№ 654
гр. П., 06.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20255200500238 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят П. А. Б., редовно призован, не се явява. За него се явявва
адв.Д., преупълномощена от адв.Н. Б..
За ответника Община С., редовно призован, се явява адв.П. И.,
надлежно упълномощен.
В постъпилата молба от адв.Б. е изразено становище и по хода на делото
и по съществото на спора.
Адв. Д.: - Да се даде ход на делото.
Адв. И.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Районен съд П., постановено по гр.д.№ **** по описа на
съда за 2023 година са отхвърлени предявените от П. А. Б., ЕГН-**********
от гр.С., бул. „Б.“ №63 вх.В, ет.1, ап.27, обл .П., против Община С., ЕИК-
1
****** с адрес- гр.С., ул. „А.С.““№37 А, обл. П., искове с правно основание
чл.34,ал.1 от ЗМСМА и чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
следните суми, както следва:
• Сумата от 535.63 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец януари,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. ,
както и лихва за забава в размер на 108.95лв.
• Сумата от 544.65 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец февруари,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. ,
както и лихва за забава в размер на 106.55лв.
• Сумата от 552.99 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец март,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както
и лихва за забава в размер на 103.41лв.
• Сумата от 582.01 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец април,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както
и лихва за забава в размер на 104.00лв.
• Сумата от 596.48 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец май,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както и
лихва за забава в размер на 101.45 лв.
• Сумата от 568.76 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец юни,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както
и лихва за забава в размер на 91.99лв.
• Сумата от 530.89 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец юли,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както
и лихва за забава в размер на 81.29лв.
• Сумата от 644.63 лв. „представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец август,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. ,
както и лихва за забава в размер на 93.16лв.
• Сумата от 602.14 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец С.,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както и
лихва за забава в размер на 82.00лв.
• Сумата от 590.13 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец ноември,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. ,
както и лихва за забава в размер на 70.36лв.
2
• Сумата от 601.54 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец декември,2022г. възнаграждение в размер на 950.00лв. ,
както и лихва за забава в размер на 66.55лв.
• Сумата от 612.93 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец януари,2023г. възнаграждение в размер на 950.00лв. ,
както и лихва за забава в размер на 61.78лв.
• Сумата от 520.45 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец февруари,2023г. възнаграждение в размер на 950.00лв. ,
както и лихва за забава в размер на 47.83лв.
• Сумата от 596.49 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец март,2023г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както
и лихва за забава в размер на 48.96лв.
• Сумата от 591.52 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец април,2023г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както
и лихва за забава в размер на 42.92лв.
• Сумата от 594.24 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец май,2023г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както и
лихва за забава в размер на 37.28лв.
• Сумата от 615.69 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец юни,2023г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както
и лихва за забава в размер на 32.76лв.
• Сумата от 632.94 лв. ,представляваща частично предявена сума от
дължимото за месец юли,2023г. възнаграждение в размер на 950.00лв. , както
и лихва за забава в размер на 26.53лв.
ведно с дължимата лихва върху тези суми от датата на предявяване на
исковата молба в съда до окончателното им изплащане, като неоснователни и
недоказани.
Осъдена е Община С., ЕИК- ****** с адрес- гр.С., ул. „А.С.““№37 А,
обл. П., да заплати на П. А. Б., ЕГН-********** от гр.С., бул. „Б.“ №63 вх.В,
ет.1, ап.27, обл.П., сумата от 4100.00лв. /четири хиляди и сто лева/, които
представляват сторени от ищеца такси и разноски по гражданско дело
№****/2023г. по описа на РС-П..
С определение по реда на чл.248 от ГПК е допълнено решението в
3
частта относно разноските ,като е осъден П. А. Б., ЕГН-********** от гр.С.,
бул. „Б.“ №63 вх.В, ет.1, ап.27, обл.П., на основание чл.78, ал.3 ГПК, да
заплати на Община С., ЕИК- ****** с адрес- гр.С., ул. „А.С.““№37 А, обл. П..
сумата от 251.00 лева. /двеста петдесет и един лева/, които представляват
сторени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение по гражданско
дело №****/2023г. по описа на РС- П..
Изменено е решение №1282 от 28.10.2024 г. по гр. д. №****/2023г. по
описа на РС – П. в частта за разноските, като е осъдена Община С., ЕИК-
****** с адрес- гр.С., ул. „А.С.“№37 А, обл. П., да заплати на П. А. Б., ЕГН-
********** от гр.С., бул. „Б.“ №63 вх.В, ет.1, ап.27, обл.П., сумата от 2413.37
лева. /две хиляди четиристотин и тринадесет лева и 37 стотинки/, които
представляват сторени от ищеца такси и разноски по гражданско дело
№****/2023г. по описа на РС-П., вместо присъдените с измененото решение
4100.00 лева разноски.
В срок решението е обжалвано с въззивна жалба от П. Б..
Моли решението да бъде отменено и уважени предявените искове, като
се приложи поредността на погасяване на задълженията по реда посочен в
чл.76, ал.2 ЗЗД.
Претендираното вземане било лихвоносно, тъй като в самия закон е
посочено, че това е месечно възнаграждение
Приетото решение на Общинския съвет също било за определяне на
„месечно възнаграждение” на общинските съветници. Възнаграждението на
общинския съветник било дължимо по закон за месец и не било нужно да има
покана, за да се дължи плащането му.
Още с посоченото в т.1. от отговора си, ответната страна е признала
фактически и правно по основание предявените искове. Поради това
доброволно и извънсъдебно заплатила частично претендираната
първоначална сума по всеки един от 18-те отделни иска - главница и лихва за
забава до подаване на ИМ. Налице е останал спор за размера на дължимия
остатък по всеки от исковете, поредността на погасяване на задълженията за
разноски, лихви и главница - чл.76, ал.2 ЗЗД и присъждане на разноските по
делото.
Длъжността на общинския съветник била изборна съгласно чл. 138
Конституцията на Република Б.. За изпълнението й общинският съветник
4
получава доходи съгласно чл. 34 ЗМСМА. Тази дейност била по своето
естество трудова дейност, тъй като се изразява в престиране на работна сила
от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без осъществяваната
дейност да е свързана с постигане на краен резултат.
В разпоредбите на чл. 4, ал. 1 КСО били предвидени различни хипотези,
при които лицата упражняват трудова дейност и част от тези хипотези не се
отнасят за лица, които полагат труд по трудово или служебно
правоотношение, тъй като последните подлежат на задължително обществено
осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 КСО. Дейността на общинските
съветници била изведена отделно в т. 8 на разпоредбата, като дейност на лица,
упражняващи трудова дейност на изборни длъжности. Със законодателното
включване на тези лица към кръга на задължително осигурените за всички
осигурени социални рискове на практика изборните правоотношения били
приравнени на трудовите, но само за целите на социалното осигуряване.
Изборът на общинските съветници не е избор по смисъла на чл. 83 и сл. КТ и
от него не възниква трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ,
защото дейността на общинските съветници не е просто предоставяне на
работна сила, а представлява изпълнение на правомощия по един
публичноправен мандат (пълномощие за извършване на определена
публичноправна, обикновено властническа, дейност) по създаване, приемане,
изменяне или отмяна на правила и наредби с местно значение, проучване на
общественозначими въпроси и защита на интересите на избирателите, които
представляват. Затова изборът на общинските съветници може да бъде
определен като инвеститура - нарочен акт, от който възниква публичноправен
мандат или с други думи казано: нарочен акт, с който се възлагат правомощия
в публичната сфера. Всъщност жалбоподателят е изложил в тази част доводи
,които не обслужват тезата му ,че се касае за трудово правоотношение и
съответно не е необходима покана за да настъпи изискуемостта на вземането
за месечното възнаграждение.
Въпреки изложеното жалбоподателят подържа ,че една от трудовите
дейности по чл. 4 е тази по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, определена като "трудова
дейност на изборна длъжност“ списъка на длъжностите в Националната
класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., позиция 9021, код 1111
"законодатели", е длъжността "общински съветник". И от обстоятелството ,че
общинските съветници са задължително осигурени лица, които следва да се
5
осигуряват за цял месец, макар и да получават възнаграждение само за
участието си в сесиите на Об. съвет и на неговите комисии /в този смисъл е и
реш. №143/16.02.2015г. на ВАС/. Това било още едно доказателство, че
възнаграждението за дейността на общинския съветник е дължимо без покана,
ежемесечно, ведно с дължимите осигуровки, които следва да се плащат в
полза на фиска.
Съдът не се произнесъл по претенцията за лихви от датата на подаване
на исковата молба, до датата на окончателното плащане на претендираната
главница. Твърди,че такова окончателно плащане и към момента няма, защото
погасяването на задължението по главница е последно, след като
първоначално се погасят задълженията за внесената държавна такса,
адвокатско възнаграждение, лихви за забава до подаване на исковата молба,
които са изчислени от вещото лице и едва накрая, ако има остатък от
доброволно платената сума с нея се погасява главницата. Такъв остатък няма,
а върху непогасената главница се дължи лихва от датата на подаване на ИМ до
датата на окончателното плащане.
Следва да се посочи,че първоинстанционния съд се е произнесъл по
това искане – отхвърляйки претенцията за лихви и от момента на предявяване
на иска, поради което е оставил и без уважение молбата ,като такава по чл.250
от ГПК.
Установено било по делото , включително и от заключението на
приетата експертиза, че ищецът е бил общински съветник през исковите
периоди и е участвал в провеждането на заседания на Общинския съвет и
неговите комисии. Качеството общински съветник било признато от
ответника и не оспорено в хода на делото,като е приложена към всяка искова
молба справка за дължимите възнаграждения на ищеца, издадена от
ответника.
Размера на претенцията бил установен от заключението на експерта.
По делото било прието като доказателство решение с номер 428 от
2021г. по описа на Общинският съвет при община С. за определяне размера на
възнаграждението на общинския съветник.
Оспорват инцидентно и косвено това решение, в частта му по т.2. за
думите: „без изборни длъжности“, в която си част това решение било
нищожно, тъй като противоречи на чл. 34, ал.2, т.2 ЗМСМА, според която
6
законова разпоредба:
Чл. 34. (2) Общият размер на възнаграждението на общинския съветник
за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:
2. средната брутна работна заплата на общинската администрация за
съответния месец - в общините с население до 100 000 души.
Счита се ,че косвен съдебен контрол е допустим и съдът следва да го
упражни ,като приеме,че е нищожно в частта си „без изборни длъжности“.
Общинският съвет приел решение, с което е намалил размера на
възнаграждението на общинския съветник, като противозаконно е приел
допълнително ограничение, каквото не е посочено в закона, поради което е
налице нищожност в тази част на административния акт. Изрично било
направено искане за съобразяване от страна на съда на реда за погасяване на
задълженията.
Решението било неправилно ,тъй като съдът не съобразил това искане.
Оспорено било приетото по делото заключение на вещото лице, поради
това, че вещото лице работило за изготвяне на експертизата по множество
документи, които не се намират по делото, включително и по непроверени
счетоводни документи, както и по информация, която устно му е предоставена
при ответната община.
Ищецът изрично поискал от съда да се представят и приобщят по делото
тези документи и изрично поискал да ги оспори относно истинността им, но
това негово право незаконосъобразно не бе спазено от съда и опорочава
процесът.
Моли въззивната инстанция да постанови решение ,с което да отхвърли
предявеният всеки от 18-те искове за платената сума по всеки един от
исковете до размера на погасяването на разноските за всеки един от исковете в
размер на 100 лева заплатена държавна такса и 16,66лв. заплатен депозит за
експертиза по всеки от предявените искове/18 иска по 16,66лв. - 300лв.
депозит за вещо лице, платен от ищеца/ и адвокатски хонорар от по 400лева за
всеки един от двата иска за всяка претенция/или общо 800лева хонорар за
всяко едно от присъединените дела/ - главница и лихви, за които две искови
претенции са събрани две държавни такси от по 50 лева. Ответникът следвало
да бъде осъден да заплати остатъка от непогасеното задължение на лихви,
разноски, такси и главница по всеки от 18-те иска, ведно с дължимата лихва
7
върху останалата главница/в случая цялата/ от датата на ИМ до окончателното
плащане.
Конкретизирани са претенциите по всеки от съединените искове за
отделните месеци.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния
представител на Община С..
Намират жалбата за неоснователна и молят да бъде потвърдено
обжалваното решение.
В жалбата се тълкували превратно факти и обстоятелства.Цитираната
съдебна практика не била приложима в конкретната хипотеза.
Съдът правилно приел,че длъжността на общинският съветник, каквато
не се спори, че заема ищецът, е изборна съгласно чл. 138 от Конституцията на
страната и за изпълнението й, общинският съветник следва да получи
възнаграждение съгласно разпоредбите на ЗМСМА.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА, възнаграждението, което получават
общинските съветници, е за участието им в заседанията на общинския съвети
на неговите комисии, а размерът на това възнаграждение се определя с
решение на общинския съвет. Осъществяваната от общинския съветник
дейност е сходна с трудова такава, тъй като се изразява в престиране на
работна сила срещу определено възнаграждение, т.е правоотношението се
приравнява на трудово такова.
