Решение по дело №440/2019 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 16
Дата: 29 януари 2020 г. (в сила от 21 май 2020 г.)
Съдия: Стоян Гончев Вълчев
Дело: 20197280700440
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 16/29.1.2020 г.

 

гр. Ямбол, 29.01.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

Съдия: Ст. Вълчев

 

при секретаря Ст. Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 440 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Ю.Т.Г. ***,чрез адв.И.Д. ***, съдебен адрес:*** ст.5 против Решение № 2153-28-54/25.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх.№ 1012-28-288/06.11.2019 г. против разпореждане №2113-28-436#10/17.10.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е отказано изменение на разпореждане на №30/npот. № N01320/17.09.2019 г. за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).   

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, т.к. е издадено в противоречие с материалния закон, поради което се претендира за отмяната му и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне.

В съдебно заседание оспорващия се явява лично и с адв.Д., която подържа жалбата по посочените основания с искане да бъде уважена изцяло със законните последици и се присъдят направените по делото разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й като неоснователна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по съображения посочени в депозирания писмен отговор.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят Ю.Т.Г. със Заявление № 2113-28-436/05.06.2019 г. подадено до ТП на НОИ-Ямбол е поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да направи избор за начина на изчисляване на пенсията, като е приложил описаните в заявлението документи, които са били приети с нарочен акт.

С Разпореждане №3/npот. № N01213/21.06.2019 г. ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО считано от 27.05.2019 г. на Ю.Т.Г. по подаденото от него Заявление № 2113-28-436/05.06.2019 г.

Ю.Т.Г. със Заявление № 21107-28-65/24.06.2019 г. подадено до ТП на НОИ-Ямбол е поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е заявил, че при отпускане на исканата от него пенсия, свързана с трудовата му дейност, желае нейния размер да бъде изчислен по реда на чл.70, ал.4-7 КСО и е посочил избраните от него три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията, като е приложил описаните в заявлението документи, които са били приети с нарочен акт.

С Разпореждане №30/npот. № N01320/17.09.2019 г. ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ КСО е изменил размера на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО на Ю.Т.Г., считано от 27.05.2019 г.

С Разпореждане №2113-28-436#10/17.10.2019 г. ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е отказал изменение на разпореждане на №30/npот. № N01320/17.09.2019 г. за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО

Жалбата на Ю.Т.Г. против Разпореждане №2113-28-436#10/17.10.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е оставена без уважение с Решение № 2153-28-54/25.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, което е получено от Г. на 27.11.2019 г. с известие за доставяне.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.118, ал.1 КСО.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение № 2153-28-54/25.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Ю.Т.Г. с вх.№ 1012-28-288/06.11.2019 г. против разпореждане №2113-28-436#10/17.10.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е отказано изменение на разпореждане на №30/npот. № N01320/17.09.2019 г. за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО.    

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол е постановена от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност и в изискуемата писмена форма с мотивиран акт при спазване на процедурата визирана в закона.

Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона. 

Съгласно § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г.) до 1 януари 2023 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл.70, ал.4–7, ал.10, т.1 и ал.11, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски, се ползват данните по чл.5, ал.4, т.1.

В § 22ц, ал.2 от ПЗР на КСО е предвидено, че в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон, може да упражнят еднократно правото си на избор по ал. 1, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата начална дата, ако това е по-благоприятно за съответното лице.

Разпоредбата на § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г.) влиза в сила на 04.05.2019 г.

Поради това и доколкото Заявление № 2113-28-436 от Ю.Т.Г. с искане да му се отпусне лично пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е направил избор за начина на изчисляване на пенсията, е подадено на 05.06.2019 г., т.е. след влизане в сила на посоченото изменение в КСО, то не е налице хипотезата на § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО.

За да е възникнала възможността по § 22ц, ал.2 от ПЗР на КСО да се упражни еднократно правото на избор по § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО е необходимо искането да е направено в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, както и да е направено или от лице с подадено заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г. или от лице, на което е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон.

В настоящия случай посочените предпоставки не са налице, т.к. искането е направено в 6-месечен срок от влизането в сила на закона, но не от лице с подадено заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., т.к. към момента на направеното със Заявление № 21107-28-65/24.06.2019 г. искане да бъде изчислен размера на пенсията по реда на чл.70, ал.4-7 КСО вече е било постановено Разпореждане №3/npот. № N01213/21.06.2019 г., с което ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО считано от 27.05.2019 г. на Ю.Т.Г. по подаденото от него Заявление № 2113-28-436/05.06.2019 г., т.е. било е реализирано упражненото със заявлението право и лицето вече не е било с подадено заявление, а с отпусната пенсия.

Не е осъществена и втората алтернативна предпоставка – правото да е упражнено от лице, на което е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон-04.05.2019 г., защото пенсията е отпусната считано от 27.05.2019 г., т.е. след влизане в сила на  §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г.).

Предвид посоченото Решение № 2153-28-54/25.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Ю.Т.Г. с вх.№ 1012-28-288/06.11.2019 г. против разпореждане №2113-28-436#10/17.10.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е отказано изменение на разпореждане на №30/npот. № N01320/17.09.2019 г. за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО е валидно, като издадено от надлежен орган, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото и с оглед направеното искане жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева.

 Водим от горното, Я А С, шести административен състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ю.Т.Г. ***,чрез адв.И.Д. ***, съдебен адрес:*** ст.5 против Решение № 2153-28-54/25.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх.№ 1012-28-288/06.11.2019 г. против разпореждане №2113-28-436#10/17.10.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е отказано изменение на разпореждане на №30/npот. № N01320/17.09.2019 г. за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

ОСЪЖДА Ю.Т.Г. ***,чрез адв.И.Д. ***, съдебен адрес:*** ст.5 да заплати на ТП на НОИ–Ямбол направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

  

                         СЪДИЯ:/п/ не се чете