РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Видин, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на десети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Живков
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Петър В. Живков Гражданско дело №
20241320102208 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.124 ал.1 във връзка с чл.422
ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), от „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Люлин“, бул. „Сливница“ № 444, представлявано от управителя Атанас
Иванов Фурнаджиев, срещу В. С. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Видин, ул. „Димитър Цухлев“ № 20, за установване, че ответника дължи на
ищеца следните суми:
- 579,41 лв. /петстотин седемдесет и девет лева и четиридесет и една
стотинки/, представляваща договорна неустойка за забава за заплащане на
лизингови вноски по чл. 58 от Договор за отдаване на автомобили при
условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на
собственост от 19.02.2018 г. съгласно подписания между страните погасителен
план, ведно с обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението;
632,87 лв. /шестстотин тридесет и два лева и осемдесет и седем
стотинки/, представляваща договорна неустойка за забава за връщане на
автомобила по чл. 68 от Договор за отдаване на автомобили при условията на
1
финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост
от 19.02.2018 г. за периода от 04.02.2019 г. до 29.03.2019 г., ведно с
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението;
2130,55 лв. /две хиляди сто и тридесет лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща възстановяване на заплатени от „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ“
ЕООД застрахователни премии и местни данъци за процесния автомобил,
които съгласно чл. 16 и чл, 40 от договора, ведно с обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението;
1791,15 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и един лева и петнадесет
стотинки/, представляваща договорна неустойка за предсрочното
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя по чл. 66 от Договор
за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с
опция за прехвърляне на правото на собственост от 19.02.2018 г., ведно с
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Ведно със законната лихва от 19.08.2021 г. (датата на депозиране на
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. №
42680/19.08.2021 г. по описа на Софийски районен съд) до изплащане на
вземането.
И да се осъди ответника да заплати на ищеца разноските в настоящото и
заповедното производство.
На ответника е назначен особен представител, който е подал отговор, в
който се оспорват исковете като неоснователни, тъй като ответника не е
ползвал автомобил и претенцията противоречи на Закона за потребителския
кредит и закона за защита на потребителите. Излага и че исковете са
неоснователни и поради изтекла погасителна давност, претенциите се
основават на нищожни клаузи, противоречащи на ЗЗП и ЗПК, неустойката е
прекомерна, не е обвързана с действителни вреди, а лихвата покрива
претърпените вреди. Ответника не следва да дължи застрахователни премии
след като договора е развален и автомобила е върнат.
2
Моли да се отхвърлят исковете.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и доказателствата по
делото, преценени в съвкупност и поотделно, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 19.02.2018 г. между „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД (лизиигодател)
и В. С. Ц. (лизингополучатея) е бил сключен Договор за отдаване на
автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост.
Предмет на договора е било отдаването в условията на финансово
обвързан лизинг на лек автомобил „ФОРД КУГА”, с номер на шаси:
WF0АХХWPМАНК40567, с рег. № СВ1371МК, с цвят: син. Видно от чл. 2 от
договора, предметът на лизинговото правоотношение е бил определен в
отделена от договора поръчка с реф. № 69719L от 19.02.2018 г. В нея се
съдържат и условията, срещу които е бил отпуснат финансовият лизинг -
начална вноска в размер на 3678,24 евро, както и 59 месечни вноски по 183,16
евро или левова равностойност 358.23 лева без ДДС, дължими до 5-то число
на текущия месец (т. 2.2.3 от подписаната между страните поръчка) и съгласно
уговорения между страните погасителен план.
В частност месечните вноски за процесния период от 10.2018г до
01.2019г, включващи главница, лихва и ДДС, видно от погасителния план са
както следва: за месец октомври 2018г е 401.97 лева, за месец ноември 2018г е
402.38 лева, за месец декември 2018г е 402.79 лева и за месец януари 2019г е
403.21лева.
„МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД е предало на лизингополучателя
процесния автомобил на 28.02.2018г, за което страните са подписали приемо-
предавателен протокол от 28.02.2018 г., в който е констатирано състоянието на
автомобила, прието изцяло от страна на В. С. Ц..
Съгласно чл. 6, договорът влиза в сила от деня на подписването му, а
срокът на лизинга започва да тече от датата на предоставяне на автомобила
/чл. 5 от договора/.
