Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
08.06.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Ели
Гигова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 4444 по
описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 290447 от 02.12.2019 г. по гр.д. № 1442/2018 г. Софийски
районен съд, 151 състав осъдил М.Й., родена на *** г., и Р.Б., роден на *** г.,
да заплатят при равни квоти от по 1/2 на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сума в размер на 5 567.34 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 08.01.2015 г. – 30.04.2017 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, бул.
„*******, аб. № 023159, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда на 08.01.2018 г. до окончателното й
погасяване, и сумата от 110.48 лв. –
главница за дялово разпределение, и отхвърлил като неоснователен частично иска
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за разликата над
5 567.34 лв. до пълния предявен размер от 7 449.91 лв. и за периода
01.05.2014 г. - 07.01.2015 г., както и изцяло - исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 1 081.01 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.10.2015 г. до 31.10.2017 г., и за сумата 19.00 лв. – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата 493.28 лв. – разноски по
делото. Решението е постановено при участието на „М.Е.“ ООД, като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Неправилно СРС приел, че задълженията на ответника за периода от м.
05.2014 г. до 07.01.2015 г. са погасени по давност. За периода 01.05.2014 г. -
30.04.2015 г. ищецът претендирал сума по обща фактура № **********/31.08.2015
г., която била издадена след приключване на отоплителния сезон 2014/2015 г.,
въз основа на извършените отчети и изравнителната сметка от ФДР. Съгласно чл.
32, ал. 1/чл. 33 от ОУ от 2014 г., в сила от 14.03.2014 г., клиентът изпадал в
забава за плащане след изтичане на 30-дневен срок от датата на публикуване на
общата фактура на интернет страницата на продавача. В случая общата фактура
била публикувана на 15.09.2015 г., във връзка с което имало издадени
констативни протоколи, от което следвало, че счетоводният падеж на фактурата настъпвал
на 15.10.2015 г. С подаване на исковата молба на 08.01.2018 г. давността била
прекъсната, поради което неправилен бил изводът на първостепенния съд за
погасяване по давност на част от вземанията. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала от
топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, одобрени от
КЕВР. Като се позовава на неотносими към процесния период Общи условия от 2008
г. въззивникът поддържа, че с клаузата на чл. 33 бил определен редът и срокът,
в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми – 30-дневен
след изтичане на периода, за който се отнасят; Съгласно чл. 32 и чл. 33 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила от 14.03.2014 г., клиентите били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача, като лихва за забава не
се начислявала върху прогнозните вноски, а върху сумата по общата фактура след
изтичане на 30-дневния срок от публикуването й. Твърди, че във връзка с
удостоверяването на публикуването на интернет страницата за дължими суми били
съставени констативни протоколи по чл. 593 ГПК на съответните дати, като в нито
един етап от първоинстанционното производство на ищеца не било указано да ги представи
като доказателство. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваните
части, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с
което да уважи предявените искове. Претендира разноските по делото, вкл.
юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемите страни М.Й. и Р.Б.,
чрез назначения им по реда на чл. 48, ал. 2 ГПК собен представител адв. И.И. от САК са
депозирали писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорват
жалбата и молят съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните
части като правилно.
Третото лице помагач на ищеца – „М.Е.“ ООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и субективно
пасивно съединени осъдителни искове, предявени срещу М.Й. и Р.Б., граждани на
Израел, както следва:
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 7 449.91 лв. -
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за
периода м. 05.2014 г. – м. 04.2017 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София,
бул. „*******, аб. № 023159, като от всеки от
ответниците се претендира 1/2 от главницата, или по 3 724.95 лв.;
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 1 081.01 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.10.2015
г. - 31.10.2017 г., като от всеки от ответниците се претендират по 540.50 лв.;
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 110.48 лв. - главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода м. 05.2014 г. – м. 04.2017 г., като от всеки от ответниците се
претендират по 55.24 лв., и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 19.00 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.10.2015
г. - 31.10.2017 г., като от всеки от ответниците се претендират по 9.50 лв.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба в съда на 08.01.2018 г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответниците
чрез назначения им по реда на чл. 48, ал. 2 ГПК особен представител са оспорили
предявените искове по основание и размер, като са релевирали и евентуално
възражение за погасяване по давност на част от вземанията.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият
състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията
в жалбата следва да бъде потвърдено в обжалваните части по следните
съображения:
Съобразно въведения с въззивната жалба предмет на въззивна проверка, спорни
пред настоящата инстанция са само въпросите погасени ли са по давност част от вземанията
на ищеца за главница за топлинна енергия, както и дължат ли ответниците лихви
за забава върху главницата за топлинна енергия и върху главницата за дялово
разпределение.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк.д.
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните дружества
съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна погасителна давност. Задълженията на потребителите за
плащане стойността на доставената топлинна енергия са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а съгласно ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск. В
случая исковете са предявени на 08.01.2018 г., от която дата давността е
прекъсната и е спряла да тече – чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
Противно на поддържаното в жалбата, в процесния период м. 05.2014 г. – м.
04.2017 г. не са били приложими ОУ от 2008 г. Приложими към договорните
отношения между страните са били Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в
сила от 12.03.2014 г., и сега действащите Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.
Относими към периода, за който се твърди
вземанията да не са погасени по давност, са общите условия от 2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези
общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В чл. 32, ал. 2 е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването
на интернет страницата на продавача. Според чл. 33, ал. 4, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Настоящият въззивен състав намира, че по
своята правна същност публикуването на дължимите суми на интернет страницата на
топлопреносното дружество представлява покана от кредитора до длъжника. Задълженията
за месечни вноски възникват след изтичането на съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия - всяка доставка поражда вземане за
месечна вноска. Публикуването на ежемесечните фактури, отразяващи месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г.
и на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя покана за изпълнение, т.е. от
волята на кредитора зависи кога да поиска изпълнение. Следователно за задълженията, възникнали при действието на ОУ от 2014 г., давността
започва да тече от датата на възникването им - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Ето защо задълженията за периода от м. 05.2014
г. до м. 12.2014 г. включително са погасени по давност.
Неоснователен е доводът на въззивника, че вземанията за главница за
топлинна енергия за посочения период не били погасени по давност предвид
издадената от ищеца на основание чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г. обща фактура №
**********/31.08.2015 г., в която е посочен срок за плащане 15.10.2015 г. Издаването
на общата фактура не променя предвидения в ОУ от 2014 г. начин за определяне на
падежа на месечните задължения – отправяне на покана от кредитора чрез
публикуване на фактурите на интернет страницата му. Общата фактура обективира
месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на уредите за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване
на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от клиента,
респ. изваждане на сумите за връщане на клиента. Въз основа на общата фактура,
отчитаща резултата от изравнителната сметка, би могло да възникне ново вземане
за ищеца само в случай, че изравнителният резултат е сума за доплащане. В
случая от приетото в първата инстанция и неоспорено от страните заключение на
СТЕ се установява, че непогасените по давност вземания за периода м. 01.2015 г.
– м. 04.2017 г. са в размер на 5 567.34 лв., като макар вещото лице да е
посочило начален момент 08.01.2015 г., видно от таблица 3 към заключението е,
че в размера на главницата са включени всички начислени суми за м. 01.2015 г. Ето
защо в обжалваната отхвърлителна част за главницата за топлинна енергия
решението следва да бъде потвърдено.
За да отхвърли акцесорния иск за лихви за забава върху главницата за
топлинна енергия районният съд е приел, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като изпадат
в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на
топлинната енергия в 30-дневен срок от публикуване на общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Ищецът не е
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките за
процесните задължения на интернет страницата си, поради което съдът приел за
недоказан факта на изпадане на ответниците в забава. По отношение на акцесорния
иск за лихви за забава върху главницата за дялово разпределение районният съд приел,
че в ОУ не е предвиден срок за плащане на цената на услугата дялово
разпределение, а ищецът не е представил доказателства за отправена покана за
плащане, поради което и този акцесорен иск е неоснователен.
Единственият относим към тези мотиви довод във въззивната жалба е във връзка с доказването на факта на изпадане
в забава – въззивникът е навел оплакване, че районният съд не му указал, че
следва да представи констативни протоколи относно датата на публикуване на
общите фактури на интернет страницата на дружеството. Този довод е
неоснователен. С доклада по делото районният съд е указал на ищеца, че негова е
тежестта да докаже факта на изпадане в забава, но ищецът не е предприел никакви
процесуални действия във връзка с указанията. Съдът няма задължение да указва
на страната дали от представените доказателства се установява даден факт, още
по-малко – да й указва с какви конкретни доказателствени средства следва да го
докаже. Наведените в жалбата твърдения във връзка с момента на изпадане в
забава съгласно ОУ от 2008 г., както и относно предходни ОУ от 2002 и 2005 г.,
нямат връзка с мотивите на районния съд за отхвърляне на акцесорните искове, а
са и напълно неотносими за спора. Поради това първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено и в частите, с които са отхвърлени акцесорните
искове.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемите не се претендират, поради което разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 290447 от 02.12.2019 г., постановено по гр.д. № 1442/2018 г. на
Софийски районен съд, 151 състав в обжалваните отхвърлителни части.
В необжалваните осъдителни части решението по гр.д. № 33771/2018 г. на
Софийски районен съд, 159 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „М.Е.“ ООД, ЕИК *********, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.”
ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.