РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 26.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6237 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София, представляван от Димитър Бориславов Бончев, чрез процесуалния си
представител твърди, че на 26.04.2016г. ответникът А.Й.С. е сключил с “Изи Асет Мениджмънт” АД Договор
за паричен заем №2544491, съгласно който дружеството му е предоставило заем в
размер на 500 лв. Заемателят се е задължил да върне
сумата на заемодателя на погасителни вноски, съставляващи изплащане на
главницата по заема, заедно с надбавка, покриваща разноските по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка - печалба на заемодателя, като
лихвеният процент е фиксиран за срока на договора, указан в него (21 седмици).
Договорната лихва по кредита - 40 %, е уговорена в размер на 43.48 лв. Общата
стойност на плащанията по заема възлиза на 543.48 лв,
която сума заемателят се е задължил да върне на 21
равни седмични погасителни вноски по 25.88 лв всяка,
с падеж на първата вноска 04.05.2016г., а на последната - 21.09.2016г. При
забава плащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни заемателят дължи на заемодателя заплащането на такса
разходи за събиране на просрочените вземания в размер на 9 лв,
които се начисляват за всеки следващ 30-дневен период, през който има забавена
с повече от 30 календарни дни погасителна вноска, но разходите не могат да
бъдат повече от 45 лв. В случая на ответника е начислена и такса разходи за
събиране на вземането в размер на 45 лв. Съгласно чл.4, ал.1 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му
да предостави на заемодателя обезпечение на задължението му, а именно две
физически лица - поръчители, отговарящи на определени условия или банкова
гаранция с бенефициер заемодателя в размер на цялото
задължение на заемателя по договора. Тъй като
ответникът не е предоставила на заемодателя нито едно от уговорените
обезпечения, му е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 246.54 лв, разсрочена на 21 равни вноски, всяка по 11.74 лв. Така
погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят,
възлиза на 37.62 лв. На ответника е начислена и лихва за забава за периода от
05.05.2016г. до датата на подаване на заявлението в
съда в общ размер 145.86 лв. Длъжникът не е извършвал плащане по дължимия
паричен заем. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска – 21.09.2016г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Непогасената част
от задължението на ответника е 500 лв главница, 43.48
лв договорна лихва, 246.54 лв
неустойка за неизпълнение, 145.86 лв лихва за забава
и 45.00 лв такса разходи или общо 980.88 лв. На 01.01.2019г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който е собственик на вземанията на “Изи Асет Мениджмънт” АД срещу
ответника, произтичащи от Договор за паричен заем №2544491/26.04.2016г. На
ответника е изпратено писмено уведомление за извършената продажба, изпратено с
известие за доставяне, както и повторно уведомително писмо, върнати невръчени. За
събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №2452/2019г. на Русенски районен съд. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането
си. Моли да се признае за установено, че А.Й.С. му дължи сумите 500.00 лв главница по Договор за паричен заем
№2544491/26.04.2016г., заедно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 43.48 лв
договорна лихва за периода от 04.05.2016г. до 21.09.2016г., 45.00 лв такса разходи за събиране на просрочени вземания, 246.54
лв неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 04.05.2016г. до 21.09.2016г., 145.86 лв
обезщетение за забава за периода от 05.05.2016г. до
подаване на заявлението. Претендира разноските по заповедното производство,
както и разноските по исковото производство..
Ответникът А.Й.С. чрез назначения му особен
представител взема становище за недопустимост на иска поради липса на
достоверни данни ответникът действително да е подписал договора за паричен заем
№2544491/26.04.2016г., както и предложението за сключване на договор от
26.04.2016г., поради което и на основание чл.193 и чл.194 ГПК оспорва
истинността на представените копия от тези документи. Счита претенцията на
ищеца за недоказана и поради това неоснователна. Оспорва твърдението на ищеца,
че са спазени изискванията по чл.99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Моли искът да
бъде отхвърлен.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №2452/2019г. на Русенски
районен съд, назначени са две експертизи: счетоводна и почеркова,
чиито заключения са приложени в писмен вид по делото.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №2452/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1172/08.05.2019г.