Съгласно чл. 14 от договора за лизинг, автомобилът се застрахова за
сметка на лизингополучателя, като в съответствие с чл. 16 от договора, в
случай на неизпълнение на това задължение от страна на лизингополучателя,
3
лизингодателят има право да заплати дължимите застрахователни премии,
като след това може да ги претендира от лизингополучателя.
Задължение на ответника е и заплащането на дължимия местен данък,
като съгласно чл. 40 от договора, като ако същото не бъде изпълнено от него,
ищеца има право да го плати и да иска възстановяване на заплатените от
последния суми.
В чл. 58 от договора е уговорено, че при забава за плащане на дължими
по договора суми (лизингови вноски, лихви по погасителния план, данъци,
такси, глоби, застраховки и всички други), ответникът дължи заплащането на
договорна неустойка в размер на 0,5 % върху стойността на дължимата и
неизплатена сума за времето на просрочието.
В чл. 66 от сключения между страните договор е уговорено, че при
прекратяване на договора по вина на ответника същият дължи неустойка в
размер на 5 лизингови вноски.
Съгласно чл. 68 от договора, при предсрочно прекратяване на договора
ответникът е длъжен в срок от 3 /три/ дни от датата на прекратяване на
договора да върне автомобила в най-близкото представителство на „МОТО-
ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД. Забавата на ответника да изпълни това задължение
води до начисляване на неустойка за забава за връщане на автомобила в
размер на 1/30-та част от размера на първата лизингова вноска, дължима по
погасителния план, за всеки просрочен ден до датата на връщане на
автомобила,
От сключването на договора на 19.02.2018г до м. октомври 2018 г.
ответникът е изпълнявал своите задължения, като е заплащал дължимите
лизингови вноски. От месец октомври 2018 г. ответникът е преустановил
изцяло заплащането на договорените между страните лизингови вноски и
останалите дължими но договора суми /застрахователни премии за
автомобила, местен данък за моторното превозно средство/.
Неизпълнението на задълженията на ответника по договора е
обусловило необходимостта от изпращането на покана на 28.11.2018 г. от
страна на ищеца до ответника с покана ответникът да заплати дължимите до
този момент лизингови вноски; да заплати на ищеца начислената до
настоящия момент неустойка за забава по чл. 58 от договора; да възстанови на
ищеца заплатената от него застрахователна премия на процесния автомобил, в
4
условията на чл. 16 от договора. Със същото писмо ответника е уведомен и за
последиците от неизпълнение на горните задължения, а именно, че ищецът
разполага с възможността да прекрати едностранно договора с всички
произтичащи от това последици включително задължението на ответника за
връщане на автомобила и дължимата неустойка в размер на пет лизингови
вноски в случай на виновно предсрочно прекратяване на договора.
Видно от приложената обратна разписка поканата е отправена до адреса
посочен от ответника като адрес за кореспонденция в чл. 69 от Договора.
На 17.01.2019 г, ищецът е изпратил покана, с която изрично е уведомил
ответника, че същият продължава с неизпълнението на договорните си
задължения и отново е бил поканен да изпълни задълженията си. В покана е
посочено, че ако не бъдат заплатени дължимите суми до кР. на съответния
месец, от първо число на следващия месец договорът ще се счита за
прекратен, като заедно с това на ответника е напомнено за задължението му в
тридневен срок от прекратяване на договора да върне автомобила.
Лизинговото правоотношение е прекратено едностранно от
лизингодателя считано от 01.02.2019 г. поради виновното неизпълнение на
задълженията на ответника от 2778.95 лева, и с поведението си е обусловил
предсрочното прекратяване на договора. Поканата е надлежно съобщена на
ответника на 23.01.2019г, получена лично, с която е даден срок за заплащане
на дължимите суми до кР. на месеца, в който е получил уведомлението.
Автомобила има сключена застрахователна полица №
0312189907003493 за комбинирана застраховка Автогрижа – пълно каско и
автомобилен асистанс, сключена на 27.02.2018г. Третата вноска по
застрахователната премия с падеж 27.08.2018г е в размер на 298.27 евро или
583.36 лева, а четвъртата с падеж 27.11.2018г в размер на 298.24 евро или
583.32 лева. Вноските са заплатени от ищеца.
Автомобила има сключена застрахователна полица №
0320199907002801 за комбинирана застраховка Автогрижа – пълно каско и
автомобилен асистанс, сключена на 11.02.2019г. Първата вноска по
застрахователната премия с падеж 27.02.2019г е в размер на 266.31 евро или
520.86 лева. Вноската е заплатена от ищеца.
Автомобила има сключена застрахователна полица №
BG/08/519000499486 за застраховка Гражданска отговорност, сключена на
5
13.02.2019г. Вноската по застрахователната премия е в размер на 358.40 лева.
Вноската е платена от ищеца.
Годишния данък за 2019г. върху процесния автомобил е 84.61 лева.
Заплатен е с платежно нареждане от 25.01.2019г от ищеца по сметка на
Община Люлин в Общинска банка АД, с което платежно нареждане са
заплатени данъци са автомобили на ищцовото дружество, сред които и
процесното МПС, видно от приложен списък с автомобили.
На 20.03.2019г процесния автомобил, управляван от ответника участва в
ПТП в гр. Видин южна промишлена зона, като процесния автомобил е ударен
от насрещно движещ се автомобил Ауди, който губи контрол и навлиза в
лентата за движение на автомобила, управляван от ответника и го удря в
предната лява част. Същия ден ответника е подал заявление до застрахователя
Дженерали Застраховане АД клон Видин за отстраняване на щетата по
автомобила. В същия ден в гр. Видин е направен опис на вредите от ответника
и представител на застрахователя.
Автомобила е транспортиран от гр. Видин в гр. Плевен от СБА на
22.03.2019г., по възлагане от ответника В. Ц., за което е издаден транспортен
лист, в който е отразено, че клиент е ответника, за което се е подписал в
реквизита „подпис на клиент“
На 27.03.2019г е направен опис на вредите по автомобила в гр. Плевен,
подписан от представител на застрахователя и от представител на ищеца –
Иван Кунчев. След това са правени още описи на вредите на 02.04.2019г и на
18.04.2019г., при които са присъствали представител на застрахователя и
представител на ищеца – Боряна Василева.
На 27.03.2019г е съставен протокол за предаване на процесния
автомобил за ремонт, подписан от Иван Кунчев, като представител на ищеца.
В протокол има част, след подписите на предаващия и приемащия за ремонт, в
която е отразено, че на 24.04.2019г автомобила е приет от ремонт.
На 29.03.2019г. е съставен протокол, в който е записано, че автомобила е
докаран на лизингодателя с пътна помощ след ПТП и клиентът не е
присъствал.
С назначената съдебно-икономическа експертиза е установено, че
размера на претендираните суми са така както са посочени в исковата молба,
6
като в заключението си вещото лице е отразило изчисленията. Съдът намира
експертизата за компетентно, обективно изготвена и следва да се кредитира.
Фактическата обстановка се установи от представените писмени
доказателства: Договор за отдаване на автомобили при условия на финансово
обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от
19.02.2018 г., ведно с погасителен план; Поръчка №1 от 19.02.2018 г., в която е
индивидуализиран автомобила; Приемателно-предавателен протокол от
28.02.2018 г. за предаване на автомобила от ищеца на ответника; Свидетелство
за регистрация част 1 за автомобила; Уведомление от 28.11.2018 г. с изх. №
L04243 от ищеца до ответника за заплащане на 1545.25 лева общо от които
806.27 лева лизингови вноски, 155.62 лева неустойки за забава на лизингови
вноски и 583.36 лева застрахователни премии, разписка за доставяне на това
уведомление от която е видно, че ответника не е получил уведомлението, тъй
като се е преместил на друг адрес; Уведомление от 17.01.2019 г. с изх. №
L05226 от ищеца до ответника за заплащане на обща сума по задължения,
произтичащи от договора за лизинг в размер на 2778.95 лева с
предупреждение, че ако не се заплати сумата в срок до последния календарен
ден от месеца на получаване договора се счита прекратен; и разписка за
доставяне на това уведомление на 23.01.2019г лично получена от ответника;
Приемателно-предавателен протокол от 29.03.2019 г.; Уведомление за
дължими плащания № **********/26.09.2018 г.; Уведомление за дължими
