№ 260
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110145135 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца А. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, **** чрез
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под **** по
описа на СГС, 24-ти състав, с адрес на упражняване на дейността гр. София, ****,
представлявано от Д. М. М. – управител, срещу ответника „Фератум България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от ****,
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на ****/08.08.2017 г.,
поради противоречието му със закона, а в условията на евентуалност установителен
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1
ЗЗП за прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор за предоставяне на
****/08.08.2017 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника, поради
неравноправност на клаузата и поради противоречие на същата със закона.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между страните е сключен Договор за предоставяне на **** по реда на ЗПФУР на
09.08.2017 г., по силата на който ответникът е предоставил заем в размер на 400,00
лева, погасим в тримесечен срок, при ГПР в размер на 49,66 %. Сочи, че съгласно чл. 5
от Договора, кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „Ferratum
Bank“ в полза на ответното дружество. Твърди, че в Договора за кредит не е посочен
размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора
дружество. Сочи, че след като е усвоила сумата, е установила, че са начислени такси за
обезпечение с поръчителство услуга, предоставяна от партньор на ответника в размер
на 200,00 лева. Оспорва Договора за кредит като недействителен поради това, че
дължимите вноски по Договора за поръчителство не са посочени в Договора за кредит.
Наред с това сочи, че нито в Договора, нито в ОУ към него, е посочено, че
сключването на Договор за поръчителство е задължително условие за предоставянето
на кредита, каквото се явявало всъщност. Излага, че не е спазена предвидената от
закона форма. Счита, че Договорът за кредит е недействителен поради противоречие с
1
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и развива съображения в насока, че не е ясно как е формиран
размерът на ГПР. Твърди, че посоченият размер на ГПР е грешен, т.к. в него не била
включена дължимата сума по Договора за предоставяне на поръчителство, а при
включването на последната в размера на ГПР, аргументира, че същият надвишава
законово допустимия размер. Сочи, че посочването на по-ниски стойности в Договора,
от действителните такива, представлява заблуждаваща търговска практика. В
заключение излага, че клаузата на чл. 5 от Договора е нищожна, поради това, че е
неравноправна, както и поради противоречието й с чл. 10, ал. 2; чл. 10а, ал. 3; чл. 19,
ал. 2 и ал. 4 ЗПК. При тези твърдения моли съда да прогласи Договора за кредит за
нищожен, а в условията на евентуалност – чл. 5 от Договора. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен Договор за кредит за сумата от 400,00 лв., със срок на издължаване
3 месеца, при ГПР 49,66 %. Сочи, че съгласно чл. 5 от Договора, ищецът е бил длъжен
да даде подходящо обезпечение чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта).
Оспорва поръчителството от Мултитюд Банк (Малта) да е била задължително условие
за сключване на Договора за кредит и твърди, че кредитополучателят е имал
възможност да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. В
допълнение сочи и че според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избира
обезпечението. Оспорва да е надлежна страна в процеса и счита, че искът следва да е
насочен срещу Мултитюд Банк (Малта), като развива съображения в насока, че
Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което той не е
страна. Аргументира, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация,
включително и относно дължимите такси във връзка с поръчителството. Излага, че
доколкото Договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от трето лице, то
разходът за нея, не следва да се включва в размера на ГПР. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като
безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между тях е
сключен Договор за предоставяне на **** по реда на ЗПФУР, по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 400,00 лева, погасим в
тримесечен срок, при ГПР в размер на 49,66 %, както и че част от съдържанието на
договора е клауза, предвиждаща предоставяне на обезпечение – поръчителство, във
връзка с която е предоставено поръчителство на Ferratum Bank срещу възнаграждение,
платимо от кредитополучателя в размер на 200 лв.
В чл. 5 от приложения по делото договор е предвидено, че кредитът се
обезпечава с поръчителството предоставено от Ferratum Bank в полза на Дружеството,
като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение,
уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В същата разпоредба
е посочено, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на
заема.
По делото е представена и преддоговорна информация, в която кредиторът
изрично е посочил, че не е включил в ГПР възнаграждението по гаранционна сделка, а
очакваните разходи, свързани с гаранционната сделка ще бъдат в размер на 133,04 лв.
По делото са представени и общи условия, уреждащи отношенията между
„Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от
дружеството потребителски кредити.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото
писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за
потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са
2
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9
от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е
използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя,
то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а
представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.
10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или
друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен
носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана
до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска
сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.
9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит
отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно
§ 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване
на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да
предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2
на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа
несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на авторството му. В случая между страните не се спори относно
сключването на договора и същевременно съдът намира, че е спазена формата за
сключването му, като по делото е представена е разменената преддоговорна
информация.
