Р Е Ш Е Н И Е
№674
20.04.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№2081/2017г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството
е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от Р.П.П., против М.Л.М., с която се твърди, че майката
на молителката – М.Д. ***, е обект на домашно насилие от страна на внука си-
отв. М.Л.М.. Твърди се, че последният
акт на домашно насилие от от 21.03.2017г, когато майка й М.П., й се е обадила
по телефона, като е викала и плачела, тъй като в този момент М. я е биел.
Твърди се, че мол. Р.П. се е обадила на тел. 112, като полицаи от РУ- Д.
Митрополия са отишли на място в дома им, като в тяхно присъствие е извършил нов
акт на насилие спрямо баба си. Посочва се, че пострадалата М.П. и внука й – М.М.,
живеят в едно домакинство в с. ***. Моли съда за помощ, внука М. да напусне
къщата и да не се доближава до баба си.
Съдът служебно е изготвил справки за родствени връзки на посочената като
пострадала М.П. и на ответника М.М., от
които се установява, че мол. Р.П., по чиято молба е образувано настоящето
производство, е дъщеря на пострадалата. От справките, съдът констатира също, че
отв. М.М. е внук на М.П. и племенник на мол. Р.П..
С определение № 1305/23.03.2017г, съдът, на основание чл.8, ал.2 от ЗЗДН,
служебно е конституирал М.Д.П., като пострадало лице.
В с.з. на 20.04.2017г, мол. Р. П. поддържа молбата и моли съда да я уважи,
като отстрани отв. М.М. от съвместно обитаваното жилище в с. ***.
В с.з. на 20.04.2017г., пострадалата *** П. заявява, че въпреки наложените
мерки за защита, внукът й- отв. М.М. продължава да живее при нея, тъй като и
баща му живее там. Моли съдът да издаде заповед за защита, но не се
конкретизират мерките за защита.
Ответникът М.Л.М., р. пр., явява се лично и изразява становище за
неоснователност на молбата. Твърди, че нищо от изложеното в молбата не е вярно;
посочва, че е имало скандал между него и баба му- М.П., но не я е удрял.
Съдът като съобрази изложеното
в молбата и представените доказателства, намира за установено следното:
По делото, с определение № 1305/23.03.2017г.,
е постановено издаването на заповед за
незабавна защита, по реда на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, спрямо молителката М.Д.П., с
налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от ЗЗДН.
Безспорно по делото се
установява също, съобразно служебно изготвената справка за родствени връзки, че
отв. М. М., е внук на пострадалата М.П. и племенник на мол. Р.П..
По делото се установява също,
видно от изпратеното писмо от ОДНБПЗ- Плевен, че отв. М. не се води на
диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ, но неколкократно е лекуван стационарно.
Последната му хоспитализация е била през 25/26.06.2007г., с диагноза- „психични
и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди; синдром на
зависимост.
От служебно изисканото
свидетелство за съдимост, се установява, че отв. М. е многократно осъждан.
По делото е представен също и
протокол за предупреждение от дата 21.03.2017г, съставен от РУ-Д. Митрополия, с
който отв. М.М., е предупреден да не нанася физически и психически тормоз над
баба си М.П.; протокола е подписан от предупредения. По делото, като свидетели
са разпитани служителите на РУ Д. Митрополия, посетили адреса на пострадалата- И.Х.
и Д.Ц.. И двамата свидетели заявяват, че
са посетители адреса в с. ***, след подаден сигнал на тел. 112. свидетелите
посочват, че на място са установили пострадалата М.П., внукът й- отв. М.М., и
неговият баща, които са се карали и
викали. И двамата свидетели обаче посочват, че в тяхно присъствие отв. М. не е
удрял или блъскал баба си, която е паднала, докато е тичала. Св. Х. посочва,
че при посещението, М.П. им се е
оплакала, че внукът й я е заплашвал и удрял.
И двамата свидетели посочват, че от тогава не са посещавали дома на
пострадалата, по сигнал.
Други доказателства по делото,
в т.ч. и декларация от пострадалата по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, не са представяни и
събирани. Съдът намира, че в случая,
доколкото молбата, въз основа на която е образувано настоящето производство е
подадена от лице, което се намира в пряка роднинска връзка, спрямо пострадалото
лице- дъщеря, то представянето на тази декларация не е задължително. Съобразно
нормата на чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, декларация за извършеното насилие се представя
от молителя, в случаите на лично депозиране на
молбата. От страна на ответника, въпреки дадените от съда изрични
указания, също не са ангажирани каквито и
да е доказателства по делото, свързани с твърденията в молбата.
Съобразно събраните по делото
доказателства- твърденията на молителката Р. П. и пострадалата М. П.,
показанията на разпитаните по делото
свидетели и писмени доказателства, съдът намира за установен факта, че на
посочената дата 21.03.2017г, пострадалото лице М.П., е била обект на физическо
домашно насилие от страна на отв. М.М.. По делото се установи, че след
телефонно обаждане от страна на пострадалата на нейната дъщеря –Р.П., същата е
сигнализирала на тел. 112, в резултат на което дома на страните е бил посетен
от служители на РУ- Д. Митрополия. Полицейските служители, разпитани в с.з.
посочват, че при пристигането си, между страните е имало скандали и разправии,
като е съставен протокол за предупреждение, представен и приет по делото. В
протокола е записано предупреждение отв. М. да не налага физически и психически
тормоз над баба си. Св. Х. заявява, че пред него, пострадалата се е оплакала,
че внукът й се е опитал да я души, като я е хванал на гърлото. Съобразно
нормата на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие.
От показанията на двамата
свидетели обаче категорично се опровергават твърденията в молбата и заявените
от пострадалата в с.з., че в присъствието на
двамата полицаи, отв. М. я е удрял и блъскал, при което тя е паднала на
земята. И двамата свидетели заявяват, че не са видели М. да бута, или какъвто и
да е контакт да е имало между него и баба му, като тя сама е паднала на земята,
докато е тичала.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че депозираната молба е основателна и следва да бъде постановено
издаването на заповед за защита, с налагането на мярката за закрила по чл.5,
ал.1, т.1 от ЗЗДН- а именно –задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие. Съдът намира, че с оглед на събраните по делото
доказателства, и след изслушване на страните, че мерките, постановени с
издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН, в т.ч. и мярката по чл.5, ал.1, т.2-
отстраняване на извършителя от съвместното обитавано жилище, не следва да бъдат налагани. Следва да се
отбележи, че такива искания има от страна на мол. Р.П., по чиято молба е
образувано настоящето дело, но такива изрични искания не са заявени пред съда
от страна на пострадалото лице- М.П..
Следва, на извършителя М. да
бъда наложена глоба в полза на държавата в размер на 200лв. Същата се налага
служебно от съда, във всички случаи на домашно насилие. Същият следва да бъде
осъден да заплати и сумата от 5лв- държавна такса за издаване на изпълнителен
лист, евентуално при невнасяне на глобата.
Следва на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН,
ответникът М., да бъде осъден да заплати сумата от 30лв.-държавна такса по
сметка на ПлРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за
установено, че на 21.03.2017г., в с.***, обл.Плевен, ответникът М.Л.М., с ЕГН **********, Е ИЗВЪРШИЛ акт на домашно насилие над
пострадалата М.Д.П., с ЕГН ********** .
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА по реда на ЗЗДН,
със следното съдържание: ЗАДЪЛЖАВА, на основание. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, извършителя
М.Л.М., ЕГН **********
***. ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо пострадалата М.Д.П., ЕГН **********,***. ***.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за постановените
мерки за закрила.
ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.4 и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, извършителя М.Л.М., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС: глоба в
размер на 200.00 лв., в полза на Държавата
и сумата от 30лв- държавна такса,
както и сумата от 5.00 лв.-държавна такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
ПРЕДУПРЕЖДАВА извършителя М.Л.М., ЕГН **********, на основание чл.21, ал.3, че при
неизпълнение на Заповедта на съда ЩЕ БЪДЕ ЗАДЪРЖАН от полицейския орган, констатирал
нарушението, за което ще бъде НЕЗАБАВНО уведомена Прокуратурата.
Препис от решението и от заповедта да се връчи на страните
Заповедта и решението на основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН и както и да се връчи
и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на страните РУ- Д.
Митрополия.
Решението може да бъде
обжалвано пред ПлОС, в 7-мо дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
З А П О В Е Д
№19
гр.Плевен, 20.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Председателят
на ХІІ-ти граждански състав на Плевенски районен съд – РАЛИЦА МАРИНСКА, въз основа на решение № 674/20.04.2017г. по
гр.д.№ 2081/2017г.,
разпореди да се издаде следната
З А П О В Е Д
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА, на основание чл.5 ал.1 от Закона
за закрила срещу домашното насилие, по отношение на пострадалата М.Д.П., ЕГН **********,
срещу извършителя М.Л.М., ЕГН **********,
както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, извършителя М.Л.М., ЕГН **********
***. ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо пострадалата М.Д.П., ЕГН **********,***. ***.
Тази Заповед
се издава на М.Д.П., ЕГН ********** с адрес: ***. ***.
На осн. чл. 21 ал.1 от ЗЗДН заповедта да се
изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника- РУ- Д. Митрополия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: