Решение по дело №417/2018 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 227
Дата: 18 юни 2018 г. (в сила от 19 ноември 2018 г.)
Съдия: Невена Иванова
Дело: 20185510200417
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2018 г.

Съдържание на акта

                                         Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                      гр.Казанлък,18.06.2018г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд,наказателно отделение,първи наказателен състав,в публичното заседание на шести юни,две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                             Председател:Невена Иванова                                                                                           

                              Съдебни заседатели:

                                                     Членове:

при секретаря . .    Ана Цанова. . .    и в присъствието на

. . . . . .      прокурора . . . . .                     като разгледа докладваното от съдията АНД № 417/2018г.по описа на КРС,

                        за да се  произнесе,взе предвид:                                                   

 

            Обжалвано е Наказателно постановление № 24-001746 от 30.03.2018г.на Директора на Дирекция”Инспекция по труда”със седалище ***.

            Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го отмени.

             Въззиваемата страна чрез представителя си в с.з.взема становище,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

            От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:

            Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,се явява основателна.

            Административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание за това,че при извършена  проверка по спазване на трудовото законодателство на 30.01.2018г.на „С.и с.“ ЕООД *** на обект-офис,намиращ се в гр.К.,ул.“23-ти Ш. П.“ № * и на 01.02.2018г.в апартамент 12,намиращ се в гр.С. з.,бул.“Ц. С. В.“ № **,на който обект полага труд лицето С. Т. С.,ЕГН ****** като домашен помощник,се установило,че „С.и с.“ ЕООД *** на обект-офис,намиращ се в гр.К.,ул.“23-ти Ш. П.“ № * извършва посредническа дейност по наемане на работа по смисъла на чл.26,т.5 от Закона за насърчаване на заетостта и подпомага за започване на работа в гр.С. З.,бул.“Ц. С. В.“ № **,ап.** лицето С. Т. С.,ЕГН ********** като домашен помощник без „С.и с.“ ЕООД *** да има регистрация в Агенция по заетостта.

            АНО е приел,че с това“С.и с.“ ЕООД е нарушил чл.28,ал.1 от ЗНЗ,поради което и на основание чл.85,ал.4 /НП по ЗНЗ/,във връзка с чл.81,ал.1 /НП по ЗНЗ/ АНО наложил на „С.и с.“ ЕООД в качеството му на юридическо лице,извършващо посредническа дейност по наемане на работа без регистрация,административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

            Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя,че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,които опорочават административнонаказателната процедура,ограничават правото на защита на жалбоподателя и обуславят незаконосъобразността на НП.

            На първо място,в съставения АУАН от една страна,и в издаденото НП-от друга,се сочат различни имена на лицето,за което се твърди,че е установено да работи като домашен помощник чрез посредническа дейност на „С.и с.“ ЕООД.В АУАН № 24-001746/09.03.2018г.се сочи,че това лице е С. Ж. С.,а в обжалваното НП се сочи,че лицето е С. Т. С..Административнонаказателният процес е формален.Той не допуска понятието“техническа грешка“.Различието в имената на лицето,осъществявало дейността,касаеща релевантни факти от фактическата обстановка по твърдяното нарушение,означава,че в АУАН и в НП са посочени различни лица,а това води до извода за различни факти и обстоятелства,описани в АУАН и в НП,което е недопустимо.

            В обжалваното наказателно постановление е посочено,че обектът,в който е била извършена проверката на 30.01.2018г.-офис на „С.и с.“ ЕООД,се ***.Такава улица не съществува в гр.К.,което означава,че НП не отговаря на изискванията на императивната норма на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН в НП да бъде посочено точното място на извършване на нарушението.

            Наказателното постановление не отговаря на изискванията и на императивната норма на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН,тъй като от него не става ясно на какво основание е наложено наказанието.Формулировката“на основание чл.85,ал.4 /НП по ЗНЗ/ във връзка с чл.81,ал.1 /НП по ЗНЗ/ е неясна и не дава възможност да се разбере по кой точно закон е наложено административното наказание.Още повече,че разпоредбата на чл.85,ал.4 от Закона за насърчаване на заетостта /ако се приеме,че на основание на тази разпоредба се сочи,че е наложено наказанието/ урежда единствено компетентността на съответните наказващи органи,но не съдържа правило за поведение и/или санкция за конкретен състав на административно нарушение.

            В санкционната част на наказателното постановление АНО се позовава на разпоредбата на чл.27,ал.2,т.2 от Закона за насърчаване на заетостта,но никъде в обстоятелствената част на НП не е посочил и обосновал,че „С.и с.“ ЕООД е лице по чл.27,ал.2,т.2 от посочения закон.Ето защо обжалваното наказателно постановление е и необосновано по същество.

            По същество актосъставителката Г. подробно описа обстоятелствата по извършената проверка,извършените действия от контролните органи,при които се е установило,че едно лице-С. С. извършва дейност като домашен помощник на адрес гр.С. З.,бул.“Ц. С. В.“ № **,ап.**.Съдът намира,че не е безспорно установено,че в този случай „Стекар и синове“ е извършил посредническа дейност,но дори и да се приеме,че това е така,следва да се има предвид,че в случая са налице обстоятелства,които според съда определят случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.На първо място,при определяне на тежестта на нарушението следва да се има предвид действително установеното,а не някаква предполагаема дейност на наказаното лице.В случая се установи,че „Стекар и синове“ е извършил само едно посредничество /ако се приеме,че е извършил посредничество по смисъла на чл.26,т.5 от Закона за насърчаване на заетостта/-само по отношение на посоченото лице С. С.,но не са установени други посредничества.Следва да се има предвид и пълното съдействие,което е оказала управителят на дружеството С.К. като именно тя е посочила на проверяващите адреса в гр.С. З.,бул.“Ц. С. В.“ №**,ап.**,в който С. С. извършва дейност като домашен помощник.Именно управителят на дружеството С.К. е осигурила на управляващите достъп до апартамента,представила е цялата налична документация и напълно е съдействала за извършване на проверката.Без нейното съдействие фактите по визираното в НП нарушение и самото нарушение е нямало да могат да бъдат установени.От показанията на актосъставителката е видно,че управителят на дружеството С.К. е нямала съзнанието,че извършва нарушение,че извършва нещо нередно.Тя е имала съзнание и е била убедена,че извършва дейността си правилно и законосъобразно,че това е редът за извършване на тази дейност,който прилага тя.Вярно е твърдението на представителя на въззиваемата страна,че в случая отговорността е на юридическото лице и тя е безвиновна отговорност,но въпреки това следва да се отчита и механизма на формиране на волята на юридическите лица,а тяхната воля винаги се формира от волята на управляващите ги и представляващи физически лица.При преценката за степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да се отчете и обстоятелството,че жалбоподателят след наложеното му наказание е спазил изискванията на закона-регистрирал се е по съответния ред за извършване на посредническа дейност,за което по делото е представено писмено доказателство.

            Съдът намира,че всички тези смекчаващи обстоятелства обуславят,че процесният  случай представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид и поради това представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН във вр.с чл.93,т.9 от НК.На това основание също обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено,наред с основанието,посочено по-горе-че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

             Водим от горните мотиви съдът

                            

                                  Р    Е    Ш    И:

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-001746 от 30.03.2018г.на Директора на Дирекция”Инспекция по труда”със седалище ***,с което на „С.и с.“ ЕООД с ЕИК *********,с адрес по седалище и управление ***,в качеството му на юридическо лице,извършващо посредническа дейност по наемане на работа без регистрация,е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                       Районен съдия: