№ 1379
гр. Пазарджик, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело №
20255220103173 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата С. Р. Г., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** чрез
пълномощника си адвокат А. А. твърди, че е сключила с ответника „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
,,Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представляван от управителя Н. П. П.,
договор за потребителски кредит № 386976/08.01.2020 г., при следните
условия: главница - 200 лева, 4 месечни вноски, ГПР - 48,44 %, ГЛП - 40,05 %,
обща сума за плащане 220,19 лева, неустойка - 95,81 лева, обща сума с
неустойката - 306 лева. Твърди, че с договора била задължена в срок от три
дни от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение, отговарящо на
определени условия, като при неизпълнение на това задължение дължи
неустойка в размер на 95,81 лева, която се начислява автоматично и се
заплаща разсрочено съгласно погасителния план. Счита, че така поставените
условия са невъзможни и логично необосновани, а клаузата за неустойка има
скрит характер - да генерира допълнително възнаграждение за кредитора,
поради което счита договора за недействителен. Поддържа, че включването на
подобна клауза за неустойка по своята същност е договорна конструкция,
чиято основна цел е облагодетелстване на кредитора, която има за цел
едновременно да прикрие действителните разходи, които потребителят ще
понесе, и да заобиколи санкционната норма на чл. 22 от ЗПК, за да се запази
договорната лихва при евентуално обявяване на неустоечната клауза за
нищожна. Счита, че клаузата е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй
като плащането й се разсрочва поравно на всяка месечна вноска и същата е в
кратен размер в съотношение с дължимата лихва и обща сума. Поради
1
това моли сключеният между страните договор за потребителски кредит да
бъде обявен за недействителен поради неточно посочения в него ГПР, а при
условията на евентуалност - да бъде обявена за нищожна поради
противоречие със закона и добрите нрави клаузата за заплащане на неустойка
в договора за потребителски кредит.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД чрез
пълномощника си адвокат Х. М. намира иска за неоснователен. Поддържа,
че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за
заем, поради което ако същата бъде обявена за нищожна, това не влече
недействителност на целия договор. Твърди, че при сключване на договора за
потребителски кредит са спазени всички изисквания на ЗПК и ЗПФУР, на
потребителя е връчен СЕФ, а общите условия на кредитора са публично
достъпни и са били разгледани от потребителя при кандидатстването му за
кредит. Счита, че още преди подписване на договора кредитополучателят е
бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и
условията му. Твърди, че по отношение на формирането на ГПР са спазени
всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисквания, като е посочен какъв
е размерът му и по какъв начин се формира. Сочи, че същият не надхвърля
нормативно установения максимален размер съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Релевира доводи, че неустойката не следва да бъде включвана в ГПР, тъй
като кредиторът е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на
сключване на договора, с изключение на сумите, дължими от потребителя за
неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит, а в случая
неустойката е дължима след сключване на договора, при това за неизпълнение
на задължението на потребителя да осигури обезпечение. Изтъква, че още към
момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички
възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитора при всички
възможни хипотези на развитие на отношенията им. Поддържа, че договорът
за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца и същият е
имал възможност да не се съгласи с отделни клаузи на договора, да иска
удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или да предостави
различно обезпечение, като запис на заповед например. Счита, че ищецът е
действал недобросъвестно, тъй като изобщо не е имал намерение да
предостави обезпечение, а с изтегляне на кредита е целял да се обогати
неоснователно от кредитора си. Сочи, че през периода от 2019 г. до 2020 г.
ищецът е сключил с ответника общо два договора, съдържащи уговорка за
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, от което прави
извод, че същият е бил запознат с условията на конкретния кредитен продукт и
сам е избрал да се обвърже с клаузите за неустойка. Моли за отхвърляне на
исковите претенции като неоснователни и присъждане на разноските по
делото.
2
Ангажира писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
Не е спорно, а и се установява от писмените доказателства по делото, че
между „Сити Кеш“ ООД в качеството на заемодател и С. Р. Г. в качеството на
заемател е сключен договор за паричен заем Кредирект №
386976/08.01.2020 г., при следните параметри: размер на кредита - 200
лева, фиксиран ГЛП - 40,05 %, ГПР - 48,44 %, обща сума за плащане - 220,19
лева, неустойка при непредоставяне на поне едно от следните обезпечения
– поръчител или банкова гаранция, в тридневен срок от усвояване на заемната
сума - 95,81 лева, срок на договора - 4 месеца, общо дължима сума с
неустойката - 306,00 лева.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е установителен иск по чл. 22 от ЗПК за недействителност на
договор за потребителски кредит поради противоречие със закона.
При условията на евентуалност са предявени установителни искове за
нищожност на неустоечна клауза от договор за потребителски кредит поради
противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, и поради накърняване на
добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД .
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се
произнесе по съответствието на договора за потребителски кредит с
изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от
ищцата основания.
Доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на сочените пороци на договора за потребителски
кредит, водещи до неговата недействителност, е на ищцата.
Между страните не е спорно, че са сключили договор за паричен
заем, имащ правната характеристика на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Неговата действителност следва да се
преценява с оглед изискванията на специалния закон - ЗПК и с оглед общите
изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Процесният договор за потребителски кредит вменява на потребителя в
срок от три дни от усвояване на заемната сума да предостави на
кредитора поне едно от следните обезпечения - поръчител или банкова
гаранция, като в противен случай дължи неустойка, платима с всяка
погасителна вноска.
Така уговорената неустойка не само, че обезпечава едно непарично
задължение, от чието неизпълнение не произтича пряка вреда за кредитора, но
и още при сключване на договора е било предварително ясно, че потребителят
трудно би могъл да осигури исканото обезпечение с оглед поставянето на
твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение и завишените изисквания,
3
на които трябва да отговаря поръчителят, и е почти сигурно, че ще дължи
неустойка. Затова говори и фактът, че размерът на неустойката е изчислен
предварително и включен в погасителния план. Следователно неустойката
няма присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а
действителната й цел е да породи допълнително парично задължение за
потребителя. То има характер на възнаградителна лихва (печалба) за
търговеца, тъй като плащането му е неминуемо и се дължи на части, заедно с
всяка погасителна вноска. Заплащането на неустойката представлява разход за
потребителя по смисъла § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който е свързан с кредита,
увеличава цената му и е бил предварително известен на кредитора, най-
малкото защото обезпечението на кредита е посочено още в СЕФ,
предоставен на потребителя преди сключване на договора за потребителски
кредит. Поради това стойността на неустойката е трябвало да бъде включена в
размера на ГПР. От съдържанието на договора за кредит не се установява
размерът на неустойката да е взет предвид при изчисляване на ГПР.
Следователно посоченият в договора размер на ГПР не отразява точно всички
разходи по кредита и не отговаря на действително приложимия от кредитната
институция ГПР. Невярното посочване на размера на ГПР е равносилно
на непосочване на ГПР в договора за потребителски кредит, което съгласно чл.
22 от ЗПК води до неговата недействителност поради противоречие със
закона.
По изложените съображения искът за недействителност на договора за
потребителски кредит следва да бъде уважен като основателен, а предявените
под евентуалност искове за нищожност на неустоечната клауза не следва да
бъдат разглеждани, тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за това.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да се
възложат в тежест на ответника, който следва да заплати на ищцата сторените
от нея съдебни разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева, а
на пълномощника й - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв. за осъществената безплатна адвокатска помощ.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които
имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на
друг юрист. В тези случаи съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. са оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие
на страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и осъждане
на насрещната страна да заплати разноските в производството
съобразно правилата на ГПК. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1
4
от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от
другата страна възражение за липса на основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и
ангажирани по него доказателства. Преценката да престира безплатна помощ
по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката, тъй като
разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него
наличието на визираните за нея основания. Същевременно разпоредбата на
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. предвижда, че адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение във всички случаи, когато съобразно правилата на
чл. 78 от ГПК насрещната страна е осъдена за разноските по делото. В този
смисъл е последователната практика на ВКС, обективирана в Определение №
43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2611/2021 г., IV г. о., Определение № 203
от 17.05.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 1518/2021 г., I т.о. и други.
В случая между ищцата и адвоката е уговорено безплатно предоставяне
на правна защита и съдействие, тъй като ищцата е близко лице на адвоката, а
съдът няма правомощия да проверява истинността на това обстоятелство. Ето
защо в полза на пълномощника на ищцата следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на основание на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът, без
да е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, следва
да изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, като намира
баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо
на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското
възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна
сложност на делото. Това от своя страна означава да се отчетат конкретни
фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените
съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството
доказателства, положения от адвоката труд и други. В случая съдът отчете, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност в сравнение с другите
дела от същия вид, проведено е само едно съдебно заседание и
е събран минимален обем от доказателства. От друга страна заплащането на
адвокатския труд следва да бъде не само справедливо, но и достойно. То
трябва да е адекватно на високата професионална квалификация на адвоката,
на свършената от него работа по делото и на постигнатия резултат. В никакъв
случай то не трябва да е демотивиращо за адвоката и несъответно на
непрекъснато повишаващия се стандарт на живот в страната. Ето защо съдът
намира, че в случая адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено
с размерите, регламентирани в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, които могат да служат като обективен ориентир за
пазарната стойност на труда на адвоката. При цена на иска, изчислена по
правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК върху стойността на договора, а именно:
предоставената в заем сума от 200 лева, адвокатското възнаграждение следва
да се определи в размер на 400,00 лева, която сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на пълномощника на ищцата.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
5
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА договор за паричен заем № 386976/08.01.2020
г., сключен между С. Р. Г., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** и
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5,
представляван от управителя Н. П. П., за
недействителен поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №
115Е, ет. 5, представляван от управителя Н. П. П., да заплати на С. Р. Г., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, ул. „***** сторените от нея съдебни разноски
за държавна такса в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №
115Е, ет. 5, представляван от управителя Н. П. П., да заплати
на адвокат А. А. А. от Адвокатска колегия - Пазарджик, личен номер *****,
служебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „***** адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лева.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6