плащания № **********/18.12.2018 г.; Уведомление за дължими плащания №
**********/25.01.2019 г.; Уведомление за дължими плащания №
**********/25.03.2019 г.; Уведомление за дължими плащания №
**********/25.03.2019 г.; Фактура №**********/01.10.2018 г.; Фактура №
**********/01.10.2018 г.; Фактура № **********/01.11.2018 г.; Фактура №
**********/01.11.2018 г.; Фактура № **********/01.12.2018 г.; Фактура №
**********/01.12.2018 г.; Фактура № **********/01.01.2019 г.; Фактура №
**********/01.01.2019 г.; Застрахователни полици №0312189907003493,
0320199907002801, ВО/08/519000499486; Дебит нота и платежно нареждане
за Данък Превозно средство за 2019 г.; искане за оценка на вреди по
застраховка КАСКО на МПС по щета №********* на Дженерали
Застраховане АД; двустранен констативен протокол за ПТП от 20.03.2019г
между Ответника и Лора Венциславова Милифонова; заявление от ответника
до Дженерали Застраховане АД клон Видин за отстраняване на щетата по
7
автомобила; четири броя опис заключение за вреди по МПС от 20.03.2019г, от
27.03.2019г, от 02.04.2019г и от 18.04.2019г. и транспортен лист №1019926 от
22.03.2019г съставен от СБА. От приложеното ч.гр.д. №278/2022г на РС
Видин се доказва че ищецът е подал заявление за издаване заповед за
изпълнение за претендираните суми на 19.08.2021г пред СРС, който е
образувал ч.гр.д.№48228/2021г и е препратил делото по подсъдност на РС
Видин, по което е издадена заповед за изпълнение.
Не се представиха по делото доказателства, че ответника е изплатил
претендираните от него суми.
От правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск ищеца следва да докаже, че между
него и ответника съществува валидно облигационно правоотношение по
силата на договор за лизинг, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника лек автомобил, за какъв размер на лизингово възнаграждение са се
уговорили да плаща ответника, как да го плаща, че ответникът се е задължил
да заплаща застрахователни премии по сключени договори за застраховки
относно автомобила, както и местен данък върху това превозно средство, че
има клаузи в договора, съгласно които ответника да заплаща неустойка при
забавяне на плащания на лизингови вноски, неустойка ако не върне
автомобила, и неустойка при предсрочно прекратяване на договора за лизинг
по вина на ответника. Също следва да установи кога е върнат този автомобил,
кои лизингови вноски са заплатени, както и че договора за лизинг е прекратен
предсрочно по вина на ответника.
По делото се доказа, че между страните е сключен договор за лизинг, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника лек автомобил „ФОРД
КУГА”, с номер на шаси: WF0АХХWPМАНК40567, с рег. № СВ1371МК, с
начална вноска в размер на 3678,24 евро, както и 59 месечни вноски за срок до
месец февруари 2023г, по 183,16 евро, дължими до 5-то число на текущия
месец.
Страните са уговорили, че ответникът като лизингополучател ще дължи
неустойка на ищеца ако не заплати лизингови вноски, както и неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за лизинг по негова вина и ако не върне
автомобила. Уговорили са също, че ответникът трябва да заплаща на ищеца
платените за автомобила застрахователни премии и местни данъци.
8
Доказано е, че месечните вноски за период от 10.2018г до 01.2019г,
включващи главница, лихва и ДДС, видно от погасителния план са както
следва: за месец октомври 2018г е 401.97 лева, за месец ноември 2018г е
402.38 лева, за месец декември 2018г е 402.79 лева и за месец януари 2019г е
403.21лева и че ответникът не ги е заплатил на ищеца.
След като не са заплатени тези вноски ответникът дължи заплащане на
неустойка по чл.58 от договора за лизинг за забавено плащане на лизингови
вноски. Размера на тази неустойка е 579,41 лв. Искът за тази сума следва да се
уважи.
Доказано е също, че ищецът е заплатил застрахователни премии по
сключени договори за застраховки относно автомобила, както и местен данък
върху това превозно средство в общ размер на 2130.55 лева и съответни са
тези суми следва да се уважи иска.
Ищеца е доказал, че ответника е имал просрочени задължения за
плащане на лизингови вноски, че в договора е уговорено, че при неизпълнение
на задълженията от страна на ответника ищеца може да прекрати договора
предсрочно, поради което договора за лизинг е бил прекратен предсрочно на
01.02.2019г., с изтичане на последния календарен ден от месец януари,
месеца, в който ответника е получил показа за плащане на задължения по
договора за лизинг с предупреждение, че ако не плати договора се счита
прекратен.
С оглед на това ответникът дължи неустойка при предсрочно
прекратяване на договора по негова вина по чл.68 от договора за лизинг, в
размер на пет лизингови вноски, а именно 1791.15 лева и за тази сума иска
също следва да се уважи.
Доказано, че автомобила е бил върнат на ищеца на 27.03.2019г. Това е
датата, когато е извършен оглед на автомобила от представител на ищцовото
дружество. Съдът не приема, че автомобила е върнат на ищеца на 29.03.2019г,
тъй като от една страна приемо-предавателния протокол от тази дата не носи
подписа на ответника, за да се приеме, неизгодния за него факт, че именно на
тази по-късна дата от датата 27.03.2019г е предал автомобила, а от друга
страна, както е изложено по-горе, на 27.03.2019г представител на ищеца е
извършил оглед и опис на вредите на автомобила и следователно автомобила
вече е бил предаден. Тук следва да се допълни, че това, че ответникът е
9
възложил и съответно транспортирал автомобила на 22.03.2019г в гр. Плевен
не означава, че на тази дата автомобила е предаден на ищеца.
С оглед на това неустойката, която се начислява за несвоевременно
връщане на автомобила следва да се начислява за срок до 26.03.2019г, деня
преди предаването, а не до 29.03.2019г. При това положение размера на
неустойката следва да се намали като вместо за 53 дни, както е изчислило
вещото лице, следва да се изчисли за 50 дни. В този случай размерът на тази
неустойка е 358.23/30х50=597.05 лева и за тази сума следва да се уважи иска
за неустойка по чл. 68 от Договора за забава за връщане на автомобила и
съответно да се отхвърли за разликата до 632.87 лева.
Ответникът не е доказал, че е заплащал редовно лизингови вноски и по-
специално за периода от месец октомври 2018г до месец януари 2019г, вкл.,
както и да е заплатил на ищеца претендираните суми.
Особения представител на ответника е направил възражение за
погасяване по давност на претендираните вземания без да е обосновал кога е
настъпила тази погасителна давност.
Съдът намира това възражение за неоснователно.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Съгласно чл.111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват:
б) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и в)
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Съгласно чл. 114. от ЗЗД Ал.1 Давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Според чл. 84. Ал.1 От този закон Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Ал.2 Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно Чл. 115. ж) от ЗЗД Давност не тече докато трае съдебният
процес относно вземането.
Вземанията за възстановяване на заплатени от ищеца застрахователни
премии и данъци за автомобила са възникнали на 26.09.2018г; на 18.12.2018г;
25.01.2019г и 25.03.2019г., когато са фактурирани. Давността за тези вземания
10
е пет години и се спира с предявяването им пред съд – 19.08.2021г. Очевидно
е, че от възникване на тези вземания до предявяването им пред съд давността
не е изтекла.
В чл.114 Ал.4 от ЗЗД е предвидено При искове за неустойка за забава
давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява
неустойката.
Неустойка за забава на плащания се начислява до датата на
прекратяване на договора – 01.02.2019г. Неустойката за не връщане на
автомобила се начислява до датата на връщане на автомобила – 27.03.2019г.
От тези дати до 19.08.2021г не са изтекли три години и тези неустойки не са
погасени по давност.
Неустойката за предсрочно прекратяване на договора се начислява до
предявяването на това вземане пред съд, което е станало на 19.08.2021г, когато
е подадено заявлението за издаване заповед за изпълнение, и следователно и
за нея давността не е изтекла.
Не е вярно възражението на особения представител на ответника, че
ответника не е ползвал автомобила. Доказателство, че го е ползвал е това, че
му е предаден и че е участвал в ПТП с този автомобил, а след това е предявил
застрахователни претенции за него.
