№ 523
гр. Пазарджик, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500235 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №
101/28.06.2024 г. по гр.д. № 20225230100455 по описа за 2022 г. на Районен
съд – П. Е ОТХВЪРЛЕН, като неоснователен и недоказан, предявеният от
„Марая ЛМ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град П., ул. „М.М.“ № 15, без посочен законен представител, със съдебен
адрес: град П., ул. „В.“ № 4, ет. 3 и ет. 4 - чрез адвокат Н. Ш., против
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град П., район Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, иск с
правно основание чл. 109 от Закона за собствеността, с който да бъдат осъдени
ответниците „ЕР ЮГ“ ЕАД да прекратят неоснователните си действия, с
които пречат на дружеството-ищец да упражняват пълноценно правото си на
собственост върху поземлен имот с идентификатор ************* по
кадастралната карта на гр. П., с административен адрес: гр. П., площад „П.Х.“
№ 4, с площ от 529 кв.м., с трайно предназначение на територията-
урбанизирана и начин на трайно ползване- за текстилната промишленост, при
съседи: имот с идентификатор **************, имот с идентификатор
***************, имот с идентификатор *************, имот с
идентификатор ************, имот с идентификатор **************, и да
премахнат и / или преместят сграда с идентификатор *************.2, с площ
от 51 кв.м., с трайно предназначение- сграда за енергопроизводство от
1
собствения на „Марая ЛМ“ ЕООД поземлен имот, с идентификатор
*************, тъй като се установи, че сервитутното право в недвижимия
имот на ищците е учредено съгласно Закона за енергетиката и енергийната
ефективност, а самата сграда е построена съгласно строителните правила на
Закона за електростопанството от 1975 година.
ОСЪДЕН Е ищецът „Марая ЛМ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град П., ул. „М.М.“ № 15, без посочен
законен представител, със съдебен адрес: град П., ул. „В.“ № 4, ет. 3 и ет. 4 да
заплати на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град П., район Централен, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 810,00
лв., която сума представлява сбор от депозит за съдебно-техническа
експертиза и депозит за призоваване на един свидетел в размер на 450,00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лв.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от ищеца „Марая ЛМ“ ЕООД чрез адв. Н. Ш. с изложени
оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че бил неправилен изводът на
Районен съд - П. за възникнало сервитутно право в полза на ответника по
силата на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Неправилно
било прието също така, че сградата е построена съгласно строителните
правила на Закона за електростопанството от 1975 г. Установено било по
делото, че липсват каквито и да е строителни книжа за разрешен строеж или
друг акт, който да води до подобен извод. Цитира се практика на ВКС в тази
връзка, като се твърди че Районен съд - П. е приложил неправилно
материалния закон, допуснал е и процесуално нарушение, тъй като е основал
решението си върху доказателства и фактически твърдения, които не е
обсъдил в своето решение. Развива се теоретична постановка за същността на
иска по чл.109 от ЗС. Преповтаря се фактологията по делото и се твърди, че с
оглед събраните по делото доказателства и установената липса на строителни
книжа, било безспорно установено, че ответното дружество пречи на ищеца да
упражнява в пълен обем правото си на собственост върху собствения си
недвижим имот.
Искането е решението да бъде отменено, вместо което бъде постановено
ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, с присъждане на
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с искане
решението на Районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Твърди се, че сервитутното право в полза на ответника било
безспорно установено и е възникнало по силата на самия закон. Поддържа се,
2
че за съответствието на изградената сграда със съществуващите към момента
на изграждане строителни правила и норми, не било необходимо да са налице
и строителни книжа, достатъчно било, че процесната сграда е построена преди
1987 г. Няма формулирано доказателствено искане. Претендират се разноски.
Искането е решението на Районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната
жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и
при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното:
В исковата си молба против ответника „Електроразпределение ЮГ“
ЕАД, с ЕИК: *********, ищецът „Марая ЛМ“ ЕООД, с ЕИК: *********, чрез
своя процесуален пълномощник е твърдял, че сграда с идентификатор
*************.2, с административен адрес: гр. П., ул. „П.Х.“№ 4, с площ от
51 кв.м., с трайно предназначение - сграда за енергопроизводство,
представлява изградено съоръжение, тип „Трафопост“, който по първоначални
данни на ищцовото дружество се стопанисва от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, поради което на 25.10.2021 г., „Марая ЛМ“ ЕООД
са изпратили писмена покана, вх. № 3229 на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, с която това дружество е уведомено от ищците, че
изградения обект в собствения на дружеството- ищец поземлен имот им пречи
да упражняват изцяло правото си на собственост, като на
електроснабдителното дружество е даден разумен 14- дневен срок за
преместването и/или премахването на сграда с идентификатор
*************.2. В тази покана било посочено ясно и категорично, че поради
изграждането на трафопост без разрешението и съгласието, както на
настоящия, така и на предходния собственик на поземления имот, тази сграда
нарушава правото на собственост на ищците и следва да бъдат предприети
мерки и действия, за преместването и/или премахването на сграда с
идентификатор *************.2.
Във връзка с изпратената покана било получено уведомление, изх. №
51688/10.11.2021 г. от „Енергоразпределение Юг“ ЕАД, /„ЕР ЮГ“ ЕАД/, в
което се твърди, че през 1981 г. било изградено енергийно съоръжение, което,
заведено като актив на „ЕР ЮГ“ ЕАД, на основание Акт за държавна
собственост № 1544/27.09.1991 г. и Акт за държавна собственост № 2927/1999
г. и това съоръжение се използвало за осъществяване на лицензионна дейност
от страна на ответника. Посочено е още, че на основание чл.60, ал.1 от Закона
за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) били възникнали
сервитутни права, тези права били запазени и към момента, с оглед
разпоредбите на § 26 от ПЗР от Закона за енергетиката. Пояснено е, че
3
съгласно § 7 от ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.) било установено правото на енергийното
предприятие да ползва служещия имот, без да дължи обезщетение на неговия
собственик, а за реализиране на мероприятията за изместване на процесното
енергийно съоръжение, „Марая ЛМ“ ЕООД е лицето, за чиято сметка следва
да бъде извършено изместването на съоръжението.
От уведомлението ставало ясно, че ответникът отказват да извърши
необходимите правни и фактически действия по преместването и/или
премахването на процесната сграда с идентификатор *************.2 и с
това нарушава и смущава безпрепятственото упражняване на правото на
собственост на ищеца. Оспорени са твърденията на ответното дружество с
аргумента, че макар и да била налице законоустановена в Закона за
енергетиката възможност за запазване на съществували към момента на
влизане в сила на този закон сервитути, то спрямо процесния недвижим имот
изначално не бил възникнал сервитут. Такава правна възможност възниквала
само при спазването на законовите изисквания за изграждането на
енергийното съоръжение, при спазване нормите за безопасност и
техническите изисквания за монтаж на такова съоръжение, а в случая
изискванията и нормативите не били спазени, поради което твърденият
сервитут не е възникнал по силата на закона и било налице смущаване на
правото на собственост на ищците. В уведомлението било посочено още, че
ответникът е собственик на процесната сграда с идентификатор
*************.2, тъй като сградата представлявала енергийно съоръжение от
типа на площадковите енергийни обекти, вписано като материален актив на
„ЕР ЮГ“ ЕАД и в такъв случай „Марая ЛМ“ ЕООД следвало да организира
преместването на обекта, с цел пълна реализация на правото си на
собственост в поземления имот, като следвало да се въздържа от
неправомерни действия или ограничаване на права на ответника, с оглед
наличието на сервитут.
Според ищеца ответното дружество по никакъв начин не можело да
държи, експлоатира и поддържа процесната сграда, понеже не се легитимирло
като страна, на която е учредено сервитутно право, а държането на процесната
сграда било без правно основание. Ищецът счита изразената от ответното
дружество позиция за неправилна, неподкрепена с доказателства, които да
установяват наличието на сервитутно право и на правото да се ограничи и
попречи на ищцовото дружеството да ползва в пълен обем правото си на
собственост върху поземлен имот с идентификатор *************.
Искането е да бъде осъден ответникът „ЕР ЮГ“ ЕАД да прекрати
неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява
пълноценно правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор
*************, по кадастралната карта на гр. П., с административен адрес: гр.
4
П., площад „П.Х.“№ 4, с площ от 529 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за текстилната
промишленост, при съседи: имот с идентификатор **************, имот с
идентификатор ***************, имот с идентификатор *************,
имот с идентификатор ************, имот с идентификатор **************,
и да премахне и/или премести сграда с идентификатор *************.2, с
площ от 51 кв.м., с трайно предназначение- сграда за енергопроизводство от
собствения на „Марая ЛМ“ ЕООД поземлен имот, с идентификатор
*************. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от „ЕР ЮГ“ ЕАД е постъпил писмен отговор,
в който ответникът е твърдял, че процесното съоръжение действително
представлява сграда за енергопроизводство - трафопост с диспечерско
наименование „ТП 15“, с административен адрес: гр. П. и „ЕР ЮГ“ ЕАД са
негови собственици. Твърдял е, че легална дефиниция на понятието енергиен
обект се съдържа в §1, т.23 от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката и представлява „Обект или съвкупност от обекти, в които или
посредством които, се извършва производство на електрическа и/или
топлинна енергия, с опредЕ. мощност, добив или съхранение на нефт или
природен газ, пренос и преобразуване на параметрите или вида на
електрическа или топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти,
през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения,
разпределени на електрическа топлинна енергия или природен газ през
мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите
на потребителите.“
Според ответника трафопостът е построен през 1981 г., представляна
част от единната електроразпределителна мрежа и е заведен като дълготраен
материален актив на ответното дружество, с инвентарен № ********** - за
земята; инвентарен № ********* - за сградата и с инвентарен № ********** -
за оборудването - от датата на въвеждане в експлоатация, а именно01.06.1981
г. и чрез това съоръжение се снабдяват с електроенергия повече от един
потребител - 410 броя потребители, поради което последното представлява
част от електроразпределителната мрежа.
Твърдял е, че това съоръжение е изградено през 1981 г. и е било
допустимо по действащите подробни градоустройствени планове и правилата
и нормативите, действали по време на извършване на строежа, като се касаело
за вече изграден енергиен обект, за който била приложима разпоредбата на
чл.60, ал.2, т.1 от Закона за електроенергията и енергийната ефективност,
според която сервитутното право възниква за ответното дружество по силата
на самия закон и в този случай не се дължи обезщетение на собствениците на
земята за възникване на сервитут или ползване.
5
Поддържал е, че ищците придобили през 2013 г. недвижимия имот,
ведно с ограниченията при ползването, предпоставени от вече
съществуващото съоръжение и учредените сервитутни права в зоната около
него. Този енергиен обект бил построен и въведен в експлоатация през 1981 г.,
съгласно чл.2, ал.1 от ЗЕлектростопанството от 1948 г. и чл.2, ал.1 от
ЗЕлектростопанството от 1975 г., в които било посочено, че електрическите
централи за производство на електроенергия, елуредбите и мрежите за пренос
и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост, като
процесния трафопост несъмнено представлявал мрежа за пренос на
електрическа енергия по смисъла на действащия към момента на
построяването му Закон за енергетиката и ex lege той е станал държавна
собственост.
Ответникът е твърдял, че към момента на изграждане на процесния
„ТП-15“ далекопроводът е собственост и стопанисван от Държавен стопански
електроснабдителен комбинат, впоследствие - Търговско дружество „НЕК“
ЕАД, гр. София, чийто правоприемник било ответното дружество - „ЕР ЮГ“
ЕАД. Твърдял е, че владее и ползва трафопоста от въвеждането му в
експлоатация до деня на писмения отговор, като владението му се
осъществявало на правно основание и това владение било необезпокоявано за
период, достатъчен да се констатира дори изтичането на изискуемата
придобивна давност по смисъла на чл.79 от ЗС, като е присъединил
владението си към това на своите праводатели - „НЕК“ ЕАД гр. София и
„Електроразпределение-П.“ ЕАД. Това владение било безпрепятствено и
несмущавано дълго време. Неоснователно било твърдението на ищците, че се
касае за незаконно строителство, понеже съоръжението било изградено при
спазване на техническите и градоустройствени правила и норми, действащи
през 1981 г., а към момента отговаряло и се експлоатирало съобразно
действащите правила. Липсата на строителни книжа не правело
строителството незаконно, по аргумент на § 16, ал.1 от ЗУТ, но дори да не
било така, законът не държал сметка дали се касае за законно изграден или
незканонен от гледна точна на изискванията на ЗЕЕЕ (отм.), енергиен обект.
Ответникът е твърдял, че извършваните от него действия не обосновават
наличието на елементите на фактическия състав на чл.109 от Закона за
собствеността, поради което предявеният иск следвало да бъде отхвърлен,
понеже липсвали каквито и да било доказателства „ЕР ЮГ“ ЕАД да извършва
без правно основание действия, с които пречи на ищцовото дружество да
упражнява в пълен обем правото си на собственост или действия, с които се
осъществява посегателство върху самата вещ.
Установява се от приложените по делото писмени доказателства и по-
конкретно от нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том I,
6
нот. дело № 92/2013 г. по Общия регистър на Нотариус № 471- Н.М. - Т., с
район на действие - Панагюрския районен съд, че „Марая ЛМ“ЕООД се
легитимира като собственик по силата на договор за покупко-продажба на
Поземлен имот с идентификатор ************* по кадастралната карта на
град П., с площ от 529 кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, с начин на трайно ползване - За текстилната промишленост с
номер по предходен план - 884, парцел XVIII, в квартал 62 по отменения план
на гр. П., ведно с построената в него сграда с идентификатор *************.1
със застроена площ от 273 кв.м - по графични данни, а по акт за собственост -
с площ от 257 кв.м, на два етажа, с предназначение - промишлена сграда, при
съседи на недвижимия имот: имот с идентификатор *************, имот с
идентификатор **************, имот с идентификатор ************ и имот
с идентификатор **************, като имотите са с административен адрес:
гр. П., ул. „Я.П.“ № 8.
Видно от приложената по делото Скица на поземлен имот № 15-545055
от 02.11.2017 г. недвижимият имот е с площ от 529 кв.м, а предназначението
му е - за текстилната промишленост.
Съгласно приложената по делото Справка по кадастралната карта,
издадена от СГКК - гр. Пазарджик, сграда с идентификатор *************.2
е с площ от 51 кв.м на един етаж с трайно предназначение - сграда за
енергопроизводство разположена е в поземлен имот с
идентификатор*************, но има друг административен адрес, а именно:
гр. П., пл. „П.Х.“ № 4.
С писмета покана управителят на дружеството - ищец К.Л.М. е поканила
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в срок от 14 дни, считано от датата
на получаване на поканата, да бъдат предприети действия за премахването на
трафопост, представляващ самостоятелна сграда с идентификатор
*************.2 от имота на дружеството, като ищците бъдат уведомени
предварително за деня, в който ще се премахва трафопоста, за да бъде
осигурен достъп и да бъде съблюдаван процесът по премахването. Посочено
е, че трафопостът е изграден в недвижимия имот на дружеството „Марая ЛМ“
ЕООД без съгласието и разрешението на ищеца, както и без разрешението на
неговите праводатели.
С Уведомително писмо изх. № 51688/10.11.2021 г. ответницикът ищецът
е информиран, че енергийно съоръжение, изградено в поземлен имот с
идентификатор № ************* по кадастралната карта и кадастралния
регистър на гр. П., представлява площадков енергиен обект с диспечерско
наименование „ТП 15“, който е изграден през 1981 г. и е заведен като актив на
ответното дружество на основание Акт за държавна собственост №
1544/27.09.1991 г. и Акт за държавна собственост № 2927/1999 г. Посочено е,
7
че обектът се използва за осъществяване на лицензионната дейност на
мрежови оператор по смисъла на чл.88 и чл. 89 от Закона за енергетиката и
във връзка с издадена лицензия от Комисията за енергийно и водно
регулиране с предишно наименование ДКЕВР. Посочено е още, че в полза на
електроразпределителното дружество са възникнали сервитутни права, с
които ищецът е длъжен да се съобразява, тъй като с оглед изграждането на ТП
15 сервитутните права, свързани с достъп до имота за обслужване, ремонт,
поддръжка, реконструкция и ползване, са възникнали на основание чл.60, ал.1
от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отменен), като запазват
своето действие и към момента въз основа на разпоредбата на § 26 от
преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката. Посочено е
също, че съгласно § 7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за
енергетиката и енергийната ефективност, право на енергийното предприятие е
да използва служещия имот без да се дължи обезщетение за това на
собственика му.
Като доказателство по делото пред районния съд е представен Акт за
частна държавна собственост № 2927/17.06.1999 г., с който е актуван
недвижим имот, представляващ Трафопост № 15 с площ от 50 кв.м, на един
етаж, с масивна конструкция, като същият е построен през 1981 г. в гр. П.,
парцел ДГС „Х.Ч.“, в кв. 62 по плана на гр. П..
От приложения по делото по-рано издаден Акт за държавна собственост
№ 1544/27.09.1991 г. е видно, че имотът е актуван като Трансформаторен пост
№ 15 с № 08732, на един етаж, с масивна конструкция, площ от 50 кв.м,
посторен през 1971 г. на ул. „Сава Радулов“, в кв. 62 по плана на града и е
предоставен за оперативно управление на „НЕК“ АД - клон
„Електроснабдяване“ - Пазарджик.
От приложената по делото Скица № 276/07.05.2012 г., издадена от
Община П. се установява, че Трафопост № 15, находящ се в имот с пл. № 774,
в кв. 62 по плана на гр. П., е записан на „НЕК“ ЕАД София, клон Пазарджик
въз основа на посочените по-горе актове за частна държавна собственост.
Съгласно приложения по делото Амортизационен план на актив,
процесният обект ТПС № 15 е построен на 01.06.1981 г. на мястото на ТПО
№15 от 01.09.1956 г. и отново е актуван като ТПЗ №15 на 30.06.1997 г. По
делото е приложена лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-
140-07/13.08.2004 г., от която се установява, че „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е лицензирано за дейността „Разпределение на
електрическа енергия“ на обособената територия опредЕ. с Приложение № 1
към тази лицензия, за срок от 35 години, като тази дейност следва да бъде
осъществявана съгласно условията посочени в разпоредителната част на
лицензията.
8
Видно от приложения по делото Държавен вестник бр. 64 от 01.09.1956
г. с Постановление № 43 на Министерския съвет от 04.08.1966 г. следва да се
осъществи усъвършенстване на организацията и ръководството на
електропроизводството, електроразпределението и добива на въглища, като от
01.09.1966 г. следва да се образуват отделни юридически лица на стопанска
сметка в Министерство на енергетиката и горивата, а седалището следва да
бъде в гр. София. Образувано е държавно стопанско обединение -
Енергообединение за производството и пренос, трансформация,
разпределение, пласмент, внос и износ на електрическа енергия. В списъка на
предприятията, които са включени в ДСО Еенергообединение е визирана
група П. - гр. П..
Съгласно Разпореждане № 45/07.11.1991 г. на Министерския съвет на
Република България са преобразувани предприятията от комбинатите
съгласно приложение № 1 в еднолични дружества с ограничена отговорност с
държавно имущество, като е формиран Стопански енергиен комбинат - гр. П.,
включващ и предприятието „Топлофикация север“ и „ Топлофикация юг“.
Видно от списъка на Приложение 1 Стопанският енергоснабдителен комбинат
включва предприятие „Електроснабдяване - гр. Пазарджик“.
От приложеното по делото Решение от 28.12.1991 г. на IV състав на
Софийски градски съд, въз основа на постъпило завяление за регистриране на
еднолично АД с държавно имущество е регистрирана „Национална
електрическа компания“ АД, със седалище в гр. София и адрес на управление:
Община Оборище, ул. „Триадица“ № 8. Дружеството е поело всички активи и
пасиви на Стопански енергоснабдителен комбинат - П. и предприятие
„Електроснабдяване“ - Пазарджик редом с пасивите и активите на
стопанските енергоснабдителни комбинати в София, Плевен, Горна
Оряховица, Стара Загора, Варна, София област, П. и водноелектрическите
централи от отделните групи.
Съгласно Заповед № ДВ-133-А/24.04.2000 г., издадено от Държавна
агенция по енергетика и енергийни ресурси „НЕК“ АД е преобразувано чрез
отделяне на ново еднолично акционерно дружество - „Електроразпределение
П.“ ЕАД.
Видно от Решение № 5347/28.04.2000 г., постановено по фирмено дело
№ 2436/2000 г., „Електроразпределние - П.“ е преобразувано в Еднолично
акционерно дружество, а с Решение № 6184/05.10.2006 г., постановено по
фирмено дело № 2436/2000 г. по описа на П.ски окръжен съд,
„Електроразпределение П.“ чрез преобразуване и приемане на част от
имуществото на „Електроразпределение Стара Загора“ е с променено
наименование на дружеството - „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
9
За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния
съд е назначена и приета техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че имотната граница между поземлен имот с идентификатор
************* и поземлен имот с идентификатор ************* не
съответстват на кадастралната карта на гр. П., като в имота е съществувала
сграда с идентификатор ***************, която към момента е разрушена и
не съществува, а процесната сграда с идентификатор **************
представлява масивна сграда с предназначение - за енергопроизводство и е
видимо функциониращ трафопост с идентификатор **************.
Вещото лице е установило, че трафопостът се обслужва с вход,
разположен в недвижимия имот на ищците и няма вход откъм улица „Я.П.“,
отбелязана с идентификатор **************. Посочило е, че в обезсиления
регулационен и кадастрален план на гр. П. от 1980 година, сградата
„Трафопост“ не съществува, а имот пл. № 774, в кв. 62 е бил отчужден без
отреждане в регулационния план и без отразен документ за собственост, като
в графата за собственост е посочено - „Килимарски цех“. Вещото лице е
сочило, че в Община П. не се съхраняват документи за строителството на
трафопоста в кв. 62 в неурегулирания имот № 774 в ДГС „Х.Ч.“. Посочило е
още, че със Заповед № 1156/18.11.1997 г. е одобрено частично изменение на
застроително-регулационния план на парцел Х - ДГС „К.Ч.“ в кв. 62, като за
имот пл. № 774, попадащ в парцела е отреден самостоятелен парцел 18-ТПК
„Персийски килими“ и изменението на дворищната регулация между
новообразувания парцел и парцел XV -775, в кв. 62 по плана на града.
Процесната сграда с идентификатор *************.2 била отразена в
регулационния план на гр. П. като трафопост „ТП 15“ и същият бил допустим
по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормите, действали по време на неговото построяване, защото е построен
върху държавна земя.
Съгласно заключението разрешенията за строеж са издавани по
одобрени проекти от съответните министерства и именно затова имат
съставени актове за собственост, която е държавна. Според вещото лице,
съгласно действащия в момента ЗУТ на съществуващите документи за
собственост следва имотът на трафост № 15 да се отдели от имот с
идентификатор ************* като се предвиди и територия за достъп и
обслужване.
Установено е от приложената по делото Сметка-извлечение от баланса
на „НЕК“ ЕАД - клон „Електроснабдяване - Пазарджик“, че Трафопост 15 в
гр. П., с площ от 50 кв.м, има вписана оценка и инвентарен № 14070 към дата
30.09.1998 г. В приложена Сметка 203 - „Сгради“, към 31.12.1997 г.
инвентарният № на обекта е 8732, като той е отразен на същия адрес и със
10
същата площ от 50 кв.м. Съгласно приложения разписен лист от проекта за
дворищна регулация на гр. П., имот пл. № 774, в кв.62 по плана на града е
вписан за собственик - „Килимарски цех“.
От Допълнителното заключение на вещото лице се установява, че след
справка в Министерството на енергетика в „НЕК“ АД и в „КЕЦ“ - П. вещото
лице е установило, че липсват строителни книжа и проекти за строителството
на трафопостове в периода от 1960 г. до момента на извършване на справката,
а в Община П. не се съхраняват документи за строителството на трафопоста,
нито разрешение за строеж на такъв в кв. 62 по плана на гр. П. за периода
1980-1982 г., понеже не е урегулиран имот № 774 в ДГС „Х.Ч.“.
Вещото лице заключава, че за сграда с идентификатор **************,
отразена в регулационния план на гр. П. като УПИ XVIII - „Персийски
килими“, за трафопост „ТП-15“ към 08.09.2023 г. не са открити налични
проекти и строителни книжа, както и разрешение за строеж, понеже в периода
на строителството му не е имало индивидуални проекти за всеки отделен
трафопост, а са съществували няколко вида типови проекти за трафопост.
Пред въззивния съд е назначена комплексна техническа експертиза от
вещи лица архитект и инженер, от което се установява, че изграждането на
процесният „ТП 15“ с идентификатор *************.2 е извършено в периода
1979-1981 г., като строителството му е било допустимо и съобразено с
действалите в този период подробни градоустройствени планове и строителни
правила и норми. Процесният „ТП 15“ с идентификатор *************.2 е
допустим по действащия Подробен устройствен план (ПУП) - план за
регулация и застрояване на гр. П., както и действащите правила и нормативи
и попада в обхвата на разпоредбата на §16.(1) от ПР на ЗУТ и може да се
определи като търпим - същия е изграден в периода 1979-1981 г., бил е
допустим както по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на изграждането му, така и по
сега действащия подробен устройствен план и строителни правила и
нормативи.
По данни, предоставени от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД гр.
П., и след извършена проверка в КЕЦ П. от упълномощени сътрудници на
дружеството, се установява, че процесния „ТП 15“ с идентификатор
*************.2 е действащ и към настоящия момент обслужва 413
(четиристотин и тринадесет) абоната в гр. П..
На мястото, на което е поставен, е безопасен за живота и здравето на
хората, тъй като:
Електросъоръженията монтирани в Трафопост ТП-15 в гр. П.,
съответстват на релевантните нормативно-технически документи,
11
приложимите български и международни стандарти и нормативно-технически
документи, включително на техническите им спецификации и на техните
валидни изменения и поправки, описани подробно в Констативно -
съобразителната част на настоящата КСТЕ; Вещите лица са посочили, че
основните нормативни документи, за технически изисквания за трафопостове,
на които трябва да съответства съоръжението, са: Наредба № 3 от 9 юни 2004г.
за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии,
издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси (Наредба № 3
УЕУЕЛ);
Наредба № 1з-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително -технически правила
и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от министъра на
вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и
благоустройството (Наредба № 1з СТПНОБП); Наредба за съществените
изисквания към строежите и оценяване на съответствието на Строителните
продукти (НСИСОССП), приета с Постановление № 325 на Министерския
съвет от 6 декември 2006 г., обн., ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., Наредба
№ 6 от 26 юни 2006 г. а показателите за шум в околната среда, отчитащи
степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните
стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на
стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху
здравето на населението, Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за сервитутите на
енергийните обекти.
Основните технически изисквания, които трябва да се спазват при
изграждане на трансформаторни постове, са:
Изисквания за отстояния Съгласно Наредба № 16 от 9 юни 2004 г.. за
сервитутите на енергийните обекти Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 12 от 2014 г., изм. -
ДВ, бр. 75 от 2015 г.)
Минимални размери за сервитутните зони за енергийни обекти за
производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическа
енергия, включително за язовири, събирателни и напори деривации и
хидротехически съоръжения към тях
Наредба № 6 от 26 юни 2006 г., за показателите:
среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на
денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда,
методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните
ефекти от шума върху здравето на населението.
Огледите и проверките на електросъоръженията монтирани в „ ТП-15” в
гр. се извършват от служители на КЕЦ П. на всеки 6 (шест) месеца в
12
изпълнение на разпоредбите на чл.731 т.2 - за силовите трансформатори и
чл.752 т. 2 - за Разпределителни Уредби РУ - Ср.Н и РУ-Н.Н. от Наредба № 9
от 09 юни 2004 г. за техническа експлоатация на централи за производство на
електрическа и/или топлинна енергия, хидротехнически и съоръженията към
тях „като резултатите се записват във формуляр „ОБХОДЕН ЛИСТ ТП и ВС -
ИВ 312“.
Експертизите са приети от съда и не са оспорени от страните, поради
което въззивната инстанция ги цени като компетентно и изчерпателно
изготвени.
От показанията на разпитания пред районния съд свидетел Б.Т.Н. се
установява, че процесната сграда представлява тухлена постройка, в която са
монтирани две трафомашини с две табла и с четири извода за кабели за
средно напрежение. Свидетелят сочи, че Трафопост № 15 се намира в двора на
бившето държавно предприятие „Персийски килими“, а той самият работи на
този трафопост от 1987 г. Пояснява, че всяка година се прави техническа
ревизия на трафопоста и ако се налага, се правят ремонти, изразяващи се в
смяна на кабели, табла, прекъсвачи, извършват се ремонти в случаи на авария.
Установява, че сградата се поддържа - боядисвана е отвън и вътре. Свидетелят
установява, че съоръжението захранва с електроенергия квартала, в който се
намира, като от него се захранват около 500-600 потребители. Сочи, че
оградата на имота е изградена през 1995 г., като собственикът е снабдил
ответното дружество с ключ за вратата с цел достъп до сградата и
съоръжението. Твърди, че няма ограничение на влизането на служителите на
ответното дружество. Описва, че една част от трафомашините се намира на
улицата, но входа към съображенията е вътре в двора. Трафопостът имал три
врати, като всяка трафомашина била с отделна врата и имало една врата за
достъп до електрическите табла за средно и ниско напрежение. Свидетелят
установява, че всички съоръжения минават през двора. Всяко едно от
съоръженията имало сервитут в двора, откъдето се получавал подход към
съответните кабели. Свидетелят сочи, че до трафопоста дълго е имало ограда,
разположена под ъгъл и между оградата и процесната сграда са се
съхранявали инертни материали. През 1987 г., когато свидетелят започнал
работа в ответното дружество, трафопостът вече е бил построен.
Въз основа на така проетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй
като не се констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
13
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че строителството на процесната сграда е осъществено през периода 1979-
1981 г., когато е имало няколко вида типови проекти за изграждане на
трофопостове, а не са се изработвали индивидуални проекти за всеки отделен
трафопост. По делото безспорно се установи, че за процесната сграда с
идентификатор *************.2 липсват налични проекти, каквито и да било
строителни книжа и разрешения за строеж в Община П., Министерство на
енергетиката и Националната електрическа компания, както и в КЕЦ - П..
Въпреки това, съгласно Акт за държавна собственост № 1544/27.09.1991
г. и Акт за частна държавна собственост № 2927/17.06.1999 г., с които е
актуван, сградата е предоставена за стопанисване и управление на ответното
дружество съгласно разпореждане на Министерския съвет от 1991 г., като
собственик на имота е държавата. Съгласно чл.60, ал.2, т.1 от Закона за
енергетиката и енергийната ефективност, сервитутното право в полза на
енергийните предприятия за съществуване на енергийни обекти възниква по
силата на закона, тъй като те са изградени основно при действието на Закона
за електростопанството от 1975 г. и при изграждането, разширяването,
поддръжката на електрическите централи, електрическите уредби и мрежите
за пренос и разпределение на електрическа енергия, каквато част
представлява и процесната сграда Трафопост 15, са осъществени съобразно
сизискванията на чл. 175 от Правилника за приложение на ЗТСУ. Съгласно
този текст, строителството на нови електроснабдителни мрежи се извършва по
реда и при условията на чл. 187, ал.2 от ППТЗСУ, като изрично е посочено, че
строителството се извършва под контрола на техническитке служби и при
наличие на пълна строителна документация. Съгласно тези изисквания за
изграждането на наземни и подземни улични проводи и съоръжения е имало
опредЕ. строителна линия, въз основа на работен проект е издадено
разрешение за строеж, които индивидуализират местоположението, трасето,
застроената площ, височината на обектите. Това според ППТЗСУ има
значение за определяне на местоположението и размера на сервитутното
право.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия
текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването
на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост
в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 ЗС.
В своята практика ВКС не третира липсата на редовни строителни
книжа като безусловно основание за уважаване на негаторния иск, а изисква
14
да бъде установено, че строежите изобщо или с оглед състоянието, в което са
извършени, са нетърпими от закона, тъй като нарушават техническите,
технологическите, санитарно - хигиенните, противопожарните и
архитектурно - градоустройствените изисквания за строежа, действащите
застроителни планове и техническите нормативи. В този смисъл са
разясненията, дадени в ТР № 31/84 г. на ОСГК. С оглед на тази практика,
обсъждането на доводите за незаконност на строежа поради липса на
строителни книжа в производството по иск с правно основание чл. 109 ЗС по
необходимост предполага и съобразяване на съдържащите се в
благоустройствените закони правила, регламентиращи правното положение на
незаконните строежи, извършени без необходимите строителни книжа, в
зависимост от това дали същите са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време
на извършването им – § 262, ал.1 ППЗПИНМ/ отм./, чл. 162 ППЗТСУ/ отм./,
чл. 173, ал.1 ППЗТСУ/ отм./, § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ. При данните по делото, че
ТП-15, чието премахване се иска, представлява част от електропреносната
мрежа, въведен в експлоатация в периода 1979 – 1981 г., следва да се приеме,
че при влизане в сила на ЗЕЕЕ от 1999 г. и понастоящем е функциониращ, и
доколкото не е установено обектът да не отговарят на техническите
изисквания за този вид енергийни обекти, обстоятелството, че за
изграждането му не са открити строителни книжа, само по себе си не може да
обоснове уважаване на негаторния иск за премахването му. Съгласно § 16 от
ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването
им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване
и забрана за ползване. От неоспорените в тази им част заключения на СТЕ се
установява, че за процесния обект не са открити строителни книжа и
документи, както и че е изграден в периода 1979-1981 г., бил е допустим както
по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на изграждането му, така и по сега
действащия подробен устройствен план и строителни правила и нормативи и
захранва 413 абоната.
При тези данни по делото следва да се приеме, че ТП-15 представлява
„енергиен обект” по смисъла на § 1, т.17 от ЗЕЕЕ от 1999 г., който към
момента на влизане в сила на този закон е бил действащ. Поради това по
силата на закона - чл. 60, ал.2,т.1 ЗЕЕЕ/ отм./ в полза на енергийното
предприятие – праводател на ответното дружество, около него е възникнало
сервитутно право, което е запазило действието си и след влизане в сила на
Закона за енергетиката по аргумент от § 26, ал.1 от ПЗР на този закон. При
15
това положение правилно и законосъобразно районният съд е приел, че
собственикът на имотът, в който е поставен трафопостът, следва да търпи
произтичащите от сервитутното право ограничения, което прави негаторния
му иск неоснователен.
Следва да се отговори на въпроса дали изграденият в собствения на
жалбоподателя - ищец имот електроенергиен обект се ползва без основание,
ако той е съществувал при действието на Закона за електростопанството /от
1975 г., отм. през 1999 г./ По този въпрос е даден отговор с прието Решение №
1087 /21.07.2008 г. по гр.д. № 4377 /2007 г. на ВКС, V г.о., според което в спор
с правно основание чл.59 ЗЗД за двор, в който се намира електроенергиен
обект , който е търпим строеж съгласно пар.16 ЗУТ, съгл. чл.10 ЗЕ ползването
на двора от електроразпределителното дружество не е без основание, а следва
да се уреди съгл. чл.64 ЗС, приложимо към суперфициарната собственост,
според което собственикът на постройката може да се ползва от земята,
доколкото това е необходимо за използването на земята според нейното
предназначение, а според чл.10 ЗЕ /1975 г./ и според чл.60-62 от ЗЕЕЕ /отм./ в
сила от 1999 г. до 2004 г., за съществуващите към влизане в сила на този закон
електроенергийни обекти ползването е безвъзмездно.
Ищецът е придобил собствеността върху поземления имот чрез покупко-
продажба от своя праводател, но към този момент процесният трафопост вече
е бил изграден. При липсата на строителни книжа следва да се приеме, че това
е търпим строеж съгласно пар.16,ал.1 ПЗР ЗУТ, тъй като е построен до 7 април
1987 г. без строителни книжа, но допустим по действащите градоустройствени
планове и по строителните правила и нормативи. Съгласно приетото по-горе
по силата на разпоредбите на чл.10 ЗЕлектрост. от 1975 г. /отм./ и на чл. 60 и
пар.7, т.51 ЗЕЕЕ /в сила от 1999 г./, енергийното дружество има безвъзмездно
сервитутно право върху терена, който за него представлява сервитутна зона,
по силата на пар.26, ал.1 ПЗР ЗЕ /в сила от 2003 г./, възникналите при
действието на ЗЕЕЕ /отм./ сервитутни права запазват действието си.
Разпоредбата не предвижда за това осъществяването на други
правопораждащи факти. Поради изложеното следва да се приеме, че
ответникът ползва поземления имот на ищеца на правно основание.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. С оглед изхода на спора в полза на ответника по въззивната
жалба следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на
1901.62 лв., от които 675 лв. юрисконсултско възнаграждение, 300 лв. депозит
и 926.62 лв. доплащане за КСТЕ.
С изрично определение № 862/01.12.2025 г. въззивният съд е дал
възможност на процесуалния пълномощник на „Марая ЛМ“ ЕООД адв. Н. Ш.
да представи писмена защита в едноседмичен срок от съобщаване на
16
определението. Видно от изготвения от деловодител в Гражданско
деловодство на Окръжен съд – Пазарджик, определение № 862/01.12.2025 г. е
съобщено на адв. Н. Ш. на 01.12.2025 г. по телефона, следователно
едноседмичният срок е изтекъл на 08.12.2025 г. До момента на постановяване
на решението на 09.12.2025 г. писмена защита не е постъпила.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 101/28.06.2024 г. по гр.д. №
20225230100455 по описа за 2022 г. на Районен съд – П..
ОСЪЖДА „Марая ЛМ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град П., ул. „М.М.“ № 15, без посочен законен представител,
със съдебен адрес: град П., ул. „В.“ № 4, ет. 3 и ет. 4 - чрез адвокат Н. Ш., ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК115552190, със
седалище и адрес на управление гр. П., 4000, район Централен, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, сумата от 1901.62 лв., представляваща направени деловодни
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването на страните по реда на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17