РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Шумен, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630200741 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №22-0869-004105 от 23.03.2023 год. на
Началник сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Р. З. М., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. първо от
ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В
съдебно заседание същият не се явява лично. В първото съдебно заседание по делото за него
се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло. В последното съдебно заседание по
делото не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена
като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
1
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.12.2022 год. около 05.40 часа жалбоподателят Р. З. М. управлявал собствения
си товарен автомобил “Фолксваген Кади” с рег.№Н0075ВС, като се движел в гр.Шумен, по
ул.“Съединение“ в посока бул.“Велики Преслав“. На същия булевард в срещуположна
посока се движел полицейски автомобил, в който се намирали свидетелите Д. Х. Д., З. Л. Г.
и Г. П. Г.. След като жалбоподателят възприел полицейския автомобил завил рязко наляво и
спрял автомобила на паркинга срещу Клуб „7“. Тъй като свидетелите Д. и Г. пристигнали в
момента на спиране на автомобила видели жалбоподателя, който излизайки от шофьорското
место на автомобила повтарял думите „Аз не съм карал“. В същото време непосредствено
след слизане на водача движещата се на предната пасажерска седалка жена се прехвърлила
на шофьорското место. Тъй като след като водачът излязъл от автомобила, същият лъхал на
алкохол и бил във видимо нетрезво състояние, било поискано съдействие от друг
полицейски екип, състоящ се от свидетелите О. Н. Ю. и А. С. С., и двамата служители на
сектор Пътна полиция към ОД на МВР Шумен, които по същото време се намирали в
непосредствена близост на паркинга срещу Клуб „7“, по повод извършване на проверка на
друго лице. При направения опит да бъде извършена проверка на жалбоподателя с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен №ARPM 0760 същият
първоначално направил неуспешен опит да бъде изпробван с техническото средство, след
което отказал да му бъде извършена проверка за установяване съдържанието на алкохол в
кръвта. Били му обяснени последиците от отказа да бъде изпробван с техническо средство,
но М. отказал, като заявил, че желае да му бъде извършена кръвна проба. В 05.45 ч. на
същия ден му бил издаден талон за медицинско изследване №142095. По време на
извършената проверка било установено и че управлявания от жалбоподателя товарен
автомобил не е бил представен на ГТП. В същото време било установено, че
жалбоподателят е подменил свидетелството си за управление на МПС в чужбина, като не е
представил такова по време на проверката. По повод така описаните нарушения на водача
бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, №847392 от
04.12.2022 год., който нарушителят отказал да подпише. Отказът му бил отново удостоверен
с подписа на свидетеля Г. П. Г.. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от
законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
След съставяне на акта за установяване на административно нарушение в частта
относно нарушението по пункт трети с Мотивирана резолюция №22-0869-
М000226/08.12.2022 год. административно-наказателното производство е било прекратено.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
2
наказателната преписка е издадено наказателно постановление №22-0869-004105 от
23.03.2023 год. на Началник сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с
което на Р. З. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174,
ал.3, предл. първо от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.181, т.1
от ЗДвП.
На 04.12.2022 год. след като на жалбоподателя би издаден талон за медицинско
изследване №142095 свидетелите Д. Х. Д., О. Н. Ю., З. Л. Г., Г. П. Г. и А. С. С. се намирали
в района на Спешно отделение на МБАЛ-Шумен. Видели, че лице от мъжки пол с шапка с
козирка влязъл в болничното заведение и представяйки личната карта на жалбоподателя,
представяйки се за него поискал да му бъде взета кръвна проба за изследване съдържанието
на алкохол в кръвта. Тъй като полицейските служители Д. разпознал, че това не е лицето, на
което е бил издаден талона за медицинско изследване била извършена проверка, при която
било установено, че лицето, намиращо се в МБАЛ-Шумен е брат на жалбопозателя, който се
е о питал да даде кръвна проба за изследване вместо М.. Във връзка с този случай било
образувано ДП №1169/2022 год. по описа на РУ-Шумен, във връзка с което било образувано
АНД №39/2023 год. по описа на ШРС, което е приключило с Решение №39/07.02.2023 год.,
с което жалбоподателят Р. З. М. бил признат за виновен за това, че на посочената дата в
качеството си на подбудител и помагач подбудил своя брат Кольо З. Р.ов да си служи с
официален документ – лична карта, издадена на Р. З. М. с цел да заблуди съответното
длъжностно лице, че е водач на товарен автомобил „Фолксваген Кади“ по талон за
медицинско изследване с №142095/04.12.2022 год. – престъпление по чл.318 от НК, във вр. с
чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, като на основание чл.78а от НК бил освободен от наказателна
отговорност и му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода
на съдебното производство писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя О. Н. Ю. и на свидетелите Д. Х. Д., З. Л. Г., Г. П. Г. и
А. С. С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Д. Х. Д., О. Н. Ю., З. Л. Г., Г. П. Г. и А.
С. С. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите имат преки впечатления над
поведението на жалбоподателя по време на извършената проверка, а част от тях и по време
на управление на автомобила. Същите са еднопосочни, последователни и кореспондират,
както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна
страна следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
3
отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен
№ARPM 0760.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП Редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи
или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е
длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по
пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или
на други лица живот или здраве, като съгласно ал.2 от същата Неизпълнението на
задължението по ал.1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за
отказ на лицето да му бъде извършена такава.
От показанията на свидетелите Д. Х. Д., О. Н. Ю., З. Л. Г. и Г. П. Г. става ясно, че
водачът е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, като въпреки, че е
правил някакви опити същите са били неуспешни и впоследствие категорично е заявил, че
отказва да му бъде извършена проба с техническо средство.
В хода на съдебното производство от страна на лицето не са представени
доказателства, от които да се направи извод, че същият е страдал от заболяване, което да
възпрепятства възможността на същия да бъде извършена проверка за установяване
съдържанието на алкохол в издишания въздух по визираните в закона и в наредбата
способи.
Съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила, а
само се е возил в него непосредствено преди извършване на проверката. В този смисъл
съдът съобрази събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Д. Х. Д., О. Н. Ю., З. Л. Г., от които става ясно, че и тримата са
възприели непосредствено поведението на водача по време на управление и непосредствено
след спиране на автомобила. В съдебно заседание и тримата свидетели категорично заявява,
че не са изпускали от поглед автомобилът на жалбоподателя от момента на неговото
движение до момента на спирането му на посочения паркинг и ясно са въдели, че от
шофьорското место е слязъл именно жалбоподателят, след което лицето, возещо се на
предната дясна седалка се е прехвърлило на шофьорското место. В същото време и тримата
свидетели твърдят, че лично са възприели, че лично водача е управлявал автомобила, а след
спирането му се е намирал на шофьорската седалка, откъдето и е слязъл. Както бе посочено
и по-горе показанията на тези свидетели са последователни, непредубедени, почиват на
техни преки впечатления за фактите, за които свидетелстват и напълно кореспондират както
помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал. Поради
4
изложеното съдът ги кредитира изцяло.
С оглед на изложеното съдът намира, че от материалите по делото се доказва по
безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
посоченото в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП административно нарушение, тъй като е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или наркотични вещества. Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно
чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, съгласно която Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
както в акта за установяване на административно нарушение, а така също и в наказателното
постановление е посочена като нарушена санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В същото време обаче, настоящият състав приема, че посочената разпоредба освен
санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за
което се предвиждат посочените в нея санкции. Ето защо посочването именно на тази
разпоредба, както в акта, а така също и в наказателното постановление не е съществено
процесуално нарушението, доколкото по никакъв начин не е нарушило правото на защита
на жалбоподателя и не му е попречило да разбере какво точно нарушение се твърди, че е
извършил и съответно да организира по адекватен начин защитата си срещу него. В този
смисъл е и константната практика на съдилищата и по-специално Решение от 01.04.2009
год. на ШАС по к.а.н.д. №52/2009 год. В същото време съдът счита, че административно-
наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, като е наложил и двете
предвидени наказания в техния абсолютен размер, а именно „глоба“ в размер на 2000 лева
и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години.
По отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното
постановление съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП регистрираните пътни превозни
средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. От констатациите в акта за установяване на административно нарушение и от
материалите по делото се установява, че управляваното от жалбоподателя МПС не е било
преминало годишен технически преглед в изискуемия за това срок. Поради изложеното,
съдът счита, че наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като
административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП. В същото време съдът намира, че
5
административно-наказващият орган правилно е ангажирал именно отговорността на
жалбоподателя за посоченото нарушение, доколкото същия се явява собственик на
посоченото МПС. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че въпреки, че по делото
липсват конкретни доказателства в тази насока, обстоятелството, че именно М. е собственик
на автомобила не се оспорва от негова страна.
Съдът намира, че доколкото разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДвП предвижда
наказание глоба до 50 лв. за собственик или длъжностно лице, което без уважителни
причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед, то
административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя, в качеството му на собственик на посоченото МПС. В същото време
настоящият състав намира, че наказващият орган правилно е индивидуализирал
наказанието, като така определения размер на наложената „глоба“ от 50 лева напълно
съответства на тежестта на нарушението и на обществената опасност на дееца.
При преценка на издаденото наказателно постановление съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване или нарушаване правото на защита на
жалбоподателя и до невъзможност същия да разбере какво нарушение се твърди, че е
извършил.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло. Настоящият състав напълно споделя и извода на административно-
наказващият орган, че деянията, предмет на обжалваното наказателно постановление не
могат да бъдат квалифицирани като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление №22-0869-004105 от 23.03.2023 год. на Началник
сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Р. З. М., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. първо от
ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. З. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати
на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7