адвокат пред въззивна инстанция. Към молбата за образуване са били приложени пълномощно и договор за правна защита между взискателя В.К.Г. и адвокат К.С., с което е определено възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 230 лв., платими в брой в момента на подписване на договора.

С разпореждане от 23.10.2019 г. на ПЧСИ) е било образувано изпълнително дело № 20198380405419, прието е адвокатското възнаграждение от 230 лв. и са начислени авансовите такси от 48 лв.

С постановление от същата дата 23.10.2019 г. на ЧСИ М.Б. са били приети разноски по изпълнително дело в общ размер от 278 лв.

Отново на 23.10.2019 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника „Т.С.“ ЕАД, връчена в деловодството на дружеството на 25.10.2019 г.

На 28.10.2019 г. било подадено от длъжника „Т.С.“ ЕАД възражение срещу постановлението за разноски на съдебния изпълнител. Твърди се прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя.

Частният съдебен изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение със съобщение от 05.11.2019 г., за което жалбоподателят е бил уведомен със съобщение от 06.11.2019 г.

Относно адвокатското възнаграждение от 230 лв., чието намаляване се иска, СГС приема следното:

За заплащане на сумата от 230 лв. са налице данни по смисъла на т.1 от ТР 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, тъй по делото е приложен Договор за правна защита и съдействие, сключен между Валери Георгиев и адвокат К.С., в който за платена сума е отбелязано 230 лв., като договорът служи за разписка за платената сума.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изп.дело. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед доказателствата по делото действията по образуване на изпълнителното дело са извършени от пълномощника на взискателя, по чиято молба е образувано процесното изп.дело, поради което на него му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. В конкретната хипотеза липсват данни да са били извърщвани други действия от страна на пълномощника, поради което не му се следват разноски по тази точка.

С оглед всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав намира, че на взискателя по изпълнителното дело се дължи адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лева, поради което същото следва да бъде намалено до посочения размер.

Предвид предявената претенция, на жалбоподателя се следват разноски за държавна такса от 25 лв., както и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв., или общо 75 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ Съобщение от 05.11.2019г. по  и.д. № 20198380405419, с което  ЧСИ М.Б., рег. № 838 е отказал да намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, както и Постановление за разноските по и.д. № 20198380405419 на ЧСИ М.Б., рег. № 838  за сумата над 248 лв. до 278 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

          ОПРЕДЕЛЯ разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя В.К.Г., ЕГН **********, а именно адвокат К.С.от САК, със съдебен  адрес: гр.София, ул.“*****на сумата от 200 лв.

          ОСЪЖДА В.К.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат К.С.от САК, със съдебен  адрес: гр.София, ул.“*****да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** Б, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния представител С.Д.направените разноски за настоящето производство в общ размер на 75 лв.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ :  1.                     2.