№ 9565
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110166893 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т срещу Г. С. Г., с която са предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: 5 181,18 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в **,
ведно със законната лихва от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 892,97
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.07.2024 г.
върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата 47,90 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.08.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 12,37 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.08.2021 г. до 24.07.2024 г. върху вземането за главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение
Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се в **, аб. № **, но начислените за него суми за цена на същата, формирана
на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, са останали незаплатени. Твърди, че съгласно общите условия
от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което
ответникът не бил сторил. При тези съображения претендира процесните суми и
заявява претенция за сторените в производството разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който е заявено становище за неоснователност на претенциите на ищеца. Оспорва да
има качеството на потребител на топлинна енергия при твърдения, че вещен ползвател
на процесния имот по силата на влязло в сила на 19.11.2001 г. решение за развод е
трето за спора лице – Ввгд. Оспорва дължимостта на претендираните вземания за цена
на извършена услуга за дялово разпределение, както и за претендираните акцесорни
вземания, като излага подробни аргументи. Не оспорва обема на доставената в имота и
потребена топлинна енергия, съответно стойността . Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице – помагач п изразява молба за уважаване на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Основателността на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ се обуславя от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия
в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача и 3) изискуемост
на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК в тежест на ищеца е да установи горните предпоставки при условията на пълно
и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се
спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства, а именно, че през
процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имота, находящ се в **, е
доставяне топлинна енергия, остойностена на сумата от 5 181,18 лева, както и че
цената на услуга за дялово разпределение, предоставяна през процесния период от
01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., възлиза на сумата от 47,90 лева. Посочените
обстоятелства са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с постановено по делото определение от 18.03.2025 г.
Следователно, правният спор между страните се концентрира върху наличието на
валидно възникнало между страните облигационно отношение.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
2
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
От приетите като писмено доказателство по делото – договор за дарение на право
на ползване върху недвижим имот от 19.11.2001 г., обективиран в нотариален акт №
30, том IV, рег. № 34544, дело № 686/2001 г., се установява, че ответникът по
настоящото дело Г. С. Г. е учредил в полза на трето за спора лице – Ввгд пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване върху процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 5, находящ се в **.
От представеното по делото Решение № 25/16.02.2004 г., постановено по гр. дело
№ 2325/2003 г. по описа на СРС, 84 състав, се установява, че след прекратяване на
брачната връзка между ответника и трето за спора лице – Веселка Методиева Г.а
ползването на семейното жилище, находящо се в **, ап. № 5, е предоставено за
ползване на съпругата, докато същата упражнява родителските права върху родените
от брака деца – в, **, и с, ** Видно от посочените рождени дати на децата, учреденото
по силата на съдебното решение право на ползване е било прекратено на 08.01.2013 г. с
навършване на пълнолетие от детето с.
Съдът при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира, че
ищецът не е установил пълно и главно наличието на първата материална предпоставка,
а именно наличието на валидно облигационно отношение, тъй като в случая
безспорно се установява, че носител на ограниченото вещно право на ползване през
процесния период е трето за спора лице Ввгд, като по делото липсват каквито и да
било доказателства същото да е починало, както и вещното право на ползване да се е
погасило на друго основание.
Следователно предявените главни искове са неоснователни, поради което следва да
бъдат отхвърлени, като е безпредметно обсъждането на останалите материални
предпоставки за тяхното уважаване.
Тъй като обуславящите претенции (главните искове) са неоснователни, то такива
се явяват и обусловените (по акцесорните претенции) по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главниците.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
3
разноски разполага единствено ответника. Последният е поискал единствено
присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, като е доказала, че
реално е сторила такива в размер на сумата от 650 лева в заповедното производство и
920 лева в исковото производство. Ищецът своевременно е релевирал възражение за
прекомерност на разноските на ответника по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото
съдът с оглед липсата на фактическа и правна сложност и обема на извършеното
процесуално представителство в заповедното производство намира за основателно, с
оглед което и намалява тези разноски до сумата от 200 лева. Възражението, касаещо
разноските за исковото производство, е неоснователно, доколкото уговореното
възнаграждението е в размер пренебрежимо близък до минималния такъв, предвиден в
приложимата редакция на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, която служи за ориентир, следователно е
съответно на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна
фактическа и правна сложност.
С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следва
сумата от 920 лева, представляващи сторени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за исковото производство, и сумата от 200 лева, представляващи
сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: **, и със съдебен адрес: **, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 5
181,18 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, ведно със
законната лихва от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 892,97 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.07.2024 г. върху
вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата от 47,90 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.08.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 12,37 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.08.2021 г. до 24.07.2024 г. върху вземането за главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК т, ЕИК: **, да заплати на Г. С. Г., ЕГН
**********, сумата от 920 лева, представляващи сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за исковото производство, и сумата от 200 лева,
представляващи сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач п на страната
на ищеца т.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5