МОТИВИ по
ПРИСЪДА № 15/14.02.2017
год. постановена по НОХД № 337/2016
год. по описа на Районен съд Нова Загора.
/27.02.2017 год./
Съдебното производство е
образувано по обвинителен акт, с който Районна прокуратура Нова Загора, е предявила
обвинение срещу Д.Т.Д. с ЕГН **********
***, за това че на 21.06.2015 год. в землището на с. Научене, общ. Нова Загора
използвайки законно притежавано оръжие – карабина марка „Browning”,
модел „Long
Trac” калибър 30-06 с № 14446/311MR0691
с монтиран на него уред за нощно виждане с надписи „NVRS GEN 1” и номер ********* с поставен
калъф е убил без надлежно разрешение едър дивеч – един брой диво прасе от мъжки
пол, на възраст 3,5 – 4 години с тегло 127 кг. на стойност 900 лева – престъпление по
чл.237, ал.1 НК и срещу Т.Д.Д. ***, за
това че на 21.06.2015 год. в землището на с. Каменово, общ. Нова Загора в л.а.
„Ниса нТерано” с ДК № СН4847ВН собственост на Д.Т.Д. *** е държал огнестрелно
оръжие – един брой карабина без марка и модел, с № 362S,
калибър 7-62, самоделно сглобена със закрепени към него прожектор и оптически
мерник и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 4 бр. патрони калибър 7-62 х 53R,
без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл.339, ал.1 НК.
Участващия в съдебно
заседание прокурор поддържа обвиненията срещу двамата подсъдими, като по
същество излага аргументи в насока, че същите са доказани от обективна и
субективна страна. Поддържа че по отношение на подсъдимия Д.Д. са налице
основанията за прилагане на чл.78а НК, като пледира по отношение на този
подсъдим да бъде наложено наказания „глоба” около средния размер предвиден в
НК, както и да бъде лишен от право да ловува за срок от две години. По
отношение на подсъдимия пледира да му бъде определено наказание лишаване от
свобода за срок от две години при превес
на смекчаващите вината обстоятелства, което наказание да бъде отложено на
основание чл.66 НК с четири годишен изпитателен срок. Пледира веществените
доказателства по делото да бъдат отнети в полза на държавата.
Подсъдимите редовно
призовани за съдебно заседание се явяват лично и с упълномощен от тях защитник
– адвокат при АК Стара Загора, чрез когото по същество се поддържа, че
обвиненията така както са повдигнати са недоказани в хода на производството,
и се пледира подсъдимите да бъдат
признати за невиновни.
В хода на съдебното
следствие подс. Д.Д. дава обяснения по делото.
При даденото му право на
лична защита и последна дума, подсъдимият Д.Д. заявява, че поддържа тезата си,
развита по същество в дадените от него в хода на съдебното следствие обяснения,
и моли да бъде оправдан.
В хода на съдебното
следствие подс. Т.Д. се ползва от правото си да не дава обяснения.
При даденото му право на
лична защита и последна дума, подсъдимият Т.Д. моли съдът да бъде оправдан.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Подсъдимият Д.Т.Д. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, средно
специално образование, живущ на семейни начала, с ЕГН **********.
Подсъдимият Т.Д.Д. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, живущ ***, семеен, основно образование, с ЕГН **********.
Свидетелят Ю.Х.Ш. *** на
длъжност „старши специалист – горски инспектор”. В това му качеството свидетелят получил
сигнал за лица, които системно извършват бракониерски лов на територията на с.
Научене и с. Каменово общ. Нова Загора. Тези лица били баща и син и техен
роднина, които системно ходили и бракониерствали като убивали животни.
Свидетелят Ш. сигнализирал и своя колега – свидетелят И.И., искайки от
последния да го взема за да отидат и да проверят получения сигнал. На
21.06.2015 год. около 20.30 часа двамата били на разклона за с. Коньово, общ.
Нова Загора, когато получили информация откъде са влезли лицата, които
бракониерстват. Тъй като имало няколко пътя, по които лицата за които се
отнасял сигнала можели да влязат и излязат, двамата поискали съдействие от друг
техен екип, който да застане в районна на с. Научене, общ. Нова Загора. Малко
по-късно двата екипа се придвижили, като свидетелите Ш. и И., с ползвания от
тях служебен автомобил, застанали по черен път в близост до лозов масив и до
главния път II-66
на км.17 в посока гр. Сливен, а другия екип, в който бил и свидетелят В.В.,
застанал в районна на с. Научене, на черен път между селата Научен и Старо
село. След около час свидетелят В. чул един изстрел, който дошъл от източната
му страна. Междувременно свидетелят Ш. бил излязъл от служебния автомобил и
тръгнал в посока лозовия масив с цел да се изкачи на висока за да има поглед за
движението на хора или автомобили по другите черни пътища. Към 23.00 часа св.Ш.
чул към него да се приближава автомобил. Автомобилът спрял на разстояние около
5-10 метра
от него, на мост върху канал за вода. В тъмното свидетелят успял да различи, че
това е джип. Видял от него да слизат две лица, които се отправили назад към
багажното отделение на автомобила. Чул едно от лицата да води телефонен разговор,
както и репликата „ела при нас, да вземеш прасето”, след което едно от лицата
отново се качило в автомобила включвайки светлините му посока главния път.
Свидетелят Ш. се запътил към двете лица които в този момент били извън
автомобила, представил им се и поискал да излязат пред автомобила за да има
видимост към тях. Свидетелят, с носения от него фенер, осветил задната седалка
на автомобила, където видял две карабини с оптики. Попитал къде е убитото
животно, но двамата му отговорили че няма такова. Свидетелят започнал да търси
в тревата и в храстите около спрелия автомобил, като минавайки зад него видял
вързано със сезал за теглича на джипа прасе. Установил че прасето било мъртво с
дупка в областта на ухото. Впоследствие забелязал, че по пода на багажника на
автомобила има следи от кръв, кал и един нож, както и един-два празни
полиетиленови чувала. След това свидетелят Ш. се качил в автомобила и заедно с
двете лица и джипа се придвижили към главния път, отстоящ на около 600 метра, където се намирал
и служебния автомобил. Междувременно св. И., който се намирал в близост до
главния път видял приближаващ се по него автомобил, който спрял за проверка, при
която установил, че автомобила се управлява от свидетеля Г.М.Г. /който бил шурей
на подс. Т.Д. и вуйчо на подс. Д.Д./. В него момент пристигнал и джипа в който
се намирал св. Ш.. Свидетелят И. забелязал, че в него освен колегата му – св. Ш.
има още две лица, мъже, по-млад и по-стар, като по-младия управлявал джипа.
Видял, че автомобила е „Нисан терано” с рег. № ***
сив на цвят. Свидетелят Ш. подал сигнал на телефон 112. След пристигане
органите на МВР, полицейските служители поискали документите за самоличност на
лицата от автомобила - „Нисан терано”, като установили, че това са подс.Т.Д.Д.
и сина му, другия подсъдим по делото - Д.Т.Д.. За случая св. И. съставил
констативен протокол с бланков № 001166 от 21.06.2015 год.
По-късно бил извършен оглед
на местопроизшествието от органите на полицията, при който на задната седалка
на автомобила били намерени и иззети два броя карабини - ловна карабина
с размер 110 см.,
със закрепен прожектор и оптически мерник без надписи и номера по нея,
запечатана със стикер А1162 и Ловна карабина с размери
104 см.,
с надпис: калибър 30-06 и серия № 14446/311МR06915, ведно с
монтиран уред за нощно виждане, с надпис
на него „NVRS”, GEN1” запечатан със стикер № А1164/12.06.2015 г.
С протокола за оглед като
веществени доказателства били иззети още: лек автомобил „Нисан Терано” с рег. №
***,
светло сив на цвят, ведно с контактен ключ към него и СРМПС част II; Четири броя
патрони, лентовани в патронна тенекийка с надпис на гилзата „Sako”, запечатани
с полиетиленов плик, залепен със стикер № А1163/22.06.2015 г.; Два броя
патрони, намиращи се в пълнителя на ловна карабина с размери 104 см., с надпис: калибър
30-06 и серия № 14446/311МRO6915 с надпис в основата на
гилзата MORMA 30-6, запечатани в полиетиленов плик, залепен със стикер с №
А1165/22.06.2015 г.; Кожен калъф от прибор за нощно виждане, поставен върху
монтирана на ловна карабина с размери 104 см., с надпис: калибър
30-06 и серия № 14446/311МRO6915 прибор за нощно виждане,
със залепен върху него стикер с № А1166/22.06.2015 г.; един брой нож с дървена
ръкохватка с размер 23 см.,
без надписи заедно с нож един брой с размер 40 см., с дървена
дръжка без надписи по него, запечатани със стикер с № А1167/22.06.2015 г.; Два
броя патрони с надпис в основата на гилзата 270 и 47 и кутийка с боеприпаси 22
калибър, 46 броя патрони , всички описани патрони с неударен капсул, запечати
със стикер № А1168/22.06.2015 г., както и един брой
приспособление за оптически мерник – предпазител за мъгла, запечатан със стикер
с № А1169/22.06.2015 г.
С протокол от 22.06.2015
год. /л.29 ДП/ в присъствието на поемни лица били иззети обтривки и микроследи
от лява и дясна ръка на подс. Т.Д.Д., запечатани съответно със стикер с №
А1325/22.06.2015 год.
С протокол от 22.06.2015
год. /л.30 ДП/ в присъствието на поемни лица били иззети обтривки и микроследи
от лява и дясна ръка на подс. Д.Т.Д., запечатани съответно със стикер с №
А1324/22.06.2015 год.
Подсъдимият Д.Т.Д. предал с
протокол за доброволно предаване от 22.06.2015 год. /л.31 ДП/ на органите на
разследването два броя боеприпаси с размери 8 см., с надпис в основата „norma
30-06” с
неударен капсул, които били запечатани със стикер с № А1214822.06.2015 год.
Иззетите боеприпаси, както
и двата броя карабини били предадени с пприемо-предавателен протокол с № 000624
от 22.06.2015 год. /л.32 ДП/ на служба КОС към РУ Нова Загора.
С протокол от 22.06.2015
год. /л.33 ДП/, св. Ш. предал на разследващите органи трупа на убитото диво
прасе, което от своя страна било предадено с протокол /л.34 ДП/ за отговорно
пазене на лицето А. Я. В. – старши специалист, горски инспектор към РДГ Сливен.
Видно от приетото по делото
като писмено доказателство писмо изх. № 120/02.06.2016 год. /л.64 ДП/, от ЛРС „Сърнена
гора” Сливен не са издавани разрешителни за индивидуален или групов лов на
двамата подсъдими – Т.Д.Д. и Д.Т.Д. за дните 21.06.2015 год. и 22.06.2015 год.
С постановление на Районна
прокуратура Нова Загора от 19.08.2016 год. /л.130 ДП/ иззетите като веществени
доказателства: лек автомобил „Нисан Терано” с рег. № ***, контактния ключ на
автомобила и регистрационния му талон са били върнати на подсъдимият Д.Т.Д..
Видно от приобщените по
делото като писмени доказателства два броя справки изготвени от РУ Нова Загора,
съответно с рег.№ 625к и рег. № 624к и
двете от 22.06.2015 год. /л.114 и 115 ДП/, подсъдимият Д.Т.Д. притежавал четири
броя огнестрелно оръжие д един брой пистолет „ТТ” кал 7,62х25 мм, с № ЖА 3647 с
разрешение за носене и употреба обр.3 № *** и три броя ловно огнестрелно оръжие
– ловен полуавтомат „МР-153”
кал.12 с № ***, ловна карабина „Саевидж” кал.22, с № 1374468 и ловна карабина
„Браунинг” кал. 30-06 с № 14446/311МR06915 с
разрешение № *** валидни до 21.02.2016 год., издадени от РУ – Нова Загора. От
своя страна подсъдимият Т.Д.Д. притежавал два броя огнестрелно оръжие – ловна
пушка „ИЖ” кал.16 с № 8310 и ловна карабина „Арсенал-SLR”
кал. 7,62х39 с № КР480126 с разрешение № ***валидно до 11.07.2017 год.
Видно от приетата по делото
справка изготвена от централна база – КАТ /л.122 ДП/, лек автомобил „Нисан
Терано” с рег. № *** бил собственост на подсъдимият Д.Т.Д..
Видно от заключението на
вещото лице по изслушаната и приета по делото комплексна /балистическа и
химическа/ експертиза /л.72-77 ДП/, представения за изследване обект запечатан
с лепенка № А1164/22.06.2015 год. /иззет с протокола за оглед на местопроизшествие/
е карабина марка „Browning”, модел „Long Trac”
калибър 30-06 с № 14446/311MR06915, заводско
производство на „Browning” Белгия, техническо изправно, годно за
стрелба и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Със същото е
било стреляно след последното му почистване.
Представения за изследване
обект запечатан с лепенка № А1162/22.06.2015 год. иззет с протокола за оглед на
местопроизшествие/ е карабина без марка и модел с № 362S,
калибър 7,62, самоделно сглобена от заводски произведени части на различни
оръжия, техническо изправно, годно за стрелба и представлява огнестрелно оръжие
по смисъла на ЗОБВВПИ. Със същото е било стреляно след последното му
почистване.
Представените за
изследване четиридесет и шест броя патрони кал. 22LR, седем броя патрони кал.
7.62х25, четири броя патрони кал. 7.62х53R и шест броя патрони кал. 30-06 са
предназначени за стрелба с оръжия от същият калибър и подходящ патронник, като
техническите им характеристики са описани подробно в изследователската част на
настоящият протокол. Същите са
годни за произвеждане на изстрел и
представляват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ.
Видно от заключението на
вещото лице по изслушаната и приета по делото дактилоскопна експертиза /л.67-68
ДП/ върху двата броя карабини, обозначени съответно като обекти с № 14446/311MR06915
и № 362S не
са били открити годни дактилоскопни следи.
Видно от заключението на
вещото лице по изслушаната и приета по делото комплексна съдебна
ветеринарно-медицинска и оценителна експертиза /л.88-89 ДП/, убитото животно е
мъжко, диво прасе /глиган/ с тегло 127 кг. с много добра охраненост, на възраст
около 3,5 – 4 години, с тъмно кафяв цвят на кожата и четина, с недобре развити
/малки/ глиги, което според класификацията на дивеча в България – дивата свиня
/глиган/ спада към едрия космат дивеч. При външния оглед на дивото прасе била
установена огнестрелна рана с диаметър около 1 см., кръгла, в основата на
дясното ухо, което нараняване било причина за смъртта му. Други видими
поражения по целия труп липсвали.
При извършената аутопсия на
глигана било установено наличие на боеприпас в лявата част на врата, под
кожата, в областта на трети шиен прешлен. Установено било, че боеприпасът е
преминал през черепната кутия в посока: основа на дясно ухо-черепна кутия-раздробен
трети шиен прешлен – до под кожата в областта на лявата част на врата до трети
шиен прешлен. Смъртта на дивото прасе била настъпила мигновено. Не били
констатирани наранявания в гръдната и коремната кухина. Деформирания боеприпас
бил предаден на следствените органи с протокол.
Пазарната стойност на
дивото прасе към датата на настъпване на смъртта21.06.2015 год. била 900 лева.
Вещото лице по назначената
на досъдебното производство комплексна съдебна ветеринарно-медицинска и
оценителна експертиза – д-р С.Д.С., предал на органите на досъдебното
производство с протокол за доброволно предаване от 22.06.2015 год. /л.35 ДП/,
открития от него при аутопсията на дивото прасе „боеприпас” – един брой метална
обшивка на проектил от метал, меден на цвят, силно деформирана със следи от
червени зацапвания, съответно поставен в прозрачен плик запечатан със стикер №
А1335/22.06.2015 год.
Същият бил предаден за
изследване за нуждите на назначената на досъдебното производство и изслушана в
хода на съдебното следствие комплексна /балистическа и химическа/ експертиза
/л.72-77 ДП/, като видно от заключението на вещото лице по нея, представения за
изследване един брой проектил запечатан с лепенка с № А1335/22.06.2015 год., се
определя най-вероятно като част от патрон калибър 7,62. Същият бил изстрелян от
представеното оръжие - карабина марка „Browning”,
модел „Long
Trac” калибър 30-06 с № 14446/311MR06915.
Видно от заключението на
вещото лице по изслушаната и приета по делото физикохимична експертиза /л.83-85
ДП/, в
отривките на лява и дясна ръка на подс. Д.Т.Д. не са
регистрирани
капсулни микроследи. В отривката от лявата
ръка на Т.Д.Д. не са регистрираха капсулни микрочастици. В отривката
от дясната ръка на Т.Д.Д. са регистрирани две капсулни микрочасти
със състав: олово, антимон, барий. Капсулните
микрочастици регистрирани по дясната ръка на Т.Д.Д. съвпадат по състав с единия
от съставите, регистриран в отривката от карабината без марка и номер,
но е възможно
обаче тези капсулни микрочастици да произхождат от боеприпаси с четворен
състав, какъвто е регистриран и в двете карабини.
Видно от
справка за съдимост рег. № 466/01.07.2015 год. /л.123 ДП/ към датата на
инкриминираното с обвинителния акт деяние – 21.06.2015 год., подс. Д.Т.Д. не е
осъждан.
Видно от справка за
съдимост рег. № 467/01.07.2015 год. /л.124 ДП/ към датата на инкриминираното с
обвинителния акт деяние – 21.06.2015 год., подс. Т.Д.Д. не е осъждан
/реабилитиран/.
Съдът установи изложената
фактическа обстановка, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства и веществени доказателствени средства.
Съдът дава вяра показанията
на групата свидетели - Ю.Ш., И.И. и В.В.,***, дадени както в хода на съдебното
следствие, така и на досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК в съдебно заседание. Съдът
намира същите за логични, вътрешно безпротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондиращи
както помежду си, така и с събраните по делото
писмени доказателства - протоколи и справки, заключението на вещите лица
по изслушаните по делото експертизи, и веществените доказателствени средства
/фотоснимки/, които доказателства решаващият съд счита че са събрани и
изготвени по реда и със средствата предвидени в процесуалния закон.
Съдът не дава вяра
показанията на св. Г.Г. в частта им в която по същество твърди, че на
21.06.2015 год. по случайност се е отзовал на местопроизшествието, на което са
били и двамата подсъдими, търсейки място, тъй като му се проходило по „житейска
нужда”. За да не даде вяра показанията на свидетеля в тази им част, съдът намери
за възможна пряка и косвена заинтересованост на свидетеля от изхода на делото,
тъй като от една страна същият е в близки роднински връзки с двамата подсъдими.
Подсъдимият Т.Д.Д. е
съпруг на сестрата на свидетеля, а другия подсъдим Д.Т.Д. е
негов племенник. А от друга да не уличи и себе си в евентуална съпричастност в
извършване на престъпление, за което вече е повдигнато обвинение срещу неговия
племенник и неговия шурей.
Съдът не дава вяра на
обясненията на обв. Д.Д. в частта им в която същият твърди, че той и баща му,
другия подсъдим – Т.Д., са намерили дивото прасе върху циментов мост над канал,
на около 400-500 метра
от главния път, тъй като в тази им част същите се опровергават от изслушаните и
приетите по делото заключения на вещите лица по ветеринарно-медицинската и
оценителна експертиза /л.88-89 ДП/ и комплексната /балистическа и химическа/
експертиза /л.72-77 ДП/. Видно от първата при външния оглед на прасето е била
установена огнестрелна рана с диаметър, около 1 см., кръгла, в основата на
дясното ухо, а при аутопсията на дивото прасе е било установено наличие на
боеприпас /поректил/ в лявата част на врата, под кожата, в областта на трети
шиен прешлен. Видно от втората е, че така намерения при аутопсията на дивото
прасе проектил е изстрелян от карабина „Browning”,
модел „Long
Trac” калибър 30-06 с № 14446/311MR06915,
която пък от своя страна е била собственост на подсъдимият Д.Д. видно от
приетата по делото справка с рег № 625к/22.06.2015 год. на РУМВР Нова Загора. Липсват
данни които да обосновават извод подс. Д.Д. да е губил владението върху
оръжието си, с което е било убито дивото прасе.
Съдът не дава вяра на
обясненията на подс. Д.Д. и в частта им, в която същият твърди, че е видял
незаконната пушка, когато дошли полицаите да я разглеждат, тъй като обясненията
на подсъдимия противоречат на показанията на св. Ш., св. И. и на св.В., видно
от които същите последователно, отделно един от друг, са видели на задната
седалка на автомобила два броя карабини с оптика, по време предхождащо идването
на служителите на полицията. Видно от показанията на св. И. автомобила е бил
„Нисан Терано” с рег. № ***, управляван от по младия от двамата непознати към
него момент за свидетеля мъже – подс. Д.Д.. Видно от приетата по делото справка
изготвена от Централна база КАТ собственик на процесния автомобил бил
подсъдимият Д.Д.. Видно от съставения по реда на НПК протокол при извършения
оглед на автомобила на задната седалка на същият са открити два броя ловни
карабини: едната без надписи по нея, другата с надпис върху цевта: калибър
30-06 и серия номер намиращ се над спусковата скоба 14446/311MR06915.
Безспорно по делото, както бе посочено по-горе, бе установено, че оръжието с №
14446/311MR06915
е собственост на подс. Д.Д. Видно от изготвените по време на огледа по реда и
средствата на НПК веществени доказателствени средства – фотоснимки, процесните
два броя карабини са открити на задната седалка на автомобила разположени една
до друга и успоредно по между си.
При тия фактически данни,
няма как да се кредитират обясненията подс. Д.Д. в тази им част, т.е. че не е
знаел за намиращата се на задната седалка на собствения му, управляван лично от
него автомобил - карабина без надписи,
поставена и разположена на видно място до собственото му оръжие - карабина „Browning”,
модел „Long
Trac” калибър 30-06 с № 14446/311MR06915.
С оглед гореизложеното
съдът не дава вяра обясненията на подсъдимия както в посочените части, така и
досежно повода по който подс. Д.Д. твърди, че е бил заедно с баща си - подс. Т.Д.,
в районна на местопроизшествието, а именно с цел да прострелят притежаваното от
него оръжие - карабина „Browning”.
Съдът кредитира събраните
по делото писмени доказателства, протоколи, и веществени доказателствени
средства, тъй като намира същите за изготвени по реда и способите предвидени в
НПК, кореспондиращи и взаимно допълващи се, както помежду си така и с останалия
доказателствен материал по делото – кредитираните от съда гласни доказателства.
Съдът изцяло кредитира като
обективни, безпристрастни и компетентни, заключенията на вещите лица по
изслушаните по делото: комплексна /балистическа и химическа/ експертиза
/л.72-77 ДП/; дактилоскопна експертиза /л.67-68 ДП/; комплексна съдебна
ветеринарно-медицинска и оценителна експертиза /л.88-89 ДП/ и физикохимична
експертиза/л.83-85 ДП/, като изготвени от експерти с необходимите професионални
знания и опит, в съответствие с материалите по делото, поради което изгради
изводите си и върху тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
ПО ОБИНЕНИЕТО НА Д.Т.Д. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО 237, АЛ.1 НК:
Решаващият съд намери, че в
хода на съдебното следствие не бе установено, респективно не бе доказано от
държавното обвинение по несъмнен начин, каквото е изискването на процесуалният
наказателен закон, че деянието, за което с внесения в съда обвинителен акт е
било повдигнато обвинение по чл.237, ал.1 НК е извършено от подсъдимия Д.Т.Д..
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
На първо място, върху
оръжието, с което е било произведен изстрел причинил нараняване на дивото прасе
/глиган/ и неговата смърт не са открити годни дактилоскопни следи, които макар
и косвено да са индиция за възможният автор на инкриминираното деяние, а
безспорно по делото бе установено, че в районна, в който е било простреляно
същото, са се намирали заедно, както подсъдимият Д.Д., така и другия подсъдим,
негов баща, Т.Д., като двамата са разполагали общо с две ловни карабини, с
които бе установено, че е стреляно след последното им почистване. С оглед това,
обстоятелството, че собственик на оръжието, с което е било простреляно и
умъртвено дивото прасе /глиган/ е подсъдимият Д.Д., не води само по себе си до
безспорният извод, че той е и лицето убило процесния едър дивеч.
На второ място, в отривките
от лява и дясна ръка на подс. Д.Т.Д. не са били регистрирани капсулни
микроследи, които да обосноват извод, че той е възможен автор на
инкриминираното деяние. В тази насока, съдът не споделя развитата и поддържана
от обвинението теза, че такива не са били открити, защото – „той /подсъдимият/ най-вероятно си е измил ръцете”, както
и че съдът следва да приеме „житейски”,
че подсъдимия си е измил ръцете, тъй като бил водач на автомобила, „вероятно” е имало кал по ръцете му, и
за да не изцапа волана си е измил ръцете. За да поддържа посочената вероятна,
житейска хипотеза, обвинението се позовава на показанията на св. Ш. дадени в
хода на съдебното следствие при извършения му по искане на прокуратурата
допълнителен разпит, при който свидетелят заяви, че когато двамата подсъдими
слезли от автомобила и отишли зад него, свидетелят не ги виждал в цял ръст, но
виждал движения и чувал течаща вода, стичане на течност. По-късно докато търсел
дивеча видял, встрани до храстите бутилка от минерална вода от литър - литър и
половина, наполовина пълна с вода, видял и локва. Съдът не намира така
възприетите от свидетеля фактически обстоятелства да водят до категоричния
извод, че подсъдимият Д.Д. вероятно си е измил ръцете, оттук и
да е отмил от ръцете си вероятно намиращи се по тях капсулни
микрочастици. Още повече, че сам свидетелят сочи, че не е забелязал подсъдимите
да са мокри, да имат вода по ръцете или лицата. Не може да се възприеме
безкритично и твърдението на обвинението, че подс. Д.Д. е измил ръцете си, за
да не изцапа волана на автомобила, тъй като видно от показанията на св. Ш., той
се е намирал в близост до лозов масив, когато към мястото на което е бил, се е
приближил, управлявания от подс. Д.Д. автомобил /за управлението на който
автомобил свидетелства св. И./, негова собственост, т.е. ако той действително е имал кал по
ръцете си както твърди прокуратурата /за което няма събрани доказателства/ то
волана на автомобила е бил вече изцапан, оттук и твърде спорно е твърдението на
обвинението относно целта на вероятното измиване ръцете на подсъдимият. Не на
последно място в тази връзка следва да се посочи още и че отново видно от
показанията на св.Ш., когато управляваният от подсъдимия автомобил приближил
мястото на което се е намирал свидетелят, спрял на мост разположен над канал за
вода. Обстоятелство, което също житейски вероятно, с оглед логиката на
обвинението, макар и да липсват преки доказателства за това, може да обоснове
извод - в канала за вода да се стича вода, и би могло обективно да доведе до
възприятията на свидетеля за стичаща се вода или течност.
На трето място, по делото
бе установено, че в отривката от дясната ръка на другия подсъдим – Т.Д.Д. са
регистрирани две капсулни микрочастици със състав: олово, антимон и барий,
които според заключението на вещото лице, поддържано и допълнително
аргументирано в съдебно заседание, макар да съвпадат по състав с единия от
съставите, регистриран в отривката от карабината без марка и номер е възможно
да произхождат от боеприпаси с четворен състав, какъвто е регистриран и в двете
карабини. Изслушано в съдебно заседание вещото лице бе категорично в
заключението си, че много често частиците, които се отлагат от газовия поток
при произвеждане на изстрел се абсорбират върху ръцете в пълния си състав, но
много често в тях липсват някои от компонентите на състава на капсула, и за
това не можело да се каже дали е от боеприпас от троен състав или такъв от
четворен. Върху ръцете можело да бъдат открити две или три от съставките, което
се получавало често. Пас според вещото лице, ако се приеме, че откритите по
ръката на подс. Т.Д. частици са от газов поток /а не например от докосване на
гилза/ не може да се направи категоричен извод от коя карабина са частиците
открити по обекта, можело да се получат и от двете. Също така видно от
становището на вещото лице е, че частиците по ръката на подс. Т.Д. означава че
същият е произвел изстрел, или е докосвал предмети върху които са отлагани
частици от произведени изстрели, или оръжието, или е бил в обсега на газовия
поток при произвеждане на изстрел от другиго.
Ето защо не може да се
сподели безрезервно становището на държавното обвинение, като несъмнено
установен по делото факт, че подс. Т.Д. не е държал карабината „Браунинг”,
оттук и извода, че не е стрелял той.
С оглед гореизложеното съдът намери за
недоказано по безспорен, несъмнен и категоричен начин авторството на
инкриминираното деяние по чл.237, ал.1 НК. Макар и възможна, житейски
хипотетична, да е подържаната от
обвинението теза, че автор на деянието е подс. Д.Д., да е вероятна възможността
да си е измил ръцете, да е вероятна възможността да си е отмил, вероятно
намиращи се по ръцете му капсулни микрочастици, макар и съдът да не намери в
подкрепа на тази теза доказателства, дори и косвени такива, то наред с това
напълно възможно е, с оглед на конкретните, установени в хода на съдебното
следствие фактически данни, изстрела, с който е било убито дивото прасе, да е
произведен с карабината „Browning”, не от подсъдимия Д.Д., а
от неговия баща – подс. Т.Д., който извод се налага като възможен, не от друго,
а от заключението на вещото лице по изслушаната в хода на съдебното следствие
физикохимична експертиза.
Съдът не може да се
солидаризира с поддържаното от държавното обвинение становище, че съдебна
грешка в случая не може да се допусне, защото и двамата подсъдими по някакъв
начин са били свързани с престъплението по чл.237, ал.1 НК и това по чл.339,
ал.1 НК, тъй като наказателната отговорност е лична и всеки трябва да отговаря
само и единствено за това, което действително е извършил.
По тия съображения
решаващият съд призна за невиновен подсъдимия Д.Т.Д. в това, че на 21.06.2015
г. в землището на с. Научене, общ. Нова Загора, използвайки законно притежавано
оръжие – карабина марка „BROWNING”, модел „Long Trac”
калибър 30-06 с № 14446/311MR0691 с монтиран на него
уред за нощно виждане с надписи „NVRS GEN 1” и номер ********* с поставен калъф е убил
без надлежно разрешение едър дивеч – 1 брой диво прасе от мъжки пол, на възраст
3.5-4 години с тегло 127 кг.
на стойност 900.00 лева, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда по
повдигнатото му обвинение по чл.237, ал.1 НК.
ПО ОБИНЕНИЕТО НА Т.Д.Д. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО 339, АЛ.1 НК:
Решаващият съд намери, че в
хода на съдебното следствие не бе установено, респективно не бе доказано от
държавното обвинение по несъмнен начин, каквото е изискването на процесуалният
наказателен закон, че деянието, за което с внесения в съда обвинителен акт е
било повдигнато обвинение по чл.339, ал.1 НК, е извършено от подсъдимия Т.Д.Д..
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
За да поддържа обвинението
прокуратурата се позовава на обстоятелството, че капсулните микрочастици
регистрирани по дясната ръка на подсъдимият Т.Д. съвпадат по състав с единия от
съставите регистрирани в отривката от карабината предмет на престъплението по
чл.339, ал.1 НК.
Както вече бе посочено
по-горе, от заключението на вещото лице по изслушаната по делото физикохимична
експертиза бе установено, че двете капсулни микрочастици регистрирани в
отривката от дясната ръка на подс. Т.Д. е възможно да произхождат от боеприпаси
и с четворен състав, какъвто е регистриран и в двете карабини. Частиците по
ръката на подс. Т.Д. могат да означават, че същият е произвел изстрел, или е
докосвал предмети върху които са отлагани частици от произведени изстрели, или
оръжието, или той е бил в обсега на газовия поток при произвеждане на изстрел
от другиго. А в случай, че се приеме, че откритите по ръката на подс. Т.Д.
частици са от газов поток не може да се направи категоричен извод от коя карабина
са частиците открити по обекта, можело да се получат и от двете. При тия
обстоятелства по делото, съдът не намери за несъмненено доказано, че откритите
по дясната ръка на подс. Т.Д. капсулни микрочастици са следствие на това, че
същият е държал карабината без марка и модел, предмет на обвинението по чл.339,
ал.1 НК, тъй като това може да се дължи и като следствие на произведен от него
изстрел с карабината „Браунинг”, извод който се налага като реален и възможен
отново от заключението на вещото лице по изслушаната в хода на съдебното
следствие физикохимична експертиза.
На следващо място следва да
се посочи, че дори и откритите по дясната ръка на подс. Т.Д. капсулни
микрочастици да са резултат на това, че същият е държал в ръцете си процесното
огнестрелно оръжие без марка и модел, това не води до несъмненият извод, че е
същият е осъществил от обективна страна фактическия състав на престъплението по
чл.339, ал.1 НК. И това е така, тъй като, когато в чл.339, ал.1 НК се говори за
държане на огнестрелно оръжие, разпоредбата на закона има предвид не
краткотрайно държане на оръжие, взето за момент или за няколко минути, а се има
предвид трайно установена фактическа власт върху него без разрешение на
надлежните органи на властта. По делото не се събраха, каквито и да е било
доказателства, преки или косвени, които да обосновават, несъмнен и категоричен
извод у съда, че подс. Т.Д. е установил своя фактическа власт върху процесното
огнестрелно оръжие, осъществявайки по този начин една от формите на
изпълнителното деяние по чл.339, ал.1 НК, а именно държане на огнестрелно
оръжие, в посочения от обвинението автомобил, собственост на другия подсъдим по
делото – Д.Т.Д..
Напротив от установените по
делото фактически данни наред с извода, който се поддържа от държавното
обвинение, може да се изведе и обоснове паралелно като вероятен и друг извод, а
именно че деянието е осъществено от другия подсъдим – Д.Т.Д., доколкото
оръжието е било открито на задната седалка на собственият на този подсъдим
автомобил, поставено на задната седалка на автомобила, успоредно до законно
притежаваното от този подсъдим огнестрелно оръжие.
Както вече бе посочено
осъдителната присъда не може да почива на предположения, а в случаят от една
страна са възможни няколко хипотези, при които биха могли да попаднат капсулни
микрочастици върху ръцете на подс. Т.Д., от друга огнестрелното оръжие е
открито в автомобил, в който освен подсъдимия Т.Д., се е намирал и е бил управляван
от другия подсъдим, и негов собственик - Д.Д., оттук и наличие на възможността
деянието по чл.339, ал.1 НК да е било осъществено, както от подс. Т.Д., така и
от подс. Д.Д., хипотези, от които, нито една в хода на съдебното следствие не
бе категорично потвърдена или отхвърлена, на основа на установените фактически
данни, по несъмнен, безспорен и категоричен начин, за да може съдът да
постанови осъдителна присъда по отношение на подс. Т.Д..
В тази насока и с оглед
гореизложеното, липсват и доказателства по делото, от които да се изведе несъмнен
извод, че подс. Т.Д. е държал л.а. „Нисан Терано” с ДК № ***, собственост на
подс. Д.Т.Д. и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 4 бр. патрони калибър 7-62 х
53R, без да има за
това надлежно разрешение.
По тия съображения
решаващият съд призна за невиновен подсъдимия Т.Д.Д. в това, че на 21.06.2015
г. в землището на с. Каменово, общ. Нова Загора в л.а. „Нисан Терано” с ДК № ***,
собственост на Д.Т.Д. *** е държал огнестрелно оръжие – 1 брой карабина без
марка и модел, с № 362 S, калибър 7-62, самоделно
сглобена със закрепени към него прожектор и оптически мерник и боеприпаси за
огнестрелно оръжие – 4 бр. патрони калибър 7-62 х 53R, без да има за
това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда по повдигнатото му обвинение по чл. 339, ал.1 НК.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът като съобрази
разпоредбите на чл.53, ал.2, б.”а” и чл.237, ал.3 НК, постанови да бъдат отнети
в полза на държавата вещите предмет на престъпленията по чл.237, ал.1 НК и
чл.339, ал.1 НК, а именно: 1 бр. карабина без марка и модел, с № 362S,
кал.7-62, самоделно сглобена със закрепени към нея прожектор и оптически
мерник; 4 бр. патрони калибър 7-62 х 53R и един
брой труп на дива свиня от мъжки пол. Веществените доказателства доколкото не
са вещи предмет или средство на престъпление принадлежащо на виновни лица, или
са били притежавани на законно основание към дата на инкриминираното, а именно:
1 бр. нож с дървена ръкохватка с размери 23 см., 1 бр. нож с размери 40 см. и дървена дръжка; 1
бр. приспособление за оптически мерник –
предпазител за мъгла; 1 бр. ловна карабина марка „BROWNING”, модел „Long Trac” калибър
30-06 с № 14446/311MR0691 с монтиран на него уред за нощно виждане с надписи „NVRS GEN 1” и номер ********* с поставен калъф; 2 бр. патрони с надпис на гилзата
„Норма 30-06”;
2 бр. патрони с надпис в основата на гилзата „Норма 30-06”; 7 бр. патрони с надпис в основата на гилзата 270 и 47 и
пластмасова кутийка, съдържаща 46 бр.
патрони, 22 калибър; 2 бр. патрони „Норма 30-06”, съдът постанови след
влизане в сила на присъдата да се върнат на правоимащото лице - Д.Т.Д. ЕГН ********** ***. Останалите веществени доказателства по делото
1 бр. прозрачен полиетиленов плик разкъсан, съдържащ пликове с отривки и
микроследи от лява и дясна ръка на лицето Т.Д.Д., отбелязан със стикер №
А1325/2015 г. на ОД на МВР Сливен и стикер
за изследвано веществено доказателство № 2015-04588.3; 1 бр.
прозрачен полиетиленов плик разкъсан,
съдържащ отривки и микроследи от лява и дясна
ръка на Д.Т.Д., отбелязан със стикер № А 1324/2015 г. на ОД на МВР
Сливен и стикер за изследвано веществено доказателство № 2015-04588.4, 1 бр.
прозрачен полиетиленов плик разкъсан, съдържащ отривки със стикер № А6720/2015
г. на ОД на МВР Сливен и стикер изследвано веществено доказателство № 2015-04588.1;
1 бр. прозрачен полиетиленов плик
разкъсан, съдържащ обтривка отбелязан със стикер № А6721/2015 г. на ОД на МВР Сливен и стикер
изследвано веществено доказателство № 2015-04588.2; 1 бр. полиетиленов плик
разкъсан, съдържащ обшивка на проектил, отбелязан със стикер № А1335/2015 г. на
ОД на МВР Сливен, съдът постанови след
влизане на присъдата в сила да се унищожат като вещи без стойност.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото,
тъй като подсъдимите бяха признати за невиновни по повдигнатите им обвинения,
съдът не ги осъди за разноски по делото, и същите остават за сметка на
държавата с оглед разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: