РЕШЕНИЕ
№ 1881
гр. Варна, 28.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20223110109940 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
51669/28.07.2022 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу
Т. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., с която са предявени в условията на
обективно кумулативно съединяване, искове с правно основА.е, както следва:
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗПК, за признаване за
установено, че Т. В. И., ЕГН *********, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 2378.31 лв. /две хиляди триста седемдесет
и осем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща неплатена главница по
Договор за потребителски кредит № 30040849029 от 25.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 31.05.2022 г.
до окончателното заплащане;
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗПК, за признаване за
установено, че Т. В. И., ЕГН **********, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата 1056.89 лв. /хиляда петдесет и шест лева и
осемдесет и девет стотинки/, представляваща неплатено договорно възнаграждение за
периода 10.03.2021 г. до 03.03.2022 г.;
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Т. В. И.,
1
ЕГН **********, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
сумата от 175.80 лв. /сто седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 11.12.2020 г. до 03.03.2022 г. и сумата от
123.78 лв. /сто двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
законната лихва за периода от 03.03.2022 г. до 30.05.2022 г.,
за които суми е издадена заповед № 3515/03.06.2022 от 30.03.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6936/2022 г. по описа на ВРС,
чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗПК за осъждане на Т. В. И., ЕГН ********** да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата 416.63 лв.
/четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за
потребителски кредит № 30040849029 от 25.11.2019 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 31.05.2022 г. до изплащане на задължението
и чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗПК за осъждане на Т. В. И., ЕГН ********** да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 1208.37
лв. /хиляда двеста и осем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за
потребителски кредит № 30040849029 от 25.11.2019 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 31.05.2022 г. до изплащане на задължението.
Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в
производството по ч.гр.д.№ 4277/2021 г. на ВРС.
Обстоятелства, от които произтичат претендирА.те права:
На 25.11.2019 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № 30040849029,
по силата на който „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор предоставил
сумата от 3000 лв. в заем, а Т. В. И., ЕГН ********** като длъжник, се задължил да я
върне. Договорът бил сключен за срок от 36 месеца, с размер на вноската: 142,89 лв.,
дата на погасяване: 10-ти ден от месеца, годишен процент на разходите (ГПР): 49,05 %,
годишен лихвен процент: 41,00 %, лихвен процент на ден: 0.11 %. Кредитополучателят
поискал и закупил и допълнителни услуги – Фаст и Флекси, по които дължат
възнаграждение съответно в размер на 600,00 лв. и на 1740,00 лв., с размер на
вноската: 65,00 лв. Ищецът твърди, че общите условия са предадени при подписване на
договора и длъжникът, след внимателно запознаване с тях, се е задължил да ги спазва.
Сочи, че са спазени изисквА.ята относно предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. Към този пакет ответникът избрал опция за вътрешно рефинансиране на друго
задължение към кредитодателя. Посочва, че е изправна страна по договора, като на
2
25.11.2019 г. превел остатъчната парична сума в размер на 1845,48 лв. по посочена от
длъжника банкова сметка. Общият размер на отпуснатата сума бил 3000.00 лв. На
03.04.2020 г. между стрА.те били сключени Анекс № 1, а на 23.09.2020 Анекс № 2 към
Договор за потребителски кредит № 30040849029 от 25.11.2019 г. за отлагане на
вноски, като било уговорено вноски №10, 11 и 12 да бъдат заплатени в края на
погасителния план и бил изготвен нов погасителен план. Длъжникът не изпълнявал
поетите договорни задължения и направил само седем погасителни вноски, след което
изпаднал в забава.
Твърди, че поради неплащане на длъжника била обявена настъпилата на
03.03.2020 г. предсрочна изискуемост по кредита с писмо с обратна разписка,
изпратено до посочения в договор адрес, което се върнало като нетърсено.
Ищецът излага, че към настоящия момент размерът на погасеното от Т. В. И.
задължение по Договор № 30040849029 е в общ размер на 2487.99 лв. С плащА.ята си
длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които номинал в размер на
2254.10 лв. (две хиляди двеста петдесет и четири лева и десет ст.). Сумата от 203.89 лв.
(двеста и три лева и осемдесет и девет ст.) е отишла за погасяване на лихвите за забава
по кредита, на основА.е т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на
месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 %
годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".
