РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на четвърти
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 10326
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от „С.д.М.“ АД (в несъстоятелност) против Б.И.С.,
Д.Б.С. и Л.Д.Х., с която са предявени искове с правно основание чл. 40 от
Закона за задълженията и договорите и при условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и чл. 108
от Закона за собствеността и чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че с Решение №
194/30.06.2017 г. по т.д. № 246/2017 г. на Пловдивски апелативен съд била
обявена неплатежоспособността на „С.д.М.“ АД (в ликвидация), като била
определена дата на неплатежоспособността – 25.06.2004 г., открито било
производство по несъстоятелност, спряно било производството по ликвидация и
дружеството е обявено в несъстоятелност. С решението адв. Б. бил назначен като
временен синдик, а с Определение № 1857/14.11.2-17 г., постановено по т.д. №
597/2017 на Пловдивски окръжен съд бил назначен служебно за постоянен синдик на
дружеството. Твърди, че на 08.12.2006 г. „С.д.М.“ ООД чрез управителя си Б.С.Л.е
продал с Нотариален акт № 112, т. IV1 рег. № 3776, д. № 698/2006 г. от
08.12.2006 г. на Нотариус С.П., вписана в НК под № 344 на Б.И.С. следните
собствени на дружеството имоти:
1. 1/2 идеална част от поземлен имот
с планоснимачен номер № 835 от кв. 46 по плана на гр. София, местността
„Люлин-3“, целият с площ от 1533 кв.м., при съседи: УПИ III 792, V 788,
поземлен имот № 909 и поземлен имот № 984;
2. 1/2 идеална част от поземлен имот
с планоснимачен номер № 909, от кв. 46 по плана на гр. София, местността
„Люлин-3“, целият с площ от 1100 кв.м., при съседи: от две страни улици,
поземлен имот № 984 и поземлен имот № 835;
3. 1/2 идеална част от поземлен имот
с планоснимачен номер № 984 от кв. 46 по плана на гр. София, местността
„Люлин-3“, целият с площ от 800 кв.м., при съседи: улица, поземлен имот № 909 и
поземлен имот № 835;
4. 1/2 идеална част от поземлен имот
без планоснимачен номер, от кв. 46 по плана на гр. София, местността „Люлин-3“,
целият с площ от 40 кв.м., при съседи: поземлен имот № 909, УПИ III 792 и
поземлен имот № 835;
5. 1/2 идеална част от поземлен имот
без планоснимачен номер, от кв. 46 по плана на гр. София, местността „Люлин-3“,
целият с площ от 3 кв.м., при съседи: поземлен имот № 984 и УПИ V 788, за които
поземлени имоти, съгласно план за регулация, одобрен с Решение № 60 по протокол
№ 24/30.03.2001 г., което регулация не е приложена е отреден УПИ IV-835, 909,
984.
Твърди, че продажната цена била
240 000 лева, която била договорено да бъде получена, както следва: 20000
лева в деня на сделката след подписване на нотариалния акт, а останалата част е
следвало да бъде изплатена в срок от една година.
Ищецът твърди, че на 29.12. 2006 г.
„С.д.М.“ ООД чрез управителя си Б.С.Л.е продал на Б.И.С. с Нотариален акт №
177, т. V, рег. № 6534, д. № 817/2006 г. на Нотариус К.А., вписан в НК под №
152 следния имот: 1/2 идеална част от поземлен имот е планоснимачен номер №
2461 от кв. 46 по плана на гр. София, местността „Люлин-3“, целият е площ от
1002 (хиляда и два) кв.м. Поддържа, че продажната цена била уговорена в размер
на 100000 лева, която следвало да бъде платена в срок от 12 месеца, считано от
деня на сключване на договора предварително и напълно по банков път.
