Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 18.10.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                           

 Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1476/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адвокат Д.С. ***, в качеството му на упълномощен представител на С.К., турски гражданин, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 38-0000845/03.07.2019 г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе, с което за нарушение по чл.6, §.1 от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/, вр. чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАПр/ и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, на осн. чл.93б, ал.1, т.2 от ЗАПр му било наложено наказание “Глоба”, в размер на 300.00 лв., а за нарушение по чл.7, §.1 от AETR, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, на осн. чл.93б, ал.4, т.2 от ЗАПр му било наложено наказание “Глоба”, в размер на 300.00 лв.

Жалбоподателят  моли съда да отмени  наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

          Ответникът по жалбата редовно призовани не изпращат процесуален представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят редовно призован не се явява. Не се явява и упълномощеният процесуален представител. Постъпили са писмени бележки от последния, в които излага аргументите си за отмяна на наказателното постановление.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 02.07.2019 г., около 18.10 ч., жалб. С.К. управлявал товарен автомобил “ДАФ” с румънски рег. № В 270 МЕН към “Дунав мост”, в посока за напускане на Република България. По същото време, на ГКПП “Дунав мост”, свид. Д.Д. и Д. Д. – инспектори в Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе осъществявали контрол по спазване правилата за автомобилните превози. В 18.20 ч. те спрели за проверка автомобила управляван от жалбоподателя и му извършили проверка. Констатирали, че водач на автомобила е жалб. К. и същият е турски гражданин. В хода на проверката проверяващите установили, че с превозното средство се извършва международен превоз на товар от Р.Турция за Р.Румъния, попадащ в обхвата на Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR). Установили също така, че товарният автомобил е оборудван с изправен и действащ дигитален тахограф, след което от жалбоподателя била  изискана картата му за водач.

          При разчитане показанията записани върху дигиталната карта на водача К. и извеждане на разпечатки, служителите на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе констатирали, че за дата 02.07.19 г., в рамките на 24 часа, водачът е управлявал превозното средство общо 10 часа и 06 минути, като по този начин е превишил регламентираното време за управление от максимум девет часа, в рамките на един 24-часов период, със 66 минути. Установили също така, че на същата дата, в рамките на същите 24 часа, водачът управлявал без прекъсване около пет часа и петнадесет минути, а след това още четири часа и петдесет минути, като по този начин превишил на два пъти регламентираното време за непрекъснато управление от 04ч. и 30 мин. съответно с 46 и с 20 минути.

          С оглед установеното, свид. Д. приел, че жалб. К. е допуснал две нарушения - по чл.6, §.1 от AETR, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО и по чл.7, §.1 от AETR, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, за които му съставил акт.

Въз основа на този акт, Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за първото нарушение и на осн. чл.93б, ал.1, т.2 от ЗАПр, наложил на жалб. К. наказание “Глоба”, в размер на 300.00 лв., а за второто, на осн. чл.93б, ал.4, т.2 от ЗАПр – глоба в размер на 300.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. Правилно и достатъчно ясно били посочени в цифрово изражение нарушените правни норми .

От събраните по делото доказателства се установява, че производството по съставяне и връчване на АУАН и издаване и връчване на наказателното постановление било проведено в присъствието на преводач от български на турски и обратно. Установява се от показания на свид. Д. , както и от отразеното в приобщената по делото декларация на преводача, че жалбоподателя разбрал в извършването на какви нарушения е обвинен, разяснени му били правата и му била дадена възможност да изложи възражения по акта или да представи доказателства по посочените нарушения.

 

По отношение нарушението по т.1 от НП:

От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава на нарушението по чл.6, §.1, изр.2 от AETR е осъществен от обективна и субективна страна от С.К.

 

 

 

 

Съобразно цитираната разпоредба, дневното време на управление, както е определено в член 1, буква "т" от тази спогодба /"дневно време на управление" е общата продължителност на времето на управление между края на една дневна почивка и началото на следващата дневна почивка или между дневна почивка и седмична почивка/, не може да превишава 9 часа. Това време може да бъде удължено до най-много 10 часа не повече от два пъти седмично.

 

 

 

 

От събраните по делото доказателства - показанията на свид. Д. и приобщените разпечатки от картата на водача К. за процесната дата, безспорно се установи, че за дата 02.07.19 г., в рамките на 24 часа, водачът е управлявал превозното средство общо 10 часа и 06 минути, като по този начин е превишил регламентираното време за управление от максимум девет часа, в рамките на един 24-часов период, със 66 минути.

 

 

 

 

Следователно водача на автомобила - жалб. К. не изпълнил задължението си, вменено му от цитираната по-горе разпоредба, да управлява превозното средство не повече от 9 часа, между края на една дневна почивка и началото на следващата дневна почивка.

 

 

 

 

При несъмнената установеност на това нарушение, същото правилно е подведено под санкционната норма на чл. 93б, ал.1, т.2 от ЗАПр, в съответствие с който на С.К. е наложено предвиденото наказание - "Глоба" в абсолютно определеният му размер - 300.00 лв.

 

По отношение нарушението по т.2 от НП:

От събраните по делото доказателствата  се установява по несъмнен начин, че състава и на нарушението по чл.7, §.1 от AETR е осъществен от обективна и субективна страна от С.К..

От събраните по делото доказателства  - показанията на свид.Д. и приобщените разпечатки от картата на водача К. за процесната дата, безспорно се установи, че С.К. е управлявал процесното превозно средство в продължение на около пет часа и петнадесет минути, без прекъсване за почивка.

Следователно водача на автомобила – жалб. К. не изпълнил задължението си, вменено му от цитираната по-горе разпоредба, да ползва почивка в размер на минимум 45минути, след всеки четири часа и половина управление. Като за тази дата превишението на непрекъснатото управление е в границите между 30 и 90 минути.

И за това нарушение правилно е приложена санкционната норма на чл.93б, ал.4, т.2 от ЗАПр, в съответствие с който на К. е наложено предвиденото наказание - "Глоба" в абсолютно определеният му размер – 300.00 лв.

 

По изложените съображения обжалваното наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

         

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно постановление № 38-0000845/03.07.2019 г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе, с което нарушение по чл.6, §.1 от Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, вр. чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, на осн. чл.93б, ал.1, т.2 от ЗАПр на С.К., турски гражданин, род. на *** г. в Р.Турция, било наложено наказание “Глоба”, в размер на 300.00 лв., а за нарушение по чл.7, §.1 от AETR, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, на осн. чл.93б, ал.4, т.2 от ЗАПр му било наложено наказание “Глоба”, в размер на 300.00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

      Районен съдия: