№ 1509
гр. Варна, 22.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно
гражданско дело № 20253100501613 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:10 часа се явиха:
--------------------------------------------------------------------------------------
Въззивникът Ж. Г. П., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. А. Г., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата С. Г. П., редовно призована, не се явява, представлява от
адв. А. Г., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззиваемите Т. В. П. и П. Г. П., редовно призовани, явяват се лично,
представляват се от адв. Н. Т., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Въззиваемата страна ОБЩИНА ВАРНА, редовно призована,
представлява се от юриск. М.Ш., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
Въззиваемата страна ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ МИНИСТРЕСТВО НА
РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, редовно
призована, представлява се юриск. С.В., редовно упълномощен и приет от
съда от днес.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото. Представям и потвърждение от
С. Г. П., с което потвърждава действията ми по подаване на уточнителните
молби.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСК. Ш.: Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСК. В.: Моля да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Настоящото производство е образувано след като с решение №
458/16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 2322/2023 г. на ВКС, ГК, I г.о. е
обезсилено решение № 180/17.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 2582/22 г.
на ВОС делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
1/ Образувано е по въззивна жалба с вх. № 52963/02.08.2022 г. на Ж. Г.
П. против Решение № 2482 от 25.07.2022г. по гр.д. № 4115/2021 г. по описа на
ВРС, 47-ми състав, с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да бъде
извършена съдебна делба на недвижим имот, находящ се в с. К., п.к. 9152,
общ. Варна, ул. „К." № 2, представляващ поземлен имот с идентификатор
********, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., с площ 2413 кв.м. и при
граници: № *****,*****,*****,, между съделителите и при квоти за всеки от
тях, както следва: 790/2413 ид.ч. за П. Г. П. с ЕГН ********** и Т. В. П. с ЕГН
**********; 541/2413 ид.ч. за Ж. Г. П. с ЕГН **********; 541/2413 ид.ч. за С.
Г. П. с ЕГН ********** и 541/2413 ид.ч. за П. Г. П. с ЕГН **********, като от
делбата на описания недвижим имот е изключена Държавата, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Община
Варна, представлявана от кмета.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага
се, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че
договор за дарение от 12.11.1989 г. е нищожен поради отклонение от нормата
на чл. 476 от ГПК /отм./, тъй като нотариалното действие не съдържа трите
имена на пълномощника на Ж. Г. П., а само две, не съдържа местожителството
на пълномощника, не е представено пълномощно, от което да се установи
валидна представителна власт на пълномощника И.С.. По делото е релевирано
възражение с изрично позоваване на т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на
ВКС, че ответниците – трети за сделката лица не са легитимирани да оспорват
валидността на упълномощителната сделка от страна на въззивника на адв.
И.С.. Това възражение не е обсъдено, а оспорването е недопустимо. Отделно,
липсата на три имена на пълномощника – адв. И.С. не обуславя нищожност на
нотариалното удостоверяване, тъй като адвокатът е един единствен,
идентифиран е. Отразеното в НА, установява, че нотариусът се е убедил в
представителната власт, независимо от това, че сред представените документи
не е описано и пълномощно. Пълното и изчерпателно описание на
представените документи не е реквизит, изискуем от закона и непълнотата на
2
акта в тази част не води до нищожност на сделката. В случая ответниците не
са провели успешно опровергаване на официалния документ. На следващо
място, съдът не е разгледал релевираното в първо с.з. евентуално твърдение за
придобиване на собствеността на ид.ч. на основание давност, при владение от
1989 г. до днес. По делото са събрани доказателства, че Ж. П. е живеел в
имота, възнамерявал е да строи до смъртта на баща му през 2014г. В
предходен процес ответниците признали собствеността върху 410 кв.м., които
въззивникът придобил по дарение. Ето защо неправилно в решението съдът не
е признал на въззивника 410 кв.м. ид.ч. от имота, придобити по силата на
дарение от 12.11.1989г., а евентуално – по давност. При определена квота от
790 кв.м. ид.ч. за П. и Т. П.и, остава разлика от 1213 кв.м. ид.ч., която е
наследствена на трите деца на Г. П. Тодоров /страните Ж., С. и П./. Тази
разлика разделена на три дава сумата от 404.33 кв.м. Сборът от 410 кв.м. и
404.33 кв.м. дава дял на въззивника от 814.44 кв.м. Тъй като в обжалваното
решение му е определена квота от 541 кв.м. ид.ч., то следва да бъде признат за
собственик на още 273.33 кв.м. ид.ч. Съответно квотите, при които следва да
се допусне делба следва да са: 814.33 кв.м. за Ж. П.; 404.33 кв.м. за С. П.;
799.33 кв.м. за П. П. и 395 кв.м. за Т. П.. В този смисъл отправил искане за
ревизиране на обжалваното решение.
