Решение по дело №9755/2014 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 151
Дата: 9 януари 2015 г. (в сила от 14 май 2015 г.)
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20143110109755
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

151/9.1.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев

 

при участието на секретар И.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9755 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от „К.Г.” ЕООД, срещу „***” АД иск с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1904.83лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „***” ООД и ***, включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия по фактура  №**********/10.02.2011г. за период от 13.08.2010г. до 08.02.2011г. в обект - находящ се в ***, ул. „***” №31, клиентски № *** и абонатен №***, платена от цедента *** без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молбата ищецът твърди, че *** с ответника са в договорни отношения за продажба на електроенергия по силата на договор. Твърди се, че „***” АД е извършило проверка на измервателния уред, като е констатирано неизмерване на електрическа енергия. Във връзка с проверката бил съставен констативен протокол / констатациите му се оспорват от ищеца/ и извършена корекция на потребената електроенергия, като е начислена сумата от 1904.83лв., представляваща потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 13.08.2010г. до 08.02.2011г. Излага се, че потребителят не е консумирал начислената допълнителна ел. енергия, поради което и не дължи процесната сума, с която е извършена корекцията и, която е заплатена от абоната на ответника. С оглед на изложеното платената от ищеца сума се явява дадена без основание. Твърди се, че между „***” ООД и *** е сключен на 12.06.2014г. договор за цесия, по силата на който, на ищецът е било прехвърлено вземането за сумата 1904.83 лв., представляваща потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 13.08.2010 г. до 08.02.2011 г.

По силата на договора за цесия ищецът, в качеството му на цесионер моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати процесните суми.

По делото е постъпил отговор от ответната страна „***” АД в срока по чл. 131 ГПК. В отговора на исковата молба ответника оспорва предявения иск, като неоснователен. Ответникът твърди, че договорът за цесия от 12.06.2014 г. е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на предмет, тъй като вземането предмет на цесията не съществува. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. След като договорът за цесия е нищожен, то той не е породил правни последици и ищецът не може да се легитимира, като носител на вземането.

На следващо място ответникът сочи, че договорът за цесия е нищожен, тъй като е сключен от лице без представителна власт, като за адв. *** липсва надлежно пълномощно да представлява абоната. С оглед липсата на представителна власт у адв. ***, ответникът оспорва и обстоятелството да е надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като уведомлението е подписано и подадено от пълномощника.

По основанието на прехвърленото вземане, ответникът не оспорва обстоятелството, че цедентът е абонат на ответното дружество, както и наличието на облигационни задължения. Твърди се, че е извършена проверка на средството за измерване на обекта на абоната, при която е констатирано неизмерване на ел. енергия. За проверката е съставен констативен протокол. Излага се, че при проверката са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. На база на констатациите в протокола е изготвена корекция на сметката по чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия, поради което е начислена процесната сума.

Сумата по корекцията е получена от ответника на годно основание, договора за продажба на ел. енергия и не подлежи на връщане.

По изложените прани съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.

Съдът, като прецени по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представената по делото Справка за корекция на сметки при неизмерване и неправилно измерване на електрическата енергия на основание чл. 38, ал. 3, т. 1 от Общите условия на ДПЕЕЕМ, е начислена корекция, въз основа Констативен протокол № 023903/08.02.2011 г. в размер на 1904.83 лв. за период от 13.08.2010 г. до 08.02.2011 г. в обект - находящ се в ***, ул. „***” № 31, клиентски № *** и абонатен № ***, за която сума е издадено дебитно известие № **********/10.02.2011 г.

Процесната сума, ведно с лихва за забава от 46,38 лв. е заплатена, съгласно заключението на вещото лице по допусната съдебно счетоводна експертиза на 6 вноски.

На 08.02.2011 г. е извършена проверка от служители на „*** ***” АД на електромер фабричен № 1856641, находящ се в обект в ***, ул. „***” № 31. Съставен е констативен протокол № 023903/08.02.2011 г., подписан от служителите извършили проверката и на Стоян Недков – син на титуляря на партидата. В протокола е вписано, че е констатирано, присъединяване на меден проводник ПВ-6мм към схемата на свързване на електромера.

По делото е изготвено заключение по допусната СТЕ. Съгласно заключението коригираната ел. енергия може да бъде реално потребена. Налице неправомерно вмешателство, а консумираната енергия не е измервана. Не е могло да е налице точен измерител, т.к. електромерът не е участвал в схемата на свързване. Не може да се определи датата на която е променена схемата на свързване.

По делото е представен Договор за прехвърляне на вземане от 12.06.2014г., с който ***, чрез пълномощник адв. *** прехвърля на „К.Г.” ЕООД вземане срещу „*** ***” АД в размер на 1904,83 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана електроенергия за период от 13.08.2010 г. до 08.02.2011 г., клиентски № *** и абонатен №***.

