№ 727
гр. Русе, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520201585 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв.Н. Б., в качеството му на упълномощен
процесуален представител на „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе, против
наказателно постановление № 18-002020 от 27.07.2022г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което на Дружеството, на осн.
чл.414, ал.1 от КТ е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1500.00лв.
за извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.1 б.“б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002
г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда /Наредба № 5 от 29.12.2002г./, вр. чл.121а, ал.1, т.1 от КТ.
Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща
упълномощен процесуален представител, който поддържа наказателното
постановление и моли Съда да го потвърди като правилно и законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
За наказаното ЮЛ, редовно призовани, се явява упълномощеният
процесуален представител, който моли да бъде отменено наказателното
1
постановление, като излага аргументи за наличието на съществени нарушения
на процесуалните правила, както и поради липса на елементи от обективната
страна на състава на нарушението.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
В периода от 21.06.2022г. до 06.07.2022г. свид.П. П. и Р.Р. – инспектори
в Д”ИТ”-Русе, извършили проверка за спазването на трудовото
законодателство от „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе. Въз основа на
представените от управителя на дружеството документи, в това число и
трудовите досиета на работниците в дружеството, проверяващите
констатирали, че работодателят е сключил Трудов договор №43/27.10.2020г. с
К.Т.Г., с който на последната било възложено да заеме длъжността „Личен
асистент“ в дружеството. Установили също така, че с Допълнително
споразумение от 07.03.2022г. към Трудов договор №43/27.10.2020г. „РЕЯ
КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе и К.Г. се споразумели за изменение на
трудовия договор, като считано от 12.03.2022г. било определено за място на
работа гр.Офенбах, ФРГермания, със срок на командироване 5 месеца. В хода
на проверката свид.П. извършила справка в информационният масив на
Националната агенция за приходите и констатирала, че „РЕЯ КЕЪР
БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе не е подало уведомление до компетентната
териториална дирекция на НАП за промяна мястото на работа на работника,
съобразно разпоредбата на чл.121а, ал.1 от КТ.
С оглед установеното, свид.П. преценила, че „РЕЯ КЕЪР
БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе е извършило нарушение на чл.3, ал.1, т.16 от
Наредба № 5 от 29.12.2002г., вр. чл.121а, ал.1, т.1 от КТ, като нарушението е
от 10.03.2022г. За това нарушение съставила против Дружеството акт.
Въз основа на този акт, Директорът на Д“ИТ”-Русе издал обжалваното
наказателното постановление, с което за нарушението и на осн. чл.414, ал.1
от КТ наложил на „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе “Имуществена
санкция” в размер на 1500.00лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
2
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на актът за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описана пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин била осигурена възможност на нарушителя
да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалният
представител на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение, свързано с опорочаване на процедурата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, тъй като в същият бил посочен
само един свидетел, за който не било ясно дали е присъствал при извършване
на нарушението или при неговото установяване, а освен това бил служител,
участващ в проверката и като такъв бил пристрастен. Действително, нормата
на чл.40, ал. 1 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствие на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението, но съставянето на АУАН в присъствието на
свидетели, които не са очевидци на нарушението не представлява съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
наказаното юридическо лице. В настоящият случай, като участващ в
проверката, очевидно Р.Р. е свидетел при установяване на нарушението.
Обстоятелството, че същият е служител в Дирекция „Инспекция по труда“-
Русе и е участвал в проверката не изключва неговото качество на свидетел по
акта и това, не съставлява изобщо процесуално нарушение, доколкото
законът не поставя такова ограничение пред актосъставителя. Следва да се
има предвид и това, че в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, законодателят е предвидил и
3
възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели, а
процесното нарушение е установено на базата на официални документи,
предоставени от „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе.
В същото време, от събраните по делото доказателствата се установи по
несъмнен начин, че състава на нарушението, така както е предявено
административнонаказателното обвинение на „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД
гр.Русе, с обжалваното наказателно постановление, не е осъществен от
обективна страна от Дружеството.
Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 б.“б“ от Наредба № 5 от
29.12.2002г. Уведомлението съгласно приложение № 1 /уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ/ се изпраща в тридневен срок от изменение на трудовия договор, с
което се променя длъжността и/или срокът на договора, както и в случаите по
чл.121а, ал.1, т.1, б.“а“ КТ. Последната правна норма указва, че
командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на
услуги е налице, когато български работодател командирова работник или
служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз,
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или на Конфедерация Швейцария за своя сметка и под свое
ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и
ползвателя на услугите. Чл.62, ал.3 от КТ въвежда за работодателите
задължение в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия
договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване да изпрати
уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите.
При тази фактическа и правна рамка, актосъставителя и АНО приели, че
изменението на трудовият договор е сторено на 07.03.2022г., когато е
изготвено и подписано от страните допълнителното споразумение, а
нарушението на чл.3, ал.1, т.16 от Наредба № 5 от 29.12.2002г., вр. чл.121а,
ал.1, т.1 от КТ било извършено от „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе на
10.03.2022г. Съдът намира последната констатация на административните
органи за несъобразена с материалният закон. Според разпоредбата на чл.183,
ал.1 и ал.2 от НПК, приложима по препращане от чл.84 на ЗАНН, сроковете
се изчисляват в дни, седмици, месеци и години, като срокът, който се
изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на
4
последния ден. Както е прието от административните органи и се установява
от доказателствата по делото, изменението на трудовият договор между „РЕЯ
КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе и К.Г. е от 07.03.2022г. От този момент е
възникнало и задължението за работодателя, в тридневен срок, да изпрати
уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите. Т.е. този тридневен срок за „РЕЯ КЕЪР
БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе е започнал да тече от 0.00ч. на 08.03.2022г. и
изтекъл в 24.00ч. на 10.03.2022г. – последният момент, в който дружеството е
могло законосъобразно да изпрати уведомление до ТД НАП. Няма спор, че
деянията, които се осъществяват с бездействие, какъвто е и конкретният
случай, се считат довършени от деня, следващ изтичането на срока за
изпълнение на задължението. Очевидно, в настоящата хипотеза, нарушението
следва да се счита осъществено на 11.03.2022г., а не на 10.03.2022г., както е
прието в обжалваното НП.
Безспорно, датата на извършване на административното нарушение е
съществен елемент от обстоятелствената част на същото, който пряко го
индивидуализира. Тъй като обвинението спрямо „РЕЯ КЕЪР
БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе е за деяние извършено на 10.03.2022г., а от
доказателствата по делото се установяването различна /по - късна/ дата на
извършване на това деяние и при ограничението на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН,
съобразно което Съдът не разполага с възможност да измени наказателното
постановление по отношение на съществен елемент от обстоятелствата на
нарушението, то наказателното постановление, като несъобразено с
материалният закон следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
5
По делото наказаното юридическо лице „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД
гр.Русе се представлявало от упълномощен процесуален представител –
адв.Н. Б. от АК-Русе, на когото заплатил хонорар в размер на 272.00лв.,
съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно, договор за правна
защита и съдействие и списък с разноските. В хода на съдебните прения,
адв.Б. претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в
този размер.
От страна на АНО не е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл.63д, ал.2 от
ЗАНН.
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
не надвишава определения в нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията, към момента, в който разноските били сторени/ минимум
/450.00лв./, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба. Поради
това обоснованият и справедлив размер на адвокатското възнаграждение
следва да бъде в претендираният размер от 272.00лв.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, която е част от структурата на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
С оглед изложеното, понастоящем Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ следва да бъде осъдена да заплати на „РЕЯ КЕЪР
БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе разноските за адвокатско възнаграждение в
размер от 272.00лв.
Предвид това и на основание чл.63 ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-002020 от 27.07.2022г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което на „РЕЯ КЕЪР
6
БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе ЕИК: *********, на осн. чл.414, ал.1 от КТ е
наложена “Имуществена санкция” в размер на 1500.00лв. за извършено
нарушение по чл.3, ал.1, т.1 б.“б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда, вр. чл.121а, ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
заплати на РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.Русе ЕИК: *********,
направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 272.00/двеста седемдесет и два/лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7