№ 1616
гр. Варна, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110107307 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с регистрационен
вх.№ 40388/21.05.2024 г. предявена пред РС Габрово от ищеца А. Г. Г., ЕГН ********** чрез
адв.С. Й. от АК -П. против ответното дружество „К. П. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***. С Определение № 799/27.05.2024 г. РС Габрово е прекратил
висящото пред него производство ,образуваното по исковата молба на Ал.Г. - гр.д. №
850/2024 г., като е разпоредил изпращане на делото по подсъдност на РС Варна и след
влизане в законна на определението на РС Габрово производството по гр.д.№ 850/2024 г.по
описа на РС Габрово е било изпратено във ВРС, заведено под номер на искова молба
47774/13.06.2024 г. и номер на гражданско дело 7307/2024 г. по описа на РС Варна, 42-ри
състав.
Ищецът е основал исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти :
Ал. Г. твърди, че на 06.11.2023 г. между него и ответното дружество бил сключен договор за
потребителски кредит № 958127. Съгласно договореното ответното дружество предоставило
на ищеца заем в размер на 1000 лв., за срок от 31 месеца, платим на 53 вноски по 9.33 лв. и
26 вноски по 43.50 лв. ГПР по заема бил 62,37 %, а ГЛП във фиксиран размер от 48 . Общата
сума за плащане била в размер на 1177.65 лв. Седмица по-късно ищецът заплатил 111.99 лв.
на 15.11.2023 г. за пълно погасяване на заема. Ищецът сочи в исковата си молба, че чл.5 от
договора предвиждал за заемополучателя задължение в 3 дневен срок от усвояване на
кредита да предостави обезпечение, отговарящо на следните условия : „1. Поръчителство на
1 или 2 физически лица които отговорят кумулативно на условията: имат осигурен доход
общо най-малко 7 пъти размера на МРЗ за страната; в случай на 2 поръчители - размерът на
осигурителния доход на всеки от тях трябва да е поне 4 пъти МРЗ за страната; не са
поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са Заематели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредит към
банка или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни,
така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на
получавания от тях доход и 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заема
и обезпечаващ задължение в размер на 2 пъти общата сума за плащане по договора за заем ,
включваща договорената главница и лихва. „
1
Сочи се, че съгласно чл. 11 от Договора се начислявала неустойка в размер на 775.35
лв., която се разсрочвала за срока но договора, като по този начин от описаните по-горе
вноски се получавала нова такава във фиксиран размер, а именно 63 лева.
По този начин общата дължима сума по договора била в размер на 1953 лв.
При така изложените твърдения ищецът счита, че клаузата на чл.11, с която е
договорена неустойка и нейния размер , следвало да бъдат включени в ГПР по заема, което
не било налице, поради което и било нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПК и
договорът бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Алтернативно ищецът счита
клаузата за неустойка за нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Доводите си за недействителност на целия договор и клаузата на чл. 11 ищецът е
обосновал с твърдение, че са нарушени императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че
неустойката е разход по кредита и излиза извън присъщите и функции като препраща към
практика на различни районни съдилища.
В исковата си молба предявена пред РС Габрово ищецът е заявил за разглеждане
установителен иск за прогласяване нищожност на договора за потребителски кредит, като
желае след прогласяване на нищожността съдът да осъди ответника да му заплати 111.99 лв.
получена без основание по ДПК № 958127 ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 21.05.2024 г. Алтернативно - ищецът желае при
неуважаване на главните искове съдът да постанови решение по силата на което да прогласи
нищожността на чл.11 от ДПК № 958127 предвиждащ заплащане на неустойка в размер на
775.35 лв., а след прогласяване на нищожността на чл.11 от ДПК съдът да осъди ответника
да му заплати сумата от 100 лв. като получена без основание по ДПК 958127 ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -21.05.2024 г.В
подкрепа на исканията си ищецът е обективирал доказателствени искания.
Исковата молба е била трикратно уточнена и пояснена от ищеца в изпълнение от
дадените от настоящия съдебен състав указания.
В първата уточнителна молба ищецът е пояснил, че на дата 15.11.2023 г. е извършил
предсрочно и пълно погасяване на усвоения кредит, заплащайки сумата от 1111.19 лв., което
било видно от представената разписка от кредитора. Повторени са твърденията, че в ГПР не
е включена неустойката и че така сумата за връщане става 1953 лв., поради което и счита
договора за недействителен, сезира съда с искове:
- установителен за прогласяване на нищожността на ДПК 958127 на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, след което сезира съда с иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 111.99 лв. представляваща недължимо платена сума по
недействителен ДПК 958127/ 6.11.2023 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда.
-евентуално - установителен иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.11 от ДПК №
958127 предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 775.35 лв., след което и желае да
бъде уважен осъдителния иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 60 лв., представляваща недължимо платена по нищожен чл.
11 от ДПК 958127 от 6.11.2023 г.
Във втората си уточнителна молба пред РС Варна, ищецът е изразил становище във
връзка с искането на ответника по чл.213 ГПК и прецизирал отделните искове с които сезира
съда, но в предпоследен вариант.
В третата си молба пред РС Варна /л.57/ ищецът е отстранил нередовността в
исковата си молба, като е приел че прави изменение на размера на единия от исковете си от
60 лв. на 100 лв. и е формулирал исканията си по см. на чл.127 , ал.1 т.5 ГПК, като молбата
препраща към втората подадена пред РС Варна уточнителна .
Ищецът е предявил следните главни искове:
1. Установителен иск - с искане да бъде прогласен за недействителен ДПК № 958127
от 06.11.2023 г. на основание чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
- поради противоречие със закона;
2. Осъдителен иск - след прогласяване на недействителността на договора за кредит,
2
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 111.99 лв. представляваща
недължимо платена и получена без основание сума по недействителен договор за
потребителки кредит № 958127/ 06.11.2023 г. ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда , на осн. чл. 55, ал. 1, пр.1-во, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД .
3.В условия на евентуалност - при неуважаване на главните искове,
- моли на осн. чл. 26, ал. 1, пр.1-во ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19,
ал. 5 ЗПК, да бъде прогласена нищожността на чл. 11 от Договор за потребителски кредит №
958127 от 06.11.2023 г. предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 775.35 лв. поради
противоречие със закона,
- след което и на основание чл. 55, ал. 1, пр.1-во ЗЗД да бъзе осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 100 лв. представляваща недължимо платена и получена без основание сума
по нищожен чл.11 от ДПК № 958127/ 6.11.2023 г.
4. В условията на евентуалност и при неуважаване на главните искове и осъдителния
иск по предходната точка
-моли на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал.
5 ЗПК да бъде прогласена нищожността на чл. 11 от ДПК 958127/6.11.2023 г. предвиждащ
заплащане на неустойка в размер на 775.35 лв. поради заобикаляне на закона
-след което и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 100 лв., представляваща недължимо получена без основание сума по
нищожен чл.11 от ДПК № 958127/6.11.2023 г.
5. В условията на евентуалност при неуважаване на главните и евентуални искове по
предходните точки , моли на осн. чл.26 ,ал.1 пр.3 ЗЗД
-да бъде прогласена нищожността на чл. 11 от ДПК № 958127/6.11.2023 г. предвиждащ
заплащане на неустойка от 775.35 лв. поради противоречие с добрите нрави,
- след което и на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 100 лв. представляваща недължимо платена и получена без основание сума по
нищожен чл. 11 от ДПК № 958127 от 6.11.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „К. П. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Н. , У., М.“, код
по БУЛСТАТ ***, чрез адвокат Х. М. - САК, с личен адвокатски номер **********, email:
***, със съдебен адрес : *** е депозирало отговор на предявената искова молба, заведен във
ВРС с рег.вх.№ 64 999/12.08.2024г. Видно от титулната част на отговора на искова молба,
същият отговор е подаден от ответника и по гражданско дело № 6916/2024 г. по описа на РС
Варна 33 гр. състав .
В законоустановения едномесечен срок от получаването на депозираните от А. Г. Г.,
ЕГН **********, искови молби, въз основа на които са образувани горепосочените
граждански дела срещу ответното дружество, представлявано от адв. Х. Г. е подало отговор
по чл. 131 ГПК, за да изложи в най-ясна степен твърденията за злоупотреба с право при
образуване на 2 отделни производства.
Предявените искове ответника намира за недопустимо заведени, нередовно
предявени, а по същество -неоснователни.
Ответника намира настоящото производство като самостоятелно заведено за
недопустимо поради това, че правото на иск било упражнено от ищеца при условията на
злоупотреба с право. Твърди, че в рамките на един ден от ищеца били подадени настоящите
2 /две/ искови молби срещу ответното дружество с една единствена цел: да се възложи в
тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Въпреки че ищецът
имал възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като
предяви в една искова молба идентичните си искове и претенциите си за недействителност
на отделни договорни клаузи, той образувал две с целта да се обогати за сметка на ответника
с многократно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски.
Ответника намира процесуалното поведение на ищеца за очевидна злоупотреба с
процесуални права, противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса,
прогласен в чл. 3 ГПК. Съобразно установената съдебна практика съдът сочи ответника, че е
3
длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на
правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при
установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава
неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и
да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право, в който смисъл цитира и
съдебна практика и желае съдът да противодейства на извършената злоупотреба с право, а
именно:
В отговора на искова молба ответникът отправя искането на осн. чл. 213 ГПК да
бъдат съединени цитираните по-горе дела в едно производство и да бъде постановено едно
общо решение по тях. При преценка на искането ответникът моли съдът да обърне
внимание, че идентичността между делата е твърде съществена, за да се гледат в отделни
производства, чиято единствена цел е генериране на все по-високи разноски за ответното
дружество. Към момента на подаване на отговора на искова молба, сочи ответника, че
делата са на един и същи етап, твърденията, аргументите и оспорванията - идентични,
предявени напълно идентични искания, процесуалните представители и на двете страни бил
едни и същи. Най-съществената прилика между делата била, че обстоятелствата на които се
основават исковете са еднакви, поради което спорният предмет и правният въпрос, по които
следва да се произнесе съдът е един по две производства. А именно нищожна ли е
уговорката за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение и нищожен ли е
договорът в цялост поради това, че съдържа такава уговорка.
Отделно от горното ответникът е навел възраженията, че в петитума на исковата
молба ищецът е предявил установителен иск за нищожност на целия договор и осъдителен
за връщане на платеното над главницата и алтернативно: „ при неуважаване на главните ни
искове “ установителен иск за нищожност на клаузата на 11 от процесния договор и връщане
на платеното като неустойка. Оспорва така заявеното съединяване като недопустимо. При
алтернативното съединяване, възразява ответника, че за ищеца нямало значение по кой от
исковете ще се произнесе съда, докато искането за произнасяне по единият от исковете под
условие представлявало евентуално съединяване. В случая ищецът съединил исковете по два
взаимно изключващите се начина, предвид това и намира ответника, че петитумът е неясен.
В т.3 от ОИМ ответникът е изразил подробно становище относно неоснователността
на иска, а именно:
1.За неоснователни ответника счита претенциите на ищеца за обявяване на
недействителността на договора за кредит поради противоречие с разпоредите на ЗПК, ЗЗП
и ЗЗД, а в евентуалност клаузата на чл. 11 от договора, уговаряща неустойка, както и за
връщане на суми по договора.
На първо място ответникът се позовава на чл. 26, ал. 4 ЗЗД съгласно която норма
нищожността на отделна клауза от договор не влече недействителност на целия договор,
доколкото същия можело да се прилага и без нея. Валидността на договора за кредит
произтичала първо от това, че основните му параметри - главница и лихва били валидно
уговорени в изискуемата форма от закона, а отделно от това били покрити всички
изисквания на ЗПК , регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Противно на твърденията в исковата молба, по отношение на ГПР били спазени всички
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания, не било налице нарушение на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Твърди се от ответника , че уговорената неустойка не е и не би могла да бъде
включена в ГПР по предоставения на ищеца кредит. Съгласно ЗПК кредитодателят бил
длъжен за посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя
страна неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като в
случая страните я договорили като плащане, което да бъде извършено в случай, че
кредитополучателя не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след
сключване на договорите. Нещо повече - ответникът акцентира върху факта, че страните по
делото са обвързани не от един, а от три отделни договора, като подчертава че ищецът е
можел да се откаже от сключване на договора, но вместо това е приел да инициира
настоящия и още един висящ исков процес във ВРС. Процесуалното поведение на ищеца
ответникът намира за проява на злоупотреба с право, намира всички твърдения в исковата
4
молба за недействителност на договора и на клаузата на чл. 11 за неоснователни като развива
подробни правни доводи за действителността на целия договор и клаузата на чл. 11.
Ответникът намира предявените против него установителни искове за неоснователни и
недоказани, като желае отхвърлянето йм. Неоснователността на исковете за нищожност
според ответника обуславят и извод за неоснователност и недоказаност и на осъдителните
искове за връщане на сумите предмет на осъдителните искове по чл. 55 ЗЗД.
В отговора на искова молба ответникът е и изразил становище по доказателствените
искания на ищеца, представил е писмени доказателства на база на които счита че е
безпредметно провеждане на ССчЕ.
В съответствие с констатираните от ответника нередовности в исковата молба в
частност правилно определяне на броя на исковете и начина йм на съединяване съдът е
оставил „без движение „ производството по делото и ищецът е депозирал две отделни
утонителни молби. След депозиране на третата по ред уточнителна молба съдът повторно е
разпоредил изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК.
Във втория отговор на искова молба ответникът се придържа към вече изложеното в
първоначалния и моли съда отново да се произнесе по искането с правно осн. чл. 213 ГПК .
Отделно от изложеното ответникът намира, че предсрочното и пълно погасяване на кредита
правят лишено от правен интерес производството по установителния иск, поради което и
моли съда да прекрати частично производството по главния и евентуалния установителни
искове.
В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание от
09.04.2025 г. страните по делото редовно призовани, не са изпратили представители.
Съдът е докладвал в о.с.з. молба вх.рег.№ 31345/07.04.2025 г. от адв. С. Й. -
пълномощник на ищеца, в която изразява желание да бъде даден ход на делото в отсъствие
на ищцовата страна. Поддържа изцяло исковата молба и изложените до момента уточнения
и становища. Заявява, че няма нови доказателства или доказателствени искания. Счита, че
исковете са доказани по основание и размер, поради което желае да бъдат уважени, като
обективира възражение срещу претендираните от ответника разноски, поради прекомерност.
Моли за присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, а на
Еднолично адвокатско дружество „Й.” да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗАдв. с вкл. ДДС.
Съдът е докладвал в о.с.з. молба вх.рег.№ 32208/08.04.2025 г. от адв. Х. М. -
пълномощник на ответното дружество, в която не възразява да бъде даден ход на делото и
същото да бъде разгледано в отсъствие на ответната страна. Поддържа отговора, както и
представените с него доказателства. Обективира искане по реда на чл. 213 от ГПК за
съединяване на производствата по настоящото гражданско дело и по гражданско дело №
9289/2024 г. по описа на ВРС. По същество ответникът моли съдът да отхвърли предявените
искове като неоснователни, съобразявайки доводите в отговора на искова молба. Намира
искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
неоснователно, като моли съдът да го остави без уважение, като се позовава за това на
съдебна практика. (приложените към цитираната молба копия от : Определение №
191/16.01.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2447/2023 г. ІІ ГО, ГК; Решение № 165/26.10.2010 г. на
ВКС по т.д.№ 93/2010 г., ІІ ТО, ТК; Определение № 507/19.09.2018 г. на ВКС по ч.т.д. №
1972/2018 г. ІІ ТО, ТК; Определение № 119/29.03.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1071/2022 г. ІV
ГО, ГК; Решение № 4009/11.11.2024 г. по гражданско дело № 4258/2024 г. по описа на
Районен съд – Варна, 17 състав; Решение № 1915/27.05.2024 г. по гражданско дело №
14940/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 14 състав; Решение № 1905/05.02.2025 г. по
гражданско дело № 1810/2023 г. по описа на СРС, 150 състав; Решение № 17931/05.10.2024 г.
по гражданско дело № 3081/2023 г. по описа на СРС, 24 състав.).
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото
доказателства , приложимия закон и нормите на чл. 235 и чл.236 ГПК приема за установено
и изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна :
На първо място съдът се спира върху правната квалификация на предявените от
ищеца против ответника искове и тежестта на доказване възложена на страните с доклада по
делото, приет от страните без възражения .
5
Предявените от ищеца искове по начина изброен по-горе, са : главен установителен
иск с пр.осн. чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на целия договор за кредит сключен
между страните за нищожен поради сключването му в противоречие със закона -
императивните разпоредби на ЗПК, касаещи посочване на ГПР . Втория главен иск е с
правно осн. чл. 55 ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД обусловен от уважаване на
установителния главен иск - с искане за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от
111.99 лв. представляваща недължимо платена и получена без основание сума по
недействителен договор за потребителки кредит № 958127/ 06.11.2023 г. ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба,
В условията на евентуалност са предявени установителни искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД
и обусловени искове по чл. 55 ЗЗД за прогласяването на нищожността на целия договор за
кредит и клаузата по чл. 11 поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави
ведно с обусловени искове по чл.55 ЗЗД за връщане на сума от 100 лв. недължимо платена
по недействителния договор или недействителната клауза на чл. 11.
С доклада по делото съдът е отделил спорните от безспорните факти и обстоятелства
между страните , а именно :
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил за безспорно по делото
обстоятелството, че : между ищеца и ответника е сключен договор за кредит № 958127 от
06.11.2023 г.; че ищецът е усвоил заетата главница; че в ГПР не е включена неустойката по
чл.11 от договора, че ищецът е платил на ответника сумата от 1111.19 лв., с което плащане е
извършил пълно и предсрочно погасяване на кредита.
По предявените установителни искове с предмет недействителност на договора за
кредит № 958127 от 06.11.2023 г. и клаузата на чл.11 в договора за заплащане на неустойка
вкл. и обусловените осъдителни искове за връщане на сумата 111.99 лв. или сумите от 100
лв., поради това че са били платени от ищеца на ответника на нищожен договор или
клаузата за неустойка, без правно основание, съдът е разпределил доказателствената тежест
за подлежащите на доказване факти по следния начин :
Съобразно правилото на чл. 154 ал. 1 от ГПК, съдът е указал на ищеца и на
ответника, че всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за
факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си. По предявените установителни искове за прогласяване на
нищожност на оспорения договор за кредит и клаузата на чл.11 от договора с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД - поради противоречие със закона; с пр. осн. чл. 26, ал. 1,
пр. 2-во ЗЗД - поради заобикаляне на закона и по чл. 26, ал.1 , пр. 3-то ЗЗД - поради
накърняване на добрите нрави, съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест
да установи и докаже релевираната от него недействителност на договора и клаузата на чл.
11 на всяко от сочените основания. В тежест на ответника по исковете с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД съдът е възложил да установи и докаже възраженията си залегнали в
отговора на искова молба: че договорът и клаузата на чл. 11 са действителни, сключени в
съответствие с законовите разпоредби на действалото към датата на отпускане на кредита
законодателство - ЗПК, ЗЗД и ЗЗП, при спазване на всички основни принципи които ищецът
счита, че са нарушени. В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД е било възложено да докаже по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване, че е престирал процесната сума 111.99 лв.и 100 лв. полза на ответника без
основание и в претендирания размер. В тежест на ответника е било да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже, че е получил търсената сума 111.99 и 100 лв. на
валидно и годно правно основание, а при установяване на горното от ищеца - да докаже, че е
върнал на ищеца претендираната сума. В тежест на ищеца по иска с правно осн. чл. 55 ЗЗД -
заявен като първи главен е било възложено да докаже, че ответникът е в забава и че поради
забавата във връщане на исковата сума ответникът дължи на ищеца и законна лихва.
Съдът изрично е обявил на страните, че ищецът претендира законна лихва само по
първия предявен осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД.
При така разпределената тежест на доказване на база събраните по делото писмени
доказателства : представените с исковата молба от ищеца заверени копия на следните
писмени доказателства, а именно: Договор за потребителски кредит № 958127/06.11.2023 г.
6
към искане № 9271595, ведно с Приложение № 1 – Погасителен план; приходен касов ордер
№ *********/15.11.2023 г.; както и представените с отговора на исковата молба от
ответника заверени копия от : Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити за кредит в размер на 1400 лв.; Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити за кредит
в размер на 1000 лв.; искане за сключване на договор за кредит № 9274701/16.11.2023 г.;
искане за сключване на договор за кредит № 9271595/06.11.2023 г.; погасителен план по
кредит № 965057; погасителен план по кредит № 958127, а и от служебно извършена от съда
справка в ЕИСС при РС Варна се установява следното :
Настоящото производство е образувано на 21 май 2024 г. по искова молба предявена
от ищеца против ответника, заведена първоначално пред РС Габрово. Във ВРС на 24 юли
2024 г. ищецът е предявил друга искова молба против същия ответник, по която е
образувано гр.д. № 9289/2024 г. по описа на РС Варна, като с Определение № 429/13.1.2025г.
съдията-докладчик и по гр.д.№ 9289/24 и председател на 19-ти състав е отказал
съединяването на посоченото дело с настоящото като се е мотивирал с факта, че двете дела
имат за предмет различни договори . С идентични мотиви и настоящият съдебен състав в
о.с.з. от 09.04.2024 г. е оставил без уважение искането на ответника с правно осн. чл.213
ГПК .Сравнявайки датите , на които са подадени исковите молби от ищеца е видно, че
делата с номера 7307/24 и 9189/24 по описа на ВРС не са заведени така , както е възразил
ответника, а в рамките на около два месеца. От ЕИСС се установява, че на 06.06.2024 г.
ищецът е предявил против същия ответник друга искова молба, но производството по тази
искова молба- гр.д.№9616/2024 е приключило с Решение № 1219/8.4.2025г. Други
производства между същите страни не са установени от служебната справка в ЕИСС . При
така изложеното по –горе , в настоящото исково производство съдът се спира на
конкретните искове с които е сезиран, като намира, че възражението на ответника за
приложимост на нормата на чл.3 ГПК е неоснователно , т.к. дали ищецът ще търси защита
на правата си по исков ред е негово право .
В настоящия процес от приложения на л.4 – 8 от гр.д. № 850/24 по описа на РС
Габрово заверен за вярност с оригинала Договор за потребителски кредит № 958127 към
Искане № 9271595 се установява факта, че на 6/11/2023 г. ищецът А. Г. и ответникът „ К. П.
Б. „ ЕООД ЕИК *** са сключи договор за кредит при разписаните в клаузите на чл.1 – 17
параметри . Видно е от самия договор, че страните са постигнали съгласие кредитора -
ответник да предостави на кредитополучателя – ищец паричен заем в размер на 1000 лв. ,
който е следвало да бъде върнат на 31 бр.седмични вноски с дата на първо плащане
13/11/2023 г., ден на плащане понеделник, с размер на погасителна вноска : 5 х 9.33 лв. и 26
х 43.50 лв. , при посочен ГПР 62,37 % , фиксиран лихвен процент 48 % и обща сума за
плащане съгласно чл. 3,ал.1 т.12 от ДПК 1 177.65лв.
Видно и от клаузата на чл.4 от ДПК № 958127/06.11.2023 г. кредитополучателя с
полагането на подписа си под договора е удостоверил, че надлежно е получил в брой
заемната сума от 1000 лв., съгласно параметрите, посочени в чл. 3 от договора и се задължил
да я заплати на К. П. Б. ЕООД в сроковете и условията на договора описани в договора и
приложения погасителен план .
В следващата клауза на чл. 5 от договора за кредит, страните са се споразумели , че
договорът ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения :1. Безусловна банкова
гаранция , издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на
договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2.
Поръчителство на едно или две физически лица , които отговарят кумулативно на следните
условия :2.1.При един поръчител – осигурителния договор да е в размер на не по-малко от 7
пъти размера на МРЗ за страната .2.2. при двама поръчители –размерът на осигурителния
доход на всеки един от тях да е в размер на не по-малко от 4 пъти МРЗ за страната ; 2.3.да не
е /да не са поръчител /поръчители по договори за кредит сключени с кредитора .2.4.да не е /
са кредиполучател/и по договори за кредит сключени с кредитора , по които да е налице
неизпълнение .2.5. Да нямат кредити към Банки или финансови институции с класификация
различна от „редовен „ както по активни, така и по погасени задължения , съгласно
7
справочните данни на ЦКР към БНБ ; 2.6. да представят служебна бележка от работодателя
си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В ал.2
на чл .5 от ДПК страните са се споразумели , че кредитополучателя ще представи
посоченото в ал.1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора.
Договорено е между страните в чл.11 от същия договор, че ако в 3 дневния срок по
ал.2 на чл.5 кредитополучателя не предостави на кредитодателя обезпечение или
предоставеното не отговаря на условията посочени в договора, то кредитоплучателят ще
дължи неустойка в размер на 775.35 лв. Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора, страните са се
съгласили неустойката да бъде заплатена разсрочено – съобразно посочения в приложение 1
към договора за кредит начин .
В приложение 1 се съдържа погасителен план за плащане на общо 31 седмични
вноски с падежи от 13/11/2023 до 10/06/2024 с изброени в табличен вид размери на главница,
лихва, вноска, неустойка и вноска с неустойка , вписан общ брой : главница от 1000 лв.,
лихви общо 177,65 лв. ,вноски общо 1177,65 лв., общо неустойки 775,35 лв.и общо вноски с
неустойка 1 953 лв.
Страните по делото не спорят по така установените на база приложения договор
факти относно сключване на договора и неговите параметри .
Видно е от приложеното на л. 8 -ми от делото по описа на РС Габрово в заверено
копие ПКО № ********* , че на дата 15/11/2023 г. в офис на „К. П. Б. „ ЕООД
кредитополучателят - ищец е платил по ДПК № 958127 сумата от общо 1 111.99 лв.
Представеното заверено копие от ПКО не е оспорено от ответника, а и ответникът не само
че не оспорва факта, че ищецът е погасил изцяло заема , но и намира че именно поради това
исковете са предявени при липса на правен интерес .
При така изложеното по-горе , по предявените главни искове, съдът намира , че
ищецът е провел пълно и главно и доказване и същите следва да бъдат уважени изцяло .
Исканията на ищеца, заявени като главни са : да бъде прогласен за недействителен
ДПК № 958127 от 06.11.2023 г. на основание чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД - поради противоречие със закона; а след прогласяване на
недействителността на договора за кредит, ответникът да бъде осъден за заплати на ищеца
сумата от 111.99 лв. представляваща недължимо платена и получена без основание сума по
недействителен договор за потребителки кредит № 958127/ 06.11.2023 г. ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда , на осн. чл. 55, ал. 1, пр.1-во,
вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД .
Настоящият съдебен състав намира, че предвид предмета на договора за заем и
страните по него , че договора представляват договор за потребителски кредит, поради което
попада в обхвата на правните сделки, регулирани от ЗПК и ЗЗП. В чл.21, ал.1 от ЗПК е
посочено изрично, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според изричната разпоредба
на чл.22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен когато при сключването му са
нарушени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20. Съгласно чл.23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. При изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
8
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
В разпоредбата на чл.143 от ЗЗП се съдържа легално определение на понятието
„неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно чл.146, ал.1, ал.2 и ал. 4 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Когато
търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално
уговорено, тежестта за доказването пада върху него. Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК / изменен с
ДВ. бр. 100/2019 г. / съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител.
В съответствие с цитираните разпоредби и приетите по делото доказателства, съдът
намира, че съдържанието процесния договор отговаря на изискванията за форма по чл.10,
ал.1 от ЗПК.
Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита
изразява общите разходи на кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и
дължимите на посредниците за сключването на договора /, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Дефиницията по § 1, т. 1 не съдържа изчерпателно изброяване на конкретните
разходи, които се включват в общия разход по кредита. Те са формулирани общо като
"всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати". В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е
дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя.
В процесния договор за заем ,обаче , като обща сума, която е следва да бъде върната е
посочена сума представляваща сбор от отпуснат заем и лихва. Видно е, че в общата сума по
кредита 1 177.65 лв. не е включено допълнителното плащане по договора за непредоставяне
на обезпечение в срока и условията на чл.5 , дължимо на осн.чл.11 от договора под формата
на неустойка за непредставяне на обезпечение от кредитополучателя в полза на
кредитодателя в 3 дневен срок от сключване на договора, което е общ разход по кредита и
би следвало да участва при формиране общия размер на задължението. В тази връзка, съдът
намира че както кратките срокове , така и условията на чл.5 от ДПК правят неизпълнимо
изискването кредитополучателя да обезпечи договора за кредит в рамките на 3 дни от
сключване на договора и при получена заемна сума от 1000 лева се оказва, че
заемополучателя следва да върне не посочения общ размер от 1 177.65 лв., а сума от общо
1 953 лв.- сбора от вноските по договора и разсрочените неустойки . Ето защо и разхода от
9
общо 775.35 лв. фиксирана неустойка по чл.11 от договора се явява задължителен за
потребителя разход и е следвало да бъде включен при определяне размера на общата сума
по кредита, съответно - на ГПР като разход по
На следващо място по делото е установено , че в договорите за заем ГПР е посочен
като абсолютна стойност в размер на 62,37 %, като липсва ясно разписана методика за
начина на изчисляването му и разходите по кредита, от които се формира. при изчислението
му не са били отчетени всички предвидими разходи по кредита, какъвто е и вида и размера
на неустойката по чл.11 . На следващо място, не е ясно как точно е изчислена посочената в
договора фиксирана лихва и как е включена при пресмятането на ГПР, като по този начин
посочения в договора ГПР не отговаря на действителния и потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Горното налага извод, че при определяне на ГПР не са били спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, както и, че клаузата за общия размер на
сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на член 4, параграф
1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Предвид
горното, доколкото посочените в договора размери на годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива,
налице е неяснота при определянето им, което е самостоятелно основание за
недействителност на договора по смисъла на чл.22 от ЗПК. Изложеното е основание да се
приеме също, че при включване на всички разходи по кредита, включая и неустойката по
чл.11 от договора, ГПР би надхвърлил законоустановения максимален размер по чл.19, ал.4
от ЗПК, което е основание за недействителност на договора и поради заобикаляне на
цитираната императивна правна норма.
Основателно намира съда и възражението на ищеца за нищожност на клаузата по т. 11
от договора за заем, макар и да не иска нейното отделно прогласяване като недействителна .
Освен, че противоречи на изискванията на чл.11 от ЗПК, същата е и неравноправна и имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона. Безспорно е установено по
делото , че с процесната клауза потребителят се е натоварил с допълнителни разходи, които
не са предвидени в основния договор за кредит. В този смисъл, съобразно разпоредбата на
чл.145 от ЗЗП клаузата по т.11 от договора за заем е неравноправна, тъй като е уговорена във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя във връзка с
еквивалентността на насрещните престации, върху обема на които рефлектира свързания с
основния договор за потребителски кредит договор за гаранция. Договореното плащане на
прекалено висок размер на неустойка по чл.11 от ДПК (почти равна на цялата заемна сума
)води до недобросъвестно оскъпяване на кредита в ущърб на икономически по-слабата
страна - потребителя, поставяйки го в неравноправна и неизгодна позиция, поради което
визираната клауза е недействителна. Основателно е и твърдението на ищеца досежно
несъответствие на клаузата за ГЛП с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.3 от ЗПК, което налага
извод, че същата е недействителна на основание чл. 22 от ЗПК.
С оглед и на изложеното съдът намира, че сключването на договора за потребителски
кредит е било извършено при наличието на релевираните от ищеца пороци на сделката
,обуславящи извода от правна страна, че цялата сделка е недействителна – нищожна, поради
което и прогласява нищожността на договора , без да се спира и върху факта, че неустойката
е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на
заетата сума и че същата очевидно излиза извън присъщите обезпечителни и обезщетителни
функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване,поради което
породеното от нея вземане влиза в противоречие и с нормата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на главния иск с пр.осн. чл.26, ал.1 пр.1 -во ЗЗД обосновава
произнасянето на съда и по главния осъдителния иск с правно осн. чл.55 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Правната уредба на
фактическите състави на неоснователно обогатяване е обединена от идеята за изравняване
на едно неоправдано имуществено разместване, за отстраняване на състоянието, до което то
е довело, тъй като запазването му би противоречало на принципите на справедливостта,
10
еквивалентността и добросъвестността. Съгласно т.1 от ППВС 1/1979 г. първият фактически
състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо без
основание, т. е. налице е когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса
на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
договор. Характерно за първата хипотеза, уредена от разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, е че
основанието, което е в състояние да оправдае имущественото разместване между даващия и
получаващия, липсва изначално. Към момента на получаването между даващия и
получаващия не е налице валидно задължение, част от съдържанието на валидно
правоотношение, което да бъде погасено чрез даването, или „при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго „.
При иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД тежест на ищеца е да докаже факта
на плащане на сумата, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за
получаване, респективно за задържане на полученото.
Не е спорно между страните , че ищецът е получил от ответника в заем сума от 1000
лв. и е върнал сума от общо 1 119.99 лв.Разликата между т.нар. чиста стойност на кредита от
1000 лв. до платените 1 119.99 лв. е точно размера на осъдителния иск от 111.99 лв. Тази
разлика ищецът е доказал , че е платил на 15.11.2023 г. в полза на ответника , но последният
не е ангажирал доказателства, че плащането е станало на валидно правно основание.
Напротив - недействителността и на клаузата на чл.11 от процесния договор и на целия
договор за кредит съгл.чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД е довела до недължимо плащане на исковата сума
от 111.99 лв. от ищеца в полза на ответника, с което ответникът се обогатил . Ето защо и
искът с правно осн.чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД ведно с акцесорното искане за присъждане на законна
лихва следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора, право на разноски в производството има само ищеца .
В списъка по чл. 80 ГПК /л.76/ ищецът претендира разход от 106 лв. за платена
държавна такса, като в молбата от 7.4.2025 г. адв. Ст. Й. моли съда да присъди на осн. чл.38
ЗАдв. в полза на ЕАД „Й.“ БУЛСТАТ *** адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС съгласно
представените по делото доказателства.
Съдът присъжда на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца сумата от 106 лв., съгласно
списъка по чл. 80 ГПК, като разход сторен от него за заплатена по делото държавна такса.
По искането на адв.Й. за определяне на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв съдът
отчита следното : В кориците на настоящото производство се сдържа представен съответен
договор за правна защита и съдействие. От страна на ответника е релевирано възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК и за злоупотреба с права по чл.3 ГПК. Съдът, с
оглед характера и вида на предявените искове, по които има формирана еднопосочна
съдебна практика, отчитайки и обстоятелството, че по делото е проведено само едно открито
съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил лично,,
приема, че справедливото адвокатско възнаграждение за оказаното на ищеца процесуално
представителство се съизмерява със сумата от общо 400 лв.(с включен ДДС 20% в нея) която
следва да бъде присъдена в полза на адв.Й. (ЕАД „Й.“БУЛСТАТ ***) на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв.Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения , но не съответства на правото на ЕС, поради което
посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения служат единствено като
ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Ето защо,
съдът определя посочения общ размер от 400 лв. за осъщественото процесуално
представителство на ищеца пред настоящата инстанция съгласно чл. 38, ал.2 ЗАдв.Само за
пълнота на мотивите съдът намира за необходимо отново да отчете , че не е налице
злоупотреба с права от страна на ищеца и нормата на чл.3 ГПК не е приложима , а отделно
от това – при определяне на възнаграждение по чл.38 ,ал.2 ЗАдв съдът изследва въпроса
дали са налице доказателства за осъществена безплатна правна помощ по чл.38 , ал.1 ЗАдв ,
респ. определя размер на адвокатско възнаграждение , което изключва от обективна страна
възможността да се обсъжда прекомерност на договорен между страната и процесуалния й
представител адвокатски хонорар .
Мотивиран от горното, съдът
11
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните : ищеца А. Г. Г., ЕГН
********** с настоящ адрес : *** и ответното дружество „К. П. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, че сключения помежду йм договор за потребителски
кредит № 958127 от 06.11.2023 г. е недействителен, поради противоречие със закона, на
основание чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество „К. П. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А. Г. Г., ЕГН ********** с настоящ адрес : ***,
СУМАТА от 111.99 лв. представляваща недължимо платена и получена без основание сума
по недействителен договор за потребителки кредит № 958127/ 06.11.2023 г. ведно със
законната лихва, върху главницата от 111.99 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба в съда -21.05.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 55, ал. 1,
пр.1-во и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА ответното дружество „К. П. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А. Г. Г., ЕГН ********** с настоящ адрес : ***,
СУМАТА от 106 лв.,представляваща сторените съдебно-деловодни разноски от ищеца, пред
настоящата инстанция за платена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ответното дружество „К. П. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Г. Й. от АК П. , в качеството му на
управляващ съдружник на Еднолично адвокатско дружество „ Й.“ , БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление гр.П. , *** СУМАТА от общо 400 лв. представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в полза на
ищеца от адв.Ст.Й. от АК П., пред настоящата инстанция , на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12