№ 484
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
И. Ал. Стоилов
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
в присъствието на прокурора Т. В. Т.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело №
20251100203469 по описа за 2025 година
Образувано е по искане на ТРИБУНАЛ БУКУРЕЩ, I-во наказателно
отделение, отдел за Наказателни изпълнения, Международно съдебно
сътрудничество на РЕПУБЛИКА РУМЪНИЯ с искане за признаване,
изпълнение и събиране на съдебни разноски в полза на Република Румъния в
размер на 12 000 леи, /левова равностойност 4652,03 лева/.
Искането касае българския гражданин И. Г. Й., ЕГН **********, с което
се иска признаване и изпълнение на влязло в сила съдебно решение на
основание Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 година,
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции
с Референтен номер на акта № 518 от 22.04.2024 година, представляващо
НАКАЗАТЕЛНА ПРИСЪДА на съдебен орган – ТРИБУНАЛ БУКУРЕЩ, I-во
наказателно отделение.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
предлага искането да бъде уважено и акта на органа, наложил „финансовата
санкция“ да бъде признат от българската държава и приведен в изпълнение.
Засегнатото лице И. Г. Й., ЕГН ********** взе становище, че
1
предоставя решението в ръцете на съда.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните прие за установено следното :
От Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
станало основание за образуване на това производство и от приложените към
него първични документи на Трибунал Букурещ се установява, че с
наказателна присъда, влязла в сила на 23.04.2025 година, /влязла в сила с
наказателно решение на Апелативен съд Букурещ № 609/А/23.04.2025 година/
българският гражданин е осъден с Наказателна присъда № 518/22.04.2024
година да заплати съдебни разноски в размер на 12 000 леи. С присъдата
българският гражданин е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години
за престъпление „вътрешен трафик на наркотични вещества“. Присъдата на
първоинстанционният съд е произнесена на 22.04.2024 година. Присъдата е
обжалвана и с Решение на Апелативен съд Букурещ от 23.04.2025 година,
постановено по дело № 8466/3/2022, 2074/2024 година е потвърдена,
включително и в частта, с която Й. е осъден да заплати разноски в размер на
12 000 леи.
Установява се, че българският гражданин Н.С. е осъществил
престъпление „вътрешен трафик на високорискови наркотични вещества.
Очевидно се касае се за влязъл в сила акт на съдебен орган на държава -
членка на ЕС, постановен в наказателно производство, с което е била
ангажирана наказателната отговорност на българския гражданин с налагането
на наказание „лишаване от свобода”.
С присъдата е определено заплащането и на присъдени разноски, от
което следва, че се касае до искане за признаване и изпълнение на решение за
налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от
ЗПИИАКОРНФС. Съгласно този текст, на признаване подлежат и
направените съдебни разноски по наказателни дела, представляващи разходи
по съдебната процедура, довели до постановяване на осъдителния акт.
Разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, указва, че не се
2
изпълняват решения за налагане на финансови санкции, постановени в
държава - членка на ЕС, ако не съставляват престъпления и по българското
законодателство, освен ако не са налице изключенията на чл. 30, ал.2 и
чл.14,ал.2 от Закона. В случая, извършеното от Й. е обхванато от
изключенията на чл.14,ал.2,т.5 от Закона, съобразно която разпоредба двойна
наказуемост не се изисква за деяния, свързани с трафика и разпространението
на наркотични вещества.
Всъщност, и в българското наказателно законодателство има редица
норми, регламентиращи наказателната отговорност при разпространение и
трафик на наркотици, така че дори и да се изискваше двойна наказуемост
нямаше да има пречка за признаване на направените деловодни разноски.
Съдът не констатира наличие, както на посочените, така и на която и да
е от отрицателните предпоставки за отказ за признаване на чуждия съдебен
акт, уредени в чл.35 от ЗПИИАКОРНФС.
Съдът счита, че съобразно изискването на чл.16, ал.8 от
ЗПИИАКОРНФС, намиращ приложение по препращане от нормата на чл.32
от с.з. паричното задължението на И. Г. Й. следва да бъде траснформирано в
лева по фиксинга на БНБ за деня на постановяване на настоящото решение,
при което пресмятане задължението на българския гражданин се равнява на
4652,03 лева.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ с Референтен номер на акта №
518 от 22.04.2024 година, представляващо НАКАЗАТЕЛНА ПРИСЪДА на
съдебен орган – ТРИБУНАЛ БУКУРЕЩ, I-во наказателно отделение,
постановено на дата 22.04.2024 година и влязла в сила с наказателно решение
на Апелативен съд Букурещ № 609/А/23.04.2025 година, с което българският
гражданин И. Г. Й., ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на
ТРИБУНАЛ БУКУРЕЩ, I-во наказателно отделение деловодни разноски в
размер на 12 000 румънски леи, имащи левова равностойност 4652,03
български лева за извършено престъпление по чл.2, ал.1 и 2 от Закон №
3
143/2000 година .
Копие от Решението на издаващия орган ведно с решението на
Софийски градски съд да се изпратят на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на ЗНАП и по реда на ДОПК.
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС препис от Решението да се
изпрати на компетентния орган на издаващата държава – ТРИБУНАЛ
БУКУРЕЩ, I-во наказателно отделение.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС копие от Решението и
уведомлението по чл.38 ал.1 да се изпратят и на Министерство на
правосъдието на Република България.
На осн. чл.42, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС ПОСТАНОВЯВА сумата,
12 000 румънски леи, имащи левова равностойност 4652,03 български
лева, представляваща деловодни разноски, да остане в приход на бюджета на
Република България като изпълняваща държава.
Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок пред Апелативен съд
София, считано от днес, като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4