Решение по адм. дело №327/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Същото е образувано по жалбата на Р. М. К. с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 17 против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 39/08.04.2025 г. на заместник директор на ТД на НАП Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата на лицето и е потвърдено Разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-026-0016353/18.03.2025 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново. Жалбоподателят излага подробни доводи, че решението и потвърденото разпореждане са незаконосъобразни, тъй като той не е материалноотговорно лице и трето задължено лице по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ДОПК, а единствено пълномощник, поради което не може да бъде адресат на разпореждането. По тези съображения, доразвити в писмена защита, моли съдът да отмени обжалваното решение.

Ответната страна – директорът на ТД на НАП Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата, като моли да бъде потвърдено оспореното решение на директора на ТД на НАП – Велико Търново, по съображенията, изложени в него. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК приема за установено следното:

Съгласно нотариално заверено пълномощно от 06.02.2019 г. Р. М. К. е оправомощен да представлява „ДЕФО КЪМПАНИ ГРУП“ ЕООД от [населено място] с максимално широки правомощия. Считано от 12.01.2024 г. жалбоподателят е назначен на длъжността „барман“ в „ДЕФО КЪМПАНИ ГРУП“ ЕООД.

Срещу „ДЕФО КЪМПАНИ ГРУП“ ЕООД е образувано изпълнително дело № **********/2014 г. за събиране на публични задължения. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0028578/18.03.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново е наложен запор на парични средства на задълженото лице в каси, находящи се в търговски обект: Питейно заведение кафе клуб „Addicted“ в [населено място], [улица], от датата на получаване на запорното съобщение към постановлението. Запорът има действие до погасяване на размера на установеното и изискуемо публично вземане, като постъпващите ежедневно парични средства от предоставените от лицето стоки и услуги в горепосочения обект, включително от поръчките за доставка на адрес, следва да бъдат превеждани по банкова сметка за принудително събиране на публични вземания при БНБ или по запорирана от публичния изпълнител банкова сметка на дружеството.

Във връзка с издаденото ПНОМ е изготвено Запорно съобщение на основание чл. 204, чл. 232, ал. 5 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-026-0016352/18.03.2025 г., с което е разпоредено на основание чл. 232, ал. 5 от ДОПК постъпващите ежедневно парични средства от предоставените от лицето стоки и услуги в горепосочения обект да бъдат превеждани от Р. М. К. /материалноотговорно лице/ по банкова сметка за принудително събиране на публични вземания при БНБ или по запорирана от публичния изпълнител банкова сметка на дружеството.

С Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение на основание чл. 232, ал. 5 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-026-0016353/18.03.2025 г. на основание чл. 200 от ДОПК във връзка с чл. 204, чл. 202, ал. 2 и чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, на основание чл. 232, ал. 5 от ДОПК е разпоредено постъпилите парични средства на задълженото лице в каси, находящи се в обект на дружеството: питейно заведение кафе клуб „Addicted“ в [населено място], [улица]от датата на получаване на запорното съобщение към ПНОМ с изх. № [рег. номер]-022-0028578/18.03.2025 г. да бъдат превеждани от Р. М. К. /материалноотговорно лице/ по банковата сметка за принудително събиране на публични вземания при БНБ. Посочено е също така, че преводът на паричните средства, постъпили в касата на длъжника съгласно регистрираните дневни финансови отчети от фискалните устройства следва да се извърши от материалноотговорното лице Р. М. К. до края на работния ден, следващ деня на направения отчет.

Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0028578/18.03.2025 г., Запорно съобщение на основание чл. 204, чл. 232, ал. 5 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-026-0016352/18.03.2025 г. и Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение на основание чл. 232, ал. 5 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-026-0016353/18.03.2025 г. са връчени на Р. М. К. на 21.03.2025 г. в качеството на пълномощник на „ДЕФО КЪМПАНИ ГРУП“ ЕООД. Срещу Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение на основание чл. 232, ал. 5 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-026-0016353/18.03.2025 г. е подадена жалба по административен ред, като с Решение № 39/08.04.2025 г. на зам. директора на ТД на НАП В. Търново жалбата на Р. К. е оставена без уважение и е потвърдено обжалваното разпореждане. Решението е връчено на жалбоподателя на 11.04.2025 г. Недоволен от него, жалбоподателят го е оспорил с жалба, подадена чрез куриер на 14.04.2025 г., по която е образувано настоящото производство.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на акта, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК в законоустановения срок. Горното налага извода за нейната допустимост.

Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение на директора на ТД на НАП В. Търново е издадено от компетентен орган при условията на заместване с оглед представените оправомощаваща заповед и доказателства за законоустановено отсъствие на титуляра, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Същото, както и обжалваното разпореждане обаче са в противоречие с разпоредбите на материалния закон.

Съгласно чл. 215, ал. 1, т. 2 от ДОПК принудителното изпълнение на вземанията по реда на този кодекс се извършва чрез изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника, а според ал. 2 на чл. 215 за движими вещи и парични средства на длъжника по смисъла на ал. 1 се смятат, до доказване на противното, и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, офиси, каси или сейфове. Според чл. 232, ал. 5 от ДОПК, посочена като правно основание за издаване на процесното разпореждане, принудително изпълнение върху национална и чужда валута се извършва чрез разпореждане на публичния изпълнител за изземването й за удовлетворяване на публичното вземане. Анализът на тези норми, още повече съпоставени в контекста на правната уредба на запора върху парични средства по чл. 204 от ДОПК /според която налагането на запор по чл. 215, ал. 2 върху парични средства на длъжника в национална или чужда валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето й по сметката на публичния изпълнител/, налагат категоричния извод, че по реда на чл. 232, ал. 5 от ДОПК могат да се изземват единствено налични към датата на разпореждането и конкретно посочени в него, констатирани в касата на питейното заведение парични средства, а не бъдещи неконкретизирани постъпления на такива, както е сторено с обжалваното разпореждане.

На следващо място, незаконосъобразно на жалбоподателя е вменено задължението да превежда постъпващите парични суми в касата на дружеството и същият е предупреден за евентуална отговорност по чл. 211, ал. 1 от ДОПК. В случая жалбоподателят, независимо че е служител в дружеството и по силата на представеното пълномощно има качеството на търговски представител, не може да е трето задължено лице по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ДОПК, тъй като паричните средства от продажбите в брой в касата на питейното заведение не представляват вземане на „ДЕФО КЪМПАНИ ГРУП“ ЕООД от третото лице Р. К., а са налични парични /платежни/ средства на длъжника, за които законът презюмира, че са негова собственост поради факта на държането им. Ирелевантно е, че жалбоподателят е търговски представител на длъжника – по отношение на такъв може евентуално да бъде реализирана отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК, но не и да му бъдат вменени непредвидени в закона задължения. Няма значение също така дали жалбоподателят е материалноотговорно лице в качеството си на барман, тъй като задължение за материалноотговорното лице възниква единствено в случай, че са му предадени на отговорно пазене стоки в оборот по реда на чл. 207, ал. 1 от ДОПК, какъвто безспорно не е настоящия случай.

Изложеното обуславя извода за незаконосъобразността на актовете на приходната администрация, което обуславя тяхната отмяна.

Поради липсата на жалба съдът не може да коментира законосъобразността на издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0028578/18.03.2025 г. Все пак съдът намира за необходимо да посочи на ответника, че защитата срещу действията на длъжника, които целят да осуетят обезпечаването на дълга и принудителното му събиране, се осъществява по предвидения в разпоредбата на чл. 216, ал. 2 от ДОПК способ или чрез евентуалното иницииране на законодателни промени в търсения от приходната администрация смисъл, а не чрез незаконосъобразни и непредвидени в закона обезпечителни мерки или изпълнителни способи.

Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът:

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 39/08.04.2025 г. на заместник директор на ТД на НАП Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане с изх. № [рег. номер]-026-0016353/18.03.2025 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.