За извършената от ищеца Б. трудова дейност се дължи възнаграждение
съгласно действащите правила, като общинският съветник, съгласно чл.34
ЗМСМА, не получава възнаграждение за това, че е избран за такъв, а само за
участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗМСМА, ищецът Б. имал право
на възнаграждение за извършената от него дейност като общински съветник,
средствата за което следва да бъдат осигурени от общинския бюджет.
Дължимите на ищеца възнаграждения били изплатени в хода на
производството, което се установило от заключението на приетата експертиза
,която установила и размера на задълженията.
Решение № 478/2021 г. на общински съвет - С., не било нищожно, тъй
като по същество, размерът на възнагражденията на общинските съветници се
8
определя съгласно разпоредбата на чл. 34,ал. 1 от ЗМСМА, а именно: с
решение на общинския съвет.
Тоест, изцяло в правомощията на общинският съвет е да определя
размерът на възнагражденията.
Единствената забрана е възнаграждението да не надвишава 70%
средната брутна заплата на общинската администрация за съответния месец. В
конкретният случай, волята на общинският съвет не е в разрез с посоченото
правило.
Възнагражденията на общинските съветници не били трудови, поради
което нямат нормативно установен падеж, както е при трудовите.
От тълкуването на разпоредбите на ЗМСМА, а и от приетото в
съдебната практика, може да се направи извода, че изискуемостта на
възнагражденията на общинския съветник настъпва след отправена покана за
плащане.
Ищецът нямал твърдения за отправена покана и не представил
доказателства .
Исковата молба по делото има действие на покана, като в срока за
отговор е извършено доброволно плащане.
Ищецът претендирал лихва за забава /законна лихва/. В исковата молба
са изложени твърдения , че считано от първо число на месеца следващ месеца,
за който се отнася възнаграждението до датата на завеждане на исковата
молба в съда за всяко едно месечно възнаграждение поотделно се дължи
законна лихва.
Тази претенция била оспорена своевременно с довода ,че
възнаграждението на общинските съветници не е трудово. Тези
правоотношения били приравнени на трудови само по отношение на
осигуряването — върху тях се начисляват и внасят дължимите данъци и
осигуровки. Т.е. ответната община не е изпаднала в забава, така както твърди
ищеца и не дължи законна лихва.
Считат, че законна лихва може да се дължи евентуално от датата на
получаване на исковата молба от ответника до извършеното плащане, но
размерът на тази лихва останал недоказан от страна на ищеца.
По отношение на претенцията за разноски считат, че претендираното
9
възнаграждение е едно, независимо, че същото е било неправилно „разделено”
на 18 части, което представлява злоупотреба с процесуални права.
Изложени са доводи относно прилагането на чл. 17, ал. 2 от ГПК: Съдът
се произнася инцидентно по валидността на административните актове
независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да
се произнася инцидентно по законосъобразността на административните
актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не
е била участник в административното производство по издаването и
обжалването му.
По въпроса за косвеният съдебен контрол на гражданския съд чрез
инцидентно произнасяне по валидността на административните актове е
налице императивно предвидено в закона правило - чл. 17, ал. 2 изречение
второ от ГПК, според което гражданския съд не може да се произнася
инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен
когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била
участник в административното производство по издаването и обжалването му.
Когато страната е участвала в административното производство по
издаването и по обжалването му, а безспорно случая е такъв, в предвид
качеството на общински съветник на ищеца, чиито правата самият той твърди,
че са били засегнати от акта на общински съвет - С., същият е имал пълно
право и възможност да го обжалва
Съдебната практика и правната теория приемали, че под „валидност” на
административен акт се има в предвид само „нищожност”, но не и „
незаконосъобразност ” /унищожаемост/.
Подробно теоретично са развити въпросите относно пороците на
административните актове.
Евентуално се подържа ,че Решение № 478/26.02.2021 г. на общински
съвет С. не е административен акт и не носи белезите на такъв, поради което
изцяло е неприложима хипотезата на чл. 17, ал. 2 от ГПК, тъй като същата се
отнася само за административните актове, а не като цяло за актовете на
общинския съвет.
Молят решението да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
10
Обжалвано е с частна жалба определението по чл.248 от ГПК, с което е
изменено решение №1282 от 28.10.2024 г. по гр. д. №****/2023г. по описа на
РС – П. в частта за разноските, като е осъдена Община С., ЕИК- ****** с
адрес- гр.С., ул. „А.С.“№37 А, обл. П., да заплати на П. А. Б., ЕГН-**********
от гр.С., бул. „Б.“ №63 вх.В, ет.1, ап.27, обл.П., сумата от 2413.37 лева. /две
хиляди четиристотин и тринадесет лева и 37 стотинки/, които представляват
сторени от ищеца такси и разноски по гражданско дело №****/2023г. по описа
на РС-П., вместо присъдените с измененото решение 4100.00 лева разноски.
Допълнено е решение №1282 от 28.10.2024 г. по гр. д. №****/2023г. по
описа на РС – П. в частта за разноските, като е осъден П. А. Б., ЕГН-
********** от гр.С., бул. „Б.“ №63 вх.В, ет.1, ап.27, обл.П., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на Община С., ЕИК- ****** с адрес- гр.С., ул.
„А.С.““№37 А, обл. П.. сумата от 251.00 лева. /двеста петдесет и един лева/,
които представляват сторени от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение по гражданско дело №****/2023г. по описа на РС П..
Частният жалбоподател П. Б. моли обжалваното определение да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго, с
което да се измени постановеното решение в частта за разноските, като се
присъдят хонорари за всеки един от отделените искове за всяка от
претендираните главници на задълженията на ответника. По делото са
съединени общо 18 дела за отделни 18 претенции за главница.
Държавната такса била определена за всеки отделен иск ,а не върху
цялата сума ,като следва да се посочи ,че ако бяха предявени с една искова
молба държавната такса щеше да се определи върху интереса.
Възнаграждение се дължало по всеки от исковете и нямало значение
дали ще се разгледат в едно или в различни производства. Разноските не били
прекомерни , а в минимален размер.
При обективно, активно и кумулативно съединяване на исковете в едно
дело, както е в случая, по всеки иск се дължал отделен адвокатски хонорар.
В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от Община С..
Считат ,че предявения иск е един и правилно съдът посочил, че в случая
не намира приложение чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, тъй като същата се отнася
единствено до случаите, когато предявените с една искова молба искове са в
защита на различни интереси, а настоящият случай не е такъв.
11
Упълномощеният от ищеца адвокат е бил наясно, че интересът, чиято
защита се търси с предявяване на въпросните 18 броя искови молби е един,
тъй като претендираните вземания са за парични суми, които се основават на
идентични факти и които се обусловени от съществуването на основното
правоотношение, съответно е бил наясно че същите тези 18 дело образувани
изцяло по негова инициатива, ще бъдат съединени за общо разглеждане в едно
дело.
Неоснователно се твърди, че „съда бил задължил ищеца да плати по 100
лв ДТ по всяко едно от 18- те дела ”.
Съда - този разгледал накрая общо 18-те съединени иска в едно дело, не
е задължавал адвокат Б. да заплати по 100 лв. по всяко едно от 18-те вече
присъединени дела, а сам адвокат Б. се е задължил да заплати сумата от общо
1800 лв като ДТ по въпросните 18 дела и то на основание собствената си
неправилна преценка, изразяваща се в това, че неправилно е счел да предяви
един и същи иск посредством 18 искови молби, а не с 1 брой искова молба.
Съгласно чл. 3 от ГПК страните са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави.
Сторените разноски по 18 дела, вместо такива само по 1 дело, се
основавали изцяло на собственото противоправно поведение иа ищеца, в това
число и неправилното тълкуване на относимите за случая правни норми.
Молят частната жалба да бъде оставена без уважение.
Адв. Д.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам подадената от
колегата Б. въззивната жалба. Нямам други доказателствени искания.
Адв. И.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам писмените отговори и възраженията. Нямам доказателствени
искания. Представям списък на разноските и договор за правна помощ и
съдействие, списък с разноски по чл.80 ГПК и данни във връзка с
упълномощаването. Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът счете делото за изяснено, затова
12
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Д.: - Ув. Окр. Съдии, моля да постановите съдебен акт на база на
подадената от колегата Б. въззивна жалба и изразени подробно в същата
писмени твърдения. В тоя смисъл моля за вашият съдебен акт. Правя
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Адв. И.: - Ув. Окр. Съдии, моля да постановите решение, с което да
отхвърлите подадената въззивната жалба, както и частната въззивна жалба.
Считам, че решението на РС-П. е правилно и законосъобразно в това число и
по отношение на определенията, които се обжалват. Моля да присъдите
сторените деловодни разноски. Правя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 05.12.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13