Не е вярно и възражението, че претенциите се основават на нищожни
клаузи. Клаузите за неустойки не са неравноправни, не са прекомерни, не
противоречат на закона за защита на потребителите и закона за
потребителския кредит. Биха противоречали само когато са несъразмерно
високи и биха представлявали скрита печалба на ищеца, а те не са такива.
Не е основателно и възражението, че неустойката трябва да е обвързана
с действителни вреди. Няма изискване неустойката да е обвързана с
действителни вреди. Напротив неустойка цели да обезпечи евентуални вреди
без да се доказва настъпването на реални такива.
Относно възражението, че ответника не следва да дължи
застрахователни премии след като договора е развален и автомобила е върнат
съдът намира, че в случая се касае до това, че ищеца претендира ответника да
възстановява разходи на ищеца за застрахователни премии, възникнали преди
договора да е развален и автомобила да е върнат.
11
С оглед уважаване на исковете на ищеца следва да му се присъдят
разноските по делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, а именно 103,00 лева
държавна такса, 813,40 лева за особен представител на ответника и 120 лева за
експертиза
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г на ВКС по
тълк дело №4/2013 следва да се разпределят разноските по заповедното
производство. Заявителят е направил разноски от 103,00 лева за държавна
такса и 600 лева за адвокат.
Съдът намира, че възнаграждението за адвокат не е прекомерно с оглед
сложността на делото и големия размер на претендираните вземания.
Предвид изложеното Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. С. Ц., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Видин, ул. „Димитър Цухлев“ № 20, ДЪЛЖИ на „МОТО-
ПФОЕ ЛИЗИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Люлин“, бул. „Сливница“ № 444,
представлявано от управителя Атанас Иванов Фурнаджиев, следните парични
вземания:
- 579,41 лв. /петстотин седемдесет и девет лева и четиридесет и една
стотинки/, представляваща договорна неустойка за забава за заплащане на
лизингови вноски по чл. 58 от Договор от 19.02.2018 г. за отдаване на
автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост съгласно подписания между страните
погасителен план;
- 597,05 лева (петстотин деветдесет и седем лева и пет стотинки),
представляваща договорна неустойка за забава за връщане на автомобила по
чл. 68 от Договор от 19.02.2018 г. за отдаване на автомобили при условията на
финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост
за периода от 04.02.2019 г. до 26.03.2019 г.;
- 2130,55 лв. /две хиляди сто и тридесет лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща възстановяване на заплатени от „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ“
ЕООД застрахователни премии и местни данъци за процесния автомобил,
12
които съгласно чл. 16 и чл, 40 от договора от 19.02.2018 г;
- 1791,15 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и един лева и петнадесет
стотинки/, представляваща договорна неустойка за предсрочното
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя по чл. 66 от Договор
от 19.02.2018 г за отдаване на автомобили при условията на финансово
обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост;
Ведно със законната лихва върху всички вземания, считано от
19.08.2021 г. (датата на депозиране на Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 42680/19.08.2021 г. по описа на
Софийски районен съд) до изплащане на вземанията;
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта за договорна неустойка за забава за
връщане на автомобила по чл. 68 от Договор от 19.02.2018 г. за отдаване на
автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост, за разликата до 632,87 лв.
/шестстотин тридесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/ за периода от
27.03.2019 г. до 29.03.2019 г.
ОСЪЖДА В. С. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Видин, ул.
„Димитър Цухлев“ № 20 ДА ЗАПЛАТИ на „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Люлин“, бул. „Сливница“ № 444, представлявано от управителя Атанас
Иванов Фурнаджиев, разноските по настоящето дело в размер на 103,00 лева
държавна такса, 813,40 лева за особен представител на ответника и 120 лева за
експертиза, както и разноските по ч.гр.д. №278/2022г на РС Видин
(заповедното производство), в размер на 103,00 лева за държавна такса и 600
лева за адвокат.
На адв. П. К. от САК с адрес гр. София ул. Цар Асен №7-„Б“, особен
представител на ответника В. Ц., да се изплати възнаграждение в размер на
813,40 лева от внесения от ищеца депозит, който да бъде изискан от
Софийския районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
13
14