№ 70
гр. Оряхово, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Люб. Павлова
при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело №
20221460100621 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищцата С. В. С., ЕГН
********** от **********, действаща чрез адв. М. В. М. от АК П. против
„Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
******** представлявано от управителя си З.С.Р., с искане за обявяване на
нищожност на уговорените такса „експресно разглеждане“ и „такса
удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“ в общ размер на
същите от *** лв. като противоречащи на закона и добрите нрави по Договор
за кредит № ***** г. и Анекс към него от 13.07.2019 г., както и искане за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от общо ***
лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, представляваща недължимо платени
такса „експресно разглеждане“ (*** лв.) и „такса удължаване срока на
връщане на общо дължимата сума“ (***) по Договор за кредит № ***** г.
Анекс към него, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 14.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
С протоколно определение от 29.03.2023 г. съдът е допуснал изменение
на предявените искове в посока тяхното намаляване от *** лв. на *** лв., като
производството по исковете е частично прекратено, поради заявен отказ от
тях за сумата от ***, представляваща „такса удължаване срока на връщане на
общо дължимата сума“.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и предл. 3 от ЗЗД и чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
От името на ищцата се твърди, че между нея и „4финанс“ ЕООД е
сключен Договор за кредит № ***** г. Посочва се също, че съгласно
сключения договор, заемодателят се е задължил да предостави на
заемополучателя заем в размер на *** лв., а заемополучателят се е задължил
да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – за
срок от 30 дни, като кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите
1
(ГПР) в размер на 49,70 % и при фиксиран ГЛП от 40,99 %. Предвидено е
заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер на ***
лв., съдържаща се в договора.
Твърди се, че на 13.07.2019 г. е сключен Анекс към договора за кредит
за удължаване срока за връщане на сумата по кредита с още 30 дни, за което е
предвидена такса в размер на *** Таксата е предвидена в общите условия, в
договора за кредит като допълнителна услуга, която се заплаща съобразно
тарифата на кредитора при сключване на анекс и е означена като „такса за
удължаване на срока за връщане на кредита“, без конкретно посочен размер.
Сочи се, че ищцата е погасила изцяло задълженията си по сключения
договор за кредит и анекс към него – *** лв. погасена главница, *** лв.
погасена лихва и *** лв. погасени такси за експресно разглеждане и за
удължаване на срока за връщане на сумата по кредита.
Твърди се нищожност на уговорените две такси по процесния договор
за кредит и анекс към него, поради противоречието им с нормите на чл. 10а,
ал. 1, чл. 19, ал. 4, вр. с чл. 22 от ЗПК, както и поради накърняване на добрите
нрави и неравноправност. Изложени са доводи, че атакуваните такси
представляват такси и услуги, свързани както с усвояването, така и с
управлението на кредита, тъй като дават възможност за улеснена процедура
за получаване на кредита и за отлагане/намаляване на вноски със смяна на
падежа на кредита. Също така се твърди, че таксите е следвало да бъдат
включени в процента на ГПР по кредита, съгласно определението за „общ
разход по кредита“ в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и че не е сторено с цел да се
избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди се нищожност на таксите за експресно разглеждане и за
удължаване на срока за връщане на сумата по кредита, поради накърняване на
добрите нрави и неравноправност. Изложени са подробни доводи във връзка с
твърденията за нищожност на таксите, поради нарушаване принципите за
добросъвестност и справедливост, като се твърди и неравноправност по
смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.
Също така се сочат аргументи, че с тях се цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване на ответното дружество, увеличаване стойността
на договора и заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Посочено е
също, че клаузите не са индивидуално уговорени и са нищожни съгласно чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, както и че са неразбираеми и не позволяват на потребителя
да прецени икономическите последици от сключване на договора – чл. 143,
ал. 2, т. 19 от ЗЗП. При тези доводи за установяване на нищожност на таксите
за експресно разглеждане и за удължаване на срока за връщане на сумата по
кредита, се иска и осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата
платената без основание обща сума за тези такси в размер на *** лв., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
14.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество от
„Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК ****, действащо чрез юрисконсулт Десислава
Димитрова, с който се оспорват предявените искове като неоснователни.
Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за кредит № ***** г. и
Анекс към него от 13.07.2019 г., със съответното съдържание и уговорени
условия, по които дължимите такса „експресно разглеждане“ и такса
2
„удължаване срока на кредита“ по сключения анекс са съответно в размер на
*** лв. и *** (общо *** лв.).
Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал.
4 от ЗПК, тъй като такса „експресно разглеждане“ и такса „удължаване срока
на кредита“ напълно отговарят на изискванията на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Те
представляват допълнителни незадължителни услуги, които изрично са
заявени за ползване от ищцата и са описани в общите условия към договора
за кредит и се заплащат съгласно тарифа на кредитора. Сочи се, че общите
условия по кредита са изпратени и съгласувани с КЗП, която следи за точното
прилагане на разпоредбите на ЗЗП и таксата „експресно разглеждане“ и такса
„удължаване срока на кредита“ не са в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и
не се отнасят до действия, касаещи усвояване и/или управление на кредита.
Изложени са и подробни доводи в подкрепа на твърдението, че
оспорените такси не следва да се включват в ГПР по кредита и не е налице
нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както по арг. от чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗПК,
така и поради това, че таксите не представляват „общ разход по кредита“.
Сочи се, че не са налице кумулативните изисквания за свързаност на таксите
с договора за кредит (сключване, усвояване или параметри) и за
задължителност за получаване на кредита, с подробна агрументация в
посочения смисъл, а именно че са самостоятелни, възмездни и
незадължителни услуги, предоставящи се само по изрично искане на
потребителя.
Оспорва се и твърдението на ищцата за нарушаване на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД и императивните разпоредби на ЗЗП. С оглед принципа на
свободно договаряне и фактът, че ищцата е изтеглила около 12 кредита от
ответното дружество, същата е добре запозната с условията и още при
заявяване на искането си за кредит, е отразила желанието си да ползва
услугата „експресно разглеждане“. Тази услуга й е предоставена и кредитът е
одобрен в рамките на 15 минути, като възнаграждението се дължи за реално
извършена услуга, в противен случай е следвало до 7 дни да получи отговор
за одобрение на искането си за кредит. Също така е била наясно и със
съответната такса за услугата, посочена в изпратения й СЕФ, общи условия и
проект на договор. Освен това се е възползвала и от услугата по удължаване
срока за връщане на кредита, поради невъзможност своевременно да погаси
задълженията си и кредитът е останал в редовност и не е бил в просрочие.
Преди подписването на договора за кредит, ответното дружество е
предоставило пълна и подробна информация за направата на информиран и
обоснован избор дали ищцата да сключи договора при предвидените условия
или не, като се е запознала с проекта на договора за кредит, неговите
специални и общи условия, както и със СЕФ, включващ всички
характеристики по договора за кредит.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни, като се претендират и разноски по
делото и е направено възражение срещу претендираното адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
С определение № 386/12.12.2022 г., неоспорено от страните, съдът е
3
отделил като безспорно ненуждаещо се от доказване между страните на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е
сключен Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от 13.07.2019 г., със
съответното съдържание и уговорени условия, по които дължимите такса
„експресно разглеждане“ и такса „удължаване срока на кредита“ са съответно
в размер на *** лв. и *** (общо *** лв.). Тези обстоятелства се установяват и
от събраните по делото доказателства.
Видно от представения по делото Договор за кредит № 985733***5 на
14.06.2019 г. „4финанс“ ЕООД (понастоящем „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК ****) е
отпуснало кредит на ищцата в размер на *** лв. за срок от 30 дни (с падеж на
14.07.2019 г.). Договорът е сключен при ГПР от 49,7 % и фиксиран ГЛП от
40,99 %. Предвидено е заплащане на такса експресно разглеждане на
документи в размер на *** лв. и общата дължима сума по кредита възлиза на
*** лв.
На 13.07.2019 г. е сключен Анекс за удължаване на срока за връщане на
кредита на дата 13.08.2019 г., със запазване на останалите параметри по него,
като остатъкът за погасяване е бил в общ размер на *** лв.
Горните обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства
и представени от ответното дружество документи – Стандартен европейски
формуляр (СЕФ), Договор за кредит № ***** г., общи условия и анекс към
него, платежно нареждане за превод на отпуснатата с кредита сума, извадка
от системата на ответното дружество за заявката за кредит, както и таблица за
изчисление на ГПР.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно
изготвено по поставения въпрос, съгласно компетентността и специалните
знания на вещото лице в конкретната област. Същата касае установяване на
плащанията от страна на ищцата по такса „експресно разглеждане“ и „такса
за удължаване срока на кредита“.
От заключението безспорно се потвърждава, че ответното дружество е
предоставило на ищцата кредит в общ размер на *** лв., съгласно сключения
договор за кредит и предоставената разписка за изплащане на сумата към
ищцата. Кредитът е следвало да бъде върнат на дата 14.08.2019 г. Във връзка
с поставената задача на вещото лице ответното дружество неправомерно е
отказало съдействие и предоставяне на информация за изготвяне на
заключението по поставената задача, поради което съдът е разпоредил
издаване на съдебно удостоверение за предоставяне на информация от „Изи
Пей“ АД. Установено е обаче, че в периода от 14.06.2019 г. до 14.08.2019 г. не
са извършвани преводи чрез „Изи Пей“ за погасяване на задълженията по
кредита. В случая са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на
чл. 161 от ГПК, но от ищцата е представено преводно нареждане от ЮроБанк
България АД за превод на сумата от *** лв. от 16.07.2019 г., видно от което е
погасила предсрочно вземанията по процесния договор за кредит и анекс към
него. Освен това е представено и Удостоверение, изходящо от ответното
дружество от дата 18.07.2019 г., което удостоверява, че ищцата е погасила
изцяло задълженията си по Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от
13.07.2019 г. Именно затова ответното дружество в свое становище Вх. №
1044/22.03.2023 г. е заявило, че ищцата безспорно е доказала пълното
погасяване на процесния кредит, вкл. такса „експресно разглеждане“ по него
4
и не възразява този факт да се приеме за доказан – т.е признава факта, че
ищцата изцяло е погасила задълженията си по Договор за кредит № ***** г. и
Анекс към него от 13.07.2019 г., вкл. за процесната такса „експресно
разглеждане“ в размер на *** лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Представените по делото доказателства дават основание за извода, че
страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на
сключен между тях Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от
13.07.2019 г. за сумата от *** лв. В конкретния случай се касае за сключване
на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена
възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Съгласно
чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си
за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12,
ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора
и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на
текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР
се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Разпоредбата на ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР предвижда, че изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Сключеният договор за паричен
заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит
(ЗПК), както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявените
искове, съдът намира същите за основателни по следните съображения:
Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест ищцата
безспорно доказа, че на 16.07.2019 г. е погасила изцяло задълженията си по
процесния Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от 13.07.2019 г.,
като освен главница и лихва, е погасила и начислената такса за експресно
разглеждане от *** лв. Именно тази сума се претендирана от ищцата като
недължимо платена, поради нейната нищожност, основана на заобикаляне на
закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че
експресното разглеждане на документи е допълнителна, доброволно избрана
услуга за кредитополучателя и таксата по нея не следва да бъде включена в
ГПР по кредита. Не се установи по какъв начин е „избрана“ тази услуга по
договора, как е формиран нейният размер, респ. предоставена ли е тази
„услуга“ на ищцата. С тази такса съдът намира, че кредиторът цели да си
набави допълнителни плащания, извън предвидените в ЗПК. Освен че не се
5
доказа, че услугата е изрично избрана от страна на ищцата, то не става ясно
въз основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер на
същата, което е допълнително основание да се приеме, че по същество тази
уговорена „такса“ оскъпява по скрит начин кредита, респ. ГПР, като основен
критерий за потребителя при определяне на финансовата тежест на кредита. В
насока на извода за оскъпяване на кредита е и фактът, че тази такса не се
внася предварително от потребителя, за да получи въпросната услуга
(експресно разглеждане на искане за кредит), нито се приспада от получената
сума по кредита, а се дължи наред с нея на крайния падеж по договора.
Именно затова посоченият в процесния договор ГПР от 49,7 % формално
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, но същият не отразява
действителния, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –
платената от ищцата такса за експресно разглеждане в размер на *** лв.,
която по своята същност представлява печалба за кредитора и се дължи от
ищцата на крайния падеж на кредита, прикрита под формата на такса, за да не
фигурира в официално обявения ГПР по кредита от 49,7 %. Така размерът на
ГПР всъщност се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер
на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което прави
уговорката за дължимост на тази такса нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от
ЗПК.
Освен горното следва да се отчете също, че съгласно установената
съдебна практика „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е
обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена
от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна
преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на
доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът
може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди интереси, с цел
извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка нищожни
поради накърняване на добрите нрави могат да бъдат сделки/клаузи, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и прочее. Ако уговорените престации са за
предоставена услуга и уговорената за това цена, то ще бъде нарушен
принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между
двете престации, а настоящият случай е именно такъв. В случая по процесния
договор за кредит на ищцата е предоставена сума в общ размер на *** лева,
при уговорен ГПР в размер на 49,7 %, като уговорената допълнителна такса за
експресно разглеждане е в размер на *** лв., начислена към сумата, която
следва да върне ищцата, а не приспадната от нея или платена предварително
срещу получаване на „услугата“. Това води до нееквивалентност на
насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността
на значителни разходи или риск, поет от кредитора за срока на договора,
които да оправдават договарянето на такава такса за експресно разглеждане,
поради което съдът намира, че уговорката за заплащане на таксата накърнява
добрите нрави и е нищожна.
Предвид горното съдът намира, че клаузата в договора за
потребителски кредит за заплащане на такса за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кредит е нищожна поради противоречието й с
6
добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК. Тази уговорка е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и потребителя – т.е е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП. В случая уговореният размер на
тази такса се явява необосновано висока, като не е ясно въз основа на какви
критерии е формиран, което е допълнително основание да се приеме, че по
същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин кредита и води до
неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно е в нарушение и на
добрите нрави, предвид факта, че се дължи наред с отпуснатия кредит, а не се
приспада като стойност от него, нито се изисква своевременното й внасяне за
получаване на услугата, за която е предвидена.
Съобразно изложеното се налага извода, че договорната клауза,
предвиждаща дължимост на процесната такса за експресно разглеждане на
документи е нищожна поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите
нрави и поради неравноправност. Нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за заплащане на таксата за експресно разглеждане
на документите за отпускане на кредита– т.е. ищцата не дължи на ответника
сумата от *** лева, представляваща задължение за заплащане на такса за
експресно разглеждане на документи по Договор за кредит № ***** г. и
Анекс към него от 13.07.2019 г. По тези съображения съдът намира и
осъдителния иск за основателен и доказан, поради което ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати (да върне) на ищцата сумата от *** лв. -
недължимо платена, поради нищожност на уговорката за дължимост на такса
„експресно разглеждане“, съдържаща се в сключения между страните
Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от 13.07.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
14.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Ищцата е направила искане за разноски в производството по чл. 38 от
Закона за адвокатурата, поради което съдът определя адвокатското
възнаграждение на адв. М. за предявените искове в размер на по 300 лв.
(съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли ***4 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – в редакцията от ДВ
бр. 68/31.07.2020 г. действаща към датата на сключване на представения
договор между адвоката и ищцата от 07.06.2022 г.). С оглед изхода на делото
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на ищцата сумата от общо *** лв. за съдебно-деловодни разноски,
включваща внесена държавна такса за предявените искове в размер на *** и
депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на ***, а на адв. М. – сумата от общо
*** лв. адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
7
вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП, че С. В. С.,
ЕГН ********** от ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Вивус БГ“ ЕООД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. ******** представлявано от
управителя си З.С.Р. сумата от *** лв. (***) уговорена такса „експресно
разглеждане“, поради нищожността уговорката за заплащането й, съдържаща
се в сключения между страните Договор за кредит № ***** г. и Анекс към
него от 13.07.2019 г., като противоречаща на добрите нрави и
неравноправност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „Вивус БГ“ ЕООД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ******** представлявано
от управителя си З.С.Р. ДА ЗАПЛАТИ на С. В. С., ЕГН ********** от
********** сумата от ***лв. (***) - недължимо платена, поради нищожност
на уговорената такса „експресно разглеждане“, съдържаща се в сключения
между страните Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от 13.07.2019
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 14.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Вивус БГ“ ЕООД, с ЕИК **** ,
със седалище и адрес на управление гр. ******** представлявано от
управителя си З.С.Р. ДА ЗАПЛАТИ на С. В. С., ЕГН ********** с настоящ
адрес в ********** сумата от общо *** лв. (***) за съдебно-деловодни
разноски, включваща внесена държавна такса за предявените искове и
депозит за изготвяне на ССчЕ.
ОСЪЖДА „Вивус БГ“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ****, представлявано от З.С.Р. и А.М. ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.
В. М. от АК П., с адрес в гр. П., *** сумата от общо *** лв. (***),
представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
8