Решение по дело №1988/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба от О. К., гражданин на Украйна, притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № **********, изд. на 16.04.2024 г. от ДАБ към МС, [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.4, против заповед № ЗСПД/Д-А/17757/30.09.2024 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, с която на основание чл.10, ал.4 от Закона за семейни помощи за деца и чл.4, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, вр. с чл.10б, ал.5 и ал.6 от ЗСПД е отказано отпускане на еднократна месечна помощ за едно дете – еднократна помощ за ученици, записани в осми клас.

В жалбата се излагат подробни аргументи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява. В писмени бележки, от упълномощен представител, жалбата се поддържа, представя се списък с разноски и се претендира адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, представя административната преписка и отговор на жалбата, в който оспорва същата. В съдебно заседание представител не се явява, представено е становище със съображения за неоснователност на оспорването, в което се прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, както и твърдения, че делото има материален интерес.

Факти

Съгласно регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № **********, изд. на 16.04.2024 г. от ДАБ към МС, жалбоподателката О. К. е гражданин на Украйна и се придружава от деца под [възраст] възраст: К. К., род. на 03.06.2017 г., [ЛНЧ] и И. К., род. на 28.01.2011 г., [ЛНЧ].

Със заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А/17757 от 26.09.2024 г. О. К. сезирала директора на Дирекция „Социално подпомагане” Бургас с искане за заплащане на еднократна помощ за ученици записани в осми клас по чл.10б от ЗСПД, за детето И. К., гражданин на Украйна, записано като ученик за учебната 2023/2024 г. в осми клас.

Въз основа на заявлението е издадена оспорената в настоящото производството заповед, с която на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във връзка с чл.10б, ал.5 и ал.6 от ЗСПД, на Колозенко е отказана исканата помощ. Мотивите за постановяване на оспорената заповед се свеждат до следното: О. К. не отговаря на условията на чл.3, ал.5 от ЗСПД – право на семейни помощи имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна - няма подписан договор за социална сигурност между Украйна и България.

Правни изводи

1. Допустимост

Жалбата е допустима. Подадена е от лице – адресат на оспорената заповед, за което е налице правен интерес от оспорване. Спазен е преклузивният срок по чл.149, ал.1 от АПК.

2. Компетентност, форма и административнопроизводствени правила

Оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен административен орган (чл.10, ал.4 от ЗСПД) в изискуемата от закона писмена форма. При издаването не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

3. Материалноправни разпоредби

Спорът между страните е правен и се свежда до въпроса налице ли са основания за отпускане на еднократна помощ по чл.10б, ал.1 от ЗСПД за детето И. К., записан в осми клас през учебната 2023 г. – 2024 г.

Според чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане.

Съгласно чл.26, ал.2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които КРБ и законите изискват българско гражданство.

От своя страна Законът за убежището и бежанците (ЗУБ) определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като в чл.39, ал.1, т.4 изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила (каквато е предоставена на жалбоподателката и на детето й И. К.) имат право на социално подпомагане.

В чл.3 от ЗСПД законодателят е установил кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени – български граждани; 2. семействата на българските граждани – за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин – за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства – за децата, настанени по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Конкретният случай не попада в нито една от изброените от ЗСПД хипотези. Въпреки това съдът намира, че семейството на детето О. К. има право на еднократна помощ по чл.10б, ал.1 от закона. Ограничението, въведено с разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД, не следва да се прилага и по силата на чл.27, т.1 и т.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г.), защото съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

В чл.27, т.1 от Конвенцията за правата на детето е предвидено, че държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т.3, че държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Б. К. обхваща правото на образование като социално право.

Обжалваният акт противоречи и на разпоредби от правото на ЕС.

Според чл.13, § 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи” на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в ЗУБ. Според §1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием.

Постановяването на отказ за изплащане на еднократна помощ по чл.10б, ал.1 от ЗСПД, с аргумент за липса на сключен договор за социална сигурност между Република България и Република Украйна, противоречи на посочените нормативни актове, като и на целта на закона.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, заповед № ЗСПД/Д-А/17757/30.09.2024 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас следва да бъде отменена, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А/17757 от 26.10.2024 г., подадено от О. К., гражданин на Украйна, [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4. На основание чл.174 от АПК следва да бъде определен срок за издаване на административен акт.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК искането на процесуалния представител на жалбоподателката адв. О., за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. Същото се претендира в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), при оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. О. К. е представила декларация за материално положение и имотно състояние, от която е видно, че доходът й е 1500 лева. Предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, размерът на която е 300 лева, съгласно чл.63, ал.18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., като тази сума се явява и материалния интерес по делото. Ето защо и на основание чл.38, ал.2, вр ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас ІІ-ри състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А/17757/30.09.2024 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А/17757 от 26.09.2024 г., подадено от О. К., гражданин на Украйна, [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административен акт.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане София да заплати на адвокат Д. Г. О. от Адвокатска колегия Бургас, с личен № **********, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.