Сочи, че съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК №
30040849029, а именно „ КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО
ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски,
свързА. с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на
КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждА.я и/или писма за
напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно
действаща Тарифа..". С плащА.ята си клиентът е заплатил 30.00 лв. (тридесет лева) от
начислените такси по тарифа, като по тях няма дължими суми.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, ищецът твърди,че към днешна дата
Т. В. И. дължи на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД сума в общ размер на 5359.78 лв.
/пет хиляди триста петдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/, от които:
главница в размер на 2378.31 лв. /две хиляди триста седемдесет и осем лева и тридесет
и една стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 1056.89 лв. / хиляда и
петдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/, възнаграждение за закупена услуга
Фаст в размер на 416.63 лв. /четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и три
стотинки/, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1208.37 лв. /хиляда
двеста и осем лева и тридесет и седем стотинки/, лихва за забава в размер на 175.80 лв.
/сто седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/ и законна лихва в размер на 123.78 лв.
/сто двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/, дължима от 03.03.2022 г. -
3
датата на предсрочна изискуемост до 30.05.2022 г., представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № 30040849029.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, в който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на исковата претенция, като излага следното:
Ответникът е подписал единствен документ, в който е писано предварително че
е одобрен, с прикрепен към него погасителен план за сумата. Ответникът е заплатил
дължимите суми към „Профи кредит" и няма просрочена вноска. Договорът за кредит е
нищожен поради противоречие със закона. Между стрА.те липсва постигнато съгласие
по съществените елементи на договора. Договорът и общите условия към него
съдържат неравноправни клаузи. Договорът е нищожен и поради противоречие със
добрите нрави в частта относно договорената лихва.
Моли съдът да прогласи договора за кредит за нищожен поради противоречие
със закона - чл. 146 от ЗЗП, както и поради противоречие с добрите нрави.
По установителния иск излага следното: Съгласно т.18 от Тълкувателно решение
по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което счита, че важи и за
небанкови финансови институции, които предоставят по занятие кредити,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от
общия принцип на чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
стрА.те и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, а по делото
не са представени доказателства, от които да се установява, че е налице изявление на
ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост, което да е достигнало до
длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Приложеното уведомително
писмо с пощенско клеймо с тикче "непотърсена" не е доказателство за редовно
връчване. Предсрочната изискуемост е обявена на длъжника едва с връчване на
исковата молба на ответника, но това уведомяване не може да бъде взето предвид като
факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право, нито да
обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да
промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а
представлява ново основА.е за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.32, ал.4 ЗПК при определяне размера
на лихвата, като в случая договорената между стрА.те годишна лихва в размер 41,00 %
надхвърля значително размера на законната такава за периода от 10,22 %, поради което
уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени тези критерии и
към клаузата с уговорения ГПР от 49,05 %, също обосновават нейната нищожност.
Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца и налагат връщане на повече
4
от няколко пъти по-голяма сума от отпуснатия кредит. Твърди, че е приложима
разпоредбата на чл.22 ЗПК, съгласно която ако не са спазени изисквА.ята на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен,
като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК - за
определяне на възнаградителна лихва и на ГПР, паради което следва да се приложи чл.
23 ЗПК.
По осъдителните искове счита, че уговорените „допълнителни услуги“ с
клаузите „Фаст“ и „Флекси“ не представляват допълнителни услуги по смисъла на чл.
10а, ал.1 от ЗПК, а такива по обслужване на самия кредит, поради което събиране на
възнаграждение за предоставянето им попада в забрА.телната разпоредбата на чл. 10а,
ал.2 от ЗПК. Отделно сочи, че уговорената цена надхвърля действителната цена на
уговорената услуга. Твърди, че въпросните клаузи са нищожни поради противоречие с
добрите нрави.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събрА.те по делото доказателства, доводите и възраженията на
стрА.те, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
С разпореждане №19527/03.06.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 6936/2022 г. на
ВРС съдът е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в полза на заявителя „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В срещу
Т. В. И., ЕГН ********** с адрес: гр. В. за следните суми: сумата от 2 378.31 лв. /две
хиляди триста седемдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30040849029 от 25.11.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 31.05.2022 г. до окончателното заплащане; сумата 1 056.89 лв. /хиляда
петдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки, представляваща неплатено
договорно възнаграждение за периода 10.03.2021 г. до 03.03.2022 г.; сумата от 175.80
лв. /сто седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща лихва за забава
за периода от 11.12.2020 г. до 03.03.2022 г. и сумата от 123.78 лв. /сто двадесет и три
лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща законната лихва за периода от
03.03.2022 г. до 30.05.2022 г., както и сумата 117,90 лв. (сто и седемнадесет лева и
деветдесет стотинки), представляваща сторените в заповедното производство
разноски, съразмерно на уважената част от заявлението, на основА.е чл. 78, ал. 1 вр. ал.
8 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение №3515/03.06.2022 г.
Със същото разпореждане е отхвърлено заявлението на “Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение срещу Т. В. И., ЕГН ********** с адрес: гр. В. за следните суми: сумата
5
416.63 лв. /четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст;
сумата от 1 208.37 лв. /хиляда двеста и осем лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси.
С исковата молба по делото е представен Договор за потребителски кредит №
30040849029 от 25.11.2019 г. (л.7), сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и
Т. В. И., съгласно който ищецът предоставя на ответника заем в размер на 3000,00 лв.,
който трябва да се погаси чрез 36 месечни погасителни вноски, всяка в размер на
142,89 лв. всяка и вкл. главница и лихва и в размер на 65,00 лв. за погасяване на
задължението по закупените пакет допълнителни услуги Фаст и Флекси в общ размер
на 2340,00 лв. Съгласно чл.2, т.6 от договора фиксирА.ят годишен лихвен процент по
заема в размер на 41,00%, годишният процент на разходите за заема е 49,05%, а общата
дължима сума от заемателя е в размер на 5142,63 лв., а общото задължение, ведно с
предоставените допълнителни услуги, е в размер на 7482,63 лв.
В договора изрично е посочено, че „Профи кредит България“ ООД не събира
никаква такса за разглеждане и усвояване на кредита.
Видно от общите условия на дружеството кредитор (л.8-12) уговорената услуга
„ФАСТ“ предвижда, че всеки клиент на дружеството, пожелал и закупил допълнителна
незадължителна услуга „Фаст", получава приоритетно разглеждане на искането си за
отпускане на потребителски кредит преди клиенти без закупена допълнителна услуга
„Фаст". След одобрение отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрА.я от него
начин на изплащане до 24 часа след получаване от КР на подписА.те от клиента ДПК и
неговите приложения.
Съгласно същите общи условия допълнителната услуга „Флекси" дава право на
клиента да променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични
изисквА.я, описА. в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3. Така клиентът може да поиска от
кредитора да му отложи на части или накуп допустимия брой погасителни вноски по
следните причини: 1/Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго лице,
участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира
неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и
продължаваща повече от 3 (три) седмици; 2/ Прекратен трудов договор на клиента или
на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; 3/ Неплатен отпуск на
клиента, който е по-дълъг от 10 дни; 4/ Загуба или повреда на имущество на клиента в
резултат на бедствие - пожар, наводнение и др. подобни; 5/ Смърт на лице, участващо с
доходите си в домакинството на клиента; 6/ Задължение на работодател към клиента
или към друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; 7/ Намаляване на
работното време и на работната заплата на клиента; 8/ Други причини при съгласие на
кредитора.
6
Съгласно чл. 15.2.1.3 от ОУ в случай на отлагане на вноски при условията на
чл.15.2., за периода на отлагането клиентът дължи пълния размер на отложените
вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план,
а съгласно чл. 15.2.2 от ОУ клиентът може да поиска от кредитора да му намали на
части или накуп допустимия брой погасителни вноски; Клиентът може да поиска от
кредитора да намали с до 75% размера на всяка от допустимия брой вноски, но
размерът на всяка една намалена вноска не може да бъде по-малък от 30 лева.
Съобразно горепосочените условия и при изпълнение на чл. 15.2.1., буква а), чл. 15.2.1.,
буква 6) и чл. 15.2.1.1 кредиторът намалява размера на поискА.я от клиента брой
погасителни вноски, както следва: В случай че клиентът е погасил последните 6
редовни (не са отложени или намалени) месечни вноски със забава не повече от 10
календарни дни. Съгласно чл. 15.2.2.2 в случай на намаляване на вноски при условията
на чл. 15.2.2., за периода на намаляването клиентът дължи пълния размер на месечните
вноски съгласно погасителния план, но заплаща на договорения падеж намалените
вноски, а остатъкът на същите до пълния им размер е платим в края на погасителния
план.
Представени са и искане за отпускане на потребителски кредит (л.16),
Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити (л.17) и Допълнителна преддоговорна информация, и погасителен план (л.13).
На л. 22 от делото е представено извлечение от сметка към договор за
потребителски кредит № 30040849029, от което е видно, че ответникът не е погасил
нито една вноска по кредита.
На л.20 от делото е представен Анекс №1 от 03.04.2020 г. към договор за
потребителски кредит № 30040849029 за отлагане на вноски. Съгласно представения
анекс е уговорено плащането на вноска №6 да бъде отложено за края на договора, като
се добавя нов 37 падежен период. Подписан е и нов погасителен план, от който е видно,
че всъщност вноските са добавени като нови падежни дати в погасителния план, като
така е удължен крайният срок на договора.
На л.23 от делото е представен и Анекс №2 от 23.09.2020 г. към процесния
договор, съгласно който се отлагат вноски №10, 11 и 12, като е представен и нов
погасителен план от пета вноска нататък, като крайната падежна дата става 10.03.2023
г.
Договор №30040849029 и Анекс №1 и Анекс №2 към него са оспорени от
ответника досежно тяхното авторство, като след представяне на същите в оригинал
открито производство по чл.193 от ГПК с Определение №3961/30.03.2023 г., като е
указана на ответника доказателствената тежест да установи направеното оспорване на
авторството на подписите за кредитополучател. От ответника не са ангажирА.
доказателства в тази връзка.
7
По делото е изготвено и приобщено към доказателствения материал заключение
на вещото лице А. В. по допусната съдебно-счетоводна експертиза.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е
чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и с правно основА.е чл. 240, ал.2 от ЗЗД и чл.
10а от ЗПК. Първият иск е предявен след успешно провеждане на производство по
чл.410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1
ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е
процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането
по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумите, за които е издадена оспорената заповед. Или,
в контекста на основА.ето, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на
изискуемите вземА.я, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Профи
кредит България“ ЕООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по
посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е
предоставена в заем сумата 3000,00 лв. срещу задължение за връщането й заедно с
договорна лихва и такси в посочения размер, изпадането на заемателя в забава.
Между стрА.те не се спори, че вземането произтича от сключен между ответника
Т. В. И. и „Профи кредит България“ ЕООД договор за паричен заем №
30040849029/25.11.2019 г. Не е спорно и обстоятелството, че сумата по кредита е
предадена от кредитора на ответника, като това обстоятелство е удостоверено и с
подписването на договора за паричен заем. С оглед на това за ответника е възникнало
задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на
падежните дати, съгласно договора за заем.
В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържА.ето на договора за кредит и
са предвидени задължителни реквизити, които той следва да включва като условия за
усвояване на кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване,
съдържА.е на погасителния план, информация за дължимите плащА.я и т.н. Видно от
представените от ищеца доказателства на кредитополучателя е предоставена
преддоговорна информация, европейски формуляр, договор, отговарящ на изисквА.ят
на ЗПК – необходимо съдържА.е, шрифт, размер на годишния процент на разходите и
др. Към договора има погасителен план и Общи условия.
В случая договорът е сключен съобразно правилата на ЗПК.
Доколкото от ответника не бяха представени каквито и да било доказателства
във връзка с предприетото от него оспорване на подписа, положен за
кредитополучател, под договора и двата анекса към него, съдът на основА.е чл. 194, ал.
8
2 предл. първо, във вр. с чл. 194, ал.3 от ГПК, следва да приеме, че оспорването не е
доказано.
В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени и осъдителни
искове с правно основА.е чл. 79 от ГПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумите, както следва: сумата от 416,63 лева, представляваща възнаграждение за услуга
„Фаст“ по Договор за потребителски кредит № 30040849029 и сумата от 1208,37 лв.,
представляваща възнаграждение за услуга „Флекси“ по Договор за потребителски
кредит № 30040849029.
Ищецът е посочил, че срещу заплащането на такса за експресно разглеждане на
документи кредитодателят разглежда с приоритет конкретната заявка за отпускане на
потребителски кредит пред другите. Т.е. допълнителната услуга „Фаст“, с която се
уговоря таксата за експресно разглеждане, само уточнява насрещната престация на
едната страна като елемент от облигационно правоотношение касаещо разглеждането
на заявката за кредит. Следователно макар и да е обективирана в договора за кредит
уговорката за такса възниква за услуга, която не е обусловена от самия договор за
кредит, доколкото такъв може и изобщо да не се сключи, независимо дали търговецът е
осигурил предимство на конкретния потребител при влизането в преговори по
отпускане на заем. Липсата на връзка между основА.ето, въз основа на което възниква
вземането на кредитната институция за услугата „Фаст“, която всъщност представлява
такса приоритетно разглеждане и самия договор за кредит, с който е уговорена, сочи за
наличие на противоречие с чл. 10а, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че кредиторът по
договор за потребителски кредит може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, но свързА. с договора за потребителски кредит. Вторият
компонент съставлява възможността на кредитополучателя да получи с приоритет пред
другите клиенти на дружеството, отпусната сума, като съгласно чл. 15.1 от Общите
условия от договора срокът за отпускане на заемната сума при избрана услуга „Фаст „е
24 часа след получаване от кредитодателя на подписА.те договор, Общи условия и др.
приложения към тях. От Общите условия обаче не може да се изведе какъв е срокът за
предоставяне на заемната сума, в случай че заемателят не е избрал услуга „Фаст“, тъй
като подобна клауза липсва. В самия договор също не е посочено в какъв срок следва
да се предостави заемната сума. Отделно от горното в договора е записано, че „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ не събира никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита.
Тъй като както се посочи, договорената услуга „Фаст“ по естеството си представлява
всъщност възнаграждение именно за разглеждане и усвояване на кредита и фактът, че е
кръстена от кредитополучателя „допълнителна незадължителна услуга“, не променя
естеството ѝ. Констатираното несъответствие с императивната норма на ЗПК е
основА.е съдът да приеме1, предл. първо от ЗЗД, поради което следва да отхвърли иска
в частта, с която ищецът е претендирал възнаграждение по допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 416,63 лв.
9
Претендирана е и сумата от 1208,37 лв. по друг пакет от допълнителни услуги
наименован „Флекси“, който съгласно Общите условия дава възможност на
кредитополучателя да отложи 2 вноски с уважителни причини, чието доказване е
задължително – чл. 15.2.1, при изброен лимитативен брой причини и две без причина.
Това право възниква за кредитополучателя след заплащането на втора вноска по
кредита. Съгласно чл. чл. 15.2.2 потребителят може да намали четири потребителски
вноски, но на не по-малко от 30,00 лв. всяка. Според съда „Допълнителни услуги“ по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните престации на стрА.те – предоставяне на парична сума и връщане на същата
(заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж и такива са например издаването
на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за
размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение на клиента. В
същото време изброените от заявителя допълнителни услуги по своята същност са
действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по
договора и имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и
кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързА. с усвояването
и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. Поради това и тази клауза се явява нищожна на осн. чл. 26, ал.1, предл. първо от
ЗЗД като противоречаща на закона.
Отделно от това следва да се отбележи, че определената цена за предоставянето
на възможност да се отложат две вноски за падеж последната вноска по кредита от
1740,00 лв. (при заемна сума от 3000,00 лв.) надхвърля реалната цена на тази услуга,
която в най-лошия случай би била размерът на наказателната лихва на тази вноска до
края на договора. Поради което и тази претенция на ищеца се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
По делото не бяха ангажирА. доказателства от ищеца, от които да се установи, че
изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е
достигнало до ответника преди получаване на документите към исковата молба,
поради и това за датата на настъпване на предсрочната изискуемост следва да се
приеме именно датата на получаване на съдебните книжа от ответника – 26.09.2022 г.
Съгласно заключението на вещото лице ответникът е направил плащА.я по
кредита в общ размер от 2487,99 лв. Отнесени към единствено дължимите по договора
суми за главница и договорна лихва при съобразяване на обстоятелството, че
предсрочната изискуемост по кредита е възникнала на 26.09.2022 г., от ответника
остават дължими по към ищеца по процесния договор съгласно таблица 5 от
заключението сумите, както следва: главница 1969,85 лв., падежирала договорна лихва
до 26.09.2022 г. – 532,75 лв. и мораторна лихва за забава в размер на 103,50 лв.,
10
начислена за периода от 10.07.2021 г. до 26.09.2022 г.
По отношение на законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на вземането, то същото следва да бъде уважено от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост, доколкото до тази дата лихвата се
съдържа в изчисленията на вещото лице в колона 7 от Табл.5. За горницата над тези
суми до претендирА.те от ищеца исковете се явяват неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
На основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указА.я в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производството и в производството по
ч.гр.д. №6936/2022 г. на ВРС, съобразно на уважената част от иска. По делото са
представени доказателства за направени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 615,13 лв., от които заплатена държавна такса
в размер на 295,13 лв., възнаграждение на вещо лице в размер на 220,00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., от които съобразно с
уважената част следва да бъдат присъдени 301,41 лв. В производството по
ч.гр.д.№6936/2022 г. на ВРС, ищецът е направил разходи в размер на 117,90 лв., от
които заплатена държавна такса в размер на 74,70 лв. и възнаграждение за юрисконсулт
в размер на 43,20 лв., или съобразно с уважената част сумата от 82,27 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК от ищеца също се заплащат
направените от ответника съдебно-деловодни разноски в производството, съобразно с
отхвърлената част от иска. От ответника са направени разноски в размер на 500,00 лв.,
от които съобразно с отхвърлената част от иска следва да се присъди сумата от 255,00
лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 9 от ЗПК, в отношенията между стрА.те, че ответникът Т. В. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. В. ДЪЛЖИ на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е,
вх.В сумата от 1969,85 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и девет лева и осемдесет
и пет стотинки), представляваща неплатена главница по Договор за потребителски
кредит № 30040849029 от 25.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до предявените 2378.31 лв. /две хиляди
триста седемдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/, ведно със законната
11
лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението и за която сума е издадена заповед № 631 от 30.03.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по ЧГД № 4277/2021 г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК в отношенията между стрА.те, че ответникът Т. В. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. В. ДЪЛЖИ на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е,
вх.В сумата от 532,75 лв. (петстотин тридесет и два лева и седемдесет и пет
стотинки), представляваща договорна лихва по Договор за потребителски кредит №
30040849029 от 25.11.2019 г. за периода от 10.08.2021 г. до 26.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2022 г. до окончателното
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до предявените 1056.89
лв. /хиляда петдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща
неплатено договорно възнаграждение за периода 10.03.2021 г. до 03.03.2022 г. и за
която сума е издадена заповед №631 от 30.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 4277/2021 г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, в
отношенията между стрА.те, че ответникът Т. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
В. ДЪЛЖИ на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В сумата от 103,50
лв. (сто и три лева и петдесет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава
по Договор за потребителски кредит № 30040849029 от 25.11.2019 г., начислена за
периода от 10.07.2021 г. до 26.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази
до предявените общо 299,58 лв. (двеста деветдесет и девет лева и петдесет и осем
стотинки), представляващи законна лихва за забава по Договор за потребителски
кредит № 30040849029 от 25.11.2019 г., дължима за периода от 11.12.2020 г. до
30.05.2022 г. и за която сума е издадена заповед №631 от 30.03.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 4277/2021 г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В срещу
И. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. иск за осъждане на Т. В. И., ЕГН *********
да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, сумата 416.63 лв.
(четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща
неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за
потребителски кредит № 30040849029 от 25.11.2019 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 31.05.2022 г. до изплащане на задължението, на осн. чл.79,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
12
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В срещу
И. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. иск за осъждане на Т. В. И., ЕГН . да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от
1208.37 лв. (хиляда двеста и осем лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“
по Договор за потребителски кредит № 30040849029 от 25.11.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 31.05.2022 г. до изплащане на
задължението, на осн. чл.79, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД,
ОСЪЖДА Т. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на „Профи
Кредит България“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В сумата от 301,41 лв. (триста и един лева
и четиридесет и една стотинки), представляваща сторени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 82,27 лв. (осемдесет и два лева и
двадесет и седем стотинки), представляваща разноски, направени в производството по
ч.гр.д.№6936/2022 г. на ВРС, на основА.е чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на Т.
В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 225,00 (двеста двадесет и пет) лв.
(триста и един лева и четиридесет и една стотинки), представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основА.е чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от стрА.те, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на стрА.те по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основА.е чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13