О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №IV-1138
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
на двадесет и трети април, две хиляди и двадесета година,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно
гражданско дело номер 968 по описа за 2020 година.
НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на адв. Р.К. – процесуален представител на ищците С.Д.Т., И.Д.Т., Х.К.Х., М.Г.И., З.Х.Т., срещу Решение №8/17.01.2020г., постановено от Айтоски районен съд по гр.д.№442019г., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от въззивниците положителен установителен иск с правно основание по чл.124 от ГПК против Община Сунгурларе и „Хидравлични елементи и системи“ (ХЕС)“ АД, гр. Ямбол, за признаване на правото на собственост в полза на ищците въз основа на давност и наследство по отношение на УПИ I-159 в кв.16 по плана на с. Дъбовица, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, с площ от 3624 кв.м., при съседи – от три страни улици и ищците са осъдени да заплатят на ответниците разноски, в размер на 720 лева за адвокатско възнаграждение.
Въззивниците изразяват недоволство от постановеното решение и претендират отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Оспорва се извода на съда, че Иван Стойчев Джебиров и неговите наследници не са владели процесния имот в продължение на най-малко 10 години.
С позоваване на събраните писмени доказателства (конкретно посочени), извършената СТЕ, установяваща допусната грешка в разписния лист към плана от 1936г., досежно името на собственика – Иван Славов Джебиров, вместо Иван Стойчев Джебиров, която грешка е била изправена по-късно, както и на свидетелските показания, въззивниците обосновават извод, че имотът е владян от Иван Стойчев Джибров, а след смъртта му през 1943г. - от сина му Г. Иванов Джибров. Макар з кратък период да е бил обработван от ТКЗС, имотът не е бил включен в блок на ТКЗС, не е владян от ТКЗС, не попада в плана за земеразделяне и плана за съществуващи и възстановими земи.
Излагат се съображения, че наследодателят и ищците са владели имота, не са губили владението, същото не е било смущавано. Оспорва се извода на съда, основан на установения факт, че за определени периоди имотът е бил изоставен и запустял, предвид установения правен принцип, че правото на собственост не се губи, освен ако не бъде придобито от трето лице по предвидените способи.
Излагат се и съображения, че Община Сунгурларе не е била собственик или владелец на имота, а е признавала правата на ищците. В този смисъл същата им е прехвърлила придаваемите към имота части, спрямо които те имат качеството и на добросъвестни владелци. Ответникът ХЕС никога не е владял имота.
Излагат се оплаквания, че съдът не се е произнесъл по въпроса за бунгалата, поставени през 1988г и оспорването на представените удостоверения за търпимост.
Не се правят
доказателствени искания.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивната страна на 03.02.20г. Въззивната жалба е подадена по пощата на 13.02.20г. - в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателите са лица, които имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. искът им е отхвърлен. Следователно жалбата е допустима.
На 17.02.20г. в
електронната поща на АРС е постъпило допълнение на въззивната жалба от
въззивника М.И.. Същото е неподписано с ръкописен или квалифициран електронен
подпис по см. на чл.13, ал.3 ЗЕДЕУУ. Към него са приложени незаверени преписи
от писмени доказателства. Поради това съдът не следва да ги обсъжда.
Препис от
първоинстанционното решение е връчен на ищците И.И.И. и Г.И.И. на 28.01.20г.,
чрез адв.Полименова. В срока по чл.259 ГПК не е подадена въззивна жалба.
Препис от въззивната жалба на ищците С.Д.Т., И.Д.Т., Х.К.Х., М.Г.И., З.Х.Т.,*** и „Хидравлични елементи и системи“ (ХЕС)“ АД, гр. Ямбол, на 05.03.20г. чрез адв.Г. - Т.. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 18.03.20. по пощата е подаден писмен отговор. В него се излагат подробни съображения за потвърждаване на обжалваното решение.
Подробно се
проследява хронологията в регулационния и правен статут на имота от първия
кадастрален и регулационен план от 1936г., до настоящия момент, отрежданията и
записванията в разписния лист към него, извършените нотариални действия относно
правото на собственост, предоставяния за ползване, наем и изградени, респ. - поставени
върху него постройки и временни обекти, като се формира извод, че имотът е
записан на Иван Стойчев Джебиров, респ. - наследниците му и не по-рано от
1994г., когато на осн. нот. Акт №195/22.03.94г. е зачертано името Иван Славов
Джебиров и е записано Иван Стойчев Джебиров.
Извършва се
подробен анализ на представените доказателства – СТЕ, свидетелски показания и
писмени доказателства, както и на приложимите правни норми и задължителна
съдебна практика спрямо установените факти, за да се обоснове извод, че ищците
не са доказали упражнявано давностно владение на имота, довело до придобиване
на правото на собственост върху него.
Представя се
справка за гражданско състояние на Иван Стойчев Джибров и се прави искане за
приемането й като доказателство, предвид обстоятелството, че ответниците са
узнали информацията, съдържаща се в справката след приключване на
производството в първата инстанция.
Бургаският
окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и
отговора намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за
разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК,
вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №968/20г. по описа на Бургаски окръжен
съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане
от 16.04.20г. - на 29.06.2020г. от 14.00
часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях
адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако
страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера
по делото или същите са служебно известни на съда.
Препис от отговора на въззивната жалба да се връчи
на въззивната страна, ведно с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.