№ 39276
гр. София, 22.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110141637 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит XTRA № ********* от 15.08.2023 г.,
съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на чл. 4, ал. 2 от Договора, който предвижда заплащане на
застрахователна премия, включена в главницата по договора в размер на 511,86 лв.
Ищецът Е. А. М. твърди, че на 15.08.2023 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит XTRA № *********, по сила на който ответникът предоставил заем в
размер на 2000 лв. при фиксиран ГЛП в размер на 40 % и ГПР 48,21 %. Сочи, че съгласно
погасителния план е следвало да внесе 36 месечни вноски в размер на 120,85 лв. всяка, като
сумата включвала главница, лихва и застрахователна премия по застраховка „живот“, която
била присъединена към главницата. Оспорва целия договор като нищожен. Сочи, че
размерът на ГЛП надвишава трикратния размер на законната лихва, което счита, че
накърнява добрите нрави. Излага, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР
– кои компоненти са включени в него и как е формиран същият. Аргументира, че със
сключването на договор за застраховка се увеличава финансовата тежест за потребителя, т.к.
към всяка една от месечните погасителни вноски се прибавяла и сума за сключената
застраховка, с което сочи, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че
кумулирането на застрахователната премия на стойност от 511,66 лв. води до „скрито“
оскъпяване на кредита, т.к. ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно
кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната
страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Развива подробни съображения в насока, че
сключването на договор за застраховка е предпоставка за отпускане на кредита. В
заключение излага, че доколкото посоченият в договора ГПР не отговаря на действително
приложимия, то целият договор е нищожен, и дължи връщане само на чистата стойност.
Твърди, че до момента е извършил следните плащания: на 22.05.2024 г. - 100,00 лв.; на
28.03.2024 г. - 150,00 лв.; на 28.02.2024 г. - 100,00 лв.; на 21.12.2023 г. - 340,00 лв. и на
01.11.2023 г. - 200,00 лв. или общо 890,00 лв.
С оглед изложеното ищецът прави искане за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит XTRA № ********* от 15.08.2023 г. поради противоречие със закона,
а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от
Договора, който предвижда заплащане на застрахователна премия, включена в главницата по
договора в размер на 511,86 лв. поради противоречие със закона.
1
Ответникът „Максо България“ АД оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва, че между страните е сключен договор за кредит, но твърди, че отпуснатата сума по
кредита възлиза на 2511,86 лв., от които 2000 лв. усвоени от ищеца, а 511,86 лв. заплатени от
него /ответника/ по сметка на застрахователя. Досежно платената застрахователна премия
аргументира, че кредитът има характеристиките на стоково финансиране. Развива подробни
съображения в насока, че горната граница на ГЛП е съотносима към размера на ГПР, а
именно петкратния размер на законната лихва, който в случая твърди, че не е надвишен.
Излага подробно, че сключването на застрахователен договор не е било задължително
условия за сключване на договора. Поддържа, че процесният договор за кредит е сключен
при спазване на всички нормативни изисквания. Сочи, че при формирането на ГПР е
включена единствено възнаградителната лихва. Застрахователната премия не била
включена, тъй като нея дружеството плащало директно на застрахователя и по този начин
изпълнявало задължение на кредитополучателя. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Оспорва дължимостта и размера на адвокатския хонорар на ищцата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещни искове срещу
ищеца Е. А. М., както следва: осъдителен иск с правно основание чл. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати сумата от 526,05
лв., представляваща неплатени и падежирали месечни вноски за главница за периода от
10.04.2024 г. до 06.01.2025 г. (част от общо дължима по договор главница в размер на
2269,76 лв.), ведно със законната лихва считано от 06.01.2025 г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата от 680,85 лв., представляваща сбор от 74,06 лв. – незаплатен остатък от
месечна вноска с падеж 10.03.2024 г. и 606,79 лв., представляваща неплатени и падежирали
месечни вноски за договорна лихва за периода от 10.04.2024 г. до 06.01.2025 г., съединен в
условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника
по насрещния иск да заплати сумата от 1 621,86 лв., представляваща чистата стойност на
кредита, ведно със законната лихва считано от 06.01.2025 г. до окончателно изплащане на
вземането.
Ищецът по насрещния иск „Максо България“ АД твърди, че между страните е сключен
договор за кредит за сумата от 2511,86 лв., от които 2000 лв. усвоени от ответника, а 511,86
лв. заплатени директно от ищеца към застрахователя от името и за сметка на
кредитополучателя. В частта досежно платената застрахователна премия аргументира, че
правоотношението има характеристиките на стоков кредит. Излага, че размерът на ГЛП е 40
%, а на ГПР 48,21 %. Поддържа, че кредитът е следвало да се погаси на 36 месечни вноски,
като общата подлежаща на връщане сума възлизала на 4350,60 лв., от които 2511,86 лв.
главница и 1838,74 лв. възнаградителна лихва. Твърди, че ответникът е извършил плащания
в общ размер на 890 лв. С уточняваща молба с вх. № 169548/15.05.2025 г. и в изпълнение
указанията на съда, ищецът по насрещния иск е уточнил претенцията си и е формулиран
надлежен петитум. Претендира разноски.
Ответникът по насрещния иск Е. А. М. признава основателността на евентуалния иск,
но счита, че главницата по договора е 2 000 лв., а не 2511,86 лв., т.к. последната включвала и
застрахователни премии, респ. признава дължимостта на остатъка от 1 110 лв., с оглед
извършените плащания в размер на 890 лв. Претендира разноски.
Въз основа на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на делото за открито съдебно заседание за дата 04.11.2025 г.
от 11.35 ч., за която дата и час страните се считат уведомени с получаване на препис от
настоящето съобщение.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД да представи в
2
едноседмичен срок от съобщението документ, представляващ справка относно получена
застрахователна премия във връзка със Застрахователен сертификат № 310263/17.08.2023 г.
за застраховка „Живот“ на клиентите на „Максо България“ АД съгласно групов договор за
застраховка № Максо-006/2022 г. по отношение на сума в размер на 766, 74 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца Е. А. М. за допускане
на СсЧе като не необходимо за правилното решаване на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника „Максо
България“ АД за допускане на съдебно-техническа експертиза като не необходимо за
правилното решаване на спора.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит XTRA №
********* от 15.08.2023 г.; че Е. А. М. е направила плащания по договора в общ размер на
890 лв., както следва на 22.05.2024 г. - 100,00 лв.; на 28.03.2024 г. - 150,00 лв.; на 28.02.2024
г. - 100,00 лв.; на 21.12.2023 г. - 340,00 лв. и на 01.11.2023 г. - 200,00 лв.
По исковете на ищеца Е. А. М. с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на
договора е клауза, предвиждаща заплащане на застрахователна премия, включена в
главницата по договора в размер на 511,86 лв.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент
на разходите, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
По насрещните искове на „Максо България“ АД:
1/ по главния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на валиден договор за
потребителски кредит; предоставянето на кредита на кредитополучателя; размера и
изискуемостта на вземанията за главница и договорна лихва.
2/ по евентуалния иск с правно основание чл. 23 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже
размера на чистата стойност на кредита.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията, за
което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4