№ 459
гр. Дупница, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20221510100865 по описа за 2022 година
„НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК *********, е предявило срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДУПНИЦА“ ЕООД, ЕИК *********, обективно
съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в
размер общо на 24 840.98 (двадесет и четири хиляди осемстотин и четиридесет лева и деветдесет и
осем стотинки) лева, от които: 21 905, 91 лева - главница за периода 31.10.2020 г. – 31.01.2021 г.,
2935.07 лева - лихва за забава, както и законната лихва върху главницата от 21 905.91 лева,
считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.03.2022
г., до окончателното плащане на вземането. Претендират се и направените в настоящото
производство разноски.
Ищецът твърди, че по силата на договор № 81/11.11.2019 г., анекс към него №
73/17.12.2020 г. и споразумение № 74/17.12.2020 г., в качеството на доставчик се е задължил да
достави срещу възнаграждение чрез своето съоръжение /яз.„Дяково“ - Дюкер № 1 и Дюкер № 2/ на
ответното дружество, в качеството му на водоползвател, условно чиста вода за обект водовземно
съоръжение за с. Червен брег, а водоползвателят се е задължил да поеме доставената условно чиста
вода по своите съоръжения и да заплати договорената цена. Ищецът изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като през месец октомври 2020 г. за с. Червен брег е доставил 32989
куб.м. условно чиста вода на стойност 5027.52 лева, през месец октомври 2020 г. за гр. Дупница е
доставил 45870 куб.м. условно чиста вода на стойност 6990.59 лева, през месец декември 2020 г. за
с. Червен брег е доставил 32989 куб.м. условно чиста вода на стойност 5027.52 лева, през месец
декември 2020 г. за гр. Дупница е доставил 1760 куб.м. условно чиста вода на стойност 268.22
лева, през месец януари 2021 г. за с. Червен брег е доставил 32989 куб.м. условно чиста вода на
стойност 4592.06 лева.
За доставените количества са съставени актове с № № 10, 10, 12, 12 и 1 за вида на
водоподаването и подаденото количество вода за отчетните периоди; отчетни протоколи за
месеците октомври и декември 2020 г. и януари 2021 г. за ползваните условно чисти водни маси;
дневници за доставка на държавни води обр. № 6, като посочените документи са подписани и от
1
двете страни.
Въз основа на тези документи ищецът издал Фактура № **********/31.10.2020 г. на
стойност 5027.52 лв., Фактура № **********/31.10.2020 г. на стойност 6990.59 лв., Фактура №
**********/31.12.2020 г. на стойност 5027.52 лв., Фактура № **********/31.12.2020 г. на стойност
268.22 лв., Фактура № **********/31.01.2021 г. на стойност 4592.06 лв., като общата стойност по
фактурите възлиза на 21 905.91 (деветдесет и една хиляди деветстотин и пет лева и деветдесет и
една стотинки) лева. Фактурите са приети от водоползвателя, подписани са от представители на
двете страни, но сумите по тях не са заплатени.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 460/2022 г. по описа на ДнРС.
Впоследствие получил указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете за главница и лихва по размер. Оспорва записаните подадени
водни обеми в актовете и дневниците за вида на водоподаването и подаденото количество вода за
отчетните периоди, както и представената счетоводна справка за размера на лихвата за забава.
Счита, че подадените водни обеми не са отчетени правилно и поради това дължимите суми не са
изчислени коректно. Не оспорва сключването на описания договор, но показанията на водомерите
били отчитани от ищеца без присъствие на представител на ответника, а водомерите не били
монтирани съгласно изискванията на закона; не са изградени водомерни шахти от ответника
съгласно чл.4, ал.2 от договора. Не оспорва подписите в представените актове и отчетен протокол.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването на описаните в исковата молба
договор № 81/11.11.2019 г., анекс към него № 73/17.12.2020 г. и споразумение № 74/17.12.2020 г.,
както и подписите за ответника в актове с № № 10, 10, 12, 12 и 1 за вида на водоподаването и
подаденото количество вода за отчетните периоди, в отчетни протоколи за месеците октомври и
декември 2020 г. и януари 2021 г. за ползваните условно чисти водни маси и в дневници за
доставка на държавни води обр. № 6.
Видно от договор № 81/11.11.2019 г., в чл.4 от него е уговорено, че измерването на
доставената от „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
- ДУПНИЦА“ ЕООД условно чиста вода се осъществява чрез водомерни съоръжения, собственост
на водоползвателя /ответник в настоящото производство/, които е следвало да бъдат монтирани в
изградени от водоползвателя водомерни шахти; задължение на водоползвателя е водомерните
съоръжения да отговарят на всички нормативно предвидени технически и метрологични
характеристики, както и да следи за изправността им. Съгласно чл.5 отчитането на доставените
количества условно чиста вода се извършва ежемесечно, като данните се отразяват в двустранно
подписан протокол. Съгласно чл.8, ал.2 водоползвателят заплаща договорената цена в срок до 30
дни от издаване на надлежно оформена фактура. При неплащане на цената в срок в чл.16 е
предвидена неустойка в размер 0, 5 % на ден за периода на закъснението, не повече от 10 %.
От показанията на свидетелите Н. П. /служител в ищцовото дружество/ и А. Б. /служител в
ответното дружество/ се установява, че обикновено те са извършвали измерванията и са оформяли
документите за доставените количества условно чиста вода; невинаги са извършвали отчитането
съвместно, поради служебните си ангажименти – имало е случаи на отчитане само от представител
на ищеца и случаи на отчитане само от представител на ответника. Свидетелят Б. сочи, че
подписите от негово име в процесните протоколи са положени от него, като заявява, че не е имало
случай, в който да е отказал да подпише акт или протокол. Според същия свидетел при
монтирането на водомерите не са спазени техническите изисквания, осигуряващи коректно
отчитане.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
при монтажа на процесните водомерни устройства са спазени въведените технически изисквания,
като единствено по отношение на дължината на правите тръбни участъци не е изразено становище
поради липса на техническите спецификации на водомерите.
2
Ищецът е представил копия от описаните Фактура № **********/31.10.2020 г. на стойност
5027.52 лв., Фактура № **********/31.10.2020 г. на стойност 6990.59 лв., Фактура №
**********/31.12.2020 г. на стойност 5027.52 лв., Фактура № **********/31.12.2020 г. на стойност
268.22 лв., Фактура № **********/31.01.2021 г. на стойност 4592.06 лв., като всички са подписани
за получател; ответникът не е оспорил подписите във фактурите от негово име.
Със споразумение № 74/17.12.2020 г., подписано от представители на „НАПОИТЕЛНИ
СИСТЕМИ” ЕАД и на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДУПНИЦА“ ЕООД и
неоспорено от ответника, той е признал задължението си за заплащане на сумите по изброени
фактури, включително част от процесните - Фактура № **********/31.10.2020 г. и Фактура №
**********/31.10.2020 г., и е уговорено разсрочено плащане на тези суми.
Приложено е ч.гр.д. № 460/2022 г. по описа на ДнРС, по което е подадено възражението от
ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за
предявяване на иска по чл.422 ГПК. Видно от заявлението по чл.410 ГПК, сумата 2935, 07 лева е
претендирана като неустойка и в издадената заповед за изпълнение е посочена като вземане за
неустойка.
Представени са и други доказателства, неотносими към предмета на доказване, поради
което не следва да се обсъждат.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са установителни искове, в производството по които ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 460/2022 г. по описа
на РС – Дупница. Ищецът по исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.327, ал.1 ТЗ
и чл.86 от ЗЗД следва да докаже сключването на договора за доставка и анекса и споразумението
към него, количеството на доставената вода, стойността на доставената стока и на дължимата
лихва за забава.
По делото не е спорно сключването на описания договор между страните, както и
подписването на всички представени документи във връзка с изпълнението на договора.
Възраженията на ответника са свързани с твърдяно неточно отчитане на доставените количества
вода поради неизпълнение на техническите изисквания при монтажа на измервателните уреди.
Тези възражения са неоснователни, тъй като съгласно сключения договор водомерните
съоръжения са собственост на ответника, следвало е да бъдат монтирани в изградени от ответника
водомерни шахти и е негово задължението водомерните съоръжения да отговарят на всички
нормативно предвидени технически и метрологични характеристики, както и да следи за
изправността им.
Следователно направените възражения от ответника са основани на неизпълнение на
неговите задължения по договора между страните. Поради това не следва да се обсъжда
обосноваността на изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и представените
от ответника във връзка с експертизата технически спецификации и снимки на процесните
водомерни устройства – установяването на неправилен монтаж на тези уреди обосновава извод за
неизпълнение на договорните задължения на ответника, а не на ищеца. Евентуално неточно
измерване на доставените количества вода също е в причинна връзка с това неизпълнение и
ответникът не може да аргументира оспорванията си със собственото си несъответстващо на
поетите задължения поведение.
Отделно от горното, ответникът не е оспорил подписите от негово име в процесните
фактури и в споразумението, с което е признал задълженията си по част от тях. Фактурата е частен
свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила само когато издателят му
удостоверява неизгодни за себе си факти. При наличие на подпис за получател от лице, което е
отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурата като частен свидетелстващ
документ представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и
приемане на стоките, в случая – количеството доставена вода.
Процесните продажби са търговски сделки по смисъла на чл.318 вр. чл.286, ал.1 от ТЗ и
съгласно чл.287 от ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни.
3
Следователно в конкретния случай е приложим чл. 301 ТЗ: счита се, че търговецът потвърждава
действията на лице, действало от негово име без представителна власт, ако не се противопостави
веднага след узнаването на тези действия. Макар от подписите за получател, положени върху
фактурите, да не може да се направи извод, че подписалото ги лице /чиято самоличност не е
установена/ е било упълномощено от ответника да получи стоката, безспорно e, че ответникът е
узнал за неговите действия, след като част от тези фактури са включени в гореописаното
споразумение между страните, а нито един от подписите за получател не е оспорен, включително в
настоящото производство.
Ответникът не е изтъквал възражения относно осчетоводяването на фактурите, поради
което съдът не е разпределял доказателствена тежест на страните в тази насока.
От изложеното следва, че ищецът установи факта на сключване на договора за продажба и
предаването на стоката /доставянето на водата/ на ответника, пораждащо за последния задължение
за плащане на цената на закупените стоки, възлизаща общо на 21 905, 91 лева. Следователно
претендираното задължение съществува и ответникът дължи неговото плащане.
По отношение на иска за лихва за забава:
Предмет на установителния иск е вземането по смисъла на чл.410 ГПК: установява се
дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е
претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена. Поради това следва
да има идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск. В
случая в заявлението по чл.410 ГПК и в издадената заповед сумата 2935, 07 лева е претендирана и
описана като неустойка, а не като обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД. Основанията за възникване
на вземанията за неустойка и за обезщетение за забава /лихва за забава съгласно исковата молба/
са различни. Поради това липсва идентитет в предмета на установителния иск и заповедта за
изпълнение в тази им част и искът за установяване на вземане за 2935, 07 лева - лихва за забава,
следва да се отхвърли, като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски по водене на делото за заплатена държавна такса съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 437, 20 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника разноски
по водене на делото за платено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 192 лв.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 460/2022 г. по описа на ДнРС съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 546, 82 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ДУПНИЦА“ ЕООД, ЕИК *********, че дължи на „НАПОИТЕЛНИ
СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 21 905, 91 лева - главница за периода
31.10.2020 г. – 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
заявлението в съда - 07.03.2022 г., до окончателното плащане на вземането; ОТХВЪРЛЯ иска за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца 2935, 07 лева - лихва за
забава на плащането на дължимите суми по издадените фактури.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДУПНИЦА“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК *********, разноски по водене
на делото съразмерно с уважената част от исковете в размер на 437, 20 лв., както и разноски по
4
ч.гр.д. № 460/2022 г. по описа на ДнРС съразмерно с уважената част от исковете в размер на 546,
82 лв.
ОСЪЖДА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДУПНИЦА“ ЕООД, ЕИК *********, разноски по
водене на делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 192 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5