Р Е Ш Е Н И Е
Номер 663 05.05.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на двадесет и
осми април две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й. Б.като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 14 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за
социално подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба на Г.А.Б. ***, с ЕГН **********,
против Заповед № ЗСП/Д-А/5122 от 24.11.2020г., издадена от директора на
дирекция „Социално подпомагане“ Бургас,
потвърдена с Решение № 9/08.01.2021г. на директора на РДСП- Бургас. С
обжалваната заповед е отказано на жалбоподателя отпускане на целева помощ за
отопление за отоплителен сезон 2020/2021 г. (от 1 ноември до 31 март). В
жалбата е посочено, че издаденото решение, както и потвърдената с него заповед,
са незаконосъобразни, поради което моли да бъдат отменени.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
За
ответника - директор на дирекция „Социално подпомагане” Бургас, редовно
призован, се явява юрисконсулт Д., която оспорва жалбата. Представя административната преписка. Излага
аргументи, че заповедта е правилна и законосъобразна, поради което следва да
бъде оставена в сила.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че жалбоподателят Г.Б. е подал
до директора на ДСП Бургас заявление-декларация с вх. № ЗСП/ДА/5122/30.10.2020г.
(л.30-31) за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за
отоплителен сезон 2020-2021г. В декларацията е посочено, че Б. е неженен,
безработен, в тежко здравословно състояние, с ЛКК, опериран на 1 година от
„Морбус Марион“-рядка болест, страда от травмена епилепсия след падане на 7-годишна възраст, фракура, контузия и кома.
В декларацията е посочено, че същият съжителства с Л.М.- негова майка. Брутните
му доходи през предходните шест месеца са в размер на 0.00 лева. Обитава
общинско жилище и не притежава недвижими имоти. В декларацията е описано, че не
е регистриран като едноличен търговец и не притежава дялове от капитала на
търговски дружества, не е прехвърлял собственост върху имоти срещу задължение
за издръжка и гледане, не са му налагани санкции за укрити доходи през
последните три години. Приложена е епикриза, издадена през 2015 г. от
неврохирургичното отделение на „Многопрофилна болница за активно лечение
Бургас“ АД, с отразена окончателна диагноза „Контузио капитис Комоцио цер
ебри“, епикриза от Клиника по спешна и детска урология от м.май 1978 г.,
медицинско направление от 29.05.2012 г. с отразена диагноза „Двустранна
слабинна херния“, болнични листи от 2008 г.- 2 броя.
По повод постъпилото
заявление-декларация служители от ДСП Бургас извършили проверка, в хода на
която констатирали, че Б. няма издадени
експертни решения и не е регистриран в бюрото по труда. В тази връзка е
постъпило писмо от Министерство на здравеопазването РЗИ Бургас (л.29), видно от
което след направена справка в информационната система и на място в РКМЕ към
РЗИ се установява, че за лицето няма издадено ЕР от ТЕЛК. Изискана е и
информация до РЗИ- Бургас, ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ ЕООД Бургас, д-р Т. Г.-
общопрактикуващ лекар и РЗОК- Бургас. Резултатите от извършените проверки са
отразени в социален доклад. Социалният работник е дал мотивирано становище за
отказ за предоставяне на целева помощ за отопление за отоплителен сезон
2020/2021г.
Издадена е Заповед №ЗСП/Д-А/5122/24.11.2020г.
на директора на ДСП-Бургас (л.19), с която на лицето е отказано предоставянето
на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2020/2021г. Заповедта
е оспорена по административен ред, по повод на което е издадено Решение №9/8.01.2021г.,
на директора на РДСП Бургас, с което
заповедта е потвърдена.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 149 от АПК, от
лице, имащо правен интерес от оспорване и срещу подлежащ на оспорване по
съдебен ред акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Обжалваната заповед е издадена от
материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗСП
и чл. 4, ал. 1 и 4 от Наредба №
РД-07-5/16.05.2008 г., и в предписаната от закона форма, но при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСП
условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането,
възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника
за прилагане на този закон с
изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на
министъра на труда и социалната политика. Това е Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление. Съгласно чл. 4, ал. 1 от посочената
наредба (ред. ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) лицата
и семействата подават заявление-декларация по образец, утвърден от
изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в дирекции
"Социално подпомагане" по настоящ адрес и при спазване на изискванията
по чл. 26, ал. 2, 4, 5, 6, 7 и 8 от ППЗСП. В чл. 4, ал. 2 от Наредба №
РД-07-5/16.05.2008 г. (ред. ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от
28.06.2019 г.) е предвидено, че в срок до 20 дни от подаване на
заявление-декларацията социален работник в съответствие с изискванията на ППЗСП
извършва социална анкета и посещение по настоящия адрес, посочен в заявлението,
и изготвя социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или
отказ на целева помощ. Според чл. 27, ал. 2 от ППЗСП
социалната анкета се изразява в установяване на факти и обстоятелства, които
имат отношение в конкретния случай към правото на подпомагане на заявителя и
неговото семейство.
Освен
това, съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСП
социалните помощи се отпускат след преценка на всички данни и обстоятелства,
констатирани със социална анкета. Легално определение за понятието
"социална анкета" е дадено в разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗСП,
според което "социална анкета" е дейност по установяване наличието на
условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от
социални работници в дирекция "Социално подпомагане", която се
изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на
документация и събиране на информация. От това определение се налага изводът,
че социалната анкета е дейност, чиято цел е да установи наличието или липсата
на основание за предоставяне на исканата социална помощ, като проверката в дома
на лицето е един от способите за събиране на информацията, която е релевантна
за преценката по направеното искане за отпускане на социална помощ. За целите
на провеждането на социалната анкета, социалният работник следва да извърши
задължително посещение в дома на лицето, каквото изискване е въведено с нормата
на чл. 27, ал.
3, т. 1 от ППЗСП. Съгласно чл. 27, ал. 5, 6 и 7 от ППЗСП в случай,
че поради отсъствие на лицето или семейството проверката не може да бъде
извършена в дома, социалният работник оставя уведомление по образец, утвърден
от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в което се
определя 3-дневен срок на лицето да се яви в дирекция "Социално
подпомагане" за справка (ал. 5), ако в срока по ал. 5 лицето не се яви, се
прави повторно посещение в дома и ако лицето или семейството отново не може да
бъде намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в
дирекция "Социално подпомагане" (ал. 6). Видно от административната
преписка проверка в дома на
жалбоподателя не е извършена.
Съдът счита, че въведеното в
процесния период извънредно положение на територията на Република България не
води до отпадане на задължението за извършване на проверка в дома на лицето,
тъй като нормата на чл. 27, ал. 3 е императивна и тази проверка е задължителен
елемент от социалната анкета. Нарушаването на императивна норма при
провеждането на административното производство винаги води до
незаконосъобразност на издадения административен акт и представлява основание
за неговата отмяна. Фактът, че не е извършена проверка по настоящ адрес на
жалбоподателя е безспорен факт, който се потвърждава и от изявлението на
юрисконсулта в съдебно заседание, че във връзка с издадени заповеди от
директора на ДСП Бургас и предвид извънредното положение, посещение в дома на
лицето не е извършено.
Когато проверката в дома на лицето
и/или семейството не е извършена и събираната на това място информация не е
писмено документирана, както е в конкретния случай, осъществената социална
дейност е недоказана. Социалната анкета е проведена формално и в нарушение на чл. 27, ал. 6
ППЗСП, във връзка с § 1, т. 11 Допълнителни
разпоредби на ЗСП. В този смисъл е и Решение 8515 от 25.06.2018 г.
на ВАС по адм. д. 4307/2017 г., Решение № 9313/24.06.2013г. по адм.дебло
№4098/2013г./
Обжалваната заповед е издадена и в
несъответствие с целта на чл. 1, ал. 2 от ЗСП
за подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват
своите основни жизнени потребности. Изпълнението на тази цел изисква във всеки
конкретен случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички
релевантни факти и обстоятелства от значение за правата на лицата, заявили
нужда от социално подпомагане, което включва и посещение в дома на лицето.
По изложените съображения съдът
намира, че процесната заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК следва да бъде отменена. В съответствие с чл. 173, ал. 2, предл. 3 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса
по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена ответника за ново
произнасяне по заявление-декларацията с вх. №ЗСП/ ДА/5122/30.10.2020г.,
подадена от Б., при спазване на дадените по-горе задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона, а именно посещение и на адрес, като на
основание чл. 174, изр. 1 от АПК
се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде
едномесечен, считано от датата на получаване на заверен препис от решението.
Воден от гореизложеното,
Административен съд – Бургас, дванадесети състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № ЗСП/Д-А/5122 от
24.11.2020г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас,
потвърдена с Решение № 9/08.01.2021г. на директора на РДСП- Бургас.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция
"Социално подпомагане" Бургас за ново произнасяне по
заявление-декларацията с вх. № ЗСП/ДА/5212/30.10.2020 г. от Г.А.Б. ***, с ЕГН **********,
съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на
заверен препис от решението.
Решението на основание чл. 13, ал. 7 Закона за
социалното подпомагане е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: