№ 3
гр. Перник, 10.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 424 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 – 178
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Х.В.Т. с ЕГН **********
и адрес: ***, срещу Резолюция № 550512****/13.06.2019 г. на директора на
Териториално поделение на НОИ – П., с която е възобновено административното
производство по негова жалба с вх. № 1012-13-49 при ТП на НОИ – П.***от
02.11.2018 г. против Разпореждане № 550512****/20.09.2018 г. на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване и едновременно с това е прекратено
административното производство по същата жалба.
Жалбоподателят
счита, че оспорената Резолюция № 550512****/13.06.2019 г. на директора на ТП на
НОИ – П., е неправилна, необоснована и незаконосъобразна и моли за нейната
отмяна. Счита, че същата е постановена в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Тези доводи навежда и в съдебно заседание, където се
представлява лично.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – П.,
не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Не изразява
становище по жалбата.
Административен съд – Перник, в решаващия
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по
делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят Х.В.Т. подал Заявление вх. №
2113-13-646 при ТП на НОИ – П.***от 29.06.2018 г. /л.61/, с което поискал да му
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към него приложил
документи, удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход, а именно:
- трудова книжка № ***;
- военна книжка № ***;
- писмо изх. рег. № П-205/1988 г. от
22.05.2017 г. на Районна прокуратура – П.;
- писмо с изх. № 6529 от 17.05.2017 г. на
Министерство на правосъдието – ГДИН – гр. С..
В хода на административното производство
длъжностното лице по пенсионно осигуряване установило, че към датата на
заявлението – 29.06.2018 г., Т. има навършена възраст 63 год. 01 мес. и 17 дни
и зачетен по представените документи до 22.01.2013 г. осигурителен стаж, както
следва:
- осигурителен стаж от първа категория
труд: 04 год. 06 мес. и 27 дни;
- осигурителен стаж от втора категория
труд: 02 год. 08 мес. и 06 дни;
- осигурителен стаж от трета категория
труд: 00 год. 09 мес. и 09 дни и
- общ осигурителен стаж, превърнат към
трета категория труд на осн. чл.104 от КСО: 11 год. 09 мес. и 02 дни.
На Х.В.Т. не били зачетени за осигурителен
стаж периодите: от 08.09.1974 г. до 23.05.1975 г., от 04.09.1979 г. до
05.12.1986 г., от 11.03.1988 г. до 26.08.1991 г., от 20.05.1994 г. до
19.06.2008 г., от 23.03.2010 г. до 17.08.2012 г. и от 17.04.2013 г. до
30.12.2014 г., когато той изтърпявал наказание „****“, което не е признато по
съответния ред за неоснователно наложено в съответствие с разпоредбата на чл.9,
ал.3, т.3 от КСО. За осигурителен стаж не било зачетено и времето от 22.01.2013
г. до 17.10.2013 г., тъй като в същия период той бил в неплатен отпуск /поради
самоотлъчки/.
Базирайки се на горните констатации
длъжностното лице по пенсионно осигуряване счело, че на жалбоподателя Т. не се
следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и издало Разпореждане №
550512****/20.09.2018 г. /л.66 и 67/, с което постановило отказ да отпусне
такава.
Разпореждането било връчено на заявителя и
в срока за обжалване той подал Жалба с вх. № 1012-13-49 при ТП на НОИ – П.***от
02.11.2018 г. /л.70/. При разглеждането й директорът на ТП на НОИ – П.***установил,
че и преди това Т. е подавал заявления със същия предмет, към които прилагал
същите документи за осигурителен стаж и доход. Установил и това, че по повод на
друго негово заявление и отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, при Административен съд – П.***е било образувано адм. дело №
263 по описа на съда за 2018 г. /съгласно съдебно удостоверение № 806 от
12.11.2018 г./. По него съдът се бил произнесъл с Решение № 400/08.11.2018 г.,
с което отхвърлил жалба на Х.В.Т. против Решение №
550512**** от 19.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ – П.***и потвърденото с
него Разпореждане № 550512**** от 21.12.2017 г. на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя било отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Т. обжалвал съдебното решение и
делото било
изпратено във Върховен административен съд. Тъй като все още нямало влязъл в
сила съдебен акт, ръководителят на ТП на НОИ – П.***счел, че е налице
хипотезата на чл.54, ал.1, т.5 от АПК и с Резолюция № 550512*** от 28.11.2018
г. /л.71 и 72/ спрял административното производство, образувано по Жалба с вх.
№ 1012-13-49 при ТП на НОИ – П.***от 02.11.2018 г. /л.70/, мотивирайки се с наличието
на образувано друго съдебно такова, до приключване на спора с влязло в сила
съдебно решение.
С Решение № 8076 от 30.05.2019 г. по адм.
дело № 15240/2018 г. по описа на Върховен административен съд на Република България
било потвърдено Решение № 400 от 08.11.2018 г., постановено по адм. дело №
263/2018 г. по описа на Административен съд – Перник. Същото влязло в сила на
30.05.2019 г., поради което директорът на ТП на НОИ – П.***счел, че
административното производство следва да бъде възобновено служебно и действията
да продължат от момента на спирането му. Ето защо издал обжалваната Резолюция №
550512****/13.06.2019 г. /л.5 и 6/, с която възобновил административното
производство по Жалба с вх. № 1012-13-49 при ТП на НОИ – П.***от 02.11.2018 г.
против Разпореждане № 550512****/20.09.2018 г. на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване /абзац І от диспозитива/.
Същевременно, въз основа на документите,
представени от Х.В.Т. в хода на настоящото административното производство,
директорът на ТП на НОИ – П.***установил идентичност с приложените такива към
предходното заявление за отпускане на пенсия – Заявление вх. № 2113-13-1336 от
09.11.2017 г., като зачетеният осигурителен стаж бил без промяна. Тъй като по
повод на Заявление вх. № 2113-13-1336 от 09.11.2017 г. било издадено оспореното
по административен и съдебен ред Разпореждане № 550512**** от 21.12.2017 г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване и същото било потвърдено като
правилно и законосъобразно по силата на Решение № 8076 от 30.05.2019 г. по адм.
дело № 15240/2018 г. на Върховен административен съд, с което било потвърдено
Решение № 400 от 08.11.2018 г. по адм. дело № 263/2018 г. на Административен
съд – Перник, административният орган счел, че производството е недопустимо
поради липсата на предпоставката по чл.27, ал.2, т.1 от АПК, а именно: липса на
влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. По тези
съображения, с оспорваната по настоящото дело Резолюция № 550512*** от
28.11.2018 г. /л.71 и 72/ прекратил административното производство по жалбата
на Х.В.Т. с вх. № 1012-13-49 при ТП на НОИ – П.***от 02.11.2018 г. /абзац ІІ от
диспозитива/.
Резолюция № 550512*** от 28.11.2018 г. е
връчена на жалбоподателя на 18.06.2019 г. /видно от известие за доставяне на
л.7/. Жалбата срещу нея е депозирана на 20.06.2019 г. /видно от поставения
върху нея печат с отбелязани входящ номер и дата/.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния
преклузивен срок по чл.118,
ал.1 от КСО
от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл.168,
ал.1 от АПК
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146
от АПК,
а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в
установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Предмет на съдебен контрол в настоящото
производство е Резолюция № 550512****/13.06.2019 г. на директора на
Териториално поделение на НОИ – Перник, с която е възобновено административното
производство по жалба с вх. № 1012-13-49 при ТП на НОИ – П.***от 02.11.2018 г.,
подадена от Х.В.Т. против Разпореждане № 550512****/20.09.2018 г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване и едновременно с това е прекратено
административното производство по същата жалба.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган - директорът на ТП на НОИ – Перник, и в кръга на
предоставените му правомощия по чл.117 от КСО.
Административният акт е издаден в изискуемата
от закона писмена форма, а също така е
подробно мотивиран. В производството по издаването му не са допуснати
каквито и да е процесуални нарушения, а още по-малко съществени такива.
За да постанови Резолюция №
550512****/13.06.2019 г., административният орган е отчел две важни
обстоятелства: на първо място: че преди датата на издаването й, с Резолюция №
550512*** от 28.11.2018 г. производството е било спряно до приключване на спора
по образуваното преди това друго такова между същите страни и със същия
предмет; и на второ място: че към датата на издаването й спорът по образуваното
преди това административно производство вече е решен с
влязъл в сила съдебен акт, а именно: Решение № 8076 от 30.05.2019 г. по адм.
дело № 15240/2018 г. на Върховен административен съд, с което е потвърдено
Решение № 400 от 08.11.2018 г., постановено по адм. дело № 263/2018 г. по описа
на Административен съд – П., а с последното жалбата на Т. е отхвърлена като
неоснователна.
При тези данни административният орган правилно
е счел, че е налице основанието по чл.55, ал.1 от АПК за възобновяване на
спряното производство, изложил е мотиви в тази посока и в диспозитива /абзац І/
е формирал воля за това.
В оспорения акт директорът на ТП на НОИ –
Перник, правилно и с оглед предписанието на чл.55, ал.2 от КСО е започнал
производството от онова действие, при което то е било спряно - след
депозирането на Жалба с вх. № 1012-13-49 при ТП на НОИ – П.***от 02.11.2018 г.
против Разпореждане № 550512****/20.09.2018 г., с което длъжностното лице по
пенсионно осигуряване постановило отказ да отпусне на Т. лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, и преди произнасянето по жалбата.
След подробен и обстоен анализ на
обстоятелствата по преписката и събраните писмени документи и предвид влязлото
в сила Решение № 550512**** от 19.04.2018 г. на директора
на ТП на НОИ – П.***и потвърденото с него Разпореждане № 550512**** от
21.12.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване /с което на Т. било
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/, административният
орган направил правилна преценка, че не е изпълнена една от предпоставките за
допустимост на искането, а именно: тази по чл.27, ал.2, т.1 от АПК, изискваща
липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и
страни. С оглед на това и на посоченото правно основание същият прекратил
административното производство /абзац ІІ от резолюцията/.
При така изяснената фактическа обстановка и
с оглед цитираните приложими правни норми, оспорената резолюция на директора на
ТП на НОИ - П.***се явява законосъобразна, а жалбата на Х.В.Т. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – П.***Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.В.Т. с ЕГН **********
и адрес: ***, срещу Резолюция № 550512****/13.06.2019 г. на директора на Териториално
поделение на НОИ – П., с която е възобновено административното производство по
негова жалба с вх. № 1012-13-49 при ТП на НОИ – П.***от 02.11.2018 г. против
Разпореждане № 550512****/20.09.2018 г. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване и е прекратено административното производство по негова жалба с вх.
№ 1012-13-49 при ТП на НОИ – П.***от 02.11.2018 г. против Разпореждане №
550512****/20.09.2018 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщението за
постановяването му на страните.
СЪДИЯ:/П/