срещу А.Й. *** да заплати на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД гр. София сумите
500 лв главница по Договор за паричен заем №2544491/26.04.2016г.,
сключен с “Изи Асет
Мениджмънт” АД, заедно със законната лихва от 07.05.2019г. до окончателното
изплащане, 43.48 лв договорна лихва за периода от
04.05.2016г. до 21.09.2016г., 45.00 лв такса разходи
за събиране на просрочени вземания, 246.54 лв
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 04.05.2016г. до
21.09.2016г., 145.86 лв обезщетение за забава за
периода от 05.05.2016г. до 06.05.2019г., както и за 75.00
лв разноски по производството. Тъй като ответникът не
е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, на заявителя
е указано да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения
едномесечен срок.
Установено е, че “Изи Асет Мениджмънт” АД и А.Й.С. са сключили на 26.04.2016г. Договор
за паричен заем №2544491, представен в оригинал, съгласно който “Изи Асет Мениджмънт” АД му е
предоставило паричен заем в размер на сумата 500 лв при
годишен процент на разходите 48.46 % и при фиксиран годишен лихвен процент 40.00
%. Общата стойност на задължението по заема възлиза на 543.48 лв. Заемателят А.Й.С. се е задължил да върне заема на 21 седмични
погасителни вноски, всяка по 25.88 лв, като датата на
първото плащане е 04.05.2016г., а на последното - на 21.09.2016г., съгласно
уговореното в чл.2, ал.1 от договора.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от сключването му да предостави на заемодателя обезпечение
чрез поръчител – две физически лица, отговарящи на определени условия или
банкова гаранция в полза на заемодателя, а съгласно ал.2, при неизпълнение на
това задължение дължи неустойка в размер на 246.54 лв,
която се заплаща разсрочено на датите на плащане на погасителните вноски, като
към всяка от тях се добавя сума в размер на 11.74 лв.
Съгласно чл.8 от договора, при забава за плащане на
някоя от погасителните вноски заемателят дължи на
заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Съгласно чл.16, ал.2 от договора, заемателят
е заявил, че е запознат и е съгласен с Тарифата за таксите на “Изи Асет Мениджмънт” АД, актуална
към датата на сключването му, която се намира на видно място в офиса и на
интернет страницата му, според която при забава изплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема с повече от
30 календарни дни, заемателят дължи на заемодателя
такса за разходи в размер на 9 лв, които се
начисляват за всеки следващ 30-дневен период, през който има забавена с повече
от 30 календарни дни погасителна вноска, но разходите не могат да надхвърлят 45
лв.
Договорът е подписан от договарящите страни.
Възражението на особения представител, че ответникът А.Й.С.
не е подписал договора за паричен заем №2544491/26.04.2016г., както и
предложението за сключване на договор от 26.04.2016г., във връзка с което е оспорил
идентичността на подписа му, положен върху него, респ. подписите му върху тези документи,
е неоснователно.
От заключението на почерковата
експертиза, потвърдено устно от вещото лице Н.М. в съдебно заседание на 22.06.2021г.,
се установява, че подписите от името А.Й.С. за “заемател“
в Договор за паричен заем №2544491/26.04.2016г. и предложение за сключване на
паричен заем от 26.04.2016г., положени на всяка страница от договора и
предложението, са изпълнени/положени от А.Й.С., ЕГН **********. Заключението е
прието от съда без възражения от страните.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице С.Х. в съдебно заседание на 28.10.2021г., се
установява, че след усвояване на сумата по заема ответникът не е изпълнил
задължението си и не е извършил плащане на погасителните вноски по договора за
паричен заем. Непогасеното задължение на ответника възлиза на 500 лв главница, 43.48 лв договорна
лихва, 45.00 лв такса разходи, 246.54 лв неустойка за неизпълнение на договорно задължение или
общият размер на неплатените задължения на ответника възлиза на 835.02 лв.
Размерът на обезщетението за забава за периода от 05.05.2016г.
до 07.05.2019г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) възлиза на 155.10 лв. Ищецът е начислил лихва за забава за периода
от 01.11.2016г. до 01.04.2019г. в размер на 145.86 лв.При съобразяване на
тригодишната погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД договорната лихва,
изчислена върху главницата до 06.05.2016г. е 41.83 лв,
дължимият остатък от неустойката е 241.51 лв, лихвата
за забава е 140.77 лв.
Срокът на договора е изтекъл на датата на последната
погасителна вноска -21.09.2016г. и не е обявен за предсрочно изискуем.
С Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. “Изи Асет
Мениджмънт” АД се е договорило с “Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД да му прехвърли възмездно вземанията, произхождащи от договори за потребителски кредити, които вземания се
индивидуализират в Приложение №1, неразделна част от цесионния
договор. От приложените Потвърждение за сключена цесия (л.15) и Приложение №1/01.11.2016г.
(л.18) се вижда, че по силата на договора за цесия вземането на “Изи Асет Мениджмънт” АД срещу ответника
в общ размер 849.77 лв е прехвърлено на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, като в качеството си на цесионер ищецът има всички
права на кредитор.
Видно от приложените на л.21 и л.23 уведомителни писма
от “Изи Асет Мениджмънт” АД чрез “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
дата 02.11.2016г. и от 27.09.2019г. и две известия за доставяне, на ответника са
изпратени уведомления
за извършената цесия и че “Агенция за събиране на вземания” ЕАД встъпва в правата на
кредитор срещу него преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК на посочения от него и вписан в предметния
договор постоянен адрес, което той не е потърсил. С това
процедурата по чл.99, ал.3 ЗЗД е изпълнена, тъй като предишният кредитор е
съобщил на длъжника за прехвърлянето и е предал на новия кредитор намиращите се
у него документи, установяващи вземането, както и му е потвърдил писмено
станалото прехвърляне, видно от посочените по-горе доказателства. Поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът
приема, че цесионният договор има
действие по отношение на ответника.
Съгласно чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Разпоредбата на т.12 допълва, че планът следва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи, като с
чл.22 от същия закон е предвидено, че ако горното изискване не е спазено, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
В настоящия случай не се доказа наличието на изготвен
погасителен план към процесния договор за кредит,
което представлява достатъчно основание да се приеме, че процесният
договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК.
Предвид така установената недействителност на договора
за потребителски кредит и на основание чл.23 ЗПК ответникът следва да върне
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
кредита. Посочената разпоредба на чл.23 ЗПК е императивна, установена в
публичен интерес материалноправна норма, за чието
спазване съдът следи и следва да приложи. Поради установеното от заключението
на счетоводната експертиза, че ответникът не е правил плащания, то следва да се
приеме, че главницата е дължима изцяло – 500 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на
вземането на ищеца към ответника за сумата 500 лв
главница по Договор за паричен заем №2544491/26.04.2016г., сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, заедно
със законната лихва, считано от 07.05.2019г. до окончателното изплащане. За
сумите 43.48 лв договорна лихва за периода от
04.05.2016г. до 21.09.2016г., 45.00 лв такса разходи
за събиране на просрочени вземания, 246.54 лв
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 04.05.2016г. до
21.09.2016г., 145.86 лв обезщетение за забава за
периода от 05.05.2016г. до подаване на заявлението
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ответникът дължи на ищеца сумата 38.23 лв разноски по ЧГД №2452/2019г. на РРС, съобразно уважената
част на иска.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във
вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр.
с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът следва да
заплати на ищеца 471.52 лв разноски по настоящото
дело, съобразно уважената част на иска. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК
съдът определи юрисконсултското възнаграждение на 300
лв, като в случая не намира приложение разпоредбата
на чл.13, т.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев”
№25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, ЕИК *********, към А.Й. ***, ЕГН **********,
за сумата 500 лв главница по Договор за паричен заем
№2544491/26.04.2016г., сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, заедно със законната лихва, считано от
07.05.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за сумите
43.48 лв договорна лихва за периода от 04.05.2016г.
до 21.09.2016г., 45.00 лв такса разходи за събиране
на просрочени вземания, 246.54 лв неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 04.05.2016г. до
21.09.2016г., 145.86 лв обезщетение за забава за
периода от 05.05.2016г. до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА А.Й.С. да заплати на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД сумите 38.23 лв разноски по ч. гр. дело
№2452/2019г. на Русенски районен съд, както и 471.52 лв разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: