№ 569
гр. Варна, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н. Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20243100501575 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 от ГПК и чл.251 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. №13268/12.05.2025г. на П. А. Б.,
ЕГН**********, с искания за допълване и тълкуване на Решение
№499/07.05.2025г. по в.гр.д. №1575/2024г. на ВОС, чрез посочване как следва
да се изпълнява предоставеният на П. Б. летен режим на лични отношения със
сина му Ангел Б.; евентуално „ако е нужно“ се моли да се изменят
действащите привременни мерки по делото „с оглед зачитане волята на съда“.
Молбата е обоснована с твърдения, че между родителите е налице спор
относно съотношението между редовния седмичен режим на лични контакти
на бащата с детето и предоставените дни през лятната ваканция, от който спор
следвало и че бащата може да бъде ощетен, като получи по-малко дни през
лятото, отоколкото при основния режим. По тези причини се моли за
допълване и тълкуване на въззивното решение, а евентуално „ако е нужно“ за
изменение на действащите привременни мерки.
С молба в предоставения й срок насрещната страна изразява становище
за неоснователност на исканията.
Молбите са подадени от страна по делото и в предвидения в закона срок
1
за тях, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество те са
неоснователни по следните причини:
Съгласно чл.250 от ГПК съдебно решение може да бъде допълнено по
искане на страна по делото, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане, с
което е бил сезиран. Касае се за липса или за пропуск от произнасяне по
всички предявени искове в цялост или по всички задължителни за случая
последици от тях, тоест по целия предмет на разглеждане в производството.
Предметът на въззивното производство се определя от въззивната жалба и
разпоредбата на чл.269 от ГПК, предметът на правния спор – от въпросите по
чл.127, ал.1 и ал.2 от СК в случая, а дължимите последици от разглеждането
на спора пред въззивния съд са обусловени и от крайния резултат от делото.
В настоящия случай с въззивното решение съдът е формирал мотиви и е
постановил диспозитив по всички въпроси по чл.127, ал.2 вр. ал.1 от СК в
обхвата на възведения пред него спор съобразно чл.269 от ГПК, поради което
няма основание за допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК.
Тълкуването на решение по реда на чл.251 от ГПК съставлява способ за
отстраняване на неяснота във влязло в сила съдебното решение, при това ако
формираната воля на съда по съществото на разглежданото производство е
неясно отразена в диспозитива на съдебния акт.
В настоящия случай въззивното решение не е влязло в сила и срокът за
обжалването му тече и за двете страни, което прави молбата по чл.251 от ГПК
дефинитивно неоснователна. На второ място волята на съда по съществото на
спора по чл.127, ал.2 от СК е ясно отразена в диспозитива на въззивното
решение, което отново обуславя същия извод. Ето защо и молбата по чл.251 от
ГПК не може да бъде уважена.
Извън горното и само с цел допълнителна яснота следва да бъде
посочено в мотивите на настоящия акт, че е трайна съдебната практика
относно това, че режимът през ваканцията е с предимство пред редовния
седмичен такъв, но в периодите, когато не се провежда летния режим на
неотглеждащия родител, той има право на своя редовен режим, ако друго не е
изрично посочено в съдебното решение.
Молбата за изменение на действащи привременни мерки е формулирана
„ако е нужно“ и по преценка на съда, което е достатъчно за отхвърлянето й, с
оглед и на обосновката й, относима към исканията по чл.250 и чл.251 ГПК.
В допълнение следва отново, както и при разглеждане на делото, да се
обясни, че съобразно ППВС №1/1974г., ППВС №5/1978г. и други, както и в
ЗЗДт и Конвенцията за защита правата на децата, в производството по
привременни мерки единствено меродавен е въпросът за осигуряване на
адекватен и съответен на базисните нужди на детето психологичен,
физиологичен негов интегритет до приключване на производството по делото.
Целта на привременните мерки е не да се получи по-ранно, макар и временно
разрешаване на спора за родителски права пред съответната инстанция, а да се
защитят интересите на детето чрез балансирано администриране на
отношенията с всеки от родителите, доколкото трайна уредба на същите не е
налице. С оглед на това изменение на действащи привременни мерки може да
2
бъде постановено само при доказване на нови обстоятелства от съществено и
решаващо значение за детето, при които запазването на актуалните мерки
поставя детето в очевиден риск. Такива категорично не се сочат в молбата.
По изложените съображения сезиралите съда молби следва да бъдат
оставени без уважение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. №13268/12.05.2025г. на П. А.
Б., ЕГН**********, с искания за допълване и за тълкуване на Решение
№499/07.05.2025г. по в.гр.д. №1575/2024г. на ВОС, чрез посочване как следва
да се изпълнява предоставеният на П. Б. летен режим на лични отношения със
сина му Ангел Б.; евентуално „ако е нужно“ – да се изменят действащите
привременни мерки по делото „с оглед зачитане волята на съда“, на осн.
чл.250 от ГПК, чл.251 от ГПК, евентуално чл.127, ал.3 от СК.
РЕШЕНИЕТО, в частите по чл.250 от ГПК и по чл.251 от ГПК,
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
получаване на съобщението от страните, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, а в частта по чл.127, ал.3 от СК не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3