№ 151
гр. Търговище , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тодор И. Димитров
при участието на секретаря Женя Л. Иванова
като разгледа докладваното от Тодор И. Димитров Административно
наказателно дело № 20213530200154 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.В. от гр.Омуртаг против НП №
14/19.01.2021г. издадено от Началника на РУ-Търговище. Считайки същото
за постановено в нарушение на закона, жалбоподателя моли НП да бъде
отменено. В с.з. поддържа така депозираната жалба с наведените в нея
оплаквания, чрез пълномощник. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответника по жалбата счита същата за неоснователна и моли НП да
бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60,
ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
При полицейска проверка на 13.11.2020 около 19.00ч. в заведение
„Корнер“ в гр.Търговище било установено, че жалбоподателя на длъжност
1
барман, сервитьор продава алкохолни напитки бира на непълнолетно лице И.
Ж. Х. с ЕГН **** от гр.Търговище. с постановление от 11.12.2020г. прокурор
от РП Търговище отказал образуване на досъдебно производство по случая.
За установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН № 14/30.12.2020г. в
сградата на РУ Търговище. Нарушителят отказал да подпише акта, като
вписал в същият, че има възражения и получил препис от акта. Въз основа на
този АУАН на 19.01.2021г. Началника на РУ-Търговище издал процесното
НП № 14 с което за нарушение на чл.5б, ал.3 от ЗЗД и на основание чл.45 от
Закона за закрила на детето, наложил на жалбоподателят “глоба” в размер на
300лв.
Видно от представената Заповед рег.№ з-1429/02.10.2009г. на ВНД
Директор ОД на МВР Търговище Началника на РУ на МВР Търговище има
правомощия да издава наказателни постановления за нарушения по чл.45,
ал.1-4 от Закона за закрила на детето.
Видно от показанията на актосъставителя акта е съставен по
документи въз основа на прокурорско разпореждане. Св.В. посочи, че видяла
на масата пред непълнолетно лице да стои бира, но не видяла лицето да
консумира тази бира и не е видяла жалбоподателя да сервира тази бира.
Св.Д.Н. също участник в проверката, заяви, че влизайки в заведението видял
група видимо непълнолетни лица на една маса, като пред едното имало бира и
картофи. Според св.Ю. на масата имало няколко момчета, като бирата не била
за малолетния, а непълнолетния не е консумирал алкохол.
При така събраните противоречиви доказателства съдът прие за
недоказано, че алкохола е бил продаден на непълнолетното лице. Никой от
полицейските служители не виждал непълнолетният да употребява от бирата,
освен това свидетелите не бяха категорични, че се е касаело за алкохолна
бира. Недоказана остана и субективната страна, че жалбоподателят е знаел, че
жалбоподателят е непълнолетен, още повече че жалбоподателят няма
правомощия да изисква лични карти на клиентите на заведението. Само св.Н.
заяви, че е видял група видимо непълнолетни лица. Това обстоятелство за
видимата възраст на клиентите не бе потвърдено от останалите свидетели.
Освен това св.Н. заяви, че видимо лицата са били непълнолетни, без да
конкретизира, че сред тези лица е бил и И. Х.. На следващо място –
наказанието е наложено на основание чл.45 от Закона за закрила на детето.
2
Този член има 16 алинеи визиращи различни състава и на административни
нарушения. Като не е посочил точното основание за налагане на санкцията
наказващият орган е нарушил чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Пропуска не
позволява на съда да провери волята на наказващият орган за съответствието
със закона, а наказаното лице не може да се защити адекватно, което
опорочава правото му на защита и е достатъчно основания за отмяна на
оспореният акт. Липсата на посочване на основание по коя точно алинея на
чл.45 от ЗЗД е наказан жалбоподателят, разклаща и достоверността на
материалната компетентност на наказващият орган, тъй като горепосочената
заповед дава правомощия за издаване на наказателни постановления само за
нарушения на чл.45, ал.1-4 от ЗЗД.
Предвид горното се налага извода, че процесното НП е издадено в
нарушение на процесуалният е и материален закони, явява се
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН - в
случая процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира
присъждане на разноски по чл. 63 ЗАНН, а именно платен адвокатски
хонорар в размер на 200лева. Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по
АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е
уважена изцяло. Съгласно чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на
подадената жалба и отмяна на обжалвания акт, и при направена претенция за
разноски от жалбоподателя, съответния АНО, издал отмененото НП, следва
да му заплати сторените в съдебното производство разноски. И тъй като
видно от приложения договор за адвокатска защита и приложеният към него
списък жалбоподателят е заплатил договореното адвокатско възнаграждение
в размер на 200 лева, то ОДМВР като разпоредител с бюджетни средства
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя тази сума. Съдът намира
3
за неоснователно направеното от АНО на основание чл. 63 ал.4 ЗАНН
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение за адвокат, тъй като съгласно тази разпоредба минималното
адвокатско възнаграждение се определя съгласно чл. 36 ЗАдв, който
препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно действащата към датата на
сключване на договора за правна защита от 10.02.2021г. разпоредба на чл. 18
ал.4 от цитираната Наредба, която препраща към ал.2 от тази разпоредба, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер и ако административното наказание е
под формата на глоба или имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. С оглед
размера на наложената глоба в случая е договорено и платено адвокатско
възнаграждение, равняващо се на минималния размер по посочената Наредба
и поради това същото не подлежи на намаляване.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14/19.01.2021г. издадено от
Началника на РУ-Търговище, с което на основание чл.45 от ЗЗД на В. Ю. В. с
ЕГН ********** от гр.Омуртаг, обл.Търговище, ул.“***“, № 2 е наложено
наказание „глоба” в размер на 300лв., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Търговище ДА ЗАПЛАТИ на В. Ю. В. с ЕГН
********** от гр.Омуртаг, обл.Търговище, ул.“***“, № 2 сумата в размер на
200лева, представляваща направени разноски в настоящото производство за
платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Търговищкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4