Въззиваемите П. Г. П. и Т. В. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
депозират отговор по така подадената жалба, с която излагат искане за
оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Останалите въззиваеми не депозират отговор на въззивната жалба.
2/ Депозирана е въззивна жалба с вх. № 38435/25.08.2022 г. от П. Г. П. и
Т. В. П. срещу Решение № 2482 от 25.07.2022г. по гр.д. № 4115/2021г. по описа
на ВРС, 47-ми състав с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да
бъде извършена съдебна делба на недвижим имот, находящ се в с. К., п.к.
9152, общ. Варна, ул. „К." № 2, представляващ поземлен имот с
идентификатор ********, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., с площ
2413 кв.м. и при граници: № *****,*****,*****,, между съделителите и при
квоти за всеки от тях, както следва: 790/2413 ид.ч. за П. Г. П. с ЕГН
********** и Т. В. П. с ЕГН **********; 541/2413 ид.ч. за Ж. Г. П. с ЕГН
**********; 541/2413 ид.ч. за С. Г. П. с ЕГН ********** и 541/2413 ид.ч. за П.
Г. П. с ЕГН **********.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага
се, че е налице незачитане на възражението на въззивниците за придобиване
на останалите ид.ч. на основание давност, с оплаквания за допуснато
нарушение на процесуални правила – тези за значението на СПН на влязлото в
сила решение и неправилно приложение на материалния закон – чл. 79 и чл.
3
69 от ЗС. Позовават се, че в решението липсват мотиви за правните последици
на владението на тези идеални части от имота от П.и, за които е прието, че
договорът за дарение от 1989 г. е нищожен поради нищожност на
нотариалното действие и за които е прието, че доказателствената стойност на
АДС е опровергана. Липсват мотиви и за значението на влязлото в сила
решение по гр.д. № 5835/2019 г. на ВРС. Ако събраните по делото
доказателства бяха обсъдени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът би
достигнал до изводи, че прекият наследодател на страните Г. П. се е считал за
собственик на 1200 кв.м. от имота; дарил с нищожна сделка на сина си Ж. 410
кв.м., а остатъка от 790 кв.м. /заедно с фамилна къща, намираща се в имота и
не е предмет на делба/ е прехвърлил на ответника П. П., по време на брака му.
Няма доказателства дядото П. Г., така и синът Г. П. да са се считали за
собственици на повече от това, за което са притежавали титул за собственост.
Съдът не е съобразил в тази връзка, че е възможно придобиване на недвижим
имот чрез владение, което се осъществява след предадено доброволно
владение от предходния владелец, като неправилно е приложил и
постановките на ТР № 1/2012 г. и приетото в съдебната практика на ВКС. От
съществено значение в случая е дали е установено наличие на съсобственост и
съвладение или има един единствен владелец на целия съсобствен имот. В
случая след нищожната сделка, Ж. П. не е осъществил намерението си да
построи сграда в бащиния двор, а след като П. и съпругата му придобили
собствеността на жилищната сграда, установили за себе си фактическа власт,
както върху прехвърлената им къща и ид.ч. от двора, така и върху онези части
от имота, за които формално ищецът се е водил собственик, както и за които
държавата е притежавала титул за собственост. Т.е. след придобивната за тях
сделка П. и Т. П.и завладяли целия имот, тъй като след прехвърлянето баща
им предал владението върху целия имот. Т.е. като владелци, въззивниците
започнали да упражняват фактическа власт върху имота на основание, което
изключва владението на другия съсобственик. От свидетелските показания се
установява, че след като е прехвърлил на сина си П. всичко, което е считал за
своя собственост, бащата предал на сина си владението на целия имот, поради
което началният момент на установяване на владение съвпада с деня на
сделката, по която са придобити идеални части от двора с къщата, но владение
е установено за целия имот. Владението е било явно, спокойно и
несмущавано, защитавано с правни и фактически действия. Този извод не
може да бъде разколебан от обстоятелството, че ищците са идвали в имота да
посещават родителите си. Собственически действия към целия имот са
извършвали именно ответниците, при което са го придобили на основание чл.
79 от ЗС. В този смисъл отправили искане обжалваното решение да се отмени
и вместо него да се постанови друго, с което искът за делба да се отхвърли с
извод за липса на съсобственост между страните.
Въззиваемият Ж. Г. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
4
Въззиваемият Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройство в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Останалите въззиваеми не депозират отговор на въззивната жалба.
3/ Депозирана е въззивна жалба с вх. № 59221/30.08.2022 г. на
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство срещу Решение № 2482 от 25.07.2022г. по гр.д. № 4115/2021г.
по описа на ВРС, 47-ми състав, с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е
допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот, находящ се в
с. К., п.к. 9152, общ. Варна, ул. „К." № 2, представляващ поземлен имот с
идентификатор ********, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., с площ
2413 кв.м. и при граници: № *****,*****,*****,, между съделителите и при
квоти за всеки от тях, както следва: 790/2413 ид.ч. за П. Г. П. с ЕГН
********** и Т. В. П. с ЕГН **********; 541/2413 ид.ч. за Ж. Г. П. с ЕГН
**********; 541/2413 ид.ч. за С. Г. П. с ЕГН ********** и 541/2413 ид.ч. за П.
Г. П. с ЕГН **********, като от делбата на описания недвижим имот е
изключена Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството и Община Варна, представлявана от кмета.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага
се, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, като се
излагат доводи аналогични на тези, залегнали в отговора на предходната
жалба. Отправя се искане за отмяна на решението на ВРС и допускане до
делба на имота с участието на Държавата.
Въззиваемите П. Г. П. и Т. В. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
депозират отговор по така подадената жалба, с която излагат искане за
оставяне без уважение на въззивната жалба.
Останалите въззиваеми не депозират отговор на въззивната жалба.
АДВ. Г.: Запозната съм с доклада. Поддържам нашата жалба и всички
уточнителни молби. Оспорвам останалите жалби.
АДВ. Т.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба. Оспорвам
жалбите на останалите съделители – физически лица и Държавата, която дори
и някога да е била собственик по силата на изрична законова норма, доколкото
парцела е предвиден за жилищно застрояване по силата на закона става
общински. Бих искал да кажа по отношение на уточняващата молба, с която се
променя предмета на делото, че указанията на касационната инстанция са
задължителни за Вас, но считам, че неправилно се възприема въведеното от
върховния съдия практика, че делбата трябва да се извършва на имоти по
5
регулационен план, който не е приложен. Регулационният план е предвиждане
за бъдещата обществена територия, а кадастралния план е приложена или
неприложена регулация. Указанията са задължителни за Вас.
ЮРИСК. В.: Поддържам жалбата на Държавата и съответно оспорвам
другите жалби.
ЮРИСК. Ш.: Община Варна, изхождайки от факта, че няма
самостоятелни процесуални права, поддържа становището на Държавата с
оглед на това, евентуално да почерпи права от нейна собственост.
АДВ. Г.: В доклада на делото на 6 стр. има незначителна грешка, че Ж.
П. няма отговор по въззивната жалба на Държавата. Имаме такъв с вх.№
63351/16.09.2022 г.
Нямам искания по доказателствата. Представям списък на разноските.
АДВ. Т.: Запознат съм с доклада. Изразих позиция какъв трябваше да е
предметът на делото.
Нямам искания за събиране на други доказателства. С поведението си
насрещната страна е станала причина за връщане на делото, тъй като е
предявила неправилно иска, поради което за разглеждане на делото сега
разноски не й се полагат.
АДВ. Г.: Нашият процес беше заведен вследствие на процес, воден от
колегата Т. за едно от УПИ-тата. Той го е завел за едно УПИ, районния съдия
му е казал „заведи го за имот с кадастрален номер..“. Оттам нататък се получи
цялото объркване така, че не считам, че аз съм станала причина за такова
развитие на процеса.
АДВ. Т.: Няма да представям списък с разноски.
ЮРИСК. В.: Нямам доказателствени искания. Правя възражение за
преК.ерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение, ако
същото е над минимума по Наредбата.
ЮРИСК. Ш.: Нямам искания по доказателствата. Правя възражение за
преК.ерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение, ако
възнаграждението е над минимума.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният списък с
разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страната в днешно съдебно
заседание списък на разноските, договор за правна защита и съдействие.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени
6
доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Г.: Моля да уважите въззивната жалба на Ж. П.. Става дума за
непризнаване на правото му собственост върху 410 кв.м. от едното УПИ,
което е предмет на разглеждане, с неправилния извод на районния съдия, че
става дума за нищожност на сделката, която не е оспорена за автентичност,
т.е. тя е валидна. Направеното от П.и възражение за нищожност на сделката
беше недопустимо разгледано, в нарушение на чл. 26, ал. 2 от ГПК.
Единствено представляваният може да се позове, че не е представляван
надлежно, а той е бил. Съобразно практиката на ВКС, когато лицата са
индивидуализирани, а в случая баща и син са едни единствени,
индивидуализиран е и техният адвокат, този порок дори и да се приеме, че е
налице би могъл да е висяща недействителност, а не и да води до нищожност,
както е приел районният съд. По това съображение, моля да му признаете
правата по сделката от 1989 г. Евентуално сме се позовали и на давност за тези
кв.м. Моля да уважите нашата жалба.
По отношение на жалбата на П. и Т. П.и: те не са доказали промяна в
намерението си от 2009 г. – датата на придобиване на част от имота, по
договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане. Не са отрекли дори
правата на собственост на бащата на П. и на неговата майка. Не им стига и
периодът на давността, тъй като са я прекъснали със собственото си завеждане
на предходния процес, преди изтичане на десетгодишния срок.
По отношение на Държавата, важи това, което съм посочила в
уточнителната си молба пред настоящата инстанция. Няма индивидуализация
каква част от имота има, дописван е актът за държавна собственост, не са
установили правното основание за придобиване на собствеността. Дори и да
са притежавали някакво право са го загубили и то е придобито от
наследниците на Г. П..
Общината също не може да бъде собственик, тъй като дори и
Държавата да е била, тя го е загубила по същите съображения, че давност
спрямо общината също тече. Считам, че не е налице и хипотезата на § 42 от
ЗС.
Моля да допуснете делбата единствено между физическите лица
наследници на Г. Тодоров, по изложените съображения в жалбата и
уточнителните молби.
Моля да присъдите на доверителя ми Ж. П. и С. П. сторените по делото
разноски.
АДВ. Т.: Моля да отмените решението на ВРС в оспорените от нас
7
части, като оставите без уважение жалбите на останалите участници в това
делбено производство.
По жалбата на физическите лица, родственици на моите доверители.
Нотариалното производство е строго формално, изискванията са изрично
записани в ГПК, досежно идентификацията на участниците в нотариалното
производство. Не се оспорва автентичността на нотариалният акт, а неговата
доказателствена стойност. Той е съставен от длъжностно лице в кръга на
неговите К.петенции, подписано от него, но там се е явил някой наречен с две
имена адвокат, за който няма никакви идентификационни дА.. Нито в
съдържанието на самия нотариален акт е посочено пълномощното, от което
произтича неговата представителна власт, за да бъде пълномощник на някой.
Ако Вие зачетете такъв нотариален акт, в който един адвокат с две имена да
може да бъде нечий пълномощник, без да се посочи от къде произтича
представителната му власт и без да се представят доказателства за нея, още от
утре всеки нотариус ще може да започне да съставя такива нотариални актове.
За това този нотариален акт, в който най-вече представителната власт на
пълномощника на малолетния не е установена, нито с вписване в акта, нито с
представяне на надлежни доказателства, като нотариално заверено писмено
пълномощно в хода на процеса, не може да бъде зачетен, следователно
сделката е нищожна.
По отношение на нашите права: Централният принципен правен въпрос
е кой владее имота и до какво води това. Бащата има нотариален акт за
определена площ, с нищожната сделка е дал на единия си син 410 кв.м.,
всичко друго, за което притежава документ за собственост е прехвърлил на
другия си син, но му е предал владението на целия имот. Доказа се от гласните
доказателства, че останалите физически лица са правили опити да установят
трайна фактическа власт за себе си, но даже по начините предвидени в чл.116
от ЗЗД, владението на моите доверители не е прекъснато или смутено.
Неправилно се интерпретира същността на влязлото в сила решение по
другото дело. Там ние оспорихме тезата на Ж. П., че той е придобил по
давност част от един парцел, разликата над ония 410 кв.м. Доказа се, че не ги е
владял. Предмет на делото са само тези кв.м. и влизането в сила на уважаване
на отрицателен установителен иск, някои юристи го приравняват на влязло в
сила решение по положителен установителен иск. Такава е преобладаващата
практика, независимо каква е нашата позиция. При горните предпоставки,
след като 2009 г. до завеждане на делото само ние владеем имота, правният
извод който може да се направи е, че сме станали собственици, ако няма
законови пречки. Не е такава законова пречка акта за държавна собственост,
защото той не създава права, а само ги констатира, но основанието, на което
този акт е създаден е оборено. Това са онези мътни времена в началото на
промяната, когато, за да отнемат дворовете на хората, за да ги накарат да
влизат в ТКЗС им се начисляват наряди, после заради неплатените наряди им
се взима имотът. Всъщност нищо не е взето, което се доказва от регулацията и
от това, че юридическото основание, на което този АДС може да бъде
8
съставен го няма. Няма изпълнителен лист, няма съдебно производство, няма
нищо такова. Следователно моите доверители владеят имота от 2009 г. до
датата на завеждане на иска спокойно, несмущавано, отблъсквайки
намеренията на брата Ж. П. и той да завладее част от имота и да се
легитимира като собственик. При което единствения възможен извод е този,
който направи въззивният съд при предходното разглеждане на делото, че те са
придобили собствеността на целия имот, следователно няма какво да делим.
При постановяване на благоприятен акт, моля да ми присъдите
разноските от предходното разглеждане на делото.
ЮРИСК. В.: Моля да отмените първоинстанционното решение в
частта, с която Държавата е била изключена от делбата. Считам, че
първоинстанционният съд не е съобразил редица обстоятелства.
Единственото основание, на което съдът е изключил Държавата е, че тя не е
представила изпълнителния лист от 1953 г. Съдът обаче, не е съобразил
разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, съгласно който тежестта на доказване
неистинността на официален документ пада върху страната, която го оспорва.
Едната от заинтересованите страни е оспорила съдържанието на официален
документ. АДС има обвързваща материална сила, както за страните, така и за
съда. Страната не е доказала, че този документ е неистински, съответно няма
как да се позовава на липсата на изпълнителния лист от преди седемдесет
години. Напротив, Държавата доказва и легитимира правата си с този
документ.
До март месец 2022 г., давност по отношение на Държавата не е текла
така, че няма как нейната част да е придобита, от който и да е друг от
съделителите. Конституционният съд изрично подчерта, че нормата, с която
спира мораториума за придобиване на държавна собственост по давност няма
обратно действие, така че тече от 08.03.2022 г.
Отношенията между Държавата и Общината нямат нищо общо с
предмета на този спор, това са вътрешно ведомствени актове, които не са
настъпили и не е необходимо да бъдат К.ентирани в рамките на този процес.
Във връзка с това, моля да постановите решение, с което да включите
Държавата в делбата за частта от 600 кв.м. така, както е посочено в
експертизата по първоинстанционното производство.
Моля за разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ЮРИСК. Ш.: Доколкото няма възникнало материално право за
Общината на този етап, Общината не претендира квота в делбата. Отказът от
права не е настъпил дотолкова, доколкото не е установено дали Държавата има
право на собственост от този имот.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
9
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:28
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10