Р Е Ш
Е Н И Е № 260894
гр. Пловдив,09.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в публично
заседание на двадесет и първи април,през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Светлана Станева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 522/21г.по описа на ПдОС,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по жалба на А.П.М.,ЕГН-********** чрез пълномощника му
адв.Л.В. против решение № 261622/10.12.2020г.,постановено по гр.д.№
16553/19г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с.,с което е отхвърлен предявения от него против П.С.Ц.,А.П.Ц.
и С.П.Ц., иск за признаване за установено по отношение на последните,че А.П.М.
е собственик на 1/2 ид.ч.
от реална част с площ от 36 кв.м. от УПИ II-1262, отреден за имот № 1262, по плана на село Брестовица, одобрен със заповед
от 1989г., изменен със заповед от 2018г., целият с площ от 396кв.м., при
граници: край на регулацията, УПИ IV-1264, улица и УПИ I-1261, която реална част е заключена между точки 12, 13, 14, 17, 19, 20,
22, 6, 21, 18, 16, 15, 7, 11, 12 съгласно комбинирана скица Приложение № 1 към
съдебно техническа експертиза,на лист 109 от делото и осъждането на П.С.Ц., А.П.Ц.
и С.П.Ц., да предадат на А.П.М. владението на посочената реална част и с което
е отхвърлен предявения от А.П.М. против П.С.Ц.,А.П.Ц. и С.П.Ц. иск по чл.109 от
ЗС за осъждането на П.С.Ц.,А.П.Ц. и С.П.Ц. да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на А.П.М. да упражнява правото си на собственост върху
1/2 ид.ч. от УПИ II-1262,отреден за имот № 1262,по плана на село Брестовица,одобрен със заповед от
1989г.,изменен със заповед от 2018г., целият с площ от 396кв.м., при граници:
край на регулацията,УПИ IV-1264, улица и УПИ I-1261, като
премахнат: масивна ограда, разположена по линията между точки 12, 13, 14, 17,
19, 20 и 22, лятна кухня и баня, разположена между точки 12, 13, 14, 15, 7, 11,
12; тоалетна, разположена между точки 20, 22, 6, 21, 20 и дворна циментова
чешма, разположена между точки 17, 19, 18, 16, 17, всички описани съгласно
комбинирана скица Приложение № 1 към съдебно-техническа експертиза,на лист 109 от делото.
По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на решението изцяло като неправилно,необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.Претендират се разноски пред двете инстанции.
Въззиваемите П.С.Ц.,ЕГН-**********,С.П.Ц.,ЕГН-********** и А. П. Ц.,ЕГН-**********,чрез
пълномощника си адв.К.А. изразяват становище за неоснователност на въззивната
жалба по изложени в писмен отговор съображения.Претендират разноски пред
въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд,като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна,подадена е в законния двуседмичен
срок по чл.259, ал.1 ГПК и като процесуално допустима, подлежи на разглеждане
по същество.
Съдът е сезиран с обективно и
субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.108 от ЗС и чл.109
от ЗС от А.П.М. против П.С.Ц., А.П.Ц. и С.П.Ц..
Ищецът твърди,че е собственик и се
легитимира като такъв по силата на НА № 83/1987г.на ½
ид.ч. от парцел II-507 по КРП от 1959г. на село Брестовица, който съставлявал
УПИ II-1262 по действащия КРП,а ответниците били собственици на съседния УПИ I-1261. С влязло в сила решение
от 13.04.2016г. по гр.д. № 2656/2015г.на ПдРС било установено спрямо ответниците правото на собственост на ищеца върху
реална част от УПИ II-1262,след което била издадена заповед за поправка на кадастралната основа № 256/18г.на кмета на Община Родопи и същата била отразена в границите на имота на ищеца. Твърди,че ответниците отказвали да освободят тази площ и да премахнат
незаконно изградените върху нея масивна ограда,попадаща изцяло в имота на ищеца,част от масивната
сграда,представляваща лятна кухня и баня- в северната част на имота,тоалетна-
до улицата и дворна циментова чешма- в средата на границата.Те заемали част от имота на ищеца и
ограничавали правото му на собственост,поради което се
претендира осъждането на ответниците да предадат
реалната част и да премахнат оградата, част от лятната кухня и банята,попадаща
в УПИ II-1262,имот пл.1262 по КРП, тоалетната и дворната чешма.
Ответниците
не са подали в срок отговор на исковата
молба.
От
приложения към исковата молба договор за покупко-продажба на недвижим имот от
26.10.1987г., обективиран в нотариален акт № 13, том 14, дело 5297/201987г. се
установява,че действително ищецът е
придобил правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от дворно място,цялото застроено и незастроено от 555 кв.м.,
съставляващо парцел II-507.Ответниците се легитимират като
собственици на съседния УПИ I-1261 с протокол от съдебна делба от 02.11.88г. по гр.д.№
5061/88г.на ПдРС.
С
решение по гр.д. № 2656/2015г. на ПдРС е признато
за установено по отношение на П.С.Ц. и Х.А.Ц.,(която е починала и настоящите ответници са нейни наследници),че към
един минал момент-момента на
одобряването на КРП от 1989г. на с.Брестовица,А.П. М. е бил собственик на 1/2 ид.ч. с площ от 36 кв.м.,която е част от УПИ II-1262, отреден
за имот пл. № 1262 от кв. 101 по плана на с. Брестовица, одобрен през
1989г.,която площ е означена с цифри 1,2,9,8,7,6,5,4,1 и оцветена в жълто на
скица № 3 към заключение на вещо лице и която неправилно е заснета в границите
на УПИ I-1261,отреден за имот № 1261,собственост на ответниците.Решението е
влязло в сила и установеното с него право на собственост следва да бъде
зачетено между страните в настоящото производство, които са идентични,респ.са техни правоприемници- наследници на Х.Ц..
По делото са представени писмени доказателства,изготвени са две СТЕ и са
събрани гласни доказателства-разпитан е по един свидетел на всяка от страните,а
именно-Е.Т.,свидетел на ищеца и И.В.,свидетел на ответниците.
Въз основа на
събраните доказателства по делото ПдРС е стигнал до извод за неоснователност на
претенциите.
По отношение на
иска по чл.108 от ЗС ищецът следва
да установи правото си на собственост към момента на завеждането
на исковата молба, съответно края на съдебното дирене, на посоченото от него
основание.
С влязлото в
законна сила решение по гр.д. № 2656/2015г. на ПдРС е признато за установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищеца към момента на
одобряването на КРП от 1989г. на с. Брестовица.
ПдРС счита,че необходимостта от установяване на правото на собственост за
минал момент-към одобряването на действащия КРП е приемано от практикатата
поради прякото отчуждително действие на одобрения при ЗТСУ(отм.) дворищнорегулационен
план.Поради тази законова регламентация, след одобряването на плана
собственикът на имота, за който е отреден парцелът с придаваеми места,винаги би
се легитимирал като собственик на цялата площ,заключена между сините линии на
дворищната регулация,защото по силата на закона съседът губи правата си с
приемането на регулацията и получава парично обезщетение.При действието на тази
уредба, за решаването на възникналия спор е било необходимо грешката в
кадастралната основа да се разгледа и установи преди одобряването на последния
план.Според първостепенния съд съдебният акт по предходното дело не влияе и не
би могъл да промени одобрената регулация от 1989г., защото правата на страните
са установени към момента на нейното одобряване,без да се вземат предвид нейните
предвиждания,в който смисъл били и разясненията в мотивите на т.4 от ТР № 8/2014
от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС.
Във всички нотариални актове правото на собственост било
описано,прехвърляно и констатирано съобразно границите на урегулираните поземлени
имоти,образувани от КРП от 1959г.Доколкото са били отредени два парцела за един
поземлен имот с пл. № 507,то разделящата ги регулационна линия била станала
имотна граница,както било прието и в самото решение. При изготвянето на новия
план от 1989г.тази регулационна линия следвало да бъде взета предвид като
имотна граница за кадастралната основа и след това да се направят съответните
предвиждания на регулацията-придаване на места, обединяване на имоти и др.
От приетата СТЕ,която възпроизвежда скицата,неразделна част от решението по
предходното дело е видно,че старият план от 1959г. е предвиждал границата между
имотите по червената линия между точки 2,11,7,15,16,18,21,6 (тя станала и
имотна граница съгласно посоченото решение).Новият план от 1989г. определя
имотната граница по линията между точки 12, 13, 14, 17, 19, 20 и 22, която е
съвпадала с регулационната граница до влизане в сила на решението по
предходното дело.Към момента,видно от приложената към исковата молба скица от
2018г.,изготвена след стабилизиране на решението,имотната граница е прокарана
по линията между точки 11,7,15,16,18,21,6, а регулационна остава между точки
12, 13, 14, 17, 19, 20 и 22.Така съдът приема,че площта между двете линии е
била придадена към имот пл.№ 1261,за да съответства отреденият за него УПИ I-1261
на изискванията за площ.След като целият УПИ е с площ
от 308 кв.м.,без придаването на частта с площ от 36 кв.м.не би могъл да се
образува самостоятелен УПИ.
С дворищнорегулационните планове,приети при действието на ЗТСУ (отм.),е било допустимо
части от един имот да се придават към съседен парцел,като се приема,че в тези
случаи планът има непосредствено отчуждително действие по отношение на
придаваемите части.За да бъде то стабилизирано е необходимо:
когато дворищнорегулационният план е създаден при грешна кадастрална основа,
когато в него има явна фактическа грешка,(какъвто е
настоящия случай) или е утвърден при съществено закононарушение (хипотезата на чл.
33, ал. 1 ЗТСУ), прилагането му е налице, когато придаваемите части се
заемат и владението върху тях от новия собственик продължи повече от 10 години.
В останалите случаи (хипотезата на чл.
33, ал. 2 ЗТСУ) планът се счита за приложен при изпълнение на законните
условия за заемане на придаваемите части от новия собственик- когато бъде изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на
отчуждената част; при доброволното ѝ предаване или при снабдяване с
изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение. В тези две хипотези на чл.33 от ЗТСУ (отм.) настъпва съвпадение на имотните
граници с регулационните линии и се говори за прилагане на
дворищнорегулационния план.Районният съд стига до този извод,базирайки се на ТР № 1/15.07.1993г.
на ОСГК на ВС.Според това тълкувателно решение за приложен план се говори,когато настъпят
условията за превръщане на парцелните линии в имотни граници.Цитирана е и
съдебна практика в този смисъл-Решение № 304/12.07.10
г. по гр. д. № 263/10 г. на ВКС, II ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК.Именно това разбиране е възприел и приложил районния съд в настоящия
случай.
С § 6,ал.2
и 4
от ПЗР на ЗУТ е определен шестмесечен срок за прилагане на заварените от
ЗУТ дворищнорегулационни планове.При неспазването му отчуждителното им действие
за изравняване частите на образуваните с плана съсобствени парцели и за заемане
на придаваемите имоти или части от имоти отпада съгл.§8,ал.2
от ПЗР на ЗУТ. Изброените разпоредби се прилагат тогава, когато със
заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план има образуван по регулация
съсобствен парцел или придаваеми части от един имот към съседен парцел,като изключение
от това правило може да има в случаите, при които е налице грешка в
кадастралния план,която създава привидност за наличие на придаваеми по
регулация части.В този случай §
6,ал.2 и 4
и § 8 от
ПЗР на ЗУТ не намират приложение.Според ПдРС при настоящия случай е налице
обратното-когато грешката в кадастралния план създава привидност за липса на
придаваеми по регулация части, §
6,ал.2 и 4
и § 8 от
ПЗР на ЗУТ, съответно чл.33,ал.1 и ал.2 от ЗТСУ(отм.) следва да намерят
приложение,в зависимост от конкретната хипотеза.Съдът се позовава на Решение № 167 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 1366/2014 г., I г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 ГПК,което е в същия смисъл.
Видно от решението по предходното дело,с КРП от
1959г. се установява границата между двата имота и
няма разминаване между имотната и регулационната граница,защото последната се
образува от прилагането на самата регулация и я следва.Според приетата по
делото СТЕ в плана от 1989г. също има съвпадение между кадастър и регулация по
отношение на спорната граница между двата съседни урегулирани поземлени имота.В
този случай според първоинстанционният съд не
би следвало да се изследва дали планът е приложен и дали са приложими
текстовете на §6,ал.2
вр.с §8,ал.2
от ПЗР на ЗУТ,съответно
чл.33,ал.1 и 2 от ЗТСУ(отм.).В
действителност обаче кадастралната (имотната) граница между двата спорни имота
по плана от 1989г. не съвпадала с
действителното й местоположение по първия план от 1959г.,с който тя е била
установена.Нямало доказателства да са били налице законоустановени
причини за промяната на имотната граница и следователно в плана от 1989г.имало грешка, в какъвто смисъл е и решението по предходното
дело.
Наличната
грешка създавала привидност за съвпадение на имотната и регулационна
граница между имота на ищеца и на ответниците по дворищнорегулационния план от
1989г.,докато те в действителност не съвпадат,а реално част от имота на ищеца е
придадена към парцела на ответниците. Това налагало изследването
на въпроса дали регулацията е била приложена и регулационната линия е станала
имотна граница. Според съда няма
данни за прилагането на регулацията, но такива и не би могло да има, тъй като
до изменението на кадастралния план въз основа на решението по предходното дело
през 2018г.,в плана всъщност не е имало отразени придаваеми места
за образуваните парцели.
Районният съд приема,че дворищнорегулационният план има непосредствено
отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти с подобренията и
насажденията в тях,придадени към парцели на други физически или юридически
лица,като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в
сила на дворищнорегулационния план. Собствеността върху придаваемите части
преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно
придобивно основание от деня,когато е приложена.Първата
инстанция е анализирала хипотезите,при
които настъпва стабилизирането на отчуждителното действие на плана,дадени алтернативно,включително след изтичане на 10-годишен срок на
владение на придаваемите места.Завземането на придаваемата част и владението й
в продължение на десет години било основание
регулацията да се счита приложена,щом като съгласно чл.33,ал.1 от ЗТСУ(отм.) в тези случаи
парцелните граници се заснемат като имотни.Коментирани
са дадените в тази връзка разяснения
в ТР № 3/1993г.на ОСГК на ВС и е цитирана съдебна практика в този смисъл.Тези предвиждания на закона били породени от усложненията,които биха настъпили след един такъв дълъг период
от време при отпадането на отчужденията по план поради фактическите промени,
които евентуално са засегнали придаваемите имоти,като разположение на сгради, извършване
на строежи или други подобрения в тях.
Безспорно
е по делото,а и това е видно от приетата СТЕ с в.л.В.Г.,че
спорната граница между двата имота е била материализирана към момента на приемането на плана от 1989г.По нея е поставена ограда,която според показанията на свидетеля на ищеца Е.Т. е изградена към края на 80-те години на XXв.,„преди демокрацията” и с
категоричност съществува и в момента.
Поради това районният съд е приел,че
придадената към имота на ответниците част от имота на ищеца е била заета още
към момента на одобряването на плана от 1989г. От тогава до 31.03.2001г.,когато
е отменен ЗТСУ, са изминали повече от 10 години, през които парцелите били владени от страните,респ.от праводателите
им,в границите,определени с регулационния план.
Според съда понятието „приложена регулация“ съгласно Решение № 286 от 07.11.2011г. по гр.д. № 1242 от 2009 на ВКС, II г.о.и дадените в ТР № 3/1993г. на ОСГК на ВС разяснения,следва да бъде възприето и в
хипотеза, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото обезщетение
за придадените към парцела части от съседен имот не е било изплатено,но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече
от 10 години.В този случай разпоредбата на
§8,ал.1 от ПР на ЗУТ не намира приложение и се счита,че придаването на тези части по силата на
дворищнорегулационния план получава
значение на безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното действие на регулационния план се стабилизират.
Предвид горното ПдРС намира,че неоткриването на данни за прилагане на
регулацията от вещото не е основание да се приеме,че отчуждителното
действие на дворищнорегулационния план е отпаднало в хипотезата на § 8,ал.
1 от ПР на ЗУТ.Прилагането
на регулацията било правен извод и след като били изтекли повече от 10 години от заемане на придадения
имот, планът следвало да се счита
приложен и парцелната граница станала
имотна граница.
Така първоинстанционният съд стига до извода,че ищецът не се
легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от спорната реална част и след като не притежава правото на собственост,искът му по чл. 108 ЗС е неоснователен, поради което го е отхвърлил.
Съдът подробно се е аргументирал и защо влязлото в сила решение по гр.д.№ 2656/2015г.не влияе върху извода за неоснователност на претенцията,които аргументи се споделят и от
настоящата инстанция.
По отношение на претенцията по чл.109 от ЗС изводите на първостепенния съд са,че след като се установява,че ищецът не
притежава права върху земята,за която претендира,то
оградата,съществувала още към момента на одобряването на плана от 1989г. и разположена по границата (според СТЕ),не
пречи на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост,като същото се
отнася и до останалите постройки,намиращи се в имота на ответниците-част от лятна
кухня и баня,тоалетна и дворна циментова чешма.Без значение е според ПдРС
липсата на строителни книжа за постройките,тъй като неоснователното действие
зависи от това,дали обективно създава пречки за нормалното
ползване на имота,собственост на ищеца по иска по чл.109 от ЗС След като оградата била разположена на границата,а сградите били отвъд нея
в имота на ответниците,те не пречели на ищеца да упражнява правата си.Ето защо
районният съд установил,че не е налице една от предпоставките на фактическия
състав на чл.109 от ЗС и отхвърлил и тази претенция.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства,поради което съдът постановява акта си на база събраните такива пред първата.Настоящата инстанция изцяло възприема фактическата обстановка,установена от районния съд,както и правните изводи,до които е стигнал,анализирайки подробно и задълбочено събраните по делото доказателства.Ето защо мотивите на първостепенният съд се споделят изцяло от въззивния,поради което и на осн.чл.272 от ГПК ПдОС препраща към тях.
Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция намира,че следва да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото на въззиваемите следва да се
присъдят направените от тях разноски.Същите са в размер на 1500лв.,по 500лв.за
всеки от въззиваемите съобразно представените договори за правна защита и съдействие
и списък на разноските.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261622/10.12.2020г.,постановено по гр.д.№
16553/19г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с.
ОСЪЖДА А.П.М.,ЕГН-********** да заплати на С.П.Ц.,ЕГН-********** сумата
от 500(петстотин)лв.за
адв.възнаграждение във въззивната инстанция,на А. П.Ц.,ЕГН-********** да
заплати сумата от 500(петстотин)лв.адв.възнаграждение във въззивната инстанция
и на П.С.Ц.,ЕГН-********** да заплати сумата от 500(петстотин)лв.за адв.възнаграждение във въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: