Р Е Ш Е Н И Е
гр. Бургас,
10.03.2022 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател:
Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 4432 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от П.М. П. против Р.
Ж П..
Ищецът
твърди, че е собственик на недвижим имот – апартамент с идентификатор по КККР на град Ч, с адм. адрес: гр.Ч общ.С, обл.Б, ул.“ с площ от 60 кв. м., по силата на правна сделка
– дарение, обективирано в НА № 18/14.02.2014г., том I, рег.№ 592, дело № 16/2014г. на нота-риус И. К.
Твърди и че с решение № 1533/18.07.2014г., постановено по гр. де-ло № 1552/2014г. на РС Б, жилището е било предоставено
за ползване на ответница-та, по реда на чл.56, ал.3 от СК – за една година, начиная от влизането му в сила. Сочи, че след изтичането на
този срок – 13.08.2015г., П. е продължила да го ползва, вклю-чая
и до датата на подаването на исковата молба, без наличието на валидно правно
основа-ние за това. Предвид
това, иска от Съда да постанови решение,
с което да осъди същата да му
заплати обезщетение за неоснователно обогатяване за част от времето, през
което е бил лишен от ползване
на имота, а именно – от 13.09.2017г. до 07.08.2020г., в размер на пазар-ния наем –
7 000 лв. /по 200 лв. месечно/, ведно със законната лихва
върху нея до оконча-телното плащане, както и сумата от общо 1 055.96
лв. – мораторни лихви за същия период. Претендира
разноски.
Ответницата оспорва претенциите и иска от Съда да ги отхвърли, като сочи,
че се е установила трайно в Г, и през процесния
период не е живяла в имота. Претендира разноски.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производ-ство
доказателства, намира за установено следното:
Ищецът се легитимира като собственик на
процесния недвижим имот –
апартамент с идентификатор 81178.501.67.1.1 по КККР на гр.Ч адм.
адрес: гр.Ч, общ.С, обл.Б, ул.““ № , ет., с площ 60
кв. м., по силата на прав-на сделка – дарение от брат му – П.М.П., обективирано в НА № 18 от 14.02.2014г., том I, рег.№ 592, дело № 16/2014г. на нотариус И.К.
С Решение №
1533/18.07.2014г., постановено по гр. дело № 1552/2014г. на РС Б, е бил
прекратен бракът между П.М.П. и ответницата, и жилище-то е било предоставено за
ползване на последната – по реда на чл.56, ал.3 от СК, за срок от една година, начиная от влизането му в сила – 13.08.2014г.
От показанията на
свидетелката С. Л, се установява,
че ответницата и децата й – А. и М, действително са живели в процесния имот, но преди около 5-6 години са го напуснали,
последен – нейният син, племенник на ищеца.
Свидетелката сочи,
също така, че тогава П. се е установила трайно да жи-вее
и работи в Г, а когато се е връщала в Р Б, е отсядала при баба си, в жи-лище в гр.Б, ЖК ““.
С отговора на
исковата молба, пък, е представено потвърждение за адресна регист-рация,
издадено от Окръжна служба Б. М.– Гражданска служба, на 16.10.2017г., от което
е видно, че от 13.09.2017г. ответницата живее на адрес: 13359 Б.М, В. 74/ет.2
от сградата, при Й.
При така установеното от фактическа
страна, Съдът намира следното от правна:
За да бъде уважен искът с правно
основание чл.59 от ЗЗД, е необходимо да се уста-нови връзката между обогатяването
на ответницата и обедняването на ищеца, които произ-тичат
от един и същи факт – ползване от П., без правно основание, на имот, соб-ственост на П..
По делото безспорно се установи
активната материалноправна легитимация на ище-ца – за исковия период е бил собственик на процесния недвижим имот по силата на правна сделка –
дарение.
При негова доказателствена
тежест, обаче, той не е ангажирал надлежни доказател-ства
и за пасивната материалноправна легитимация на
ответницата – по предявения против нея иск, а именно – за времето от 13.09.2017г. до 07.08.2020г. тя да е ползвала собственото му жилище.
Напротив, от събраните по делото и обсъдени по-горе гласни и писмени таки-ва, безспорно се установява, че П. е напуснала процесния апартамент и е заживя-ла трайно в Г включая и през исковия период.
При това положение искът по чл.59, ал.1
от ЗЗД следва да се отхвърли, като неосно-вателен.
Като неоснователна следва да се
отхвърли и акцесорната претенция за обезщетение за
забавено плащане.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответницата сумата от 600 лв. разнос-ки по делото
за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
П.М.П., ЕГН: **********,***, срещу Р. Ж. П., ЕГН: **********,
съдебен адрес: ***, чрез адв. И. С., искове за
заплащане на сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в
размер на пазарния наем за времето от 13.09.2017г. до
07.08. 2020г. – по 200 лв. месечно, за собствения му недвижим имот – апартамент с идентификатор по КККР на гр.Ч, адм.
адрес: гр.Ч, общ.С, обл.Б, ул. № , ет., с площ от 60
кв. м., който твърди да е ползван от нея
без наличието на правно основание за това, ведно със законната лихва, считано
от 07. 08.2020г. до окончателното плащане, и сумата от общо 1 055.96 лв. – мораторни лихви за същия
период, като неоснователни.
ОСЪЖДА П.М.П. да заплати на Р. Ж. П, сумата от 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.