№ 8434
гр. София, 19.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110168308 по описа за 2024 година
В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2025 г. от
10.40 часа, за когато да се призоват страните.
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Ищцата А....... П. е предявила срещу ответника К... кумулативно обективно съединени
осъдителни искове, както следва: 1) на основание чл.128, т. 2 КТ за осъждане на ответното
дружество да и заплати сума в размер на 2000лв. представляваща дължимото й трудово
възнаграждение за месец октомври 2024г. , както и на основание чл. 226,ал.2 КТ иск в
размер на 500 000лв. – имуществени и неимуществени вреди, дължащи се на неоформянето
на трудовата й книжка.
Ищцата твърди, че е работила при ответника на по силата на трудов договор от
20.09.2024г. длъжност „Социален работик“ и „Специалист социани дейности“. Заявява, че
работодателят й не и е изплатил дължимото възнаграждение за месец октомври. Отделно от
това не е оформена трудовата й книжка.
С допълнителна молба е предявила иск по чл.128,т.2 КТ за осъждане на ответното
дружество да заплати и трудовите й възнаграждения за месеците номеври и декември 2024г.
В срока за отговор ответникът К... дава становище за недопустимост на последващоо
въведените в процеса искове за месечните възнаграждения за м. ноември и м. декемри. Дава
становище за неоснователност на първоначално заявените претенции. Не оспорва, че между
страните е налице сключен трудов договор с ищцата, както и че договореното
възнаграждение е в размер на 2000лв. Посочва, че на основание болничен лист №Е
20231352380 ищцата е ползвала отпуск, поради временна неработоспособност в периода
1
01.10.2024г,- 04.10.2024г., като първоначално болничният лист е изпратен по имейл на
работодателя на 06.10.2024г. Медицинският документ е изпратен от нея в оригинал едва на
05.11.2024г., заедно с Декларация за обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения
за временна неработоспособност, бременност и раждане и трудоустрояване по болнични
листове. Поради подадената от лицето некоректна банкова сметка и, след известие за това от
НОИ, на 26.11.2024г., ищцата е подала нова декларация с друга банкова сметка. Посочва, че
след изтичане на болничния лист, ищцата е престанала да се явява на работа. На 22.10.2024г.
работодателят е издал Заповед №478/22.10.2024г. за прекратяване на трудовия договор с
лицето на основание чл.71, ал.1 КТ. Поради неявяване на служителката на работа и
невъзможност заповедта да бъде връчена лично, връчването й е възложено на основание
чл.18, ал.5 ЗЧСИ на ЧСИ М.н Петков. Видно от отбелязването върху разписката за връчване,
на основание чл.47, ал.5 ТПК заповедта се смята за редовно връчена на 16.12.2024г., считано
от която дата е прекратено и трудовото правоотношение с ищцата. Оспрова изложените в
исковата молба фактически твърдения, като сочи, че ищцата е изпълнявала трудовите си
задължения в периода 20.09.2024г,- 30.09.2024г., за който период й е начислено трудово
възнаграждение в размер на 631.58 лв. /бруто/. Същото е изплатено в нетен размер от 490.09
лв. по банков път на 11.10.2024г. За м. октомври 2024г. на ищцата е начислено обезщетение
за временна неработоспособност за 2 дни /за сметка на работодателя/ в размер на 104.96 лв.
Същото й е изплатено по банков път на 13.11,2024г. За периода от 05.10.2024г. /изтичане на
болничния/- до 16.12.2024г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ ищцата
не се е явявала на работа, не е изпълнявала трудовите си задължения, поради което не й е
начислявано и не й се дължи трудово възнаграждение. Посочва, че с писмо от 05.11.2024г.
работодателят е поканил ищцата да представи трудовата си книжка за оформяне. Обратната
разписка е върната с отбелязване, че същото е непотърсено. Оспорва твърденията на
ищцата, че вследствие на неоформянето на трудовата й книжка търпи вреди тъй като
работодателят е подал уведомление по чл.62, ал.5 КТ, както за възникването на трудовото
правоотношение /20.09.2024г./, така и за прекратяването му, считано от 16.12.2024г. За
периода са внесени дължимите осигурителни вноски, поради което трудовият стаж на
лицето за краткото време на съществуване на трудовото правоотношение е ответника не се
губи.
По исковете:
Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При
предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника (служителя) е да докаже, че
претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с
работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е
престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно
работникът черпи изгодни правни последици, като ищцата не сочи доказателства, че е
полагала труд по трудовото си правоотношение.
По иска с правно основание чл.226,ал.2 КТ
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ е да докаже:
1) съществуващо между страните трудово правоотношение; 2) прекратяване на трудовото
правоотношение; 3) размера на брутното трудово възнаграждение за месеца преди
прекратяването, 4) предоставяне на трудовата книжка на работодателя за отразяване на
настъпилите обстоятелства касаещи трудовото правоотношение.;
В тежест на ответника е да докаже, че незабавно след прекратяване на
2
правоотношението е предал на ищеца трудовата книжка.
ОБЯВЯВА за безспорно между страните, че помежду им е съществувало трудово
правоотношение, като размера на уговореното трудово възнаграждение възлиза на 2000лв.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в частта й касаеща претенцията в
размер на 500 000лв. – обезщетение по чл.226, , като указва на ищцата в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение да посочи поотделно размер на
претендираните имуществени и неимуществени вреди.
УКАЗВА на ищцата, че при неизпъление проиводството по делото ще бъде
прекратено в тази му част.
По отношение на допустимостта на претенциите за заплащане на трудово
възнаграждение за месеците ноември и декември 2024г. съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, като съдът им
указва, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не
поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на
обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат
доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3