По делото беше доказано, че в конкретния случай и доколкото ищецът не е
могъл да предостави поръчител – физическо лице, такъв е осигурен от кредитодателя в
лицето на Ferratum Bank, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на
133,04 лв. видно от преддоговорната информация, като по делото липсват данни да е
начислено възнаграждение по гаранционната сделка в по-голям размер.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално
съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от
задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22
ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж
СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО
3
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66
от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно
със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява,
че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума,
дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите
разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11,
ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени
като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо,
включително разходите, посочени в член 19, параграф 2. Съобразно конкретиката на
казуса може да се обоснове извод, че процесното възнаграждение по обезпечителната
сделка представлява именно разход за допълнителна услуга, свързана с договора за
кредит. Същевременно са налице и другите допълнителни изисквания, а именно
сключването на този договор за допълнителна услуга да е задължително условие за
получаване на кредита и същевременно да е бил известен на кредитора. Съдът не
споделя доводите на ответника, че кредитополучателят има право да избере друг вид
обезпечение – поръчител, доколкото видно от съдържанието на чл. 5 от договора,
такава възможност не е предвидена, като е посочено изрично, че договорът за кредит
се обезпечава единствено чрез поръчителство, предоставено от Ferratum Bank.
Съдът намира, че алтернативното посочване на видовете обезпечения в Общите
условия е единствено с цел да се създаде впечатление, че кредитополучателят има
право на избор какво конкретно обезпечение да предостави, но на практика този избор
е напълно привиден, особени при невъзможността на кредитоискателят да
кандидатства без обезпечение.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че дължимото възнаграждение за
поръчителство и след като е било известно на кредитора при кандидатстването за
кредита, следва да бъде включено като разход по кредита при изчисляването на ГПР,
както и да бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от потребителя (в
този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение
№ 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). В случая това не е
сторено, като видно от информацията, посочена в чл. 3 от договора общата сума,
дължима от заемателя е в размер на 426,96 лв. и се състои от размера на заемната сума
и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора и е изчислена към
момента на неговото сключване, следователно в нея не е включено възнаграждението
по гаранционната сделка. Този разход не е взет предвид и при посочване размера на
годишния процент на разходите, видно от разпоредбата на чл.4 от договора, а при
допълнително въвеждане на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство при изчисляване на ГПР, наред с уговорената лихва и съобразено с
размера на кредита и неговия срок, размерът на ГПР многократно надвишава размера,
посочен в договора.
Съдът не може да подмине и факта, че съществуват достатъчно данни за
свързаността между кредитодателя „Фератум България“ и гарната/поръчител Ferratum
Bank (Малта), доколкото при извършена справка в Търговския регистър се установява,
че едноличен собственик на капитала на „Фератум България“ ЕООД е „Мултитюд СЕ“,
което наименование е идентично със сегашното наименование „Мултитюд Банк“
(преди Ferratum Bank). Това обстоятелство създава съмнение относно намерението на
кредитодателя, въвеждайки задължително условие за отпускане на кредита –
предоставянето на обезпечение, чрез свое свързано лице, да си осигури едно
допълнително възнаграждение по договора, представляващо допълнителна печалба.
4
В контекста на изложеното по-горе съдът съобрази, че размерът на
възнаграждението за поръчителството – 133,04 лв. надвишава многократно размера на
дължимата лихва за целия на срок на договора – 26,96 лв., което налага извода, че
действителният ГПР по договора за кредит е значително по-висок от обявения в него
от 49,03%, в който е включена само възнаградителната лихва от 26,96 лв. При това
положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният
процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание
на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е
посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти,
което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме,
че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява недействителен – чл. 22 ЗПК (в този
смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по
описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.), като доводите на ответника в обратен
смисъл са неоснователни.
Доколкото тази порок се покрива с противоречие на закона и същият е най-
тежкия, уважаването на иска за нищожност на договора за кредит на това основание,
не предполага произнасяне по останалите евентуално предявени искове за нищожност
на друго основание, както и евентуалния иск за прогласяване нищожността на
неустоечната клауза.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ищецът. Същият не е
представил списък по чл. 80 ГПК, като от данните по делото е видно, че същият е
сторил разноски в размер на 50 лв. за платена държавна такса. В исковата молба е
направено искане за присъждане на разноски за процесуално представителство, но не
са представени доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение,
поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК Договор за предоставяне на ****/08.08.2017 г., сключен между страните,
по предявените от ищеца А. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Зона Б-
5“, бл. 6, ет. 10, ап. 133, срещу ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, искове.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А,
ет. 9, ап. офис 20 да заплати на А. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Зона Б-5“, бл. 6, ет. 10, ап. 133, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. –
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5