Твърди, че с Нотариален акт № 106,
т. I, рег. № 1529, д. № 92/2012 г. от 19.09.2012 г. на Нотариус С.П., вписана в
НК под № 344 Б.И.С. и съпругата му Д.Б.С. са продали на Л.Д.Х. недвижим имот,
придобит по време на брака им, а именно поземлен имот с идентификатор
68134.4361.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с
адрес гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин, с площ на имота по скица 4579 кв.м. с
номер по предходен план 2619, кв. 46. Продажната цена е била 120 000 евро
като цената била договорено да бъде платена по същия начин – до края на
годината еднократно или на вноски, в евро или в левовата равностойност по
банков път по сметка на продавача Б.И.С..
Поддържа, че договорите, сключени с Нотариален акт № 112,
т. IV, рег. № 3776, д. № 698/2006 г. от 08.12.2006 г. и Нотариален акт № 177,
т. V, рег. № 6534, д. № 817/2006 г. от 29.12.2006 г. са недействителни, тъй като
представляващия дружеството „С.д.М.“ ООД е действал във вреда на
представляваното дружество. Излага съображения, че с решение на общото събрание
на дружеството на 21.02.2005 г. бил изключен съдружника Г.П.Я., а Б.С.Л.бил
приет като съдружник с решение № 1111 от 21.11.2006 г., като със същото решение
бил вписан като управител заедно другите съдружници. Поддържа, че сделката е увреждаща, тъй като единият
управител на дружеството в качеството си на представител прехвърля имоти на
другия управител, като това е станало напълно безвъзмездно, тъй като не била
платена продажната цена. Посочва, че с прехвърлянето на имотите се целяло да
бъде невъзможно за изключения съдружник Я. да получи сумата от 1000000 лева –
стойност на неизплатения му дружествена дял. С извършената сделка се целяло да
се увреди дружеството ищец, като е налице сговор между представителя и трето
лице – купувач. Поддържа, при условията на евентуалност, че е налице абсолютна
симулация при сключването им, тъй като страните не са целели прехвърляне на
собствеността. Моли да бъде постановено решение, с което да се прогласи
нищожността на сделките, сключени с Нотариален акт № 112, т. IV, рег. № 3776,
д. № 698/2006 г. от 08.12.2006 г. на Нотариус С.П. и Нотариален акт № 177, т.
V, рег. № 6534/2006 г. от 29.12.2006 г. на Нотариус К.А. на основание чл. 40 от
Закона за задълженията и договорите. При условията на евентуалност, ако не се
установи, че исковете за нищожност на основание чл. 40 от Закона за
задълженията, моли да бъде признато за установено, че договорът е нищожен на
основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите поради абсолютната им
симулация. Молят да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на
процесните имоти, както и ответницата Л.Х. да бъде осъдена да предаде
владението върху имотите. Претендира направените по делото разноски.
С отговорите на исковата молба
ответниците Б.И.С., Д.Б.С. и Л.Д.Х. оспорват предявените искове. Поддържат, че
исковете са недопустими, тъй като липсвала процесуална легитимация на ищеца, а
така също и правен интерес от воденето му. Поддържат, че това не са отменителни
искове, предвидени в Търговския закон и в Закона за задълженията и договорите.
Разпоредбата на чл. 649 от Търговския закон давала право на синдика да
предявява само тези искове, поради което той няма право да предявява иск с
правно основание чл. от Закона за задълженията и договорите. Предявеният иск с
правно основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите, също не бил
такъв за попълване на масата на несъстоятелността, поради което и той се явява
недопустим. Поддържат, освен това, че „С.д.М.“ АД е било заличено на 25.03.2011
г. в търговския регистър чрез вписване под № 20110325095737. Заличаването на
това заличаване е било вписано едва на 13.10.2015 г. с вписване под №
20151013172145, като то имало сила само за напред и нямало обратна сила. Със
заличаването му дружеството е загубило всички права и задължения, поради което нямало
как със задна дата да бъдат възстановени правата на ищеца, които са изгубени в
резултат на първото заличаване. Заличено било и правото на иск на ищеца за
прогласяване на нищожност на процесните сделки. Недопустим били и исковете за
собственост на същите основания. Наред с изложеното, посочват, че исковете са
предявени извън сроковете, предвидени в чл. 649, ал. 1 от Търговския закон. По
същество оспорват предявения иск с правно основание чл. 40 и предявения при
евентуалност иск с правно основание чл. 26 от Закона за задълженията и
договорите, като не е налице увреждане на представляваното дружество. По
отношение на предявените искове за собственост заявяват, че е изтекла в тяхна
полза придобивна давност, като твърдят, че са осъществявали добросъвестно владение.
Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С договор за покупко – продажба от
08.12.2006 г., сключен с Нотариален акт № 112, т. IV, рет. № 3776, д. №
698/2006 г. на Нотариус С.П., с район на действие СРС, вписана в НК под № 344 „С.д.М.“
ООД, представлявано от Б.С.Л.е прехвърлил правото на собственост на Б.И.С.
следните недвижими имоти: 1. 1/2 идеална част от поземлен имот с планоснимачен
номер № 835 от кв. 46 по плана на гр. София, местността „Люлин-3“, целият с
площ от 1533 кв.м., при съседи: УПИ III 792, V 788, поземлен имот № 909 и
поземлен имот № 984; 2. 1/2 идеална част от поземлен имот с планоснимачен номер
№ 909, от кв. 46 по плана на гр. София, местността „Люлин-3“, целият с площ от
1100 кв.м., при съседи: от две страни улици, поземлен имот № 984 и поземлен
имот № 835; 3. 1/2 идеална част от поземлен имот с планоснимачен номер № 984 от
кв. 46 по плана на гр. София, местността „Люлин-3“, целият с площ от 800 кв.м.,
при съседи: улица, поземлен имот № 909 и поземлен имот № 835; 4. 1/2 идеална
част от поземлен имот без планоснимачен номер, от кв. 46 по плана на гр. София,
местността „Люлин-3“, целият с площ от 40 кв.м., при съседи: поземлен имот №
909, УПИ III 792 и поземлен имот № 835; 4. 1/2 идеална част от поземлен имот
без планоснимачен номер, от кв. 46 по плана на гр. София, местността „Люлин-3“,
целият с площ от 3 кв.м., при съседи: поземлен имот № 984 и УПИ V 788, за които
поземлени имоти, съгласно план за регулация, одобрен с Решение № 60 по протокол
№ 24/30.03.2001 г., което регулация не е приложена е отреден УПИ IV-835, 909,
984, целият с площ от 2794 кв.м., находящ с е в квартал 46. Страните са
уговорили, че цената на недвижимия имот е в размер на 240 000 лева, която
ще бъде изплатена, както следва: 20000 лева в деня на сделката след подписване
на нотариалния акт, а останалата част ще бъде изплатена от купувача на
продавача в срок до една година от сключване на договора.
С договор за покупко-продажба от
29.12.2006 г., сключен с Нотариален акт № 177, т. V, рег. № 10534, д. №
817/2006 г. на Нотариус К.А., с район на действие СРС, вписан в НК под № 152 „С.д.М.“
ООД чрез представляващия го управител Б.С.Л.е прехвърлил на Б.И.С. следния
недвижим имот 1/2 идеална част от поземлен имот е планоснимачен номер № 2461 от
кв. 46 по плана на гр. София, местността „Люлин-3“, целият е площ от 1002
(хиляда и два) кв.м. Страните са уговорили, че продажната цена е в размер на
100000 лева, платима в дванадесет месечен срок считано от датата на сключване
на договора. В нотариалния акт е посочена данъчна оценка на недвижимия имот в
размер на 10433,90 лева.
Видно от скица на поземлен имот №
15-632274-04.09.2019 г., със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК от процесните имоти е образуван поземлен имот с идентификатор
68134.4361.21.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от
което се установява, че имотите, предмет на Нотариален акт № 112, т. IV, рег. №
3776, д. № 698/08.12.2006 г. и
Нотариален акт № 177, т. V, рег. № 6534, д. № 817/29.12.2006 г. , попадат
изцяло в имот планоснимачен номер 21 в кадастралната основа на действащия
регулационен план, както и в отражение на УПИ I – за търговски център,
трафопост и подземни гаражи от кв. 46Б, по плана на гр. София, м. Люлин 3 част.
Към настоящия момент тези имоти са отразени като имот с идентификатор
68134.4361.21.
С договор за покупко-продажба от 19.09.2012
г., сключен с Нотариален акт № 106, т. I, рег. № 1529, д. № 92/2012 г. на
Нотариус С.П., с район на действие СРС, вписана в НК под № 344 Б.И.С. и Д.Б.С.
са прехвърлили на Л.Д.Х. притежаван в режим на СИО имот, а именно 1/2 идеална
част от поземлен имот с идентификатор 68134.4361.21 по кадастралната карта на
гр. София, който имот съгласно Нотариален акт № 112, т. IV, рег. № 3776, д. №
698/2006 г. и Нотариален акт № 177, т.
V, рег. № 6534, д. № 817/2006 г. представлява поземлени имоти с планоснимачни
номера 835, 909, 984, имот без планоснимачен номер, имот без планоснимачен
номер и имот 2461, всичките в квартал 46 по плана на гр. София, местността
„Люлин 3“ с обща площ по документ за собственост 4478 кв.м. за сумата от 120000
евро, която сума страните са уговорили, че ще бъде платена до края на годината
еднократно или на вноски в евро или в левова равностойност по банкова сметка ***
Б.И.С..
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от
която се установява, че цената по трите договора за покупко-продажба е платена
изцяло от купувачите.
С Решение № 5 от 23.03.2005 г. по
ф.д. № 17999/1994 г. е вписано в Регистъра на търговските дружества по партида
на „С.д.М.“ ООД изключване на съдружника Г.П.Я.. С Решение от 29.06.2005 г. по
ф.д. № 55/2005 г. по описа на СГС е отменено като незаконосъобразно решението,
прието на 21.02.2005 г. от Общото събрание на „С.д.М.“ ООД, като заличава в Регистъра
на търговските дружества изключването на съдружника Г.П.Я.. Решението е влязло
в сила на 05.06.2008 г.
С Решение № 1111 от 21.11.2006 г. по
ф.д. № 483/2005 г. по описа на Смолянски окръжен съд е вписано увеличаване на
капитала на дружеството на 130 000 лева, като е приет нов съдружник Б.С.Я.,
който е вписан и като управител на дружеството. Вписано е, че дружеството се
управлява и представлява от Б.И.С., В.П.Б.и Б.С.Л.заедно и поотделно.
С Решение № 194 от 30.06.2017 г. по
т.д. № 246/2017 г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив е обявена
неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на „С.д.М.“
(в ликвидация), определена е дата 25.06.2004 г. като начална дата на
неплатежоспособността, спряно е производството по ликвидация и е обявена
несъстоятелността на дружеството. Назначен е за временен синдик С.Е.Б.. С
Определение № 1857/14.11.2017 г. по т.д. № 595/2017 г. по описа на Окръжен съд
– гр. Пловдив служебно е назначен за постоянен синдик на „С.д.М.“ АД С.Е.Б..
Във връзка с установяване на
твърденията, свързани с обстоятелствата при сключване на договорите, са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.И. С. и Р.Б.Т.. В показанията
си свидетелят С. заявява, че е работил в „С.д.М.“ от 1997 до 2004-2005 г. като технически ръководител.
Заявява, че познава и Б.С.. Тогава имало имот бил празен парцел. Тогава Б.С.
бил управител, както и Г. Я.. Свидетелят заявява, че познава Л., Л.Х. и Х.В.С..Б.Л.
бил дърводелец в дружеството. Л.Х. се грижела за документите на фирмата за обектите
в Германия със службите по труда, а Х. С. бил партньор на дружеството –
подизпълнител в част „Хидроизолации и покриви“. След 2005 година съдружниците
се разделили по неприятен начин като имуществото останало приБ.С., включително
и процесния имот. Накрая имотът попаднал при Х..
В показанията си свидетелят Т.
установява, че е собственик и управител на „Б.“ ЕООД, което притежава 1/2
идеална част от имот № 2619 на кв. 46 на Люлин. Една част от имота била купена
2004 г. от С.д.М. а една част била купена от „Шел България%. Имало и част на
общината по сметки на регулация също през 2006 г. Заявява, че познава Б.С.,
който бил съсобственик на имота от 2006 – 2012 г. След 2012 г. имало
предложение съсобственикът да купи идеална част, които той притежава, но
свидетелят нямал интерес. Междувременно било установено, че има много тежка
инфраструктура под имота – голям канал, водопровод, електричество, кабели на
БТК и свидетелят загубил интерес да инвестира допълнителни средства в този
имот. Заявява, че през 2011 г. имало самонастанени търговци в имота и по този
повод заедно с Б.С. писали писмо до БТВ, за да отразят случая, до район Люлин,
правили срещи с ръководството на общината, за да се справят с тези търговци. По
предложение на общината било издадено разрешение да ограда на метални колци и С.
поставил такава ограда като строител. Към настоящия момент тази ограда била още
там. Известнво му било, че през 2018 г. имотът бил продаден.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Предмет на производството по делото
са искове с правно основание чл. 40 от Закона за задълженията и договорите и
при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите и чл. 108 от Закона за собствеността и чл. 124, ал. 1
от ГПК. С отговорите на исковата молба са направени възражения за недопустимост
на предявените искове.
Настоящият съдебен състав намира, че
исковете са допустими. Ищец в производството по делото е дружество, което е
обявено в несъстоятелност. Към датата на приключване на устните състезания няма
данни дружеството да е загубило своята правосубектност, респективно процесуална
дееспособност. Не е налице пречка то да предявява искове за защита на правата
си, включително и искове за установяване на недействителност на сделки, по
които е страна, както и да предявява искове за установяване на право на
собственост върху недвижими имоти. В този случай, дружеството се представлява в
производството по делото от назначен от съда синдик, който съгласно
разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Търговския закон участва в
производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име
дела.
В конкретния случай, исковете,
предмет на делото не са предвидените в чл. 647 от Търговския закон отменителни
искове, чието предявяване е ограничено със срокове срокове, доколкото не
попадат в нито една от предвидените в т. 1-6 хипотези.
Предвид на изложеното,
направените от ответниците възражения за недопустимост на предявените искове се
явяват неоснователни.
По предявения иск с правно
основание чл. 40 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно чл. 40 от Закона за
задълженията и договорите ако представителят и лицето, с което той договаря, се
споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за
представлявания. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от
това по делото да се установи, че е сключен договор във вреда на упълномощителя
и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания.
С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл.
154, ал. 1 от ГПК и доколкото в чл. 40 от Закона за задълженията и договорите
не е предвидена презумпция, че третото лице е действало недобросъвестно, ищецът
е следвало при условията на пълно и главно доказване да я установи, както и да
установи наличието на увреждане на неговите интереси, както и
недобросъвестността на представителя, както и знанието на третото лице.
При сключване на процесните договориБ.Л. е
действал като представител на дружеството, като той е действал в изпълнение на
съдружниците от 04.12.2006 г., като цената е определена от съдружниците. Видно
от представения нотариален акт предметът на договора, включително и
определената цена е съответен на взетото решение. Т.е. представляващият
дружеството се е съобразил с волята на съдружниците. Не се установява също
така, независимо че купувачът е бил съдружник в дружеството, каква е била целта
на сделката. Прехвърлянето на имота на трето лице е станало едва през 2012 г.
Към този момент, считано от м. юни 2008 г. е било отменено решението, с което е
бил изключен като съдружник Г. Я., чието вземане за изплащане на дружествен дял
според исковата молба е следвало да бъде удовлетворено с осребряване на
имущество на дружеството.
Неоснователен се явява и
предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите при условията на евентуалност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите нищожни са
договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва
съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните
договори.
Симулация
при сключване на договор е налице при опорочаване волеизявлението на страните
по него. Когато волята им е само да създадат привидни правни последици на
обвързаност, които не желаят, симулацията е абсолютна, а когато искат да
бъдат обвързани по начин, различен от посочения в сключения договор,
симулацията е относителна. С исковата молба ищецът е въвел твърдения, че процесните
договори, сключени с Нотариален акт № 112 от 08.12.2006 г. и Нотариален акт №
177/29.12.2006 г. са
сключени без страните да са желали настъпване на правните последици, т.е че не
са желали собствеността върху процесните имоти да премине в патримониума на
купувача Б.С. и съпругата му Д.С..
Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че действителната
воля на страните по договора е била да не настъпят последиците от сключването
му, като целта е била да се създаде само привидност, че собственик на
процесните имоти е Б.С. и Д.С., а
действителен собственик на дружеството да остане „С.д.М.“ ООД. В тежест на
ищеца е било да установи каква е била действителната воля на страните. Доказателства
в тази насока не са ангажирани.
Следователно предявеният иск с
правно основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 17 от Закона за задълженията и
договорите се явява неоснователен.
С оглед неоснователността на
предявените искове с правно основание чл. 40 и чл. 26, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите съдът не дължи произнасяне по предявените при
условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 108 от
Закона за собствеността.
С оглед разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците сумата
от по 3600 лева, представляващи направени по делото разноски.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Д.М.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление ***, чрез синдик адвокат С.Е.Б. против Б.И.С., ЕГН-**********
и Д.Б.С., ЕГН-**********,*** иск с правно основание чл. 40 от Закона за
задълженията и договорите за признаване за установено, че договор за
покупко-продажба, сключен на 08.12.2006 г. с Нотариален акт № 112, т. IV, рег.
3776, д. № 698/2006 г. на Нотариус С.П. и договор за покупко-продажба, сключен
на 29.12.2006 г. с Нотариален акт № 177, т. V, рег. № 6534, д. № 817/2006 г. на Нотариус К.А.са
недействителни, по отношение на „С.д.М.“ АД (в несъстоятелност), тъй като
представляващия дружеството управител Б.С.Л.и
купувачът са действали във вреда на представляваното лице като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „С.Д.М.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление ***, чрез синдик адвокат С.Е.Б. против Б.И.С., ЕГН-**********
и Д.Б.С., ЕГН-**********,*** иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите за прогласяване на нищожността на договор
за покупко-продажба, сключен на 08.12.2006 г. с Нотариален акт № 112, т. IV,
рег. 3776, д. № 698/2006 г. на Нотариус С.П. и договор за покупко-продажба,
сключен на 29.12.2006 г. с Нотариален акт № 177, т. V, рег. № 6534, д. № 817/2006 г. на Нотариус К.А.като привидени поради абсолютна симулация като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГРЕЖДАНЕ предявените при условие на евентуалност искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от „С.Д.М.“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление
***, чрез синдик адвокат С.Е.Б. против Б.И.С., ЕГН-**********
и Д.Б.С., ЕГН-**********,*** с искане да бъде признато за установено, че
ищецът е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
68134.4361.21 по кадастралната карта на гр. София, който имот съгласно
Нотариален акт № 112, т. IV, рег. № 3776, д. № 698/2006 г. и Нотариален акт № 177, т. V, рег. № 6534, д.
№ 817/2006 г. представлява поземлени имоти с планоснимачни номера 835, 909,
984, имот без планоснимачен номер, имот без планоснимачен номер и имот 2461,
всичките в квартал 46 по плана на гр. София, местността „Люлин 3“ с обща площ
по документ за собственост 4478 кв.м., както и иск с правно основание чл. 108
от Закона за собствеността против Л.Д.Х., ЕГН-**********,*** за
осъждането й да предаде владението върху този имот поради неоснователност на
главните искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
„С.Д.М.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление ***, чрез синдик адвокат С.Е.Б. да заплати на Б.И.С., ЕГН-**********
*** сумата от 3600 лева,
представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
„С.Д.М.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление ***, чрез синдик адвокат С.Е.Б. да заплати на Д.Б.С., ЕГН-**********,***
от 3600 лева, представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
„С.Д.М.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление ***, чрез синдик адвокат С.Е.Б. да заплати на Л.Д.Х., ЕГН-**********,*** сумата от 3600 лева, представляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „С.Д.М.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдик адвокат
С.Е.Б. да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 3431,42 лева, представляваща
дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: