№ 1291
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100509084 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 9364 от 20.05.2024 г., постановено по гр. д. № 43649/2022 г. по описа на
СРС, 118- ти състав, е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК от
И. Д. С. и Г.Ц.С., починала в хода на процеса и заместена от наследника по закон И. Д. С.,
срещу „Топлофикация София“ ЕООД за установяване на недължимост на сумата 6605,65
лева – главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.11.2011 г., сумата от 884,57 лв. – мораторна лихва, както и
сумата от 514,51 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д.№ 16349/2011 г. по описа на СРС, 84 състав, въз основа на който е образувано изп. д. №
20128440400153 от ЧСИ С.Я..
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца И. Д. С.. В жалбата
са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на
материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че последното
валидно извършено изпълнително действие по изпълнително дело № 20128440400153 по
описа на ЧСИ С.Я. е извършено на 26.01.2017 г., като следващото изпълнително действие по
делото е налагане на запор от 14.04.2019 г., което обаче не е валидно изпълнително действие,
тъй като е извършено по прекратено изпълнително производство съгласно разпоредбата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С оглед на изложеното се поддържа, че в настоящия случай
1
погасителната давност за процесните вземания е започнала да тече с последното валидно
изпълнително действие от 26.01.2017 г. и е настъпила на 26.01.2022 г. Сочи се, че доколкото
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то всички
изпълнителни действия, извършени по делото след 26.01.2022 г., са извършени по
прекратено дело и не са прекъснали настъпването на погасителната давност. Излагат се
твърдения, че първоинстанционният съд погрешно е посочил, че с разпореждане от
23.01.2019 г. ЧСИ е наложил запор, тъй като от представеното по делото изпълнително дело
е видно, че на посочената дата няма извършено изпълнително действие, а дори да се приеме,
че такова е извършено, то разпореждането на ЧСИ не е от естество да възпрепятства
настъпването на перемпция. Навежда се, че неправилни са изводите на СРС, че без значение
е дали при настъпила перемпция по изпълнителното дело съдебният изпълнител е образувал
ново изпълнително дело. Поддържа се, че дори да се приеме, че в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение давност не е текла, то отново погасителната давност за процесните
вземания е настъпила. Моли се съдът да отмени обжалваното решение. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд установява следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
2
основания по чл. 237 ГПК /отм./. По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал.
2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо
че съдебно дирене не се провежда /така определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. №
886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е
издаден изпълнителен лист от 06.01.2012 г. по ч. гр. д. № 16349/2011 г. по описа на СРС, 84-
ти състав, с който на длъжника е разпоредено да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 6 605,65 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия, ведно със
законната лихва върху главницата от 03.11.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от
884,57 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2008 г. до 07.10.2011 г.,
както и сумата от 514,51 лева, представляваща разноски по делото, а именно: държавна
такса в размер на 149,80 лева и 364,71 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.11.2011 г. по ч. гр. д. № 16349/2011 г. по описа на
СРС, 84- ти състав.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект по отношение на
изпълняемото право, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като се преклудира
възможността длъжникът да релевира възражения за недължимост на сумите, предмет на
заповедта за изпълнение, основани на факти, възникнали до изтичане на срока за
възражение, поради което се получава ефект на разрешен спор за съществуване на вземане и
новата давност е пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на
заповедта за изпълнение. Ето защо, течението на погасителната давност следва да бъде
преценено от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение. Доколкото по
настоящото дело не са представени доказателства за връчване на същата на длъжника, то
следва да се приеме, че процесната заповед за изпълнение е влязла в сила най- късно на
06.01.2012 г. – датата на издаване на изпълнителния лист.
Не е спорно между страните във въззивното производство, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист
от 06.01.2012 г. по ч. гр. д. № 16349/2011 г. по описа на СРС, 84- ти състав е образувано
изпълнително дело № 20128440400153/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я..
Във въззивната жалба са изложени съображения, че така образуваното изпълнително
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради настъпила
перемпция, поради което извършените след прекратяването му изпълнителни действия не
произвеждат правно действие, т. е. не са от естество да прекъснат давността и същата е
започнала да тече с прекратяване на производството. По така изложените доводи
настоящата инстанция намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
3
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК
настъпва ex lege с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие,
насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо дали това действие е
поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е обективен, т. е. при всяко
положение с изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция“. Същият смисъл се извлича от разясненията,
дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Разпоредба на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е насочена към стимулиране на
взискателите, тъй като бездействието на съдебния изпълнител да изпълни поискано
действие или да предприеме действие, за което е овластен, е бездействие на самия взискател,
който е заинтересованият да следи за движението на производство и трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес. В този смисъл чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК свързва прекратяването на изпълнителното дело с пасивно поведение на взискателя –
същият да не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от две години. При
наличие на надлежно искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия е без
значение дали ЧСИ реално е предприел действията.
В настоящия случай по делото се установява, че след образуване на изпълнителното
дело на 20.01.2012 г. непрекъснато е инициирано извършването на действия по
изпълнението от страна на взискателя с искания за прилагане на определени изпълнителни
способи – на 19.06.2012 г. е наложен запор върху вземания на длъжника по банкови сметки в
„Банка ДСК“ ЕАД; на 11.07.2012 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост
на длъжника; на 29.08.2012 г. е насрочен опис и оценка на възбранения недвижим имот,
собственост на длъжника; на 19.10.2012 г. е насрочен опис и оценка на възбранения
недвижим имот, собственост на длъжника; на 02.04.2014 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника; на 05.11.2014 г. е насрочен опис и оценка на възбранения
недвижим имот, собственост на длъжника; на 15.06.2015 г. взискателят е депозирал молба с
искания за извършване на справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото
възнаграждение/пенсията на длъжника, както и за налагане на запор върху вземания на
длъжника по банкови сметки; на 03.11.2015 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника; на 26.01.2017 г. взискателят е депозирал молба с искания за
налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки и върху трудовото
възнаграждение/пенсията на длъжника; на 23.01.2019 г. е насрочен опис и оценка на
движими вещи, собственост на длъжника; на 15.04.2019 г. е наложен запор върху вземания
на длъжника по банкови сметки в „Райфайзенбанк България“ ЕАД; на 20.11.2019 г.
взискателят е депозирал молба с искания за извършване на справка в НАП с оглед налагане
на запор върху трудовото възнаграждение/пенсията на длъжника, както и за насрочване на
опис на движими вещи, собственост на длъжника; на 09.11.2021 г. взискателят е депозирал
молба с искания за извършване на справка в РБСС за банковите сметки и сейфове на
4
длъжника и налагане на запор върху откритите такива, за извършване на справка в НОИ за
действащи трудови договори на длъжника с оглед налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, както и за насрочване на опис и оценка на собствените на
длъжника движими вещи; на 10.01.2022 г. е насрочен опис и оценка на движими вещи,
собственост на длъжника.
В хода на процесното изпълнително производство длъжникът Д.С. е починал, като с
разпореждане на ЧСИ С.Я. от 19.01.2022 г. изпълнителното производство е спряно на
основание чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК.
След изискване и съответно снабдяване с удостоверение за наследници на Д.С. с
разпореждане от 12.04.2022 г. ЧСИ С.Я. е разпоредил да се изпратят съобщения на
наследниците на починалия длъжник – Г.Ц.С. и И. Д. С., като същите следва да посочат в
едномесечен срок дали приемат наследството. С молба от 30.05.2022 г. процесуалният
представител на наследниците адв. И.В. е заявил, че последните са приели наследството на
починалия длъжник, в резултат на което производството по изпълнителното дело е
възобновено и с разпореждане от 01.06.2022 г. ЧСИ С.Я. е конституирал на основание чл.
429 ГПК като длъжници по делото наследниците на Д.С. – И. С. и Г.С..
На 02.09.2022 г. е наложен запор върху вземания на длъжника Г.С. по банкови сметки
в „Юробанк България“ АД и върху трудовото възнаграждение и вземанията на длъжника И.
С. по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД. На 04.11.2022 г. е наложен запор върху
вземанията на длъжника И. С. по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и в „Юробанк
България“ ЕАД, а на 08.11.2022 г. е наложен запор върху леки автомобили, собственост на
длъжника И. С..
Предвид изложеното, по делото не се установяват предпоставките на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, а именно взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия за
период от две години. Ето защо, релевираните във въззивната жалба доводи за настъпила
перемпция се явяват неоснователни.
Отделно от горното, за пълнота следва да се посочи, че според т. 3 от ТР №
2/04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК, ВКС погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В този смисъл прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към
прекъсването на погасителната давност.
На следващо място, във въззивната жалба са релевирани доводи за изтекла
погасителна давност, които настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 116, б. „в)“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето
5
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Според същото Тълкувателно решение в изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни
способи/. С оглед на това е възприето разрешението, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Предвид
изложеното в цитираното Тълкувателно решение е посочено, че Постановление на Пленума
на Върховния съд № 3/1980г. следва да се счита за изгубило сила.
Във връзка с горното в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС е
прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
В конкретния случай към момента на приемането на ТР № 2/26.06.2015 г.
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на 06.01.2012 г.
изпълнителен лист, е било висящо. Следователно до 26.06.2015 г. давност не е текла. Това е
така, защото при съвкупна преценка на събраните в производството писмени доказателства
и в съответствие с цитираната по- горе задължителна съдебна практика приложение следва
да намери Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което
погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес за принудителното
осъществяване на вземането. Приложение следва да намери и ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.
д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, според което погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило
сила ППВС № 3/1980 г. В този смисъл и досежно процесното вземане петгодишната давност
е започнала да тече от 26.06.2015 г., като същата е следвало да изтече на 26.06.2020 г.
Във връзка с горното по делото се съдържат данни, че в хода на производството и по-
6
конкретно – след 26.06.2015 г., са предприемани множество действия за принудително
изпълнение на вземането, които са прекъсвали давността.
На 03.11.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Според цитираната по- рано т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС налагането на запор прекъсва давността.
На 26.01.2017 г. взискателят е депозирал молба с искания за налагане на запор върху
вземанията на длъжника по банкови сметки и върху трудовото възнаграждение/пенсията на
длъжника. Във връзка с молбата ЧСИ е предприел процесуални действие, като на 15.04.2019
г. е наложен запор върху вземания на длъжника по банкови сметки в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД – изпълнително действие, прекъсващо давността. Следва да се посочи още,
че преди налагане на посочения запор – на 23.01.2019 г., ЧСИ е насрочил опис и оценка на
движими вещи, собственост на длъжника.
На 20.11.2019 г. и на 09.11.2021 г. взискателят е депозирал молби с искания за
извършване на справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото
възнаграждение/пенсията на длъжника и за насрочване на опис на движими вещи,
собственост на длъжника, както и съответно за извършване на справка в РБСС за банковите
сметки и сейфове на длъжника и налагане на запор върху откритите такива, за извършване
на справка в НОИ за действащи трудови договори на длъжника с оглед налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника и за насрочване на опис и оценка на
собствените на длъжника движими вещи.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността/ и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова, ако искането от кредитора
е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане. В тази връзка, въпреки че в кориците на
процесното изпълнително дело не се съдържат данни ЧСИ да е предприел отделни
процесуални действия в изпълнение на исканията на взискателя, обективирани в посочените
по- горе две молби, то с оглед на изложеното давността е била прекъсната с искането от дата
7
09.11.2021 г.
Както вече беше посочено, по делото се установява, че в хода на процесното
изпълнително производство длъжникът Д.С. е починал, като с разпореждане на ЧСИ С.Я. от
19.01.2022 г. изпълнителното производство е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл.
229, ал. 1, т. 2 ГПК. След установяване на наследниците на починалия длъжник
производството е възобновено, като с разпореждане от 01.06.2022 г. ЧСИ С.Я. е
конституирал на основание чл. 429 ГПК като длъжници по делото наследниците на Д.С. – И.
С. и Г.С..
След възобновяване на спряното изпълнително производство и конституиране на
наследниците на починалия длъжник са извършени последващи изпълнителни действия,
прекъсващи давността: на 02.09.2022 г. е наложен запор върху вземания на длъжника Г.С. по
банкови сметки в „Юробанк България“ АД и върху трудовото възнаграждение и вземанията
на длъжника И. С. по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД; на 04.11.2022 г. е наложен запор
върху вземанията на длъжника И. С. по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и в „Юробанк
България“ ЕАД, а на 08.11.2022 г. е наложен запор върху леки автомобили, собственост на
длъжника И. С..
Предвид всичко изложено дотук погасителната давност не е изтекла към момента на
предявяване на исковата молба – 25.05.2022 г. Ето защо, предявеният иск е неоснователен.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено на основание чл. 271,
ал. 1, пр. 1 ГПК. С настоящото съдебно решение следва да бъде отстранена и явната
фактическа грешка, допусната от първата инстанция в диспозитива на решението досежно
правно- организационната форма на ответника – вместо вярната правно- организационна
форма „ЕАД“ е посочена погрешната „ЕООД“.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. Ето защо, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сума в размер на 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9364 от 20.05.2024 г., постановено по гр. д. №
43649/2022 г. по описа на СРС, 118- ти състав, с което е отхвърлен предявеният от И. Д. С.,
ЕГН: **********, с адрес: с. Лозен, ул. „******* и Г.Ц.С., ЕГН: **********, починала в хода
на процеса и заместена от наследника по закон И. Д. С., срещу „Топлофикация София“ ЕАД
/при допусната явна фактическа грешка в диспозитива на решението досежно правно-
8
организационната форма на ответника – вместо вярната правно- организационна форма
„ЕАД“ е посочена погрешната „ЕООД“/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б отрицателен установителен иск с правна
квалификация по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че И. Д. С., ЕГН: **********, с
адрес: с. Лозен, ул. „******* и Г.Ц.С., ЕГН: **********, починала в хода на процеса и
заместена от наследника по закон И. Д. С., не дължат на „Топлофикация София“ ЕАД /при
допусната явна фактическа грешка в диспозитива на решението досежно правно-
организационната форма на ответника – вместо вярната правно- организационна форма
„ЕАД“ е посочена погрешната „ЕООД“/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 6 605,65 лева, представляваща
главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата от
03.11.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от 884,57 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 31.08.2008 г. до 07.10.2011 г., както и сумата от 514,51 лева,
представляваща разноски по делото, за които вземания е издаден изпълнителен лист от
06.01.2012 г. по ч. гр. д. № 16349/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 84- ти състав и
е образувано изпълнително дело № 20128440400153 от 2012 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. №
844 КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА И. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: с. Лозен, ул. „******* да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9