Решение по дело №61/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 79
Дата: 4 юни 2024 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20245620200061
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Свиленград, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200061 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/
№**************** година на и.д. Зам.директор на Териториална дирекция
Митница Бургас към Агенция Митници, с което на М. А. А. с ЕГН
********** с адрес село ********* за нарушение на чл.233,ал.3 във врс.
чл.233,ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.233, ал.3 във вр.с
ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 25193,00 лв. ,която глоба представлява 200% от
продажната цена на стока по пункт 2-ри от НП и на основание чл.233,ал.6 вр
с чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА
ДЪЛЖАВАТА -еднократни електронни наргилета „ ********* ” с
течност,съдържаща никотин 5% по 20мл.-350 броя– всички с продажна цена
12 596,50лева .
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателя,който обжалва горецитираното в законопредвидения за това
срок. Същият в жалбата си до съда твърди,че били допуснати съществени
процесуални нарушения в административното производство без да сочи
конкретни такива. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваният акт
като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява.За
него се явява пълномощника му ,който поддържа жалбата по изложените в
нея доводи, като излага допълнителни съображения в подкрепа на жалбата.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
1
Административнонаказващият орган /АНО/ - и.д. Зам.директор на
Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници чрез
процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за
правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.
В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.
Претендира присъждане на юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна :
На ******г. в ******часа на МП „Капитан Андреево“ на трасе
„Изходящи леки автомобили и автобуси „ пристигнал лек автомобил марка
********* с рег. № *********,който пътувал от България за Турция и бил
управляван от жалбоподателя, който пътувал сам в автомобила.
По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявала
служебните си задължения митническия инспектор св.Б. Й. Б. и св.Д. В. Д..
Тъй като лекият автомобил не бил собственост на водача-
жалбоподател, същият представил на митническите служители пълномощно
за управлението му.
Преди предприемане на митническа проверка, митническите
служители приканили лицето да обяви и да декларира носените от него стоки
– в търговско количество ,както и акцизни такива и валутни ценности, в
отговор на което жалбоподателят отрекъл да носи подобни стоки и не
декларирал нищо .
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена митническа проверка
от свидетеля Б. Й. Б. на багажа и автомобила, управляван от жалбоподателя ,
при която открил в резервната гума ,в личния му багаж, във фабрична кухина
в багажника и под предните седалки , укрити и недекларирани еднократни
електронни наргилета „ ********* ” с течност,съдържаща никотин 5% по
20мл.-350 броя, които след откриването им жалбоподателят признал че са
негови.
Съставен бил Протокол за извършена митническа проверка с №
*********** от дата ****** година.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано
Писмено обяснение, в което вписал на турски език/надлежено преведено от
преводача св.М. С./, че процесните наргилета бил закупил от България и ги
поставил в автомобила на различни места,като целта му била да ги занесе в
Турция.
На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя и
свидетелят Д. В. Д. е съставен и предявен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № ********************* /******
година,който акт бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя срещу
подпис.
Описаните по–горе стоки са иззети с Разписка № *************от дата
****** година.
2
С разписка № *********** от дата ****** година, лекият автомобил ,
ведно с рег.талон и контактния му ключ бил задържан от жалбоподателя,като
в последствие по АНПр е постъпила молба от адв.Ш. за връщане на МПС и
същият е върнат с приемо предавателен протокол от ************г..
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило
писмено възражение от жалбоподателя.
Продажната стойност на стоката, предмет на конкретното нарушение,
тъй като представлява тютюнево изделие – цигари, по правилото на
чл.233,ал.3 in fine ЗМ се формира и е равна на тяхната продажна цена, която
е определена от вещо лице /О. Б./ по назначена в АНПр експертиза в размер,
както следва: на сумата 12596,50 лв – общо за цялото количество наргилета.
От съдържанието на цитираното Заключение, се установява, че
продажната цена е определена от вещото лице, към датата на нарушението, на
база средна продажна цена,използвана в процеса на продажба на стоките в
непроменена форма на независим партньор,където продавачи и купувачи
могат да бъдат открити нормално по всяко време и цените са общодостъпни.
Съобразно така посочената индивидуална пазарна цена и количеството
наргилета от посочената марка, в резултат на просто математическо
пресмятане, вещото лице е получило и приело общата продажна цена в
размер на 12596,50 ,лв за цялото количество – 350 кутии наргилета от
посочената марка,като за единична цена е посочило 35,99лева.
Така пресметната стойност на предмета на нарушението , се оспорва от
жалбоподателя, поради което е назначена допълнителна такава,като видно от
заключението на вещото лице Б., продажната цена на процесното изделие -
нагреваемо изделие съдържащо никотин 5% и течност 20мл./наричано още
електронно наргиле/ в КН е с код ***********/ съгласно чл.4,ал.6 от ЗАДС е
35,99лева и включва ДДС-6лева, цена без ДДС-29,99лева, акциз-
6лева,обич.надценка 20%-4лева и мито-0,00лева,вносна цена /МС/ или цена
на производител-19,99лева.
Вещото лице в съдебно заседание поддържа и двете заключения.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, АНО е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3 вр с ал.1 от ЗМ.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, тъй
като е направил опит да превози стоки, за които се дължи акциз през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи.
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на
основание чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 25193 лв., на основание чл.
233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.
Обжалваното НП е редовно връчено на пълномощника на
жалбоподателя на ******* година/погрешно посочена година 2022/.
Разписката, надлежно оформена - датирана и подписана, се намира
3
приложена в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване,
че е получено НП от пълномощника на жалбоподателя .
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед №
************* година на Директора на Агенция „Митници”, Директорите,
Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н. имат право
съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по
ЗМ.
Налична е и Заповед №**********/******г. на Директора на Агенция
„Митници”, видно от която Красимир Н. Фучеджиев е преместен на
длъжността на И.Д. Зам.Директор на ТД Митница Бургас,за периода от
******************г.вкл.
Приобщена по делото е и служебна бележка издадена от Началник на
отдел-Митническа дейност, се установява,че стоките с тарифен код/ код по
ТАРИК/ -********** се прилагат конкретни мерки за ограничения и контрол
по износа по няколко регламента /изрично посочени съобразно за страната и
вида на продукта, като митническото задължение за заплащане на
мита,възниквало при поставяне на несъюзни стоки под режим допускане за
свободно олращение/от трети страни,нечленки на ЕС/ . Задължението за ДДС
възниквали по реда на Закона за данък добавената стойност и задължението
за акциз по реда на Закона за акцизите. На основание чл.55 от ЗДДС ,част
трета облагане на вноса-данъчното събитие възниквало при внос на стоки.
Съгласно чл.81 от Регламент 852/2013 митническото задължение при износ
възниквало при поставяне на стоките,подлежащи на облагане с износни
мита,под режим износ или режим пасивно усъвършенстване.Съюзните
стоки/вкл. и процесните не подлежали на облагане с износни мита и за тях не
възниквало митническо задължение на основание чл.81 от Регламента
952/2013. Декларираната при износ цена на стоките се формирала съгласно
приложената за сделката фактура/инвойс/ и същата не следвало да включва
мита,ДДС и акциз,като конкретните въпроси за ставки на акциз следвало
да се отправят по компетентност към отдел „Акцизна дейност“.
Видно от служебна бележка от Началник на отдел Акцизна дейност ,се
установява,че акциза на „Течност на ел.цигара,съдържаща никотин,която се
употребява за вдишване на пари,получени в резултат на нагряване, без
горене, и е предназначена за употреба с ел.цигари или се съдържа в
контейнерите за многократно пълнене,се изчислява ,съгласно чл.41 от
ЗАДС,като данъчната основа се умножи по акцизната ставка. Съгласно
чл.29,ал.3,т.2 от ЗАДС/ в сила от 01.08.2023г./-Данъчната основа за облагане с
акциз за течността за ел.цигари,независимо дали съдържа никотин, е
количеството течност, съдържащо се в ел.цигара за еднократна
употреба,патрона,резервоара или контейнера за многократно
пълнене,измерено в милиметри. Съгласно чл.38,ал.3 от ЗАДС-акцизната
ставка за течност за ел. цигари,независимо дали съдържа никотин е,както
следва :1-0,30лв.за милиметър от 01.08.2023г. и 0,35лева за милиметър от
1.01.2024г.
От страна на процесуалният представител на жалбоподателя са
представени –Тарифа-консултационен модул по Тарик от дата на валидност и
референция -22.05.2024г.,както и разпечатки от неизвестен сайт и от
неизвестна дата на различни продукти –ел.цигари за еднократна употреба,
4
пуснати в продажба на промоция,изтичаща два дни след разпечатването
им,както и разпечатка от сайт на ел.магазин ,за продажба на тютюн за
наргиле,мундщуци за наргиле и устройство –АЕОН.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена
стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал
насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – Б. Й. Б. ,Д. В.
Д. и М. А. С., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата
на противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като
те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според
начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени
възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство,
като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за
фактите, вкл. и с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на
нарушителя. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за
достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството
и времето на извършването му, като потвърждават излизането на
жалбоподателя от страната ни към Р Турция; извършването на митническа
проверка на жалбоподателя и намирането на конкретното количество
наргилета укрити от същия в личния му багаж и в лекият автомобил на
различни места в него ,който е превозвал в управляваното от него МПС, а
досежно бездействието и отрицателния факт на недекларирането на тези
носени стоки от страна на жалбоподателя, относими са показанията на Б. Й.
Б. и Д. В. Д..
С доверие се възприе заключението по извършената оценителна –
експертиза, назначена във фазата развила се пред съда,така и заключението на
вещото лице,назначена във фазата на адм.производство, като се приема от
настоящият съдебен състав за компетентно и обосновано в пълнота, с оглед
специалната компетентността на изготвилото го вещо лице, предвид което
напълно кредитира същото по отношение избрания метод за определяне на
процесната стойност и получения за същата краен резултат .
Въз основа на последните/основна и допълнителна/, се установяват
вида и качеството на стоките предмет на нарушението и стойността на
процесните вещи на основание параграф 1,т.34 от ДР на закона ,съгласно
която разпоредба - "Продажна цена на тютюневи изделия" е цената,
регистрирана в Регистър на цените на тютюневите изделия на Агенция
"Митници" или определена по реда на акцизното законодателство.Вещото
лице вземайки предвид горепосочената разпоредба и разпоредбата на чл.4,т.6
от Закона за акцизите и данъчните складове,съгласно която "Продажна цена"
е цената, изписана върху потребителската опаковка, по която тютюневите
изделия се продават на дребно на краен потребител, в която са включени
разходите за производство и реализация на производителя (вносителя),
5
дължимите мита, вноски, такси, акциз и данък върху добавената стойност. За
пури и пурети продажната цена е цената, изписана върху бандерола, по която
тютюневите изделия се продават на дребно на краен потребител, в която са
включени разходите за производство и реализация на производителя
(вносителя), дължимите мита, вноски, такси, акциз и данък върху добавената
стойност. Не се изисква изписване на продажна цена върху потребителската
опаковка на:а) заместителите на тютюна, съдържащи никотин;б) течностите
за електронни цигари, независимо дали съдържат никотин;в) нагреваемите
изделия със съдържание, различно от тютюн, вещото лице е заключило,след
проверка на реалните продажни цени в търговската мрежа,както и на
интернет онлайн магазините в платформи в България ,е определило средната
продажна цена на стоката към датата на извършване на нарушението в размер
на 35,99лева за 1брой или общо за 350бр.-12 596,50лева.
Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на
съдебното производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК,
вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от експерт - специалист с
необходимата квалификация, обективира необходимите данни ползвани за
оценката и фактически констатации, липсват индиции за предубеденост.
Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я счита за обоснована
и правилна,независимо от резервите си по отношение на външната й форма и
реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.
По делото са изискани и предявени ,респективно приобщените ,като
веществени доказателства процесните еднократни електронни наргилета.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените
доказателства, приложени в преписката и тези представени и приети в
съдебно заседание/с изключение на 20 броя разпечатки на изображения на
електронна цигара “VOZOL“ и 3 броя разпечатки от официалния уебсайт на
Митницата в Раздел ITMS – Консултационен модул Taric и разпечатка от
сайт на ел.магазин ,за продажба на тютюн за наргиле,мундщуци за наргиле и
устройства –АЕОН по изложени по долу доводи от съда/, приобщени по реда
на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от
страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство.
Що се отнася до представените от страна на процесуалният
представител на жалбоподателя в съдебно заседание-20 броя разпечатки на
изображения на електронна цигара “***********“ и 3 броя разпечатки от
официалния уебсайт на Митницата в Раздел ITMS – Консултационен модул
Taric и разпечатка от сайт на ел.магазин ,за продажба на тютюн за
наргиле,мундщуци за наргиле и устройства –АЕОН,съдът намира,че същите
не следва да се кредитират,по следните съображения. От представените 20
броя разпечатки на изображения на електронна цигара “*******“и разпечатка
от сайт на ел.магазин ,за продажба на тютюн за наргиле,мундщуци за наргиле
и устройства –АЕОН ,на първо място не може да се установи,от кой сайт са
разпечатките,както и към коя дата важат посочените на устройствата
цени,още повече ,че от същите се установява,че към датата на разпечатването
им ,важи промоция,която изтича след два дни,поради което съдът не ги
кредитира с доверие и не изгражда правни изводи въз основа на тях. Частично
6
доводи са съотносими и за 3 броя разпечатки от официалния уебсайт на
Митницата в Раздел ITMS – Консултационен модул Taric, доколкото се
отнасят з от дата на валидност и референция -22.05.2024г,но не и към датата
на извършване на нарушението,поради което ипроцесните 3 броя разпечатки
от официалния уебсайт на Митницата в Раздел ITMS – Консултационен
модул Tari не се кредитират от съда.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП
е редовно връчено на пълномощника на жалбоподателя на *********г видно
от известие за доставяне приложено по АНПр,а жалбата срещу него е
входирана в регистратурата на съда на **********г./, от легитимирано лице
и е процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на
жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо
от АНО/.
Преценена по същество, тя е неоснователна, за което се излагат
следващите правни съображения:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Съгласно чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки
през държавната граница или направи опит за това без знанието и
разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не
представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията
на митническата проверка предвид спецификата на разположение на
службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна
граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на
Република България.
От показания на свидетелите – Б. Й. Б. и Д. В. Д. (митнически
служители, осъществили митническата проверка и последвалата щателна
7
митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че
на ****** година при излизането си от Република България, през МП
„Капитан Андреево”, за Република Турция жалбоподателят е направил опит
да превози през държавната граница стоки, за които се дължи акциз, а именно
процесните наргилета.
Същите, установи се, той не е обявил и декларирал в момента на
преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно
обратното, цигарите са били скрити в личния му багаж и на различни места в
лекият автомобил– местата са изяснени конкретно в свидетелските показания,
като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на
действията на контролните органи и извършената от тях митническа -
физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е категорична
индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за
опита за изнасянето на тези стоки от митническата територия на страната.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на
носените тютюневи изделия, който също е несъмнено и пряко доказан от
гласните доказателства (показанията на свидетелите Б. Й. Б. и Д. В. Д.),
субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни
органи, последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки,
извеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните
по делото свидетели – Б. Й. Б. и Д. В. Д. са формирали непосредствени
възприятия относно разкриването на наргилетата и намирането им укрити, по
начин - гореуказан, тяхното количество, уточняват точното им
местоположение и начина на укриването им. Иначе казано, въз основа на тези
гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко
доказан е фактът на реалното наличие на процесните тютюневи изделия в
държане и фактическата власт на жалбоподателя при опита за преминаването
на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея,
но без знанието и разрешението на митническите органи.
Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в
кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от
състава митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е
фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на
Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ.
излизащи/износ от митническата територия на Република България.
Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние
от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло
фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар.
митническа контрабанда) и то в недовършена изпълнителна форма-опит, а от
фактическа страна изразило се в опит за превозване през държавната
граница, при излизане от страната ни, на стоки за които се дължи акциз, по
вид конкретно - наргилета, без знанието и разрешението на митническите
органи.
За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е
липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да
преминат от митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната
такава .
8
Относно правната квалификация на деянието като опит, практиката на
касационната инстанция е категорична , поради което и съдът счита, че за да
е осъществен състава на вмененото с НП административно нарушение е
необходимо да се пренася или превозва стока през държавната граница, или
да е направен опит за това, да няма разрешение на митническите органи или
да няма знание на митническите органи.т.е. стоката да не е представена,
декларирана или обявена пред митническите органи. Не е нарушена
процедурата и квалификацията заради посочване, че с деянието си ,,е
направил опит да превози през държавната граница……” Такова посочване
не е в противоречие с фактическото описание на извършеното деяние.За да е
налице довършено нарушение в случая е необходимо деецът да е преминал
не само държавната граница, но и линията на митническия контрол. Липсата
на знание или разрешение от митническите органи е част от фактическия
състав на нарушението от обективна страна. За да бъде установена тази
липса, трябва да е налице обективна възможност такова разрешение от
митническите органи да бъде дадено или пренасянето на стоки през
държавната граница да бъде доведено до тяхното знание. Това може
единствено да се осъществи при преминаване на пункта за митническа
проверка, който поради обективни причини се намира вътре в страната.
Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно
задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като
действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос,
така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната
разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са
с директно действие след присъединяването на Република България към
Европейския съюз (ЕС).
Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени
условия писмено или устно деклариране.
Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и
жалбоподателят, възникнало за него още в момента на пристигането му на
границата на страната и започването на формалностите по митнически
контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се установи от
свидетелските показания и от писмените документи приложени към АНП.
Ето защо, след като водача – жалбоподателят , излизайки от страната ни
не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически
контрол и не е декларирал носените от него акцизни стоки - тютюневи
изделия, каквито реално са открити едва при последваща физическа
митническа проверка, безспорно с това си бездействие той е консумирал от
обективна страна квалифицирания състав на административно нарушение по
чл. 233, ал. 3 от ЗМ, с изпълнително деяние – „превозва”, дефинирано в
основаната хипотеза на ал. 1 на същата норма, чийто предмет са стоки, за
които се дължи акциз - наргилета.
Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество тютюневи
изделия - общо 350 броя еднократни електронни наргилета , изнасяни от
страната ни до трета Държава (извън ЕС) надлежното за тях деклариране е
било писменото, по аргумент за обратното от чл. 225 от Регламент (ЕО) №
9
2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за
прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Общността, с директно действие за вътрешното ни
законодателство, след присъединяването на Република България към ЕС,
вр.чл. 66, ал.1 от ЗМ.
Но такова, не се доказа да е било направено от жалбоподателя, нещо
повече, той дори не е обявил устно тези факти - за носени стоки, още по-
малко от конкретния вид. Задължението за обявяване е възложено на лицето,
което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират
вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона
субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по
уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната
граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата
за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите
служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и
пренасяни стоки.
В случая доказан е и квалифициращият признак на нарушението, с
оглед вида и естеството на пренесените стоки - еднократни електронни
наргилета , които по родов признак, имат особеното качество на тютюнево
изделие, по смисъла на легалната дефиниция на Закона за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия - § 1, т. 4 и т. 39 от ДР, а като такива
представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на основание чл.
4, т. 1 , вр.чл. 2, т. 2 и чл. 12б , ал. 1, -ал.3 от ЗАДС.
Ирелевантно е видът им и тяхното бройно количество - 350 броя-
еднократни електронни наргилета, установено по делото като предмет на
процесното нарушение , доколкото същите са били предназначени за износ за
държава извън другите държави членки /за Р.Турция/, следва да се приеме,че
не са налице предпоставките за безмитен износ, доколкото не е налице едно
от възможните условия за освобождаване от плащане на акциз на
пренасяната/ превозваната стока, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 17 от ЗАДС.
След като е така, извършеното от жалбоподателя деяние, изразяващо се
в опит за превози на еднократни електронни наргилета, покрива по
обективните си признаци - изцяло квалифицираният фактически състав на
митническо нарушение по ал. 3 на чл. 233 от ЗМ. Категоричен и закономерно
обоснован от събраните по делото доказателства е и правният извод за
неговото авторство - в лицето на жалбоподателя.
Последният е лицето, подписало Разписката за задържането на същите
и предвид факта, че еднократни електронни наргилета са открити в личния му
багаж,както и на различни места в лекият автомобил, липсва каквото и да е
основание да се изключи държането им от негова страна към момента на
опита за пресичането на границата и излизането му от Република България.
Изпълнителното деяние на превозването, като една от съставомерните
форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото
въвеждане на стоките - в случая еднократни електронни наргилета, от
митническата територия на страната от излизащото от нея лице, което ги
държи, а по този начин и ги превозва, като последното не изисква непременно
непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт.
10
Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак -
укриването на информация за тези стоки от митническите органи,
субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за
тяхното изнасяне - извеждане от страната, както вече се посочи.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в
закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Правилна е дадената правна квалификация на нарушението в АУАН и в
НП, а именно: чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ, както е и правилно основанието,
на което жалбоподателят е санкциониран – за извършено нарушение на
основание чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ,която разпоредба се явява и
материална и санкционна такава.
Налице е и субективния елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за
което се налага от факта на укриването на тютюневите изделия /еднократни
електронни наргилета / в личния багаж на въззивника и на различни места в
управлявания от него лек автомобил. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването
на общественоопасните последици - укриването на информация на
митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото
задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно
съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си,
жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и
волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия
и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както
и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено
или устно деклариране му е било известно, от една страна с оглед публичното
им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко
езика, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането
им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП
„Капитан Андреево” . Поради изложеното, липсва каквото и да е правно
основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя .
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав
намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото,
квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното
деяние – опит да превози. До същия правен извод е достигнал и АНО,
издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен.
В допълнение към вече изложени съображения, необходимо е да се
разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на
контрабанда – превозна и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически
състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 3
от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било
невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен
превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото
обстоятелство за пътуване с МПС и управлението му от нарушителя, респ.
11
намиране на еднократни електронни наргилета в това МПС, не обосновава
изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните
стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си
характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние -
превозва/превозвал, следователно и приетата от АНО правна квалификация е
правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по
правно основание - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – еднократни електронни наргилета.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за този род административни
нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се
касае за формално нарушение - на просто извършване, чийто предмет -
еднократни електронни наргилета, те и акцизна стока, в количеството си - 350
броя фактически многократно надвишава минималното допустимото за
необлагаем износ - освободен от митни сборове - акциз и ДДС, както начина
на превозването им, следва да се отчитат за завишаващи обществената
опасност на конкретното нарушение. В тази насока, като релевантен
аргумент отчита се и се цени характерът на обществените отношения,
засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед
действащия режим на митническия контрол - в сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са
налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на
НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на
наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на
нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе
казано, преценката на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с
който е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук
правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от
ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна,
като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно
нарушение.
Съгласно чл. 233, ал. 3 от ЗМ за митническа контрабанда / независимо
дали при внос или износ/ на тютюневи изделия на виновните лица се
налага „Глоба” в размер от 200 % до 250 % от продажната цена на
недекларираните стоки; а при повторно нарушение по ал. 3 се налага „Глоба”
в максималния размер, предвиден за съответното нарушение, но не по-малко
от 1 000 лв., а когато предмет на нарушението са тютюневи изделия – не по-
12
малко от 2 000 лв.; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон
недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в
полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер, както по отношение на вида му -глоба, така
и базата за неговото пресмятане, според осъществения
административнонаказателен състав – чл.233,ал.3 ЗМ,във вр.ал.1 ЗМ.
Съгласно нормата, санкцията-глобата е дефинирана като
пропорционална - процентна част, в границите от 200-250% от продажната
цена на стоките предмет на нарушението, конкретно за процесното
количество възлизаща в размер 12 596,50лв, за общо 350 бр.еднократни
електронни наргилета,съобразно събраните по делото доказателствени
средства – заключението на вещото лице,както по основната така и по
допълнителната експертиза по делото, определена от вещото лице съгласно
параграф 1,т.34 от ДР на закона ,съгласно която разпоредба - "Продажна цена
на тютюневи изделия" е цената, регистрирана в Регистър на цените на
тютюневите изделия на Агенция "Митници" или определена по реда на
акцизното законодателство.Вещото лице вземайки предвид горепосочената
разпоредба и разпоредбата на чл.4,т.6 от Закона за акцизите и данъчните
складове,съгласно която "Продажна цена" е цената, изписана върху
потребителската опаковка, по която тютюневите изделия се продават на
дребно на краен потребител, в която са включени разходите за производство
и реализация на производителя (вносителя), дължимите мита, вноски, такси,
акциз и данък върху добавената стойност. За пури и пурети продажната цена
е цената, изписана върху бандерола, по която тютюневите изделия се
продават на дребно на краен потребител, в която са включени разходите за
производство и реализация на производителя (вносителя), дължимите мита,
вноски, такси, акциз и данък върху добавената стойност. Не се изисква
изписване на продажна цена върху потребителската опаковка на:а)
заместителите на тютюна, съдържащи никотин;б) течностите за електронни
цигари, независимо дали съдържат никотин;в) нагреваемите изделия със
съдържание, различно от тютюн. вещото лице съобразно посочените
разпоредби и след проверка на реалните продажни цени в търговската
мрежа,както и на интернет онлайн магазините в платформи в България е
заключило, че средната продажна цена на стоката към датата на извършване
на нарушението в размер на 35,99лева за 1брой или общо за 350бр.-
12 596,50лева.
Като тук е мястото да се отбележи,че съдът на възприема направеното
възражение от страна на процесуалният представител на жалбоподателя,че
вещото лице следвало да изключи от пазарната цена на процесните -ДДС и
акциза,доколкото се касае за износ,а не и внос,тъй като санкционната
норма,както се посочи по горе не прави разлика дали деянието е извършено
при внос или износ относно стоки,за които се дължи акциз,каквито се явяват
процесните еднократни електронни наргилета,доколкото същите се явяват
тютюневи изделия по смисъла на закона.
Също за пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че не се споделя
доводът на адв.Ш.,че предмета на нарушението не бил установен по
безспорен начин,доколкото процесните били упоменати като еднократни
13
електронни наргилета,а реално според представителя се касаело за
еднократни ел.цигари.
При обикновен преглед на сайтовете за реклама и продажба на
тютюневи изделия ,се установява,че търговците слагат знак за равенство
между ел.цигари и ел.наргилета,тъй като закона не прави разлика между
двете,като между потребителите ел.устройства за пушене се наричат и по
двата начина,а търговците сами определят как да наименоват продукта,който
предлагат за продажба. И двете представляват преносими
устройства,симулиращи дим.
Според някои от търговците електронните наргилета представляват
капсуловани устройства, с течност и батерия, предназначени за определен
брой вдишвания, след които, за да продължи да се използва ел.устройство, е
нужно да замени устройството или пък може да смени определената
„капсула“ с друга/каквото представлява настоящото,което се установи при
предявяване на веществените доказателства,поради което не се споделя
доводът на адв.Ш. за неправилно определяне на процесната стока.
Предвид така доказаната обща продажна цена на процесното
количество еднократни електронни наргилета, предмет на конкретното
нарушение, на тази база АНО е индивидуализирал и наложил на
жалбоподателката наказание – глоба, в размер 25 193,00 лв, представляваща
200% от продажната цена, т.е. в размер на установения минимум предвиден в
закона –чл.233,ал.3 ЗМ.
От тук и при явно съобразяване разпоредбата на чл.27 ЗАНН за
преценка всички релевантни за отговорността обстоятелства- смекчаващи и
отегчаващи такива. Поради това, така проведената индивидуализация, както
относно вида, така и досежно размера на наложената парична санкция, съдът
счита за правилна и законосъобразна, според критериите на закона - чл.27
ЗАНН, като очевидно съобразено е обстоятелствата че нарушението е първо
по ред за лицето -нарушител, доколкото АНО не ангажира доказателства за
предходно наказване с влезли в сила НП, наред с отчитане и на конкретното
количество еднократни електронни наргилета – в цифровия брой на 350 броя,
а от друга страна и фактите за мястото, начина и средствата за укриването им
в ползваното превозно средство. Ето защо, наказанието глоба в размер 25
193,00лв, се намери за законосъобразно определено, правилно отмерено и
справедливо - съответно на тежестта на извършеното. И предвид обективния
факт на съответствието му с минималния предвиден размер, в случая не
съществува правна възможност за намаляването на тази санкция, под
установения в закона минимум. Поради което следва да се потвърди НП, в
частта по наложеното наказание, съгласно т.1 от същото.
Не се констатираха смекчаващи вината обстоятелство ,доколкото
такива не се ангажираха от страна на жалбоподателя.
Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане
14
в полза на Държавата на стоките предмет на нарушението. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
Поради гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна,а
обжалваното НП за правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се претендират разноски и от двете страни.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането от страна на
жалбоподателя за присъждане на разноски.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които съдът определя в размер на 80 лв.
Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид
работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в съдебно заседание, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер ,съдът намира за справедлив и
съразмерен.
Сумата следва да се присъди в полза на Агенция „Митници”
в качеството й на юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения
правилник на Агенция „Митници” (в сила от 31.07.2021 година), в чиято
структура се намира издателят на потвърденото НП.
Водим от изложеното и на основание 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ ************ от *********** година на и.д.
Зам.директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция
Митници, с което на М. А. А. с ЕГН ********** с адрес село ********* за
нарушение на чл.233,ал.3 във врс. чл.233,ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на
основание чл.233, ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 25193,00 лв. ,която глоба
представлява 200% от продажната цена на стока по пункт 2-ри от НП и на
15
основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В
ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -еднократни електронни наргилета „ *********
” с течност,съдържаща никотин 5% по 20мл.-350 броя– всички с продажна
цена 12 596,50лева .
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, М. А. А. с ЕГН
********** с адрес село ********* , ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, сумата
от 80 лв., представляваща направените разноските за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 61 / 2024 година на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16