№ 437
гр. Бургас, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20202100502226 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната
жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, против
Решение № 89 от 15.07.2020 г. по гр.д.285/2019 г. по описа на Районен съд
Малко Търново, с което въззивникът е осъден да заплати на С.Д.Д. с ЕГН
********** от гр.*** ул.*** № **, сумата от 1684 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г. - разликата между положения нощен
труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 18.12.2019г. до
окончателното изплащане; сумата от 123 лв., представляваща
равностойността на непредоставените ободрителни напитки по време на
положените от ищеца 205 нощни дежурства за периода от 01.09.2016 г. до
01.09.2019 г.; и сумата от 400.00 лв. – съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение; и с което решение въззивникът е осъден да заплати по
сметка на РС гр. Малко Търново сумите от 210.00 лв. за изготвената
експертиза и 117.36 лв. държавна такса.
Твърди се, че решението на РС М.Търново е неправилно поради
нарушение на материалния закон, както и – необосновано. Твърди се, че
неправилно е уважена ищцовата претенция, положеният от ищеца нощен
труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по
организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се
1
преизчислява по коефициент 1,143.
Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра
на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9
ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето
за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде
преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са налице
предпоставките по чл.9, ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за
преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното
преизчисление не се кумулира извънреден труд, тъй като такъв би бил налице
само, ако служителят работи извън установеното работно време.
Твърди се също, че неправилно съдът е уважил и претенцията за
осъждане на ГДГП-МВР да заплати на ищеца равностойността на
непредоставени ободрителни напитки. През периода 2016-2019 г. за
действали следните заповеди относно определяне размера на сумите за
безплатна храна на служителите в МВР. извършващи дейности, свързани със
специфичен характер на труда и на ободряващи напитки за служителите,
полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06,00 ч. - M3 №8121з-38/19.01.2016
г., изм. с M3 №81213- 693/08.07.2016 г., M3 №81213-57/09.01.2017 г., M3
№812 13-46/16.01.2018 г. и M3 №8121з17 17/28.12.2019 г. Твърди се, че чл.2
на всяка от заповедите гласи, че сумите за ободряващи напитки са в размер
до 0,60 лв., като точната сума не е конкретизирана. Съгласие чл.12 от
действащата през процесния период Наредба №8121з-792 от 29.10.2014 г., за
определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за
държавните служители на МВР, извършващи дейности, свързани със
специфичен характер на труда и на ободряващи напитки за служителите,
полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06,00 ч. и чл.10 от Наредба №8121з-
904 от 30.07.2015г. за определяне на условията и реда за осигуряване па
безплатна храна за държавните служители на МВР, извършващи дейности,
свързани със специфичен характер на труда и на ободряващи напитки за
служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч.,
"ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари“.
Претендира се съдът да отмени решението на Районен съд - Малко
Търново и да постановите ново но същество па спора, с което да отхвърли
исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Претендират се съдебни разноски, вкл.на основание чл.78, ал.8 ГПК -
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият С.Д.Д. е подал писмен отговор
против въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.
Твърди се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и
постановено без да са налице съществени процесуални и материалноправни
нарушения и противоречие със събраните по делото доказателства и
2
съдебната практика на ВКС, поради което се претеднира същото да бъде
потвърдено. Сочи се, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че
поради непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС №4 на МС от 17.01.2007
г., както и, че при сумарно изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По отношение на претенцията за стойността на ободряващите напитки се
твърди, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че се създава
задължение за работодателя, на което кореспондира право на служителя да
получи ободряващи напитки и че ако работодателят не изпълни това свое
законово задължение, страната има право на иск за реално изпълнение.
Твърди се, че в случая, предвид характера на престацията – предоставяне на
ободряваща напитка, престацията следва да се извърши в точно определен
момент- по време на нощно дежурство и ищецът няма интерес да предяви иск
за реално изпълнение и да получи от работодателя ободряващите напитки, на
които има право. Ето защо, към настоящия момент ищецът няма интерес от
иск за реално изпълнение, което води до трансформация на задължението от
натурално в задължение за парично обезщетяване. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Делото пред районния съд е образувано по исковата молба на С.Д.Д.
против ГД „Гранична полиция“ МВР. Ищецът претендира, че в периода
01.09.2016г. до 01.09.2019г. е полагал труд като командир на отделение в 02
ГОДГ ГПУ Малко Търново към РДГП гр. Елхово, част от ГД „Гранична
полиция“ МВР гр. София , бул. „Мария Луиза“ № 46. Ищецът сочи, че в този
период е полагал нощен труд, който съобразно нормите на ЗМВР, КТ и
НСОРЗ следвало да се приравни на дневен труд , като 7часа нощен труд да се
равнят на 8часа дневен труд, т.е. с коефициент 1.143. Ищецът претендира, че
в посоченият периода бил положил общо 1440часа нощен труд, който след
преизчисляване с коефициент 1.143 възлизал на 1645.92часа. Последното
водело до извънреден труд в размер на 250.92часа, който не бил надлежно
заплатен. Претендира се за сумата от 1184.04лева. Претендира се законна
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Твърди се също така, че в процесният
период ищецът следвало да получи и ободряващи напитки по време на
полаганите от него нощни смени, съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3
ЗМВР и издадените подзаконови актове. Въпреки това ръководството не му
предоставило такива. Неизпълнението на това задължение, което следвало да
стане по време на дежурството, водело до това, че за ищеца възниквало
правото да получи парично обезщетение за заплащане равностойността на
недадените напитки. Претендира се за осъждане ответника за сумата от
270.00лева. В исковата молба са изложени и подробни правни съображения.
Направени са доказателствени искания. По реда на чл. 214, ал. 1 ГПК се
прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника за
3
сумата 1684.00лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен в
дневен такъв за периода 01.09.2016г. до 01.09.2019г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба –
18.12.2019г. По отношение на иска за заплащане на ободрителните напитки се
иска намаляване до сумата от 123.00лева за периода 01.09.2016г. до
01.09.2019г., а за горницата до претендираната сума от 270.00лева се прави
отказ от иска.
Ответникът ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София е депозирал писмен
отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Янка Табакова.
Исковата молба се счита за неоснователна. Ответникът не спори наличието на
служебно правоотношение между него и ищеца. Сочи се, че според
действалата през периода нормативна уредба и издадените от Министъра на
вътрешните работи заповеди, на служителите полагащи нощен труд във
времето от 22.00 до 06.00часа се полагат ободряващи напитки. Стойността на
същите е в размер до 0.60лева , а издадените наредби забраняват
компенсирането им с пари. Сочи се също, че ищецът е полагал труд на 12-
часови смени/ дневни и нощни/, което е ставало по предварително изработени
графици, като отработеното време се изчислявало сумирано. Чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното
време за процесния период, се формирал резултат , който при надвишаване на
нормата за работните часове е заплащан като извънреден труд , съобразно чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Сочи се, че ищецът е служител на МВР и за
изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Сочи се
приложимостта и на две наредби , издадени на осн. чл. 187 от ЗМВР :
Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията,
разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 908/
02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за
полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за
изпълнение на специфични служебни дейности. В тази връзка се мотивра, че
не е приложима НСОРЗ, която се отнасяла само до лицата работещи по
трудово правоотношение, но не и за служителите на МВР. Изтъква се , че за
служителите на МВР били налице различни други компенсаторни механизми
, които отчитали спецификата на работата им. За приложението на чл. 9 от
НСОРЗ следвало да са налице четири предпоставки, който в случая не били
налице. Преизчислението с коефициент 1.143 било предвидено за да се
увеличи заплащането на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието
надвишаване да акумулира извънреден труд. При това преизчисляване, на
ищецът би се дължало възнаграждение в увеличен размер , а не
възнаграждение за извънреден труд, понеже полаганите смени не
превишавали 12 часа.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР и чл. 86, ал. 1
4
ЗЗД и чл. 181, ал. 3 ЗМВР.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е
налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до
правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата
инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема
изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо
същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че
във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на
съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и
приетата за установена фактическа обстановка.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които
въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до
това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради
което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на
непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т.
ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под
извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време“. В
случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при
5
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и
6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и
ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата
хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са
създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/. Така, за
процесния период 01.09.2016г. до 01.09.2019г. са действали правилата на
Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове
относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и
през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете
наредби). И в двете наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че отработеното
време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до
десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при
отчитане на броя часове време на труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в
протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
Видно е обаче и е безспорен факт, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично регламентирано
правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат
отработените часове за положения труд пред нощта, както е било уредбата в
предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.); – чл. 31, ал. 2 от
същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. При това положение, въззивният съд
намира, че в действащите в процесния период подзаконови нормативни
актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
както правилно е приел и районния съд, като възраженията на въззивника в
този смисъл са неоснователни.
Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и
настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са
6
държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения
следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител
(ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията
на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това,
че обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и
спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител, както това е било
уредено в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго,
за неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна
пък препраща към трудовото законодателство по КТ. Така, разпоредбата на
чл. 67, ал. 3 ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с
наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство, то при безспорната липса на
изрична уредба в специалните наредби, издадени от министъра на МВР, в
случая субсидиарно приложение намират правилата на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на БРС
са правилни, а всички изложени възражения от въззивника са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1, 143.
Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че при
липсата в случая на специално правило, което да определя методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то
наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Както бе посочено, възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР
в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение
и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от
КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба възражения и доводи относно
неприложимост към процесното служебно правоотношение на установения в
нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния труд в
дневен.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
7
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на размера на
претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция съдебно-
икономическа експертиза, от която се установява, че разликата между
преизчисления по 1,143 нощен труд, представляващ извънреден труд и
реално положения труд за процесния период възлиза на 235 часа, който не е
отчетен по протоколи за положен труд и стойността на тези часове е в размер
на 1684 лв. не е начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Ето защо,
предявеният иск се явява основателен и доказан в претендирания размер 1684
лв., поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на исковата молба.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по
дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –
Луковит, не налага различно от направеното от настоящия съд, тълкуване на
националноправната уредба. В решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, буква
„а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния
труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за
компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по –
неблагоприятно положение от работниците и служителите, полагащи труд по
общото трудово законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената
значимост и правата на служителите в МВР, настоящият състав намира, че
именно прилагането на трудовото законодателство осигурява прилагането в
пълнота на европейското законодателство в рамките на процесната хипотеза.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че обжалваното
решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а
въззивната жалба - оставена без уважение като неоснователна.
Пред въззивния съд искане за разноски заявява всяка една от страните.
Предвид изхода по спора разноски се дължат на въззиваемата страна на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Последните са своевременно поискани, като са
представени доказателства за заплащане на сумата от 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Съдът намира за
неоснователно направеното от въззивника възражение за прекомерност, като
заплатеният адвокатски хонорар е съобразен с правната и фактическа
сложност по делото, а и не надвишава значително установените с Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размери,
предвидени в чл.7, ал.2 от същата.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 89 от 15.07.2020 г. по гр.д.285/2019 г. по
описа на Районен съд Малко Търново.
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Гранична полиция“ МВР, представлявана
от директора Светлан Кичиков с адрес: гр.София, бул.,,Княгиня Мария
Луиза“ №46, да заплати на С.Д.Д. с ЕГН ********** от гр.*** ул.*** № **,
сумата от 400 лв., представляваща направените във въззивното производство
пред БОС съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9