№ 1684
гр. Варна, 04.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20223100900776 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по обективно и субективно съединени
конститутивни искове предявени от „Колос – Ив“ ООД срещу „Макси Консулт" ЕООД, с.
Кипра, община Девня, област Варна, Г. М. Г. с адрес в град Варна и М. Е. К. с адрес в град
Варна, за обявяване, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за относително недействителни по
отношение на ищеца на следните извършени от „Макси Консулт" ЕООД и другите
ответници сделки: - покупко-продажба в полза на Г. М. Г. на Апартамент № 14, подробно
описан в точка 1.1 на исковата молба, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти вписан в СВ Варна под акт № 171, том XXVIII, дело № 6342/12.04.2022 г.;
- покупко-продажба в полза на Г. М. Г. на Апартамент № 20, подробно описан в точка 2.1 на
исковата молба, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти вписан
в СВ Варна под акт № 172, том XXVIII, дело № 6343/12.04.2022 г.; - покупко-продажба в
полза на М. Е. К. на Поземлен имот, Офис № 1, Офис № 2, Гаражна клетка № 6, Гаражна
клетка № 14, гаражна клетка № 25, Гаражна клетка № 26, подробно описани в точка 3.1, 3.2,
3.3, 3.4, 3.5, 3.6 и 3.7 на исковата молба, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти вписан в СВ Варна под акт № 32, том XXX, дело № 6619/15.04.2022 г.
По предварителните въпроси:
Производството по делото е възобновено с Определение № 1525/03.11.2023 г. по
делото, след като е приключило производството по т. д . № 2007/2022 г. по описа на ВКС, с
което не е допуснато до касационно обжалване Решение № 94 от 30.03.2022г. по т.д. №
410/2021г. по описа на ВАпС, с което е потвърдено Решение № 260286/15.10.2020г. по т.д.
№ 1673/2019 г. по описа на ВОС.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.
Предявените искове са допустими и са с предмет право породено от търговска сделка,
поради което се разглеждат по особения ред за търговски спорове - гл. 32 от ГПК.
По доказателствата:
С исковата молба и отговорите към нея са представени писмени доказателства, които
са относими и допустими.
Искането, направено на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, да бъде задължен ответника
Г. М. Г. да представи платежен документ за плащане на сумата от 40 000 лева по банкова
сметка на К. Т. К., не следва да бъде уважено, доколкото с отговора на исковата молба
ответникът е представила исканото писмено доказателство.
1
Относно искането за издаване на съдебно удостоверение, с което ищецът да се снабди
от НОИ с информация, дали М. Е. К. е бил служител на „Макси Консулт“ ЕООД за периода
от 16.06.2009г. до настоящия момент, съдът намира, че е допустимо и относимо към
предмета на делото и следва да бъде удовлетворено, след заплащане на държавна такса за
издаването му.
Искането на ищеца да бъдат допуснати до разпит при режим на водене на двама
свидетели, които да установяват обстоятелствата относно близките отношения между В. Х. и
М. К., следва да бъде уважено.
Искането на ищеца да бъдат допуснати до разпит при режим на водене на двама
свидетели, които да установяват обстоятелствата относно отношенията между В. Х. и Г. Г. и
знание у последната за увреждането, следва да бъде уважено.
Относно искането на ответника М. К. за допускане на трима свидетели при режим на
водене, като двама от тях да установяват липсата на близки отношения между ответника и
управителя и едноличен собственик на капитала на „Макси Консулт" ЕООД – В. Х., а
третият – за опровергаване твърденията на ищцовите свидетели, съдът намира, че следва да
се допуснат двама свидетели, доколкото с искането за допускане на третия свидетел не се
сочат конкретни факти и обстоятелства, които ще се установяват.
Направено е искане и от страна на ответника „Макси Консулт" ЕООД да бъдат
допуснати свидетели при режим на водене за установяване на намеренията на страните по
процесните сделки, което следва да бъде уважено.
Относно искането на ответника Г. М. Г. за допускане на двама свидетели при режим
на водене, които да установят, дали ответницата е знаела за делата и задълженията на
„Макси Консулт" ЕООД, съдът намира за допустимо и относимо към предмета на спора.
С допълнителната искова молба ищецът прави искане за разкриване на банкова тайна
на основание чл. 62, ал. 5, т. 3 от ЗКИ, като:
1/ бъде изготвена справка по отношение на операциите по посочената банкова сметка
с титуляр Г. М. Г. за периода 01.12.2021г. – 08.04.2022г.
2/ бъде изготвена справка по отношение на операциите по банкова сметка с титуляр
М. К., от която е извършено плащането на сумата в размер на 27 000 лева в полза на „Варна
Кредит Груп“ ООД за период четири месеца преди датата на плащането.
Направеното искане се преценява като допустимо и относимо към предмета на спора,
поради което следва да бъде уважено.
Исканията на ищеца да бъде назначена съдебно-оценителна експертиза съдът намира
за относимо и допустимо към предмета на делото, поради което следва да бъде уважено.
Искането за СОЕ е допълнено от ответника „Макси Консулт" ЕООД, като при
отговор на зададените от ищеца въпроси да бъде взета предвид стойността на вземанията,
които са обезпечавани с тези имоти. Отговорът на така зададения въпрос: „Какви вещни
тежести има върху имотите, предмет на настоящото дело, наложени преди изповядване на
процесните сделки, както и за обезпечение на какви суми служат?“ не се нуждае от
специални знания и ангажиране на експертно мнение, поради което не следва да бъде
допускан. Посочените обстоятелства следва да се установят с писмени доказателства.
Искането на ищеца да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
уважено.
Размяната на книжа е приключила с подаване на допълнителните отговори на
исковата молба.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
2
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.02.2024 г. от
10.30 часа.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 28156/28.11.2022 г., уточнена с
молба с вх.№ 29821/16.12.2022г., на „Колос-Ив“ ООД, ЕИК *********, гр. София против
„Макси Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, с. Кипра, общ. Девня, обл. Варна, Г. М. Г., ЕГН
**********, гр. Варна и М. Е. К., ЕГН **********, гр. Варна, с която са предявени
обективно и субективно съединени конститутивни искове за обявяване, на основание чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, за относително недействителни по отношение на ищеца на извършените от
„Макси Консулт" ЕООД разпореждания с недвижими имоти, както следва:
1. Покупко-продажба, извършена с Нотариален акт № 142, том I, дело № 134/2022 г.
на нотариус Орлин Стефанов, вписан в СВ Варна под акт № 171, том XXVIII,
дело № 6342/12.04.2022 г., вx. peг. № 11223/12.04.2022 г ., с който „Макси Консулт"
ЕООД е прехвърлило на Г. М. Г. собствеността върху следния недвижим имот:
Апартамент № 14 (четиринадесет), на втори етаж, със застроена площ от 46,23 кв.м.
(четиридесет и шест цяло и двадесет и три стотни квадратни метра), представляващ
самостоятелен обект с идентификатор: 10135.2569.80.13.14 (десет хиляди сто
тридесет и пет; точка; две хиляди петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет;
точка; тринадесет; точка; четиринадесет) по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение на ИК и КР, засягащо самостоятелния обект от
24.11.2014 г.; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой
нива на обекта - едно; при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на
същия етаж: обект 10135.2569.80.13.15 и обект 10135.2569.80.13.13; под обекта: обект
10135.2569.80.13.8; над обекта: обект 10135.2569.80.13.20, както и 2,297 % (две цяло
двеста деветдесет и седем хилядни процента) ид.части, равняващи се на 7,36 кв.м.
(седем цяло тридесет и шест стотни квадратни метра) ид.части от общите части на
жилищна сграда, многофамилна, с идентификатор 10135.2569.80.13 (десет хиляди сто
тридесет и пет; точка; две хиляди петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет;
точка; тринадесет), в която се намира самостоятелния обект, както и 2,297 % (две цяло
двеста деветдесет и седем хилядни процента) ид.части от правото на строеж върху
дворното място, в което е разположена сградата, представляващо поземлен имот с
идентификатор 10135.2569.80 (десет хиляди сто тридесет и пет; точка; две хиляди
петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет) по действащия кадастрален план; стар
номер на имота: УПИ V-114 (пет римско, тире; сто и четиринадесет) в кв. 19
(деветнадесет) по плана на к.к. „Св.св. Константин и Елена", град Варна
(„Апартамент № 14").
2. Покупко-продажба, извършена с Нотариален акт № 143, том I, дело № 135/2022 г.
3
на нотариус Орлин Стефанов, вписан в СВ Варна под акт № 172, том XXVIII,
дело № 6343/12.04.2022 г., вх.рег. № 11224/12.04.2022 г., с който „Макси Консулт"
ЕООД е прехвърлило на Г. М. Г. собствеността върху следния недвижим имот:
Апартамент № 20 (двадесет), на етаж трети, със застроена площ от 46,23 кв.м.
(четиридесет и шест цяло и двадесет и три стотни квадратни метра), представляващ
самостоятелен обект с идентификатор: 10135.2569.80.13.20 (десет хиляди сто
тридесет и пет; точка; две хиляди петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет;
точка; тринадесет; точка; двадесет) по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект от 24.11.2014 г. с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта -
едно; при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж: обект
10135.2569.80.13.21 и обект 10135.2569.80.13.19; под обекта: обект
10135.2569.80.13.14; над обекта: обект 10135.2569.80.13.26, както и 2,297 % (две цяло
двеста деветдесет и седем хилядни процента) ид.части, равняващи се на 7,36 кв.м.
(седем цяло тридесет и шест стотни квадратни метра) ид.части от общите части на
жилищна сграда, многофамилна, с идентификатор 10135.2569.80.13 (десет хиляди сто
тридесет и пет; точка; две хиляди петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет;
точка; тринадесет), в която се намира самостоятелния обект, както и 2,297 % (две цяло
двеста деветдесет и седем хилядни процента) ид.части от правото на строеж върху
дворното място, в което е разположена сградата, представляващо поземлен имот с
идентификатор 10135.2569.80 (десет хиляди сто тридесет и пет; точка; две хиляди
петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет) по действащия кадастрален план; стар
номер на имота: УПИ V-114 (пет римско, тире; сто и четиринадесет) в кв. 19
(деветнадесет) по плана на к.к. „Св.св. Константин и Елена", град Варна
(„Апартамент № 20").
3. Покупко-продажба, извършена с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 148, том I, дело № 139/2022 г. на нотариус Орлин Стефанов,
вписан в СВ Варна под акт № 32, том XXX, дело № 6619/15.04.2022 г., вх.рег.№
11776/15.04.2022 г., с който „Макси Консулт" ЕООД е прехвърлило на М. Е. К.
собствеността върху следните недвижими имоти:
3.
1. Поземлен имот с идентификатор № 10135.2569.80 (десет хиляди сто тридесет
и пет; точка; две хиляди петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет), по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-
92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
КК и КР, засягащо поземлния имот със Заповед КД- 14-03-953 от 26.07.2010 г. на
Началника на СГКК - Варна, находящ се в град Варна, к.к. „Св.св. Константин и
Елена", ул. „57" (петдесет и седма), № 3 (три), с площ от 1 433 кв.м. (хиляда
четиристотин тридесет и три квадратни метра) по скица, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
4
курортен хотел, почивен дом, номер по предходен план: 114 (сто и
четиринадесет), квартал 19 (деветнадесет), парцел V (пети римско), при съседи
по скица: поземлени имоти с идентификатори 10135.2569.79, 10135.2569.112 и
10135.2569.398, като съгласно документ за собственост имотът представлява
поземлен имот № 114 (сто и четиринадесет) в кв. 19 (деветнадесет) по
проектоплана на к.к. „Св.св. Константин и Елена", идентичен с имот пл.№ 31
(тридесет и едно) по стария план на к.к. „Св.св. Константин и Елена", целият с
площ 1 452 кв.м.(хиляда четиристотин петдесет и два квадратни метра) по
нотариален акт, като съгласно ПУП - План извадка, ПРЗ, одобрен със Заповед №
РД-02-14- 480/24.07.2006 г. на МРРБ, част от поземлен имот № 114 (сто и
четиринадесет) с площ 1438 кв.м. (хиляда четиристотин тридесет и осем
квадратни метра е включена в урегулиран поземлен имот № V-114 - за жилищна
сграда (пети - сто и четиринадесет) в кв. 19 (деветнадесет), а останалите 14 кв.м.
(четиринадесет квадратни метра) от поземлен имот № 114 (сто и четиринадесет)
са включени в улица по регулация (по предварителен проект), при граници на
мястото: улица по регулация (по предварителен проект), урегулиран поземлен
имот № VI-113 (по предварителен проект), урегулиран поземлен имот IV-112 (по
предварителен проект), кв.19 и регулацията не е приложена на място („Поземлен
имот");
2. Офис № 1 (едно) на партерен етаж по документи за собственост, а по схема на
етаж 0 (нула), със застроена площ 19,63 кв.м. (деветнадесет цяло и шестдесет и
три стотни квадратни метра), представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2569.80.13.57 (десет хиляди сто тридесет и пет; точка; две
хиляди петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет; точка; тринадесет; точка;
петдесет и седем), предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива
на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на
същия етаж -10135.2569.80.13.58, подобекта - 10135.2569.80.13.47,
10135.2569.80.13.49 и 10135.2569.80.13.48, над обекта -10135.2569.80.13.11,
както и 0,919 % (нула цяло деветстотин и деветнадесет хилядни процента)
идеални части, равняващи се на 2,95 кв.м. (две цяло и деветдесет и пет стотни
квадратни метра) идеални части от общите части на жилищна сграда -
многофамилна с идентификатор 10135.2569.80.13 (десет хиляди сто тридесет и
пет; точка; две хиляди петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет; точка;
тринадесет), в която се намира самостоятелния обект, както и 0,919 % (нула цяло
деветстотин и деветнадесет хилядни процента) идеални части от правото на
строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.2569.80 (десет хиляди сто
тридесет и пет; точка; две хиляди петстотин шестдесет и девет; точка;
осемдесет), в който е разположена сградата („Офис № 1“);
3. Офис № 2 (две) на партерен етаж по документи за собственост, а по схема на
етаж 0 (нула), със застроена площ 21,71 кв.м. (двадесет и едно цяло и седемдесет
и една стотни квадратни метра), представляващ самостоятелен обект с
5
идентификатор 10135.2569.80.13.58 (десет хиляди сто тридесет и пет; точка; две
хиляди петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет; точка; тринадесет; точка;
петдесет и седем), предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива
на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на
същия етаж - обект 10135.2569.80.13.57, под обекта - обект 10135.2569.80.13.49 и
обект 10135.2569.80.13.50, над обекта - обект 10135.2569.80.13.11, както и 1,017
% (едно цяло и седемнадесет хилядни процента) идеални части, равняващи се на
3,26 кв.м. (три цяло двадесет и шест стотни квадратни метра) идеални части от
общите части на жилищна сграда - многофамилна с идентификатор
10135.2569.80.13 (десет хиляди сто тридесет и пет; точка; две хиляди петстотин
шестдесет и девет; точка; осемдесет; точка; тринадесет), в която се намира
самостоятелния обект, както и 1,017 % (едно цяло и седемнадесет хилядни
процента) идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 10135.2569.80 (десет хиляди сто тридесет и пет; точка; две
хиляди петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет), в който е разположена
сградата („Офис № 2");
4. Гаражна клетка № 6 (шест), на сутеренен етаж по документи за собственост, а
по схема на етаж -1 (минус едно), със застроена площ 12,81 кв.м. (дванадесет
цяло и осемдесет и една стотни квадратни метра), представляваща
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2569.80.13.36 (десет хиляди сто
тридесет и пет; точка; две хиляди петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет;
точка; тринадесет; точка; тридесет и шест), предназначение на самостоятелния
обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни
обекти в сградата по схема: на същия етаж - 10135.2569.80.13.37 и
10135.2569.80.13.35, под обекта - няма, над обекта - 10135.2569.80.13.2 и
10135.2569.80.13.3, както и 3,367 % (три цяло триста шестдесет и седем хилядни
процента) идеални части, равняващи се на 9,21 кв.м. (девет цяло и двадесет и
една стотни квадратни метра) идеални части от общите части на жилищна сграда
- многофамилна с идентификатор 10135.2569.80.13 (десет хиляди сто тридесет и
пет; точка; две хиляди петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет; точка;
тринадесет), в която се намира самостоятелния обект, както и 3,367 % (три цяло
триста шестдесет и седем хилядни процента) идеални части от правото на
строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.2569.80 (десет хиляди сто
тридесет и пет; точка; две хиляди петстотин шестдесет и девет; точка;
осемдесет), в който е разположена сградата („Гаражна клетка № 6“);
5. Гаражна клетка № 14 (четиринадесет), на сутеренен етаж по документи за
собственост, а по схема на етаж -1 (минус едно), със застроена площ 12,81 кв.м.
(дванадесет цяло и осемдесет и една стотни квадратни метра), представляваща
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2569.80.13.44 (десет хиляди сто
тридесет и пет; точка; две хиляди петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет;
точка; тринадесет; точка; четиридесет и четири), предназначение на
6
самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1 (едно), при
съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж -
10135.2569.80.13.43, под обекта - няма, над обекта - няма, както и 3,269 % (три
цяло двеста шестдесет и девет хилядни процента) идеални части, равняващи се
на 8,94 кв.м. (осем цяло и деветдесет и четири стотни квадратни метра) идеални
части от общите части на жилищна сграда - многофамилна с идентификатор
10135.2569.80.13 (десет хиляди сто тридесет и пет; точка; две хиляди петстотин
шестдесет и девет; точка; осемдесет; точка; тринадесет), в която се намира
самостоятелния обект, както и 3,269 % (три цяло двеста шестдесет и девет
хилядни процента) идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 10135.2569.80 (десет хиляди сто тридесет и пет; точка; две
хиляди петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет), в който е разположена
сградата („Гаражна клетка № 14“);
6. Гаражна клетка № 25 (двадесет и пет), на сутеренен етаж по документи за
собственост, а по схема на етаж -1 (минус едно), със застроена площ 13,00 кв.м.
(тринадесет квадратни метра), представляваща самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2569.80.13.55 (десет хиляди сто тридесет и пет; точка; две
хиляди петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет; точка; тринадесет; точка;
петдесет и четири), предназначение на самостоятелния обект: гараж е сграда,
брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата по
схема: на същия етаж - 10135.2569.80.13.54 и 10135.2569.80.13.56, под обекта -
няма, над обекта - няма, както и 3,317 % (три цяло триста и седемнадесет
хилядни процента) идеални части, равняващи се на 9,07 кв.м. (девет цяло и
седем стотни квадратни метра) идеални части от общите части на жилищна
сграда - многофамилна с идентификатор 10135.2569.80.13 (десет хиляди сто
тридесет и пет; точка; две хиляди петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет;
точка; тринадесет), в която се намира самостоятелния обект, както и 3,317 %
(три цяло триста и седемнадесет хилядни процента) идеални части от правото на
строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.2569.80 (десет хиляди сто
тридесет и пет; точка; две хиляди петстотин шестдесет и девет; точка;
осемдесет), в който е разположена сградата („Гаражна клетка № 25“).
7. Гаражна клетка № 26 (двадесет и шест), на сутеренен етаж по документи за
собственост, а по схема на етаж -1 (минус едно), със застроена площ 13,66 кв.м.
(тринадесет цяло и шестдесет и шест стотни квадратни метра), представляваща
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2569.80.13.56 (десет хиляди сто
тридесет и пет; точка; две хиляди петстотин шестдесет и девет; точка; осемдесет;
точка; тринадесет; точка; петдесет и шест), предназначение на самостоятелния
обект: гараж е сграда, брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни
обекти в сградата по схема: на същия етаж -10135.2569.80.13.55, под обекта -
няма, над обекта - няма, както и 3,485 % (три цяло четиристотин осемдесет и пет
хилядни процента) идеални части, равняващи се на 9,53 кв.м. (девет цяло и
7
петдесет и три стотни квадратни метра) идеални части от общите части на
жилищна сграда - многофамилна с идентификатор 10135.2569.80.13 (десет
хиляди сто тридесет и пет; точка; две хиляди петстотин шестдесет и девет;
точка; осемдесет; точка; тринадесет), в която се намира самостоятелния обект,
както и 3,485 % (три цяло четиристотин осемдесет и пет хилядни процента)
идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор
10135.2569.80 (десет хиляди сто тридесет и пет; точка; две хиляди петстотин
шестдесет и девет; точка; осемдесет), в който е разположена сградата (по-
нататък в изложението обозначаван за краткост само като „Гаражна клетка №
26").
В исковата и уточнителната молби ищецът излага следните правнорелевантни
фактически твърдения:
Със съдебно решение № 94/30.03.2022 г., постановено от Апелативен съд Варна по
в.т.д. 20213001000410/2021 г. търговско дружество „Макси Консулт" ЕООД било осъдено да
заплати на „Колос - Ив" ООД сумата в размер на 49 616 лева, представляваща дължима по
договор за обзавеждане с мебели и оборудване от 01.06.2009 г. цена на доставена стока,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на представяне на исковата
молба (08.10.2019 г.) до окончателното заплащане на сумата и сумата в размер на 1 488.48
лева, представляваща неустойка за забава. За вземането бил издаден и изпълнителен лист №
73 от 10.06.2022 г.
За събиране на вземането взискателят „Колос - Ив" ООД образувал изпълнително
дело № 20228920400677 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег.№ 892 и район на действие
Окръжен съд Варна, като след проучване на имуществото на длъжника било установено, че
последният не разполага с движимо или недвижимо имущество, като за последните няколко
месеца се е разпоредил с всички притежавани от него недвижими имоти.
След справка в имотния регистър било установено, че след постановяване на
въззивното решение в рамките на шест работни дни, ответното дружество е извършило
редица разпоредителни сделки със собствените недвижими имоти: земя и самостоятелни
обекти от жилищна сграда, всички находящи се в град Варна, район „Приморски", к.к.
„Св.св. Константин и Елена", с административен адрес: град В., к.к. „Св.св. К. и Е.", ул. **,
№ *, като цените, на които са продадени имотите се твърди, че са драстично по-ниски от
пазарните цени за този вид имоти с това местонахождение и многократно по-ниски от
данъчните оценки за имотите.
Поради това ищецът счита, че с тези сделки „Макси Консулт" ЕООД е увредило своя
кредитор „Колос - Ив" ООД, знаейки за увреждането.
По отношение на сделката с Апартамент № 14 ищецът посочва, че той е продаден на
Г. М. Г. за сумата от 4 000 лева, която определя като значително по-ниска от пазарната цена
на имота и повече от пет пъти по-ниска от данъчната оценка за имота. Изразява съмнение, че
сумата е била реално платена. Отчита обстоятелството, че в нотариалния акт било посочено,
че върху продавания имот има учредена договорна ипотека в полза на „Варна Кредит Груп"
ООД, ЕИК *********, вписана в СВ Варна под № 5, том IX, дело 12142, вх.рег.№ 20692 от
25.08.2020 г., която била учредена за обезпечаване на задължението на „Макси Консулт"
ЕООД към „Варна Кредит Груп" ООД, произтичащо от Договор за кредит № 250820 от
25.08.2020 г., в размер на 20 000 евро.
По отношение на сделката с Апартамент № 20, придобит от Г. М. Г. за сумата от 40
000 лв., за която било посочено, че е заплатена от купувача по банкова сметка на
ипотекарния кредитор К. Т. К., ЕГН ********** на 08.04.2022 г. В нотариалния акт било
8
отразено, че върху продавания имот имало учредена договорна ипотека в полза на К. Т. К.,
вписана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 72, том 1, дело № 65/2020
г. на нотариус Орлин Стефанов, вписан в СВ Варна под № 195, том II, дело 2785, вх.рег.№
5023 от 02.03.2020 г., която била учредена за обезпечаване на задължението на „Макси
Консулт" ЕООД към К. Т. К., произтичащо от Договор за заем от 20.02.2020 г., в размер на
100 000 лв. Освен Апартамент № 20, обект на договорната ипотека бил и Апартамент № 15,
находящ се в същата жилищна сграда.
Ищецът твърди, че тъй като сделките са извършени след постановяване на
въззивното осъдително решение, то длъжникът „Макси Консулт" ЕООД в лицето на
едноличния собственик на капитала и тогавашен управител В. Н. Х., ЕГН ********** не
само е знаел за дълга си към ищеца, а е и бил изправен пред реалната заплаха от предстоящо
принудително изпълнение срещу имуществото на дружеството.
На следващо място, посочва, че купувач и по двете сделки е лице, с което
едноличният собственик на капитала на „Макси Консулт" ЕООД (и управител на
дружеството към датата на извършване на сделките) В. Н. Х. повече от пет години живеел
на семейни начала, в едно домакинство с Г. Г. и към настоящия момент очаквали общо дете.
Изразява становище, че отношенията между едноличният собственик на капитала на
дружеството - длъжник на ищеца и Г. Г. и близостта между тях са от такова естество, че те
максимално се доближават до съпружески, семейни отношения, за които законът е въвел
презумпцията за знание в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Ищецът навежда твърдения, че Г. Г. е знаела,
че с двете сделки, описани по-горе, „Макси Консулт" ЕООД уврежда своите кредитори,
както и че дружеството-прехвърлител има натрупани задължения, което било видно и от
самия нотариален акт, в който са били описани две от задълженията, обезпечени с ипотека.
Твърди се, че е знаела, че сделките се сключват по цени, които са значително по-ниски от
пазарните и че с тези сделки дружеството се освобождава от активи и осуетява
възможността кредиторите да се удовлетворят от реалната цена на имотите.
Коментира ообстоятелството, че върху двата апартамента, обект на горните сделки,
има вписани ипотеки, не оправдава и не обяснява определената от страните изключително
ниска продажна цена. Изразява становище, че дори и от средната пазарна цена за подобни
имоти да бъде приспадната сумата на обезпеченото със съответната ипотека задължение,
определената от страните цена отново е значително под пазарната за този вид имоти,
находящи се в този район на град Варна. Освен това, видно било от уговорките в
Нотариален акт за покупко-продажба № 32, том XXX, дело № 6619/ 2022, вх.рег.№ 11776 от
15.04.2022, че обезпеченото задължение към „Варна Кредит Груп" ООД е погасено или поне
размерът му е значително намален със сума, равна на цената, уговорена между „Макси
Консулт" ЕООД и М. Е. К. за всички прехвърлени му обекти (която е 27 000 лв.), т.е.
погасено от трето лице, а не от „купувача" Г. Г..
Счита, че са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за да бъдат обявени
описаните сделки, сключени между „Макси Консулт" ЕООД и Г. Г. за недействителнии
спрямо ищеца „Колос - Ив" ООД.
По отношение на прехвърляне собствеността на М. К. с Нотариален акт № 32, том
XXX, дело № 6619 на описаните в него недвижими имоти ищецът посочва, че е била
уговорена обща цена в размер на 27 000 лв., която също се определя като многократно по-
ниска от пазарната цена и три пъти по-ниска от общата данъчна оценка за имотите, която
купувачът се е задължил да заплати в деня на подписване на нотариалния акт и преди
вписването му в Служба по вписванията по сметка на трето лице - търговско дружество
„Варна Кредит Груп" ООД, ЕИК *********, за погасяване на задължение на продавача.
С тази сделка се твърди, че кредиторът се е освободил наведнъж от всички свои
недвижими имоти, което се тълкува, като извършено с цел увреда на кредиторите на
ответниковото дружество, в т.ч. и на ищеца „Колос - Ив" ООД.
9
Довод по повод намерението за увреждане интересите на кредиторите се извежда от
това, че в случая целият поземлен имот е прехвърлен на едно лице, а до момента била
въведена практиката след въвеждане на сградата в експлоатация, на купувачите на
самостоятелни обекти от нея да бъдат прехвърлени съответстващи на площта на закупените
от тях имоти идеални части от поземления имот. Поради това се счита, че макар и косвено
сделката е извършена единствено с цел да бъдат увредени кредиторите на дружеството и в
частност – ищеца.
Счита се, че М. К. е знаел за увреждането на интересите на кредиторите на „Макси
Консулт" ЕООД, тъй като едноличният собственик на капитала на дружеството В. Х. и М.
К. са били в близки отношения. Изтъква се и аргументът, че в търговския регистър са
обявявани годишните финансови отчети на дружеството, откъдето се виждала ясно неговата
задлъжнялост, а и от самия нотариален акт било видно, че дружеството има задължение най-
малкото към кредитора си „Варна Кредит Груп" ООД. Ищецът твърди, че М. К. е знаел, че
дружеството има натрупани задължения, че сделките се сключват по цени, които са
значително по-ниски от пазарните, както и че с тези сделки дружеството се освобождава от
активи и осуетява възможността на кредиторите да се удовлетворят от реалната цена на
имотите.
С оглед на изложеното, се настоява да бъдат обявени за недействителни спрямо
„Колос - Ив" ООД, ЕИК130873933 горепосочените сделки и да бъдат присъдени в полза на
ищеца и сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Ответникът М. Е. К. е подал отговор на исковата молба, с който прави възражение
за разглеждане на делото по реда на гл. 32 от ГПК и оспорва основателността предявения
иск. Прави искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Излага следните
оспорвания по фактите и възраженията:
На първо място твърди, че не е бил запознат с това, че продавачът по оспорената
сделка "Макси Консулт"ЕООД е водил търговски спорове с ищцовото дружество, счита този
факт счита за непротивопоставим спрямо него, доколкото ищецът не е вписал възбрана или
друга тежест върху имотите, от което да е видно, че са налице някакви претенции към
дружеството-продавач. Счита, че без такова вписване не е възможно третите добросъвестни
лица - купувачи да бъдат уведомени в какви търговски или граждански спорове се намира
продавачът. Взема предвид и че при изповядване на сделката са представени декларация по
чл.264 ДОПК и удостоверение по чл.8 ДОПК за липса на задължения. Посочва, че към
момента на процесното разпоредително действие ищецът не е притежавал ликвидни и
изискуеми вземания спрямо "Макси консулт" ЕООД, поради което не е бил налице
обективният елемент от състава на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а именно – увреждане интересите на
кредитора.
На следващо място, посочва, че към момента на сключване на сделката ответникът е
бил уведомен за претенциите на кредиторите на „Макси консулт" ЕООД, за размера на
задълженията му, за вещните тежести върху имотите и образуваните изпълнителни
производства и е приел сключване на сделката на приемлива цена, предвид предстоящите
разходи с оглед освобождаване на имотите от наложените тежести и погасяване
задълженията на продавача към обезпечените кредитори. Счита, че предвид правното
положение на имотите, цената е съобразена с предстоящите допълнителни плащания, за
които е поел задължение да направи. Позовава се на свободата на договаряне, поради което
твърденията за увреда, произтичаща от сключените сделки, намира за несъстоятелни. Счита,
че продажната цена на имотите не е многократно по-ниска от пазарната, предвид
наложените върху тях вещни тежести и предстоящи допълнителни разходи, с оглед
освобождаването им от тях.
Твърди, че не е знаел за претенцията на ищеца, т.к. същият не е заявил такава преди
извършване на сделката. Относно твърдението на ищеца, че продавачът е продал последен
10
свой имот и не разполага с други активи след тази сделка, намира същото за неотносимо към
спора и без отношение към законността и правната стойност на сделката. Излага, че би било
нелогично да се възприеме становището на ищеца, че не могат да се извършват сделки от
дружество, което е декларирало счетоводни загуби. Застъпва становище, че сделки с имоти
може да извършва всеки продавач, който с цел погасяване на свои задължения, е предприел
продажба на част от активите си, с оглед разплащане с кредитори.
Оспорва интерпретациите на ищеца относно продажбата на поземления имот като
неоснователни, а и неотносими към предмета на спора.
Оспорва твърденията, че продавачът по сделките е извършил продажбите, за да
увреди кредитора си - ищеца, както оспорва и твърдението, че като купувачът е знаел за
увредата. Оспорва твърденията за наличие на изискуемия от закона субективен елемент –
знанието за увреждане на кредитора и страните по сделката, т.к. към датата на сделката, не
бил информиран за претенциите на ищеца и водените дела между двете дружества. Оспорва
и твърдението, че се намира или някога се е намирал в близки и/или приятелски отношения с
В. Х., като несъстоятелно, невярно и недоказано. Поради изложеното счита, че
презумпцията за знание съгласно чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е неприложима в настоящия случай.
Ответникът „Макси Консулт“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с които
прави възражение за разглеждане на делото по реда на гл. 32 от ГПК и оспорва
допустимостта и основателността на предявената претенция. Прави искане за прекратяване
на делото, а в условията на евентуалност – за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Излага следните оспорвания по фактите и възраженията:
На първо място посочва, че предявената претенция за дължими суми се основава на
невлязло в сила съдебно Решение № 94 от 30.03.2022г. по в.т.д. № 410 от 2021 г. на
Варненски апелативен съд, което е обжалвано с касационна жалба.
Отбелязва, че нормата на чл. 135 от ЗЗД обуславя задължително наличие на вреда,
произтекла от действията на длъжника и тя следвало да е поне основателно предполагаема,
за да може да бъде формирана допустимосттана иска.
Посочва, че сделките, предмет на настоящото съдебно производство, са извършени
така че следва да удовлетворятипотекарен кредитор на дружеството. Счита, че е невъзможно
да се изчисли увредатаза кредитора, преди да се удовлетвори ипотекарния кредитор.
Намира исковата молба за изначално недопустима, доколкото извършеното
разпореждане с ипотекиран имот, както и плащания в полза на ипотекарен кредитор, не
следвало да се считат за недействителни по отношение на обикновен кредитор, тъй като
последният би се удовлетворил едва при наличие на остатък и то само ако бил наложил
възбрана върху имотите. Неналагането на обезпечителна мярка „възбрана“ се определя като
пропуск на ищеца или като решение в резултат на реалната му преценка, че всъщност
липсва свободно имущество, към което да се насочи евентуално обезпечение.
Изразява становище за неоснователност на иска поради липсата на знание у третите
лица, че с действията си биха могли да увредят някого.
Ответникът Г. М. Г. подава отговор и допълнителен отговор , с които възразява
срещу реда за гледане на делото по реда на глава 32 и оспорва основателността на
предявения иск. Прави искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Излага
следните оспорвания по фактите и възраженията:
Посочва, че в производството по чл. 135 от ЗЗД кредиторът /ищец/ е длъжен при
условията на пълно и главно доказване на иска да установи кумулативно наличието на
законовите предпоставки за основателността и уважаване на иска: качеството си на
кредитор; действия на длъжника, с които уврежда кредитора; знание на длъжника за
увреждането; знание у лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането.
11
По отношението на качеството на кредитора изразява становище, че все още
решението на ВОС и ВАпС не били влезли в сила и съществува законова възможност да
бъдат отменени или изменени.
По отношение на действията на длъжника, с които уврежда кредитора и
знанието на длъжника за увреждането у последния: ответникът намира, че са
неоснователни твърденията на ищеца, че с процесните две сделки е увреден кредиторът, тъй
като по време на извършването им в патримониума на „Макси Консулт" ЕООД са се
намирали още много недвижими имоти, чиято стойност би могла да удовлетвори вземането
на ищеца.
По отношение знанието на купувача за увреждането на кредитора: счита за
неоснователно твърдението на ищеца, че знанието у третото лице, с което длъжникът е
договарял се предполагало поради съжителството на управителя и собственика на капитала
на „Макси Консулт" ЕООД В. Х. на семейни начала с Г. Г. и поради обявения размер на
продажна цена в нотариалните актове. Твърди, че съжителството между тях не обосновава
прилагане на законовата презумпция за знание по смисъла на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, като
настоява, че купувачът Г. Г. не само не е знаела за увреждането, но не е и предполагала, че с
тази сделка биха се увредили интереси на кредитори, тъй като ответницата не била по
никакъв начин запозната с работата и делата на „Макси Консулт" ЕООД.
Отбелязва, че при сключване на сделката представляващият „Макси Консулт" ЕООД
е декларирал пред нотариуса и купувача в нарочна декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, че
няма непогасени задължения.
Посочва също така, че кредиторът не се е възползвал от възможността да отправи
предупреждение към трети лица, че има претенции към „Макси Консулт" ЕООД, като
наложи възбрана върху имотите. Сочи, че фактът, че през 2019 г. в Окръжен съд-Варна е
било образувано търговско дело между двете дружества не можело да бъде противопоставен
на Г. Г., тъй като тя не е знаела за него.
По отношение на продажната цена твърди, че сумата за ап. 14 е била заплатена в
брой, както било записано в нотариалния акт. Посочва, че след върху продавания имот била
е учредена договорна ипотека в полза на „Варна Кредит Груп" ООД, то се обосновавала
ниската продажна цена, защото ответницата е започнала да изплаща задължението на
„Макси Консулт" ЕООД към „Варна Кредит Груп" ООД. Посочва, че с преводно нареждане
от 28.09.2022 г. Г. Г. е превела по сметка на „Варна Кредит Груп" ООД сумата от 10 000 лв.,
като основанието за плащане е обслужване на договора за заем на „Макси Консулт" ЕООД,
който бил в размер на 20 000 евро. Мотивира плащането с цел избягване публична продан
на имота и че по този начин реалната цена за придобиване на имота не била само 4000 лева.
По отношение на сделката за ап. 20 посочва, че е сключена за сумата от 40 000 лв.,
която сума била преведена от ответницата Г. Г. на ипотекарния кредитор на „Макси
Консулт" ЕООД - К. Т. К. с платежно нареждане от 08.04.2022 г., тъй като съгласно
нотариален акт № 15195 том II, дело № 2785/02.03.2020 г. на СВ-Варна „Макси Консулт"
ЕООД е учредило в полза на К. Т. К. договорна ипотека върху процесния имот. Отбелязва,
че данъчната оценка на имота е почти два пъти по-ниска от продажната цена и допълва, че
за изплащането на тези суми Г. Г. е изтеглила кредит от „Банка ДСК".
С допълнителната искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба и
оспорва подадените отговори, като отговаря на направените възражения по следния начин:
Относно отговора, подаден от „Макси Консулт“ ЕООД , изразява становище, че
наличието на вписана ипотека върху имота не прави иска по чл. 135 от ЗЗД неоснователен
или недопустим. Счита, че наличието на вписана ипотека единствено и само осигурява
привилегия на ипотекарния кредитор при евентуално принудително изпълнение върху
имота, ако вземането на ипотекарния кредитор към този момент не е удовлетворено. Също
12
така, посочва, че наличието на вписана ипотека върху имотите, обект на предявените
искове, не опорочава нито качеството „кредитор" на ищеца, нито факта, че с отчуждаването
на който и да е имот от патримониума си, длъжникът намалява своето имущество, което
служи за общо обезпечение на неговите кредитори и така затруднява удовлетворяването на
техните вземания. Размерът на твърдяната кредиторова увреда посочва, че не е предмет на
иска по чл. 135 от ЗЗД и доводът на ответника относно невъзможността да се изчисли тази
увреда, е напълно неотносим към предмета на спора. Посочва, че възражението на
ответника, че ищецът не е вписал възбрани върху имотите, обект на исковите претенции, е
неоснователно, тъй като този факт няма отношение, както към допустимостта на исковите
претенции, така и по отношение на тяхната основателност. Счита, че неупражняването на
правото да възбрани недвижими имоти на длъжника, не лишава кредитора от упражняване
на иска по чл. 135 от ЗЗД.
По отношение на отговора, подаден от ответника Г. М. Г., ищецът обосновава
качеството си „кредитор", като посочва, че въпреки решенията към него момент да не са
влезли в сила, то това е без значение, тъй като законът не изисква в производството по чл.
135 от ЗЗД ищецът да докаже наличието на вземане, признато с влязло в сила съдебно
решение.
За неоснователно счита възражението на ответника Г. Г., че с атакуваните две сделки
„Макси Консулт" ЕООД не уврежда „Колос - Ив" ООД, тъй като към датата на сделките в
патримониума на длъжника все още са се намирали много недвижими имоти, чиято
стойност би удовлетворила вземането на ищеца. Според ищеца постоянната съдебна
практика третира наличието на увреждане във всички случаи, в които длъжникът се лишава
от свое имущество, намалява го или с каквото и да е правно или фактическо действие
затруднява удовлетворяването на кредитора, т.е. намира, че след като извършените
разпоредителни сделки осуетяват или затрудняват осъществяването на правата на
кредитора, то те са увреждащи кредитора.
Отбелязва, че както и самите ответници изтъкват и нотариалните актове посочват
„Макси Консулт" ЕООД е имало доста кредитори и имотите на дружеството са били
обременени с тежести. Поради това счита, че разпореждането с активите на дружеството на
символични цени намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на
кредиторите и с това се затруднява удовлетворяването на вземанията на кредитора „Колос -
Ив" ООД и съответно уврежда интереса на последния.
За неоснователно се счита и възражението за липса на знание у ответника Г. Г., че със
сключените сделки се увреждат интересите на кредиторите. Ищецът счита, че наличието на
съответната фактическа степен на близост в отношенията между Г. Г. и управителя и
едноличен собственик на капитала на ответника „Макси Консулт" ЕООД - В. Х. е налице и
тя обосновава наличието на знание у третото лице-купувач както за водения съдебен спор по
повод вземанията на ищеца, така и за увреждането му с процесните сделки.
Коментира подписването на изискуемите декларация по чл. чл. 264, ал. 1 от ДОПК за
факти без значение към спора, тъй като декларираните данни касаят единствено наличието
или липсата на задължения на продавача за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски, а не и на други задължения на продавача към трети лица.
По отношение на изложението от ответника относно цените на придобитите
апартаменти, счита, че липсват каквито и да било доказателства, че купувачът е поел
задължението на „Макси Консулт" ЕООД към „Варна Кредит Груп" ООД. Поради това дори
и ответникът Г. Г. да е заплатила на „Варна Кредит Груп" ООД някаква част от
съществуващо задължение на „Макси Консулт" ЕООД, намира, че не следва да се отчита
като заплащане на продажната цена, уговорена за придобиването на апартамент № 14, тъй
като погасяването на задължения с титуляр „Макси Консулт" ЕООД не било част от
задължението й по договора за покупко-продажба на апартамент № 14.
13
Ищецът завява, че дори и да се приеме, че продажната цена за апартамент № 14
следва да се увеличи с платеното от Г. Г. към кредитора „Варна Кредит Груп" ООД, то
отново не може да се обоснове извод за адекватност на насрещните престации по договора
за покупко-продажба, тъй като нито цената от 4000 лева, нито тази от 14 000 лв. за имота са
оправдани, освен ако не е налице специална уговорка между страните и целта не е била да
бъде изведен този имот от патримониума на продавача.
По отношение на сделката с апартамент № 20, за който е договорена цена в размер на
40 000 лв. ищецът коментира, че тази стойност също не може да бъде обяснена с факта, че
сумата била платена от Г. Г. на ипотекарния кредитор К. Т. К. на 08.04.2022 г.
Относно изтъкнатия от ответницата факт, че за да обслужва кредитите на „Макси
Консулт" ЕООД, е изтеглила кредит от „Банка ДСК" ЕАД, ищецът намира, че той може да
има значение за спора, но с това, че показва заинтересоваността на Г. Г. от дейността и
състоянието на дружеството, а няма отношение към уговорените символични цени за
прехвърлените й имоти.
Поради неоспорването на факта, че Г. Г. живее на съпружески начала, в едно
домакинство с В. Х., едноличен собственик на капитала на „Макси Консулт" ЕООД (и бивш
управител), ищецът счита, че този факт следва да бъде обявен за безспорен и ненуждаещ се
от доказване.
Относно отговора на ответника М. К., ищецът отбелязва, че в производството по
чл. 135 от ЗЗД не се противопоставят вещни права, а се упражнява потестативното право на
ищеца да бъдат обявени за недействителни спрямо него действия на неговия длъжник, с
които той го уврежда. В този смисъл, наличието или липсата на вписвания върху
процесните имоти, се посочва, че няма отношение нито към допустимостта, нито към
основателността на иска.
По отношение на твърдението на ответника, че уговорената цена за прехвърлените му
имоти в общ размер от 27 000 лв. е съобразена с предстоящи плащания, намира, че не става
ясно какви са тези плащания, тъй като изводимо от основанието за плащането им – те не
били част от продажната цена, за който и да е от имотите, обект на исковата претенция.
Твърди, че платените от ответника суми за закупуване на процесните имоти са
предадени от ответника „Макси Консулт“ ЕООД на купувача.
По повод позоваването на ответника на принципа на свободата на договаряне,
ищецът не отрича наличието му, но излага, че коректив на този принцип са изрично
защитените от закона интереси на третите лица, какъвто в случая се явява ищецът.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба, подаден от М. К.,
се поддържат възраженията, направени с отговора на исковата молба. Обосновава, че
липсата на вписана на тежест по партидата на имотите на дружеството – продавач е лишила
от възможност ответниците да узнаят за претенциите на ищеца спрямо праводателя им. За
неоснователно и недоказано се счита твърдението на ищеца, че платените от ответника суми
за закупуване на процесните имоти са собственост на ответника „Макси Консулт“ ЕООД.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба, подаден от „Макси
Консулт“ ЕООД, ответникът оспорва становището на ищеца, че всяка разпоредителна
сделка с имущество на длъжника следва да се разглежда като увреждаща и че не е
необходимо доказването на увреда, за да бъде искът по чл. 135 ЗЗД допустим. Намира, че
стойността на сделките е определена предвид наличието на ипотечни актове спрямо тях.
Счита, че с продажбата на активите си ответниковото дружество дори увеличава активите
си, доколкото влива свеж капитал, за да може да продължи дейносттта си.
Правна квалификация: чл. 135 ал.1 от ЗЗД.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване съдът приема, че са сключени
14
договорите за покупко-продажба на процесните недвижими имоти, обективирани в:
Нотариален акт № 142, том I, дело № 134/2022 г. на нотариус Орлин Стефанов, вписан в СВ
Варна под акт № 171, том XXVIII, дело № 6342/12.04.2022 г., вx. peг. № 11223/12.04.2022 г.,
Нотариален акт № 143, том I, дело № 135/2022 г. на нотариус Орлин Стефанов, вписан в СВ
Варна под акт № 172, том XXVIII, дело № 6343/12.04.2022 г., вх.рег. № 11224/12.04.2022 г. и
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 148, том I, дело № 139/2022 г.
на нотариус Орлин Стефанов, вписан в СВ Варна под акт № 32, том XXX, дело №
6619/15.04.2022 г., вх.рег.№ 11776/15.04.2022 г.
Вземането на „Колос - Ив“ ООД от „Макси консулт“ ЕООД в размер на 49 616 лева,
представляваща дължима по договор за обзавеждане с мебели и оборудване от 01.06.2009 г.
цена на доставена стока, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
представяне на исковата молба (08.10.2019 г.), както и за сумата от 1 488,48 лева – неустойка
за забава, е окончателно установено с влязло в сила Решение № 260286 от 15.10.2020г. по
търг. дело № 1673/19 г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение,
потвърдено с решение № 94 от 30.03.2022 г. по в.търг.дело № 410/21 г. по описа на
Апелативен съд – Варна, недопуснато до касационно обжалване с Определение №
50575/25.10.2023г. по т.д. № 2007/2022 г. по описа на ВКС, 1-во т.о.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ: Всяка страна следва да установи фактите, на
които основава твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че носи тежестта да докаже: качеството си на кредитор; че
между ответниците е извършена разпоредителна сделка с имущество на длъжника; че
същата е увреждаща кредитора; че е налице знание на длъжника за увреждането, а предвид
възмездния й характер и знание на купувача за увреждането, в частност че първият ответник
е имал задължение към ищеца, или фактите обуславящи прилагането на презумпцията по чл.
135, ал. 2 от ЗЗД.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИЦИТЕ, че следва да докажат фактите и обстоятелствата,
които ги ползват, както и наведените правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи, или правонамаляващи възражения.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото представените от страните
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК,
да бъде задължен ответника Г. М. Г. да представи платежен документ за плащане на сумата
от 40 000 лева по банкова сметка на К. Т. К..
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищеца за снабдяване с информация от ТП
на НОИ гр. Варна, дали М. Е. К., ЕГН ********** в периода 16.06.2009г. – до настоящия
момент е бил служител на „Макси Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, след заплащане на
съответната държавна такса по сметка на ОС - Варна от 5лв.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ищеца двама свидетели при условията на
довеждане за установяване на посочените в исковата молба факти и обстоятелства, свързани
с твърдените близки отношения между В. Х. и М. К..
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ищеца двама свидетели при условията на
довеждане, които да установяват обстоятелства относно отношенията между В. Х. и Г. Г. и
знание на последната за увреждането на кредитора.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ответника М. К. двама свидетели при режим
на водене установяване липса на близки отношения с едноличния собственик на капитала на
„Макси Консулт" ЕООД и знание за увреждане. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
разпит на трети свидетел.
15
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ответника „Макси Консулт" ЕООД двама
свидетели при режим на водене за установяване на намеренията на страните по процесните
сделки.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ответника Г. М. Г. двама свидетели при
режим на водене за установяване обстоятелствата, дали е била запозната с делата и
задълженията на „Макси Консулт" ЕООД.
РАЗКРИВА, на основание чл.62, ал.5, т.3 от Закона за кредитните институции,
банкова тайна по отношение на банкова сметка IBAN **** **** **** **** **** ** с
титуляр Г. М. Г., открита в „Юробанк България” АД за данните, както следва: да бъде
издадена справка по отношение на операциите по посочената банкова сметка за периода
01.12.2021г. - 08.04.2022г.
РАЗКРИВА, на основание чл.62, ал.5, т.3 от Закона за кредитните институции,
банкова тайна по отношение на банкова сметка ********************** с титуляр М. Е.
К., открита в „Банка ДСК” АД за данните, както следва: да бъде издадена справка по
отношение на операциите по посочената банкова сметка за периода 01.01.2022г. -
14.04.2022г..
ЗАДЪЛЖАВА „Банка ДСК” АД и „Юробанк България” АД в едноседмичен срок
уведомяването да представят данните по делото, като в противен случай на банката ще
бъде наложена глоба от 1000 лв. съобразно ГПК.
ДОПУСКА съдебно-оценителна експертиза, вещото лице, по която след запознаване
с материалите по делото да даде заключение по следните въпроси:
Каква е била пазарната цена на всеки от имотите, обект на: Нотариален акт № 142, том
I, дело № 134/2022 г. на нотариус Орлин Стефанов, вписан в СВ Варна под акт № 171,
том XXVIII, дело № 6342/12.04.2022 г., вx. peг. № 11223/12.04.2022 г., Нотариален акт
№ 143, том I, дело № 135/2022 г. на нотариус Орлин Стефанов, вписан в СВ Варна под
акт № 172, том XXVIII, дело № 6343/12.04.2022 г., вх.рег. № 11224/12.04.2022 г. и
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 148, том I, дело №
139/2022 г. на нотариус Орлин Стефанов, вписан в СВ Варна под акт № 32, том XXX,
дело № 6619/15.04.2022 г., вх.рег.№ 11776/15.04.2022 г. към датата на извършване на
всяка една от сделките?
Да даде отговор на въпрос № 1, като бъдат взети предвид и стойността на вземанията,
които са обезпечавани с тези въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице и разноските, свързани с
изготвяне на експертизата, в размер на 500 лева, от които - 250 лева, вносими от ищеца и
250 лева, вносими от ответника „Макси Консулт“ ЕООД в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. Д. А., която да се призове след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението заедно със справка-декларация следва да
бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание с копия за
всяка страна.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл.199 от ГПК
- най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание заедно със справка -
декларация за определяне на дължимото на вещото лице възнаграждение.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която след
запознаване с материалите по делото да даде заключение по следните въпроси:
16
да извърши проверка в „Алианц Банк България" АД и да отговори на въпроса:
постъпила ли е сумата от 27 000 лв. по сметка с IBAN **** **** **** **** **** ** с
титуляр „Варна Кредит Груп" ООД, с наредител М. Е. К., за погасяване на задължения
на „Макси Консулт" ЕООД към дружеството за периода след 13.04.2022 г.;
ако отговорът на първия въпрос е положителен, да извърши проверка на операциите
по банковата сметка с титуляр М. К., от която сметка е извършено плащането на
сумата от 27 000 лв. към „Варна Кредит Груп" ООД и да опише операциите от
сметката за период, обхващащ поне четири месеца преди датата на плащането, като
посочи размер на сумата по съответната операция, наредител (съответно - получател)
и основание за превода;
да извърши проверка в „Банка ДСК" ЕАД и да отговори на въпроса постъпила ли е
сумата от 40 000 лв. по банковата сметка на К. Т. К. IBAN **** **** **** **** ****
**, наредена от Г. Г. с преводно нареждане № 993647862201 от 08.04.2022 г.;
ако отговорът на трети въпрос е положителен, да извърши проверка на операциите по
банкова сметка с IBAN **** **** **** **** **** **, с титуляр Г. М. Г., открита в
„Юробанк България" АД, за периода 01.12.2021 г. - 08.04.2022 г. и да опише
операциите от сметката, като посочи размер на сумата по съответната операция,
наредител (съответно - получател) и основание за превода.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица и разноските, свързани с
изготвяне на експертизата, в размер на 400 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Н. А., която да се призове след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението заедно със справка-декларация следва да
бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание с копия за
всяка страна.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл.199 от ГПК
- най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание заедно със справка -
декларация за определяне на дължимото на вещото лице възнаграждение.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство.
НАСОЧВА страните към медиация като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен
съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд -
17
Варна, адрес гр.Варна ул. „Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС
при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора
Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail:
*********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
медиация следва да уведомят съда.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.
ПРЕПИС от определението да се изпрати незабавно и на посочения от процесуалния
представител на ищеца електронен адрес с оглед своевременно внасяне на депозита за
допуснатата експертиза, без това да отменя връчването на препис с призовката за съдебно
заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
18