С уведомление вх. №3174962/21.07.2014 г. от *** чрез адв. *** на „*** ***” АД е съобщено прехвърлено вземането.

Видно от пълномощно, прието на л. 61 от делото *** упълномощава адв. *** да се разпорежда с всички нейни вземания срещу „*** ***” АД, в това число и да уведоми длъжника за извършена цесия чрез пълномощник адв. ***.

По образувано при оспорване на ответника на посоченото по-горе пълномощно от 12.06.2014 производство по чл. 193 ГПК, по делото е изготвено заключение по Съдебно графологична експертиза. От същото се установява, че в пълномощното подписът за упълномощител е положен от ***. От същата експертиза се установи, че подписът положен за „Втора страна“ в оспорения от ищеца Споразумителен протокол № ДР 05971/17.03.2011 г. (л. 37) не е на ***.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. При условията на пълно и главно доказване следва да се установи, че е заплатена процесната сума, като корекция на потребена и неотчетена ел. енергия, а ответникът, че такава му се следва на годно основание.

В настоящото производство ответникът следва да установи, че последният в качеството му доставчик на електроенергия е доставил определено количество електроенергия, това посочено в справката за корекция, което количество електроенергия не е отчетено, поради неизправност на средството за търговско измерване или неправилно свързване на схемата на СТИ, което средство следва да е годно според нормативните актове, в тази връзка се начислява съобразно одобрените и приети Общи условия на ответника сума съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.

За да се изследва материално правната легитимация на ищеца, т.е че същият се легитимира, като носител на вземане по силата на договор за цесия, която е валидна и не страда от пороци водещи до нейната недействителност, съдът следва първо да се произнесе за наличието или не съществуващо вземане у цедента.

В хода на настоящото производство съгласно събраните по делото доказателства съдът приема, че не се установи наличието на нито една от предпоставките, водещи до възникване на договорното право на ответника да коригира сметката за ел. енергия в тази връзка и процесната сума се търси без основание от ответника.

По делото не се спори, че цедентът е потребител на ел. енергия за битови нужди съгласно § 1, т. 43 ЗЕ. Не се спори, че имотът, където е монтиран процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което последният има задължението да заплаща използваната ел. енергия. По делото се установи, че Общи условия на „*** БЪЛГАРИЯ ***” и „*** БЪЛГАРИЯ ***”, които на които ответника се позовава са влезли в сила.

Въпреки изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество ел. енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение № 1081/07.02.2008 г., постановено по търг. дело №657/2007 г. на ВКС, определение №717/18.11.2009 г., постановено по търг. дело №658/2009 г.

На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който аргумент е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество.  В тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.

С решения № 165 от 19.11.2009 г. по т.д. №103/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр.д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 26/04.04.2011 г. по т.д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189 от 11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 79/11.05.2011 г. по т.д. № 582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание

В Наредба 6/09.05.2004 г., издадена въз основа на ЗЕ, за разлика от НППРЕМПП от 2000 г. (отм.), издадена въз основа на ЗЕЕЕ, не се съдържат разпоредби, даващи възможност за извършване на едностранна корекция на сметки за минал период и методика за това, поради което не би могло да се приеме, че клаузата на чл. 37 и сл. от ОУ на „*** БЪЛГАРИЯ ***” представлява годно основание за коригиране на сметките. Отсъствието на изрично предвидена от законодателя правна възможност за една от страните по договора за доставка на електроенергия да извършва корекция в сметките за използвания за отминал период продукт, обуславя извод за неправомерност на предприетата от доставчика процедура. Процедурата по коригиране на сметки по реда на отменената НППРЕМПП противоречи на закона /ЗЕ/ на основание чл. 15, ал. 2 ЗНА /редакция преди изм. с ДВ, бр. 46 от 2007 г./. В предметния обхват на издадената въз основа на делегираните на МС и МЕЕР правомощия наредба по отменения ЗЕЕЕ не се включва създаването на специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период. Отсъствието на такава процедура в ЗЕ обуславя неприложимост на посочената подзаконова разпоредба след влизане в сила на ЗЕ. С решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Следователно с влизане в сила на ЗЕ регламентирането на процедури за корекции на сметки в подзаконов нормативен акт, а по аргумент на по-силното основание чрез общи условия, се явява незаконосъобразно.

Задължителната практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

След като не е имал право на процесните суми, като главница на ответникът не се дължи и лихвата за забавено плащане, която е начислил.

По изложените съображения ответникът не е доказал при условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва, поради което е получил същата от абоната без основание.

Както съдът отбеляза по – горе, нещо което е получено без основание подлежи на връщане, следователно у абоната, съществува вземане срещу ответника основано на реституция, получено без основание.

След като съдът установи съществуването на вземането при абоната, следва да се произнесе по наведените основания за нищожност на договора за цесия, въз основа, на който ищецът има право да получи процесната сума от ответника.

Съгласно нормата на чл. 99 и чл. 100, ал. 1, пр. 3 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото

Прехвърлянето на вземането (цесия) е действително и тогава, когато предишният кредитор не е съобщил за него на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

За да действителен договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 , пр. 1 от ЗЗД /Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева/.

В настоящия случай договорът не страда от сочения порок, липса на предмет. Съдът формира мотиви, че вземането съществува в патримониума на цедента/абонат, тъй като платената от него сума е дадена без основание и подлежи на връщане.

Договорът за цесия е действителен и е сключен чрез адв. ***, който е лице, с надлежно учредена представителна власт, както за сключването му, така и за уведомяването. В тази връзка следва да се има предвид неуспешно проведеното оспорване на Пълномощно от 12.06.2014 г., от съдържанието, на който документ се установява, че е направено валидно упълномощаване на адв. *** за сключване на договора за цесия и за уведомяване на ответника за същата.

Ответникът е уведомен за договора за цесия на 21.07.2014 г. от цедента, предишен кредитор чрез адв. ***, следователно ответникът дължи връщане на процесната сума на цесионера/ищец.

По делото се установи, че спорното вземане е отново прехвърлено в хода на производството след завеждане на исковата молба с договор за цесия от 23.10.2014 г. от страна на ищеца на „***” ЕООД, като ответникът е уведомен за същия.

Прехвърлянето в хода на процеса следва да бъде отразено единствено и само в диспозитивната част на решението за прецизност.

По отношение на новоизвършеното прехвърляне на вземането намират приложение правилата на чл. 226 ГПК, съгласно която разпоредба, ако спорното право бъде прехвърлено в хода на процеса, производството продължава между първоначалните страни, като решението, винаги представлява сила на присъдено нещо и спрямо преобретателя.

Нормата на чл. 226 ГПК изключва възможността съдът служебно да конституира преобретателя, като главна страна. Същият може да замести евентуално ищеца със съгласието на всички страни по реда на чл. 228 ГПК или по реда на чл. 222 ГПК. Процесуалната легитимация на ищеца, вече произтича не от принадлежността на спорното право, а от процесуалния закон, защото той вече има качеството на процесуален субституент на преобретателя. В хипотезата на чл. 226 ГПК не важи разпоредбата на чл. 26 ГПК, който касае първоначална субституция, а не последваща такава.

Присъденото в полза на прехвърлителя вземане ще ползва и преобратателя, в настоящия случай „***” ЕООД, дори и ако на съда не му беше известен факта на прехвърлянето. Такива са мотивите и задължителните разяснения досежно приложението на този институт дадени в Определение № 362/25.07.2013 г. по ч.гр. дело №2826/2013 г. по описа на І гр. отделение на ВКС и Определение №410/01.12.2008 г. по ч.гр. дело №322/2008 г. на ІІ гр. отделение на ВКС, Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, докладчик съдията Светлана Калинова, т. 10 Б от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева.

Тези изложени съждения за приложението на нормата чл. 226 ГПК следват и от нормата на чл. 429, ал. 1 ГПК за субективните предели на изпълнителния лист. цесионерът, като частен правоприемник е обвързан от субективните предели на изпълнителния лист и може въз основа на договора за цесия и издадения в полза на цедента изпълнителен титул да поиска изпълнение на удостовереното парично притезание.

По изложените правни съображения съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 99, ал.1, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. 

Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер на 76.20 лв. държавна такса, 180 лв. за възнаграждение на вещи лица и 363,34 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК ***, със седалище гр. ***, бул. „***” № 258, *** *** Г, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца “К.Г.” ЕООД, ***, партер, прехвърлил спорното право в хода на процеса с договор за цесия от 23.10.2014 г. на „***” ЕООД, ЕИК *** сумата от 1904,83 лв. /хиляда деветстотин и четири лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „***” ООД и ***, включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия по Дебитно известие № **********/10.02.2011 г. за период от 13.08.2010 г. до 08.02.2011 г. в обект - находящ се в ***, ул. „***” № 31, клиентски № *** и абонатен № ***, платена от цедента *** без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2014 г. до окончателното й изплащане на основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК ***, със седалище гр. ***, бул. „***” № 258, *** *** Г, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ НА “К.Г.” ЕООД, ***, партер сумата от 619.54 лв./шестстотин и деветнадесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: