№ 1501
гр. Плевен, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430107102 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 34
ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Делото е образувано по жалба на ЕТ „***- В.М.“ ***, представляван от
В. П. М., против отказ на кмета на Община П. за издаване на заповед по реда
на чл. 34 ал. 1 от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо рег. № *** год. Претендира се
отмяна на процесния отказ като незаконосъобразен и се излагат подробни
доводи в тази насока.
Ответникът по жалбата- кметът на Община П.- ангажира становище, че
същата е неоснователна.
Заинтересованата страна ЦВ. ЦВ. Ц. от *** ангажира становище, че
жалбата е неоснователна.
Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на
страните приема за установено следното:
Видно е, че с жалба с вх. № *** год. ЕТ „***- В.М.“ *** е поискал от
кмета на Община П. предприемане на действия по определяне на комисия,
1
която да извърши проверка на място с оглед установяване точно каква площ,
принадлежаща на жалбоподателя по споразумение е засята от ЦВ. ЦВ. Ц. от
***. Видно от съдържанието на жалбата е, че независимо от изложените
доводи за допуснати нарушения на имотните граници от страна на Ц.Ц.
жалбоподателят не е поискал изрично издаването на заповед за изземване на
неправомерно ползваните имоти по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, нито е посочил
горния текст като основание за подадената жалба.
Видно е, че на основа горецитираната жалба със заповед № *** год.
кметът на Община П. е наредил комисия в тричленен състав да извърши
проверка на *** год. в землището на *** и да установи има ли неправомерно
навлизане от ЦВ. ЦВ. Ц. в посочените в заповедта земеделски имоти с
идентификатори *** с площ 6, 901 дка., *** с площ 5, 000 дка., *** с площ 12,
501 дка., *** с площ 7, 424 дка. и *** с площ 16, 001 дка., да измери частта на
неправомерното ползване и състави констативен протокол за резултатите от
проверката.
Видно от приложения констативен протокол с дата *** год. е, че
комисията е констатирала неправомерно навлизане от страна на ЦВ. ЦВ. Ц. на
площ от общо 4, 794 дка. от процесните пет земеделски имота, посочила е, че
средното рентно плащане за стопанската 2020/ 2021 год. в землището на ***
за имоти с идентичен начин на ползване е в размер на 49, 00 лв./ дка., и е
предложила Ц.Ц. да заплати на ЕТ „***- В.М.“ сумата от 235, 00 лв.
Видно е, че с жалба № *** от *** год. ЕТ „***- В.М.“ е поискал от
кмета на Община П. да издаде заповед по реда на чл. 34 ал. 1 от ЗСПЗЗ за
изземване от ЦВ. ЦВ. Ц. на посочените в жалбата неправомерно ползвани
земеделски имоти в землището на ***.
Видно е също така, че с писмо изх. № *** от *** год. кметът на Община
П. е уведомил жалбоподателя, че отказва издаването на заповед по чл. 34 ал. 1
от ЗСПЗЗ за изземване по административен ред на описаните по- горе
земеделски имоти с мотива, че към датата на откриване на
административното производство реколтата върху неправомерно заетите
площи е била прибрана и ползването без правно основание от страна на ЦВ.
ЦВ. Ц. е било прекратено.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
2
Оспорената заповед е издадена от оправомощен орган в рамките на
неговата компетентност, при спазване на установената форма и съдържа
всички изискуеми по чл. 59 ал. 2 от АПК реквизити, включително
фактически и правни основания за издаването й.
По отношение на материалната законосъобразност на заповедта съдът
намира, че същата е съобразена с материалния закон. С разпоредбата на чл.
34 ал. 1 от ЗСПЗЗ е предвидена бърза административна процедура за защита
на собственост/ ползване върху земеделска земя. Кумулативните
материалноправни предпоставки за издаване на заповед за изземване на
земеделски земи, върху които е възстановено правото на собственост, са
следните: 1/ направено искане до компетентен административен орган от
лице с право на собственост или ползвател на правно основание на
земеделски имот; 2/ ползване на същия този имот от трето лице и 3/ това
ползване да се осъществява без правно основание. В настоящия случай
визираните по- горе законоустановени условия не са налице. Видно от
данните по делото е, че жалбоподателят ЕТ „***- В.М.“ е ползвал процесните
пет земеделски имота в землището на *** на две правни основания: сключен
договор за наем с К. А. Т. от гр. П. и споразумение на масиви за ползване на
земеделските земи за землището на ***, изготвено на основание чл. 37в ал. 2
от ЗСПЗЗ. Видно е, че и двете правни основания- договорът за наем и
споразумението- са със срок за една стопанска година- 2020/ 2021 год. С
изтичането на този срок- 01. 10. 2021 год. /§2 т. 3 от Допълнителните
разпоредби на Закона за арендата в земеделието/ правното основание за
ползването на жалбоподателя е отпаднало. Следователно към настоящия
момент жалбоподателят не е лице- ползвател на правно основание по смисъла
на чл. 34 ал. 1 от ЗСПЗЗ и не е материалноправно легитимиран да претендира
изземване на имотите чрез предвидената в горепосочената разпоредба
процедура. Отпадането на качеството ползвател е новонастъпило в хода на
административното производство обстоятелство, което следва да бъде
съобразено от съда при постановяване на неговото решение съгласно чл. 235
ал. 3 от ГПК, който намира субсидиарно приложение по силата на чл. 144 от
АПК. В тази връзка следва да бъде отчетен и безспорният факт, установен и с
показанията на разпитаните свидетели *** и ***, че към момента на
иницииране на административното производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ, което е
станало с втората жалба с дата *** год., реколтата върху неправомерно
3
заетите имоти е била прибрана, т. е. противоправните действия на
заинтересованата страна вече са били прекратени. При това положение
правилно административният орган е преценил, че издаването на заповед за
изземване на имотите се явява безпредметно, тъй като ползване без основание
вече не е налице. Казано с други думи, упражняването на административна
принуда при условие, че вредното въздействие върху имотите, ползвани от
жалбоподателя, е прекратено и неправомерните действия на заинтересованата
страна са били преустановени, би било „удар в празно пространство“ и не би
реализирало целите, заложени в разпоредбата на чл. 34 от ЗСПЗЗ.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че отказът
на кмета на Община П., който е предмет на обжалване, се явява
законосъобразен, като постановен в съответствие с материалноправните
разпоредби на ЗСПЗЗ и административнопроизводствените правила, поради
което депозираната жалба от ЕТ „***- В.М.“ се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на основание чл. 143 ал. 4 от АПК
жалбоподателят следва да заплати на заинтересованата страна разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Разноски в полза на Община
П. не следва да бъдат присъждани, доколкото не е налице хипотезата на чл. 78
ал. 8 от ГПК: в процеса общината е защитавана не от юрисконсулт, а от друг
служител с юридическо образование по смисъла на чл. 32 т. 3 пр. 2 от ГПК,
но в този случай възнаграждение не се дължи.
По тези съображения и на основание чл.172 ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на ЕТ „***- В.М.“ ***,
представляван от В. П. М., против отказ на кмета на Община П., обективиран
в писмо рег. № *** год., за издаване на заповед по реда на чл. 34 ал. 1 от
ЗСПЗЗ за изземване от ЦВ. ЦВ. Ц. от *** на земеделска земя с обща площ 4,
494 дка., представляваща част от поземлени имоти с идентификатори ***,
***, ***, *** и *** по картата на землището на ***.
ОСЪЖДА ЕТ „***- В.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представляван от В. П. М., да заплати на ЦВ. ЦВ. Ц. от
4
***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. П. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5