№ 195
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора М. Цв. М.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100600237 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 22.04.21г. по Н .О .X .Д . № 8977 /19г , СРС, НО ,101 е - в е признал
подсъдимия Л. Т.Г. за виновен за в това, че в периода от месец януари 2010 г. до месец
декември 2018 г. в гр. София, ж.к.„*******, след като е осъден с Решение № 147/10.07.2006
г. по гражданско дело № 1130/2006 г., по описа на СРС, 90-ти състав, влязло в сила на
10.07.2006 г., да издържа свой низходящ /дъщеря си Т.Л. Г. с ЕГН **********/, като й
изплаща месечна издръжка в размер на 250 лева чрез нейната майка и законен представител
Е.Т.Л., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, както следва: 107 пълни месечни вноски в размер на 250 лева за периода от месец
февруари 2010 г. до месец декември 2018 г. и частично задължение в размер на 180 лева за
месец януари 2010 г., като всички неизплатени вноски са в общ размер от 26 930,00 лв.
/двадесет и шест хиляди деветстотин и тридесет лева/, поради което и на основание чл.183,
ал.1 от НК във вр. чл.54 от му е наложил наказание „лишаване от свобода „ за срок от 6
месеца , чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 ал.1 НК за срок от три години .
С присъдата на основание чл.304 от НПК подсъдимия Л. Т.Г. е признат за
невиновен и е оправдаван по първоначално повдигнатото обвинение за това съзнателно да
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски в периода от
месец октомври 2008 г. до месец декември 2009 г., включително, за разликата във броя на
вноските над 107 пълни месечни вноски до 122 пълни месечни вноски и частично
задължение в размер на 230 лева, както и за разликата в общия размер на дължимата
издръжка над 26 930,00 лв. /двадесет и шест хиляди деветстотин и тридесет лева/ до 30
730,00 лв. /тридесет хиляди седемстотин и тридесет лева/ .
С присъдата на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Л. Т.Г. е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 470,65 лв. /четиристотин и седемдесет лева и
шестдесет и пет ст./, представляващи възнаграждения на вещи лица, както и сумата от 5.00
лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
1
Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от
упълномощения защитник на подсъдимия Л. Т.Г. - адв.Н. , с която се иска да се отмени
постановената присъда и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното обвинение спрямо него
. След запознаване с мотивите към присъдата се навеждат доводи, че първоинстанционният
съд неправилно е направил извод за безспорно доказана субективна страна на деянието.
С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред
въззивния съд.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК
е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито
съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване
по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови
доказателства.
В открито съдебно заседание защитникът на подс. Г. – адв. Н. моли да се отмени
първоинстанционната присъда и да се признае подзащитния й за невиновен, алтернативно се
прави искане за намаляване на наложеното наказание.
Представителят на СГП счита, че обвинението спрямо подсъдимия е доказано по
несъмнен начин, а наказанието е справедливо, поради което моли съда да потвърди
присъдата на СРС и да остави жабата без уважение.
Повереникът на частния обвинител – адв. С. моли съда да остави жалбата без
уважение и да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна, законосъобразна и
обоснована. Посочва , че оплакванията изложени в допълнението към жалбата са
неоснователни. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски пред
въззивната инстанция.
Подсъдимият Л.Г. редовно уведомен не се явява пред въззивната инстанция и не сочи
уважителни причини за неявяването си. Делото е разгледано в негово отсъствие при
съобразяване на разпоредбата на чл.329, ал.2 от НПК и характера на престъплението, за
което същият е предаден на съд.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението
към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от
НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са
налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
След проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира
първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа
обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени
доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното
деяние, авторството на същото и виновността на подс. Г.. При самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна
на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Л. Т.Г. е роден на ******* г.вгр.София, българин, български
гражданин, разведен, със средно образование, безработен, неосъждан, с постоянен адрес
гр.София, ж.к.”*******, ап.3, с ЕГН - **********.
На 13.10.2002 г. подсъдимият Л. Т.Г. и свидетелката Е.Т.Л. сключили граждански
брак. По време на брака им на 25.09.2003 г. се родила дъщеря им Т.Л. Г. с ЕГН -
**********. С решение № 147 от 10.07.2006 г., постановено по гр.д.№ 1130/2006 г., по
описа на СРС, 90 състав, влязло в сила на 10.07.2006 г., бракът между подсъдимия Г. и
свидетелката Л. бил прекратен по взаимно съгласие. Със същото решение било утвърдено
постигнатото между страните споразумение, по силата на което родителските права по
отношение на роденото от брака малолетно дете Т.Л. Г. с ЕГН - ********** били
предоставени за упражняване от майката - Е.Т.Л., като бащата - подсъдимият Л. Т.Г. се
задължавал да заплаща на дъщеря си Т.Л. Г. чрез нейната майка и законен представител
/свидетел Л./ ежемесечна издръжка в размер на 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, считано
от 01.01.2006 г., до настъпване на причина, водеща до изменение или прекратяване на
издръжката. Семейното жилище, което подсъдимият и свидетелката Л. ползвали по време на
брака си, а именно апартамент №18, находящ се в гр.София, жк.”******* след прекратяване
2
на брака им било предоставено за ползване от Л..
Първоначално след влизане в сила на горепосоченото съдебно решение подсъдимият
изпълнявал задължението си да заплаща издръжка на дъщеря си, като превеждал по
различно време и в различен размер парични суми по сметката на свидетел Л. в ОББ.
Общият размер на същите покривали в пълен размер задълженията му за издръжка до месец
декември 2009 г., включително. Впоследствие, въпреки че бил запознат със съдържанието на
цитираното по - горе и утвърдено от съда споразумение, и макар да разполагал с източници
на доходи и имущество за периода от месец февруари 2010 г. до месец декември 2018 г.
вкл., подсъдимият не изпълнил задължението си за заплащане на издръжка на дъщеря си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 107 пълни месечни вноски в размер на
250 лева. Същият не изпълнил и частично задължение в размер на 180 лева за месец януари
2010 г., като всички неизплатени суми по издръжката за периода от месец януари 2010 г. до
месец декември 2018 г. били в общ размер на 26 930,00 лв. /двадесет и шест хиляди
деветстотин и тридесет лева/.
Същевременно, през посочения период подсъдимият е бил управител на „К.И К.”
ООД и на „Л.Т.Г.98” ЕООД, полагал е труд и по сключени трудови договори, както следва :
със „С.К.” ЕООД от 23.09.2008 г. до 15.09.2011 г., с В.Т. - 70 /ЕТ/ от 30.09.2011 г. до
13.04.2012 г. , със „С.И П.” /адвокатско дружество/ от 16.05.2012 г. до 23.08.2012 г. и с „АВЛ
БГ” ЕООД от 08.08.2014 г. до 25.08.2014 г.
За принудително събиране на дължимата издръжка, свидетел Л. се снабдила с
изпълнителен лист и по нейна молба от 24.10.2017 г. било образувано изпълнително дело №
20177880400450 по описа на ЧСИ
М.К., рег.№ 788 с район на действие СГС с взискател Т.Л. Г. и Е.Т.Л. като нейна
майка и законен представител с длъжник подсъдимия Л. Т.Г., по което не били събрани
суми.
На 09.02.2018 г. свидетел Л. депозирала жалба в Софийска районна прокуратура
срещу подсъдимия за това, че не е изпълнил задължението да заплаща издръжка на дъщеря
си в размер на повече от две месечни вноски, след като е осъден с влязло в сила решение.
С постановление на СРП от 19.04.2018 г. било образувано досъдебно производство за
това, че съзнателно не е изпълнено задължение, съгласно решение № 147/10.07.2006 г.,
постановено по гр.д.№ 1130/2006 г., по описа на СРС, ГО, 90 състав, в размер на повече от
две месечни вноски за издръжката на малолетната Т.Л. Г. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, а именно : гласни - показанията на свидетелите Е.Т.Л., А.С.Н. и К.И.К., дадени в
хода на съдебното следствие, заключенията на изготвените СОЕ и допълнителна СОЕ, както
и приобщените по делото писмени доказателства -жалба от Е.Т.Л. до СРП вх.№
7670/09.02.2018 г., заверено копие на изпълнителен лист от 16.10.2006 г. по гр.д.№
1130/2006 г., по описа на СРС, ГО, 90 състав, заверен препис от решение № 147/10.07.2006
г., постановено по гр.д.№ 1130/2006 г., по описа на СРС, ГО, 90 състав, копие на вносна
бележка от 11.01.2007 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от 28.08.2007 г. /ОББ/, копие на
вносна бележка от 12.03.2007 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от 22.11.2007 г. /ОББ/,
копие на вносна бележка от 05.12.2008 г. /ОББ/, копие на платежно нареждане от 02.09.2011
г. /Пощенска банка/, копие на вносна бележка от 29.12.2008 г. /ОББ/, копие на вносна
бележка от 04.11.2008 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от
29.02.2008 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от 02.07.2008 г. /ОББ/, копие на
вносна бележка от 05.12.2008 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от
24.02.2009 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от 09.03.2009 г. /ОББ/, копие на
вносна бележка от 02.04.2009 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от
03.06.2009 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от 02.07.2009 г. /ОББ/, копие на
вносна бележка от 30.07.2009 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от
01.09.2009 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от 02.11.2009 г. /МКБ Ю./, копие
на мемориален ордер от 02.11.2009 г. / МКБ Ю./, копие на преводно нареждане от
3
07.12.2009 г. /П.И. банка/, копие на вносна бележка от 30.04.2010 г. /ОББ/, копие на вносна
бележка от 04.02.2010 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от 01.04.2010 г. /ОББ/, копие на
вносна бележка от 02.06.2010 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от 07.07.2010 г. /ОББ/,
копие на вносна бележка от 02.09.2010 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от 03.11.2010 г.
/ОББ/, копие на вносна бележка от 28.12.2010 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от
01.12.2010 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от 01.04.2011 г. /ОББ/, копие на вносна
бележка от 03.08.2011 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от 15.11.2011 г. /ОББ/, копие на
вносна бележка от 20.12.2012 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от 25.09.2012 г. /ОББ/,
копие на вносна бележка от 15.03.2013 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от 14.02.2013 г.
/ОББ/, копие на вносна бележка от 16.04.2013 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от
14.05.2012 г. /ОББ/, копие на вносна бележка от 12.06.2013 г. /ОББ/, копие на вносна
бележка от 11.12.2013 г. /ОББ/, заверено копие на вносна бележка от 16.10.2013 г. /ОББ/,
справка от НОИ - Регистър на трудови договори за подсъдимия, справка от ТД на НАП -
София актуално състояние на действащи трудови договори на подсъдимия, справка от
Агенция по вписванията относно регистрации и участия в търговски дружества на
подсъдимия, ведно с удостоверение с история за „К.И К.” ООД с ЕИК - ******* и
регистрационен картон по последен документ от Регистър Булстат за „Л.Т.Г. 98” ЕООД с
ЕИК - *******, справка от Служба по вписванията - София за вписвания, отбелязвания и
заличавания по отношение на подсъдимия, справка от ОПП -СДВР относно регистрирани на
името на подсъдимия моторни превозни средства, съобщение от ЧСИ изх.№
11333/14.11.2018 г. по изп.д.№ 20177880400450, ведно със заверено копие на изп.дело,
справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р.България,
заверено копие на удостоверение за раждане на името на Л.Л. Г. с ЕГН **********, изд. от
СО, р-н Красна поляна, извлечения от сметка на Е.Т.Л. в ОББ, за периоди : от
31.12.2016г. до 10.04.2017г., от 01.07.2016 г. до 30.12.2016г.,от 04.01.2016г. до
30.06.2016 г.,от 01.07.2015г. до 30.12.2015 г., от 05.01.2015 г. до 30.06.2015г.,от
01.12.201г. до 30.12.2014г.,от 03.11.2014г. до 28.11.2014 г.,от 01.09.2014 г. до
31.10.2014г.,от 01.07.2014г. до 29.08.2014 г., от 07.05.2014г. до 30.06.2014г., от 01.04.2014 г.
до 30.04.2014 г., от 04.03.2014г. до 31.03.2014г., от 03.02.2014г. до 28.02.2014г., от
02.01.2014 г. до 31.01.2014 г., от 02.12.2013г. до 30.12.2013г., от 01.11.2013г. до
29.11.2013 г., от 01.10.2013г. до 31.10.2013г., от 02.09.2013 г. до 30.09.2013г., от
01.08.2013 г. до 30.08.2013 г., от 01.07.2013г. до 31.07.2013 г., от 03.06.2013 до
28.06.2013г., от 07.05.2013 г. до 31.05.2013г., от 01.04.2013г. до 30.04.2013 г.,от 01.03.2013
до 29.03.2013г., от 01.02.2013 г. до 28.02.2013 г., от 02.01.2013 г. до 31.01.2013 г.,
справка за банкови сметки на физическо лице от БНБ - Дирекция „Регистри”, изх.№ БНБ -
115112/18.12.2020 г., справка по сметка на физическо лице и извлечение от ОББ -Централно
управление рег.№ ИД -8887/01.04.2021 г., ведно с 16p.CD и справка за съдимост на
подсъдимия Л. Г..
Въззивният съд намери, че в настоящото производство са събрани в необходимия
обем и по съответния процесуален ред доказателства, достатъчни за правилното изясняване
на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото. Събраният
доказателствен материал в своята съвкупност не съдържа съществени противоречия,
напротив наличните доказателства се намират във вътрешно-логична връзка, намират опора
помежду си и взаимно се допълват, като въз основа на тях може да се изгради пълна
представа за събитията относно процесното деяние. Преценени поотделно и в своята
съвкупност, доказателствените източници са еднопосочни, непротиворечиви и изграждащи
една и съща фактическа обстановка.
Както правилно е посочила първата инстанция, по делото липсва спор за това, че
родители на малолетната Т.Г. са подсъдимият Л.Г. и свидетелката Е. Л., факта, че
подсъдимият е бил осъден за изплаща месечна издръжка на детето чрез неговата майка в
размер на 250 лева, както и обстоятелствата, свързани с образуваното изпълнително дело. За
тези обстоятелства показанията на всички свидетели са еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондиращи и с приложените по делото писмени доказателства, поради което не се
налага подробното им обсъждане.
Относно обстоятелството, че през инкриминирания период подсъдимият не е
изплащал издръжка на детето си, правилно районният съд се е доверил на показанията на св.
4
Е. Л. от съдебното следствие. В заявеното от нея не се откриват признаци на
заинтересованост, доколкото към момента на образуване на наказателното производство
вече е имало влязло в сила решение за издръжка на детето и образувано изпълнително дело
за събиране на присъдените суми. Освен това разказът на свидетелката е логичен,
последователен, без съществени противоречия и лишен от тенденциозност, поради което
този съдебен състав го прие за обективен и правилно отразяващ фактите от
действителността. Показанията на Л. изцяло съответстват на приложените по делото
писмени доказателства, сред които липсват такива за извършени плащания, както и на
заключенията на изготвените експертизи, поради което въззивният състав достигна до
идентични с първостепенния изводи за неизпълнение на задължението за плащане на
издръжка от подсъдимия.
Настоящият състав, подобно на първия, прецени като достоверни, показанията на
свидетелките А.Н. и К.К., като констатира че същите съдържат факти, относими към
предмета на делото. И двете свидетелки излагат факти, че в определени периоди по молба
на подс. Г. са нареждали от тяхно име не пълни вноски по сметката на св. Л. за изплащане
на издръжка на непълнолетната й дъщеря. Същите заявяват, че са били наясно, че
подсъдимият е бил задължен да изплаща издръжка на дъщеря си.
Относно размера на неизплатените задължения за издръжка въззивният съд, също
като първия, се довери изцяло на заключението на изготвената в хода на досъдебното и
съдебното производство, съдебно- оценителна и допълнително съдебно-оценителна
експертизи, като намира същите за компетентни, обосновани, изготвени въз основа на
научен подход и обективно съдържащите се по делото писмени доказателства и отговарящи
в пълнота на поставените задачи.
Обосновано районният съд се е доверил на приобщените по чл.283 от НПК писмени
доказателства, част от които са официални удостоверителни документи, ползващи се с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Същите са непротиворечиви по
отношение на фактите, подлежащи на доказване, допринасят за изясняване на обективната
истина и се подкрепят от събраните гласни доказателствени средства, поради което
въззивният състав също ги кредитира.
Изводите си за съдебното минало на подсъдимия настоящият състав направи въз
основа на приложената по делото справка за съдимост.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, подкрепяща се от събрания
доказателствен материал, съставът на Софийски районен съд, разгледал делото като първа
инстанция, правилно е заключил, че подс. Л.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК.
От обективна страна в периода от месец януари 2010 г. до месец декември 2018 г. в
гр. София, ж.к.„*******, след като е осъден с Решение № 147/10.07.2006 г. по гражданско
дело № 1130/2006 г., по описа на СРС, 90-ти състав, влязло в сила на 10.07.2006 г., да
издържа свой низходящ /дъщеря си Т.Л. Г. с ЕГН **********/, не й изплащал месечна
издръжка в размер на 250 лева чрез нейната майка и законен представител Е.Т.Л.,
подсъдимият съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, както следва: 107 пълни месечни вноски в размер на 250 лева за периода от месец
февруари 2010 г. до месец декември 2018 г. и частично задължение в размер на 180 лева за
месец януари 2010 г., като всички неизплатени вноски са в общ размер на 26 930,00 лв.
/двадесет и шест хиляди деветстотин и тридесет лева/.
В инкриминирания период подс. Л.Г. е бил в трудоспособна възраст, трудово
ангажиран, притежавал е имущество ( по справка два броя лек автомобил) и по делото
липсват каквито и да е убедителни доказателства, самият той да се е нуждаел от издръжка,
поради което и настоящият състав приема, че същият не е бил в обективна невъзможност да
заплаща дължимата издръжка и не споделя доводите на защитата в обратната насока.
Верен е изводът на първия съд, че подсъдимият от субективна страна е съзнавал, че с
неоправдано бездействие при наличието на дължимо поведение и то за срок повече от 15
години е лишавал от дължимата издръжка малолетното си дете, т.е бил е наясно с
настъпването на съставомерния общественоопасен резултат ( лишава детето си от част от
необходимите за съществуването му средства) и с причинно-следствената връзка на
5
инкриминираното бездействие с този резултат. По изложените съображения въззивният съд
също счита, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. По изложените съображения
настоящата инстанция смята, че се явяват неоснователни доводите на защитата за липса
умисъл за извършеното от подсъдимия деяние.
Настоящата инстанция констатира, че правилно първоинстанционният съд на
основание чл.304 НПК е признал подсъдимия Л. Г. за невиновен и го е оправдал по
първоначално повдигнатото обвинение за това съзнателно да не е изпълнил задължението си
в размер на повече от две месечни вноски в периода от месец октомври 2008 г. до месец
декември 2009 г., включително, за разликата във броя на вноските над 107 пълни месечни
вноски до 122 пълни месечни вноски и частично задължение в размер на 230 лева, както и
за разликата в общия размер на дължимата издръжка над 26 930,00 лв. /двадесет и шест
хиляди деветстотин и тридесет лева/ до 30 730,00 лв. /тридесет хиляди седемстотин и
тридесет лева/.
Въззивната инстанция изразява съгласие с контролирания съд и по отношение на
индивидуализацията на наказанието, наложено на подсъдимия за извършеното от него
престъпление по чл.183, ал.1 НК, за което законодателят е предвидил наказание „лишаване
от свобода“ до една година или „пробация“. Споделят се изводите на СРС при оценката на
смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и изразеното от него
съжаление, а като отегчаващи големият период на неплащане на издръжка.
При това съотношение правилно СРС е счел, че в случая не са налице изключителни
или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят приложението на
чл. 55 от НК и е наложил по тежкото предвидено в закона наказание – „лишаване от
свобода“ в размер към минималния, а именно „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
При наличие на предпоставките по чл.66, ал.1 от НК, така определеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ обосновано е отложено за изпитателен срок
от три години, като въззивният съд намира, че за постигане на целите на наказанието не се
налага ефективното му изтърпяване.
Пред настоящата инстанция е направено искане от страна на упълномощения
повереник на частната обвинителка Т.Г. – адв. С. да й бъдат присъдени направените от нея
разноски пред настоящата инстанция. С оглед приложеният по делото договор № 0927200
от 21.01.2022г. се установява, че ЧО Т.Г. е заплатила на повереника си сумата от 350 лева,
при което искането следва да бъде отправено до СРС , който следва да се произнесе за
присъждане на разноски по делото с оглед възможността това определение да бъде
обжалвано по реда на инстанционния контрол , като в случай че СГС се произнесе по
искането , то определението на настоящия съд не би могло да бъде обжалвано пред по –
горна инстанция .
Законосъобразно с оглед изхода на делото, подсъдимият е осъден да заплати в полза
на държавата разноските по делото, както и държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
Съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 22.04.2021 г., постановена по НОХД № 8977/2019 г.,
по описа на СРС, НО,101-ви състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7