О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№…………………… 2021 година,
гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав в закрито съдебно заседание в състав :
Административен
съдия:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
Разгледа докладваното от съдията частно административно дело № 1614/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.41, ал.3 от ДОПК.
Образувано е по жалба от „Изток инвест
3000“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********, срещу действия, с които е извършен фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в
Протокол № 0000760/18.07.2021 г. на органи от ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП.
В жалбата се твърди, че извършеното
поставяне на техническо средство за контрол на превозно средство, обективирано
в посочения протокол, представлява действие по обезпечаване на доказателства,
което е нищожно поради липса на компетентност и поради естеството на
превозваната в товарния автомобил стока, която не е от списъка на стоки с висок
фискален риск. Изложени са и доводи за незаконосъобразност на действията. Иска
се отмяна на мерките и присъждане на направените в производството разноски.
Изложени
са и доводи за нищожност на обжалваните действия тъй като органите по приходите, които са ги извършили,
не били
надлежно оправомощени със заповед по чл.111 от ДОПК, превратно са упражнили правомощията по чл.12,
ал.2, т.6 от ДОПК. Твърди се, че процесните стоки не са включени в списъка по чл.127а, ал.7 от ДОПК, не са стоки с висок фискален риск. В тази
връзка сочи, че разпоредбата на чл.12, ал.1, т.10 от ДОПК е неприложима, т.к.
от една страна действията по запечатване на обект се прилагат само относно
обекти с трайно установено местоположение, а от друга, действията по
запечатване се изразяват в поставяне на стикери, ограничаващи достъпа до
определен обект, а не в поставянето на техническо средство за контрол на МПС -
което обезпечително действие е предмет на самостоятелна уредба по чл.12, ал.2,
т.6 от ДОПК.
В случай че се
приеме, че действията са извършени от компетентен орган и при наличие на
законовите предпоставки твърди, че същите са материално незаконосъобразни,
поради липсата на мотиви. В съставения протокол не са посочени доводи и
доказателства, въз основа на които органът по приходите е направил преценка
защо се налага поставянето на техническо средство за контрол на процесното МПС
и стока, не става ясно какъв е поводът за извършване на проверката, какви
фактически действия са извършили проверяващите, каква е обезпечителната нужда и
кои точно доказателства се обезпечават с наложената мярка. Счита, че с така
наложените обезпечителни мерки е
осъществен властнически произвол от органите на НАП, които действия са насочени единствено към
затрудняване на неговата дейност.
Въз
основа на изложеното е формирано искане за отмяна на извършените от служители
на ГД „ФК“ при ЦУ на НАП действия по налагане на обезпечителни мерки по чл. 40
от ДОПК.
Претендират
се за присъждане и разноски по делото.
Ответникът не изразява
становище по жалбата.
След преценка
на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
На 18.07.2021г.
в 09:30 часа и на основание чл.110, ал.4 от ДОПК на фискален контролен пункт
ГКПП „Пристанище Варна“ - Запад, старши инспектор и инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол“ извършили проверка на МПС Скания с
рег.№ В 3441 ВХ и ремарке с рег.№ РВ 4059 ЕН, на което бил натоварен контейнер TRHU505797. Стоката била допусната за свободно обращение в
страната след освобождаване от митнически режим 40. Било установено, че
превозваната в контейнера стока представлявала МДФ профили с общо бруто тегло –
26000 кг, нето – 24500 кг. Според придружаващите документи изпращач на стоката
било ZHEJIANG JIANGSHAN WUFU DOOR LTD Китай, а получател - „Изток инвест 3000“ ЕООД. Превозвач
на стоката от ГКПП Пристанище Варна - Запад до мястото на разтоварване бил „Терминален
оператор“ ЕООД.
Извършена била
проверка в ИМ на НАП относно идентификационния номер по ДДС на
получателя, при която било установено, че „Изток инвест 3000“ ЕООД е
регистрирано по ЗДДС.
На основание
чл.37, вр.чл.12 от ДОПК от водача на превозното средство било изискано да
декларира място, дата и час на разтоварване на стоката, като същият посочил, че
стоката ще се разтовари в гр. Николаево, обл. Стара Загора, склад на „Изток
инвест 3000“ на 29.07.2021г., в 08.00 часа.
С Протокол №АА0000760/18.07.2021 г. в 18,00 часа,
са предприети действия за обезпечаване на доказателства - процесната стока,
изразяващи се в запечатване на контейнер № TRHU505797. с 1 бр. обикновено ТСК - пломба № 0534287, линейна пломба № FX17471610 била свалена и върната на
водача.
В протокола е посочено, че стоката се оставя на отговорно
пазене в превозното средство като за МОЛ
и пазач на същата е назначен водачът Ганчо Николаев Караганев.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по
чл. 41, ал.3 от ДОПК и след изчерпване на задължителното административно
обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Действията на органите по приходите, предмет на настоящия
съдебен контрол, не са извършени по реда на чл.121а, ал.3 от ДОПК - в хода на фискален контрол върху стоки с
висок фискален риск, а в хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК, поради което именно
в този правен контекст следва да се разгледа спора относно тяхната валидност и
законосъобразност.
В тази връзка настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Доказателствените средства по дефиниция са
предвидени и уредени от закона източници на сведения за подлежащите на
доказване факти. В производствата по установяване на задължения, респ. по
установяване на факти и обстоятелства по ДОПК, това са обясненията и сведенията
на лицата, документи, книжа и др. носители на информация, както и заключенията
на вещи лица.
Съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК, при извършване на ревизия
или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване
на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа,
вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически
носители, даващи възможност за възпроизвеждането ѝ, като вземе
необходимите технически мерки за запазване на автентичността ѝ. В ал.2 на същата разпоредба е предвидена
възможност органът по приходите да
запечата обекта или част от него (само където се намират подлежащите на
обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа), когато действията по ал.1 не могат да бъдат извършени своевременно за
целите на ревизията или проверката
Извън хипотезата на обезпечаване на доказателства
за целите на фискалния контрол върху стоки с висок фискален риск (чл.127а,
вр.чл.121а, ал.3 от ДОПК), предприемането на действия за обезпечаване на
доказателства е допустимо само при осъществяване на данъчно-осигурителен
контрол, реализиран посредством извършване на ревизии и проверки (чл.110, ал.1 ДОПК). Обезпечаването на доказателствата по чл.40 от ДОПК представлява тяхното
предварително събиране (в хода на проверка), предхождащо образуване на
ревизионно производство или събирането им в хода на самата ревизия с цел да се
предотврати евентуална опасност от тяхното унищожаване, изчезване или
увреждане, когато тези доказателства са от съществено значение за установяване
на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски.
В тази връзка запечатване на обекти или на части от
тях за срок от 48 часа е обосновано, само ако действията по чл.40, ал.1 ДОПК не
могат да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или проверката, а
когато този срок е недостатъчен, за органа по приходите съществува предвидената
в ал.4 на цитираната норма възможност да поиска от районния съд по
местонахождение на обекта продължаване на срока на запечатването.
Доводите за
липса на компетентност у органите, наложили обезпечителната мярка е
неоснователен. Съгласно чл.111 от ДОПК, при
извършване на ревизия или проверка действията по чл.40 за обезпечаване на
доказателства се извършват от органи по приходите, оправомощени със заповед на
териториалния директор на НАП или упълномощено от него лице. На съда е служебно известен фактът, че Заповед №
Д-1024/29.06.2018г. на основание чл.11, ал.1 от ЗНАП и чл.111 от ДОПК,
директорът на ТД на НАП-Варна е оправомощил органите по приходите от дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ да предприемат
действия за обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК. С нейното
съдържание съдът е запознат подробно от предходни дела между същите страни и на
същото основание, поради което оплакването за нищожност на
действията поради липса на компетентност е неоснователно.
Възражението за липса на мотиви при налагане на
обезпечителната мярка е основателно.
Никъде в съставения
Протокол № 000760/18.07.2021г. не се съдържат конкретни мотиви какво налага
предприемане на действията. В същия само са изброени документите, придружаващи
стоката, нейният вид и тегло - пак според придружаващите документи,
установените след справка в ИМ на НАП факти относно получателя на стоката,
съответно за нейния превозвач, като липсва посочване, и от съдържанието на
протокола не става ясно, в каква връзка и за какви факти и обстоятелства се
извършва проверката, в хода на която се извършват действията по чл.40, ал.1 ДОПК, и кои конкретни обстоятелства го налагат в хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК.
Нищо от придружаващите стоката документи, респ.
друга информация станала известна на органите по приходите в хода на твърдяната
проверка по чл.110, ал.3 от ДОПК, не е обосновавало съмнение относно
автентичността на документите, с които е пристигнала стоката, както и за
наличие на несъответствие на стоката в контейнер CAIU4914789- по количество и вид, с описаната в
придружаващите документи. Със свалената от органите по приходите линейна пломба
№ FX17471590 посредством поставянето на обикновено ТСК - пломба № 0561737, не е постигнато нищо друго, освен
контрол и „проследяване“ на съдържанието на контейнера до пристигането му в
гр.Николаево.
Макар в Протокол № 0000760/18.07.2021г. да е
посочено, че проверката се извършва по реда на чл.110, ал.4 от ДОПК, съответно
да се сочи, че действията са предприети на основание чл.40, ал.2 от ДОПК, на
практика органите по приходите са извършили действия по осъществяване на
фискален контрол върху процесната стока, без да са били налице основанията за
това. Върху декларацията от водача на транспортното
средство е поставен печат на НАП „Висок фискален риск“, а
„обезпечаването на доказателствата“ в случая е осъществено посредством поставянето
на техническо средство за контрол - обикновена пломба. Макар пломбирането на
контейнера да има за обективна последица неговото запечатване, тези действия
кореспондират с реда за осъществяване на фискален контрол по Наредба №
Н-2/30.01.2014г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на РБ, а не с
хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК.
Техническото средство за контрол по смисъла на §1,
т.26 от ДР на ДОПК - каквото е използвано в случая е способ за контрол на
стоки, регламентиран с Наредба № Н-2/30.01.2014г., при използването на който
само органите по приходите са оправомощени да извършват фискален контрол върху
стоки с висок фискален риск, при това само в хода на извършването на фискален
контрол на стоки с висок фискален риск - чл.12, ал.2, т.6 от ДОПК. В случая
условията за извършване на такъв контрол не са налице, тъй като процесните
стоки не попадат в обхвата на списъка по
чл.127а, ал.7 от ДОПК и следователно не подлежат на фискален контрол.
Не ясно и кои от изрично регламентираните действия
по чл.40, ал.1 от ДОПК (опис, изземване чрез опис, копиране на информация) не е
било обективно възможно да бъдат извършени своевременно за целите на
проверката.
Предвид изложеното съдът счита действията на
органите по приходите по обезпечаване на доказателства, документирани с
Протокол № 0048435/28.07.2021г. са
незаконосъобразни и като такива следва
да бъдат отменени.
При този изход на спора в полза на дружеството
следва да се присъдят разноските за производството в размер на 550,00лв., от
които 50лв. за държавна такса и 500лв. адвокатско възнаграждение, изплатено и
получено в брой съгласно фактура № 040/17.08.2021г. и разписка към нея от
същата дата.
Водим от горното, на основане чл. 41, ал.3 от ДОПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ осъществените срещу „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, ул.Самоковско шосе №
7, представлявано от управителя Мартин Русев Димов, действия за обезпечаване на
доказателства, обективирани в Протокол
№0000760/18.07.2021г. на
органите по приходите в Дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Младост, ул.Самоковско шосе № 7, представлявано от
управителя Мартин Русев Димов, разноски за производството в размер на 650 (шестстотин
и петдесет) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА